№ 121
гр. Стара Загора, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500137 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от А.Б.К., против
Решение № 590/15.12.2021г., постановено по гр.д. № 3190/2020г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, с което се отхвърля предявения от А.Б.К. против
Агенция „П.и.“, гр.С., иск за заплащане на сумата в размер на 650 лева -
обезщетение за причинени му имуществени вреди, изразяващи се в
наложената му и заплатена от него глоба за превишена скорост на
магистралния участък Чирпан - Стара Загора, вследствие приети ограничения
на скоростта, поради неизпълнение на задължения на АПИ, произтичащи от
чл. 19, ал.2, т.3 ЗП да поддържа този пътен участък от автомагистрала
„Тракия“, като неоснователен, присъдени са разноски.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в цялост, като
неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Счита, че материалноправният порок, който
допуснал Районен съд Стара Загора бил, че се произнесъл по иск по чл.45 от
ЗЗД във връзка с чл.49 от ЗЗД, а такъв иск не бил предявен в настоящето
производство. Искът бил деликтен, по специалния закон ЗОДОВ. Липсвали
мотиви на първоинстанционния съд относно основния материалноправен
факт, а именно, че твърденият от него деликт произтичал от липса на
процедура по един общ административен акт, като било доказано в
настоящия процес, че той бил незаконосъобразен в степен на нищожност,
поради изцяло неспазване на процедурата по приемането му обективирана в
чл. 66 и следващите от АПК. Счита, че в мотивната част на решението си за
1
първоинстанционния съд останал незабелязан и материалноправния факт, че
производството по издаване на общи административни актове се
предхождало от изработването на проект. За изготвяне на работен проект от
АПИ и съгласуването му с МВР Стара Загора данни по делото нямало, което
показвало буквално, че незаконното поведение на ответника АПИ и органите
на МВР увредило десетки хиляди българи умишлено, а не „случайно“.
Въззивникът намира, че цитираната Заповед РД-11-1330/19.12.2018г. била
нищожна и не породила правен ефект спрямо адресатите си, тъй като не била
спазена процедурата по нейното издаване формално. Твърди, че по делото
било главно доказано, че към датата и часа на съставянето на електронния
фиш, обективиращ причинените му вреди, в процесната отсечка от
магистралата не били извършвани каквито и да било строително-монтажни
ремонтни дейности. Друго съществено обстоятелство, което било главно
доказано в първоинстанционното съдебно производство било дали и доколко
в процесния участък от магистралата било законосъобразно въведена
временна организация за движението. Счита, че при постановяването на
решението си, Районен съд Стара Загора не е взел предвид събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимен смисъл, поради което
стигнал до неправилни фактически, а оттам и правни мотиви в няколко
насоки - порок, водещ до отмяна на обжалваното решение.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното решение, както и да осъди Агенция „П.и." да му
заплати 650 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се
в заплатена глоба, наложена с електронен фиш, издаден от ОДМВР - Стара
Загора. Претендира разноски за двете инстанции.
Алтернативно, ако съдът намери, че са допуснати съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, моли да върне
делото на Районен съд Стара Загора за преразглеждане на спора с ясни и
точни указания за стриктното спазване на закона.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другата страна Агенция „П.и." гр.С.. Въззиваемият редовно призован за
съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45
ЗЗД. Ищецът А.Б.К. претендира ответникът Агенция П.и., да бъде осъдена да
заплати на ищеца обезщетение за нанесените му имуществени вреди в размер
на 650 лв., изразяващи се в наложената му от МВР-гр.Стара Загора и
заплатена глоба за превишена скорост(140км/ч. - скоростта, разрешена по
Закона за движение по пътищата за придвижване по магистрала) на
магистралния участък Чирпан - Стара Загора, в следствие на приети
2
ограничения на скоростта (90км/ч.) от самия ответник, вследствие
неосъществено поддържане от последния на споменатия участък - магистрала
"Тракия", поради следните мотиви: Съгласно чл.8, ал.2 от Закона за
пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост.
На основание, чл. 15, ал.1 от Закона за пътищата, републиканските пътища се
управляват от Агенция инфраструктура". Императивната норма на чл.3, ал.1
от Закона за движение по пътищата предвиждала правилото, че лицата, които
стопанисват републиканските пътищата, следва да ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, както и да
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Като гражданин и водач на лек
автомобил, ищецът заплатил в началото на 2019г. винетен стикер към
Агенция "П.и.", за да ползва на правно основание републиканската пътна
мрежа - в частност магистрала "Тракия". В този контекст като гражданин на
Република България, като ползвател на пътищата на годно правно основание
и като водач, очаквал от ответника - Агенция "П.и." да изпълнява правните си
задължения да организира, възлага, финансира и контролира на дейностите,
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението,
ремонта и поддържането на пътищата, част от републиканската пътна мрежа
— нейно императивно задължение по закон в хипотезата на чл.19, ал.2, т.3 от
Закона за пътищата. На 18 март 2019г. управлявал личния си автомобил, като
пътувал по дестинацията Пловдив-Стара Загора, тъй като имал дело в гр.
