РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300503218 по описа за 2022 година
-ти
Обжалвано е решение № 3254/11.10.2022г. на Пловдивския районен съд, ІV гр. с.,
постановено по гр. д. № 1441/21г., с което се осъжда на основание чл. 55, ал. 1, предл.I
ЗЗД „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***да заплати на В. В. В., ЕГН **********
сумата от 462,50 (четиристотин шестдесет и два лева и 50 ст.) лева, от които 75,45 лв.
неоснователно заплатена възнаградителна лихва, 40 лв. - неоснователно заплатена
такса, 329,55 лв. - неоснователно заплатено възнаграждение за поръчителство
(гаранция), както и сумата от 17,50 лв. - надплащане по сключения между страните
договор за потребителски кредит № ***от 09.10.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 27.01.2021 г. до окончателното им погасяване.
Жалбоподателят „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***и постанови друго, с
което отхвърли изцяло исковете по съображения, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна В. В. В., ЕГН **********, чрез адв. К. моли съда да
потвърди решението. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗАдв.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, че на 08.10.2019г. страните са сключили договор по електронен път
за потребителски кредит, по силата на който „Фератум България“ ЕООД в качеството
му на кредитор е предостави на В. В. В. в качеството на кредитополучател кредит в
1
размер на 1 500лв. с две падежни дати съответно на 07.11.19г. и 07.12.19г., като
кредитополучателят следва да върне сума в общ размер на 1 575.45лв., като годишния
процент на разходите е 49.06%, а лихвения процент е 5.03%.
От неоспореното заключение на счетоводната експертиза с вещо лице К. се
установява, че в изпълнение на договорните си задължения кредитолучателят е
заплатил на кредитора сума в общ размер от 1 962.50лв., а при така платената сума
ГПР възлиза на 594.68%. При тази категорична констатация относно размера на
годишния процент на разходите, то процесния договор очевидно е в противоречие с
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а това значи, че е нарушено и
изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като договорът не съдържа общата сума,
дължима от потребителя, тъй като в т.3 от обсъждания договор посочената сума от 1
575.45лв. не отговора на действителния размер на всички плащания по договора. Ето
защо според нормата на чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен и по силата на чл.
23 от същия закон потребителят връща само чистата стойност на кредита. В
счетоводната експертиза е посочено, че след приспадане на платената главница
останалите суми са: 75,45 лв. възнаградителна лихва, 40 лв. - заплатена такса, 329,55
лв. - възнаграждение за поръчителство (гаранция), както и сумата от 17,50 лв. -
надплащане, в който размер исковете са основателни и следва да се уважат, които суми
ще се присъдят със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Тук следва да се обсъди основното възражение на жалбоподателя, направено във
въззивната жалба, което е насочено към сумата от 329.55лв. представляваща платеното
възнаграждение на поръчителя по договора, като твърди, че предоставянето на
гаранция не е условие за сключването на договора. Тази теза не намира опора в
процесния договор, тъй като в т.5 от него в повелителна форма е посочено, че кредитът
се обезпечава с поръчителство, а в последното изречение е указано, че одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита, т.е. едновременното
одобряване на обезпечение и кредит води до извода, че отпускането на кредит
предполага одобряване на даденото поръчителство.
Като е достигнал до същия правен извод и уважил иска в указания размер,
районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на процесуалния
представител на въззиваемата страна – адв. К. възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗАдв. в размер на 400лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3254/11.10.2022г. на Пловдивския районен съд,
-ти
ІV гр. с., постановено по гр. д. № 1441/21г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат А.Д.К., ЕГН **********, от *** сумата 400
(четиристотин) лева възнагражение дължимо по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3