РЕШЕНИЕ
№ 13034
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Р. Д. Г.А
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110147726
по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „З.К.Л.И.” АД, с която дружеството е
предявило срещу СО осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
771,24лв., представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ обезщетение, с включени ликвидационни
разноски в размер на 10.00лв., за застрахователно събитие, настъпило на
31.05.2019 г. в гр. София, на ул. „Л. М“, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба- 28.08.2023 г., до изплащане на вземането,
както и сумата от 239,71 лв.- представляваща лихва за забава за периода от
28.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба.
Исковата молба е уточнена с молба от 22.12.2023 г.
Ищецът твърди, че е застраховател по застраховка „Каско на МПС“ на
лек автомобил марка „М“, модел „****“, рег. № *********, обективирана в
застрахователна полица № ******, със срок на валидност от 09.03.2019 г. до
08.03.2020 г. Твърди, че на 31.05.2019 г. в гр. София, на ул. „Л. М“, лек
автомобил марка „М“, модел „****“, рег. № *********, управляван от водача
А. Г. Б., попаднал в необезопасена и необозначена неравност на пътното
платно, поради което на посоченото МПС били нанесени материални щети.
За настъпилото произшествие бил съставен протокол за ПТП №
1742074/31.05.2019 г. на СДВР - отдел "Пътна полиция". При ищеца била
образувана щета № ******, бил извършен оглед на автомобила и било
определено обезщетение в размер на 761,24 лв., което на 26.09.2019 г. било
изплатено на правоимащото лице, били извършени ликвидационни разноски в
размер на 10.00лв. Ищецът отправил регресна покана с писмо от 25.10.2019 г.,
1
като ответникът не заплатил претендираното обезщетение. Ищецът предявява
регресен иск срещу СО, като имащ вменено по закон задължение за
поддържане изправността на пътищата, публична общинска собственост.
Претендира сумата от 771,24 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено по имуществена застраховка „Каско на МПС“ обезщетение, с
включени ликвидационни разноски в размер на 10.00лв., ведно със законната
лихва върху сумата от 771,24 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба- 28.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и лихва
за забава за периода от 28.08.2020 г. до 28.08.2023 г. в размер на 239,71 лв.
Прави искане за присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът - СО, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва
наличието на дупка на пътното платно да е станало причина за настъпване на
ПТП. Твърди, че на територията на общината няма ул. "Л. М". Оспорва
доказателствената стойност на представения към исковата молба протокол за
ПТП относно вписаните констатации на съставилото го лице. Сочи, че
представеният препис от протокол е нечетлив. Релевира евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС,
който като не съобразил поведението си с пътната обстановка, е станал
причина за настъпване на събитието, при евентуалност- с това си поведение
на пътя е допринесъл за вредоносния резултат. Оспорва механизма на ПТП и
причинно-следствената връзка, както и размера на претендираното
обезщетение. излага, че не е установено какво е било състоянието на
увредените части преди настъпване на процесното ПТП. Оспорва размера на
щетите. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, както и договорът да
съдържа задължителни реквизити – подпис на застрахован и имена и адрес на
посредник, чрез който е сключен. Не бил представен препис от общи условия
на ищцовото дружество. Навежда довод, че не дължи заплащане на лихва за
забава, тъй като не е поставен в забава, доколкото липсват доказателства, че
именно представената регресна покана е получена от ответника.
С протоколно определение от 10.06.2023 г. съдът е отделил като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
процесното ПТП е настъпило в участък, който е част от общинската пътна
мрежа, стопанисвана от ответника.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца и
собственика на лек автомобил „М“, модел „****“, рег. № ********* е бил
сключен договор за застраховка "Каско на МПС", обективирана в
застрахователна полица № ******, със срок на валидност от 09.03.2019 г. до
08.03.2020 г.
Видно от писмо от 25.10.2019 г., получено от ответника СО на
29.10.2019 г., ищецът е отправил регресна покана до ответника на посочената
дата относно щета № ****** за сумата от 671,24 лева.
Видно от представените по делото два броя преводни нареждания от
2
26.09.2019 г. ищецът е изплатил на А. Г. Б. сумите от 164,34 лв. и 506,90 лв.,
т.е. общо 671,24 лв., по щета № ******.
Представени са доклад по щета от 20.08.2019 г. и експертиза по тази
претенция от 29.08.2019 г., от които се установява, че застрахователят е
оценил уврежданията по гумите на автомобила на 671,24 лв.
По делото е прието уведомление от 31.05.2019 г. от А. Г. Б., като водач
на увредения автомобил „М ****“ с рег. №********.
Пред СРС като свидетел е разпитан водачът на увредения автомобил –
А. Б., който заявява, че си спомня за инцидент на 31 май 2019г., когато
пътувал към „Студентски град“. Свидетелят посочва, че инцидентът настъпил
на ул.“Ч М“ в пресечките между улица „Л.П.“ и ул.“Т.Ч.“. Б. идвал от
ул.“Могилата“, там имало Т образно кръстовище с „Ч М“, завил наляво и
някъде на около 150/200 м. след завоя имало изрязана част от пътната
настилка.Свидетелят посочва, че имало изрязана част от асфалта, заради
някаква тръба, което не било обозначено по никакъв начина. Било валяло и
чакълът, с който била запълнена дупката, се бил изтлачил от дъжда. Било
тъмно и не се виждало да има препятствие на пътя. Дупката била дълбока и
заемала по-голямата част от платното - около 70 %. Преминал през
препятствието на пътя с двете леви гуми и те се спукали. Използвал
репатрация, сигнализирал органите на КАТ, както и застрахователя „Л.И“. На
мястото на инцидента отишли органи на КАТ, а с „Л.И“ се договорил да
изпратят Пътна помощ, след което автомобилът му бил извозен. Изплатили
му обезщетение от „Л.И“.
Представен е и протокол за ПТП № 1742074/31.05.2019 г., съставен от
мл. автоконтрольор към СДВР. В протокола сепотвърждава механизма и
мястото на ПТП, описани от свидетеля Б..
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвено. Според вещото лице механизмът на ПТП
е, както следва: на 31.05.2019 г., около 23,00 часа, в гр. София, в района на №
****** на ул. „Ч М“, лек автомобил "М ****" с рег. №********* преминава
през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което
настъпват увреждания по предна и задна леви гуми.
Съгласно заключението по САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 701,03 лв. Предетнираната сума от 10 лева е в
рамките на обичайния размер на ликвидационните разноски. Вещото лице
посочва, че уврежданията по автомобила се намират в причинно-следствена
връзка с инцидента, настъпил на 31.05.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
3
задълженията и договорите. Необходимите предпоставки за предвидената
суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице – изпълнител,
извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45
ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска.
Установи се по делото, че между ищеца и собственика на лек автомобил
марка "М ****" с рег. № ********* е бил сключен договор за застраховка
"Каско" в сила към датата на процесното ПТП, както и, че във връзка с
настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило
застрахователно обезщетение в размер на 671,24 лева.
Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника по делото – СО.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата "Пътищата са републикански и
местни", като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата
във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 Закона за общинската собственост във вр. с § 7, ал. 1,
т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
общинските пътища са общинска публична собственост. Именно това е и
основанието на законодателят да възложи на общините задължение по
тяхното изграждане, ремонт и поддържане– чл. 31 от Закона за пътищата.
Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се
утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на
общините. За републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии изпълнителната агенция "Пътища" и общините осъществяват
съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта. Съдът, като взе предвид мястото, на което е
настъпило процесното ПТП, намира, че произшествието е настъпило на
общински път.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата
отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
4
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл.
49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго лице
– изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при
изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т.
е налице е неизпълнение на законово задължение.
Механизмът на ПТП се установява от показанията на свидетеля-водач,
от протокола за ПТП и от неоспореното заключение по допуснатата САТЕ.
Вещото лице посочва, че описаните ремонтирани части на автомобила, които
са в зоната на удара, дават основание да се счита, че вредите са в причинно –
следствена връзка с ПТП.
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП,
респ. На вредите върху застрахования лек автомобил, в резултат от
неизпълнение на задълженията на длъжности лица на ответника да поддържат
изправността на пътя.
Обемът на отговорността при деликт се определя от закона – той е в
размер на действително причинените вреди /чл. 51, ал. 1 от ЗЗД/, а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. В случая
от кредитираното заключение на САТЕ се установява, че стойността на
ремонта на автомобила по средни пазарни цени възлиза на сумата от
701,03лева. Тъй като ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 671,24 лв., към която сума следва да се добавят и сторените
ликвидационно разноски от 10 лв. За разликата над 681,24 лв. до
претендирания размер от 771,24 лв. /изрично уточнен с молба от 22.12.2023
г./ искът следва да се отхвърли като недоказан.
Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване от
страна на застрахования водач, тъй като не е установено по делото нарушение
от страна на последния на задължение по ЗДвП. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не проведе пълно и главно доказване на наведеното
в писмения отговор възражение за съпричиняване, въпреки изричните
указания на съда в тази насока.
Не се установява твърдяното от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил, тъй като не се доказва
автомобилът да се е движил с превишена или несъобразена с пътните условия
скорост, която да не е позволила на водача да забележи своевременно дупката
върху пътното платно или да спре, което с доклада по делото е било
5
разпределено в тежест на доказване именно на ответника. Действително,
посочената разпоредба задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта
на движение, наред с други фактори и със състоянието на пътя, с оглед
възможността да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Легална
дефиниция на "препятствие на пътя" е дадена в § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, а
именно: всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За да е предвидимо
това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2
ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа
пътя в изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги
отстранява във възможно най-кратък срок, което няма данни да е било
сторено. В този смисъл липсата на надлежна сигнализация за неравностите по
пътя води до извод, че за водача на автомобила в конкретната ситуация
изобщо не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, неизпълнението на
което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да се приеме
обратното, би означавало да се разреши на ответника да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, като се уважат противопоставените
възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на
бездействието му при изпълнение на посочените по-горе задължения. Тук
следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание за неравностите по пътя или презюмиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да
е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с
материални увреждания по автомобила, е наличието на несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД е основателен и
доказан за размера от 681,24 лв., а за разликата над тази сума до 771,24 лв. -
следва да се отхвърли като недоказан.
Частично основателна е и претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за посочения в исковата молба период от 28.08.2020 г. до
28.08.2023 г., тъй като ответникът дължи обезщетение за забава, считано от
поканата, връчена на 29.10.2019 г., а в случая се претендира такова от по-
късен момент. Предвид липсата на доказателства по делото за размера на
обезщетението за забава върху главницата от 681,24 лева, съдът с оглед
правомощията си по чл. 162 от ГПК го определя чрез изчисление с лихвен
калкулатор на НАП на сумата от 215,67 лева, поради което претенцията е
основателна до този размер, а за разликата над 215,67 лв. до 239,71 лв. искът
по чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни –
пропорционално на уважените и отхвърлените части от претенциите.
Ищецът претендира разноски в размер на 420 лв. /50 лв. – ДТ, 220 лв. –
депозит САТЕ, 50 лв. – депозит свидетел, 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение/. С оглед уважената част от исковете на основание чл. 78, ал.
1 във вр. с ал. 8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 372,62 лв.
6
Ответникът претендира разноски за юрисконсуртско възнаграждение –
100 лв. С оглед отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 във
вр. с ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
11,28 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД СО,
ЕИК *****, с адрес гр. София, ул. "М." № 33, да заплати на Застрахователна
компания "Л.И" АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "С.Ш." № ***, сумата от 681,24 лв., от които 670,24 лв.
изплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни разноски по
процесната щета – за ремонт на лек автомобил марка „М“, модел „****“, рег.
№ *********, застрахован по договор за застраховка "Каско на МПС",
застрахователна полица № ******/08.03.2019 г., за претърпени имуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 31.05.2019 г. в гр. София, на ул. „Л.
М“, при което застрахованият при ищеца автомобил преминава през
необезопасен участък на пътното платно – дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2023 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 681,24 лв. до
претеднирания от ищеца размер от 771,24 лв. – като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД СО, ЕИК *****, с адрес гр. София,
ул. "М." №***, да заплати на Застрахователна компания "Л.И" АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "С.Ш." №
*****, сумата от 215,67 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата от 681,24 лв. за периода от 28.08.2020 г.
до 28.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 215,67 лв. до
претендирания от ищеца размер от 239,71 лв. – като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 ГПК СО, ЕИК
********, с адрес гр. София, ул. "М." ****, да заплати на Застрахователна
компания "Л.И" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "С.Ш." № ***, сумата от 372,62 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК Застрахователна
компания "Л.И" АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "С.Ш." № ****, да заплати на СО, ЕИК ********, с адрес гр.
София, ул. "М." №***, сумата от 11,28 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7