Стара Загора. След Чирпан забелязал ограничение на скоростта на 90км., и
намалил, но постфактум, не бил видял това ограничение да се повтаря, а и
ремонт на пътя не се извършвал, така че решил, че ограничението е било за
конкретен пасаж. На една от отбивките за почивка, преди Стара Загора,
забелязал патрулна кола на КАТ, но погледнал километража си и установил,
че карал с разрешената скорост(в съзнанието му) - 140км/ч. След около месец
получил електронен фиш, с който КАТ гр.Стара Загора му наложили глоба от
650лв. за превишаване с 58км/ч. на "допустимата скорост от 90км/ч. по
автомагистрала "Тракия". Проучвайки казуса установил, че ограничението,
което видял на Чирпан важи в продължение на 50км. до самата Стара Загора,
като точни указания в този смисъл липсвали. Постфактум пак минал по
въпросната отсечка, пътувайки за същото дело и установил, че след Чирпан
тук-там имало табела (тип временна) за ограничение 90км/ч. На 12.04.2019г.
обжалвал в съда електронния фиш, но той бил потвърден, както от Районен
съд гр.Стара Загора, така и от Административен съд гр. Стара Загора. През
месец декември бил спрян на улицата от патрул на КАТ, гр.Пловдив и
свидетелството му за правоуправление било отнето. Обяснението на
полицаите било, че не бил заплатил влязла в сила глоба на КАТ, гр.Стара
Загора от 650лв. Още същия ден заплатил глобата, и получил обратно
шофьорската си книжка.
Прочитайки материалите по делото (Заповед РД-11-1330/19.12.2018г. на
3
АПИ) в няколко медии, установил, че ограничението на скоростта от 90км/ч.
е въведено в участъка Чирпан-Стара Загора през декември 2018г.
Коментирайки темата, И.Д. - член на УС на АПИ съобщил в интервю пред
БТВ, че "не може да има разлики в ограниченията в двете ленти, тъй като
това може да доведе до тежки инциденти". В цитираната статия се споменава
за глобени 4546 водача в периода декември 2018 - юли 2019г. и за "ремонт
другата година"(може би става въпрос за 2020г.). но на интернет сайта на
Агенция "П.и." нямало информация за предвиден или конкретно планиран
ремонт и неговата времева рамка, касаещ участъка Чирпан-Стара Загора.
Визираният участък от магистралата бил нов, все още гаранционен и част от
републиканската мрежа, която Агенция "П.и." имала задължението да
ремонтира и поддържа в безупречно състояние в хипотезата чл.3, ал.1 от
Закона за движение по пътищата във връзка с чл.19, ал.2, т.3 от Закона за
пътищата. Гаранционно- обезпечителната отговорност на Агенция "П.и." в
случая била -безвиновна и от нея винаги следвало заплащане на обезщетение
за причинените вреди. Заплащането на винетен стикер го правило изправен
ползвател на пътищата от републиканската мрежа в Република България.
Неизправността на магистралата в участъка Чирпан - Стара Загора била част
от виновното поведение на Агенция "П.и." да не поддържа магистралата в
изправност- задължение, вменено й по общо два закона. Нямало как това
виновно поведение на Агенция "П.и.", в абсолютен разрез с чл.3, ал.1 от
ЗДвП, да му бъде вменено във вина "за неспазване на ограниченията", при
факта, че споменатите ограниченията на скоростта били наложени от
неизправността на пътната настилка, за тях нямало превантивна публична
информация на сайта на агенцията, а обозначаването им със знак станало по
задание на ответника, чрез КАТ гр.Стара Загора. С оглед горното твърди, че
Агенция "П.и." реализирала печалба от винетни стикери, без да реализира и
дори да планира ремонт на конкретен пътен участък на магистрала "Тракия",
като незаконосъобразно възложила на органите на КАТ гр.Стара Загора да
наложат в 40-ет километров участък ограничение на скоростта от 90км/ч.
Това незаконосъобразно поведение на Агенция "П.и." водело и до
незаконосъобразно налагане на глоби на водачи, които имали право да се
движат "бързо и сигурно" по споменатия магистрален участък с предвидената
по закон скорост/ чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, който
определял скоростта от 140км/ч. като максимално допустимата скорост за
движение по магистрала/, а не със скоростта, определена от Агенция "П.и." - в
случая без причина, без законов повод, без проектиране на ремонт или
реорганизационна промяна на пътното движение, за която водачите да били
надлежно информирани, за да спазват въведените ограничения на скоростта и
най-вече от съображения за безопасност, касаещи техния живот и здраве.
Доктрината приемала, че организацията на движението в отделните елементи
на пътната мрежа можела да бъде постоянна и временна. Временната
организация на движението (ВОД) се "въвеждала" при извършване на
строителни и ремонтни работи при строителството на нови и/или ремонт на
4
съществуващите пътища, както и при възникване на аварии на наличната
техническа инфраструктура. Ремонт в участъка Чирпан-Стара Загора в
периода декември 2018 -2019 не бил осъществяван или планиран - липсвало
каквато и да е предпроектна, проектна документация или план за организация
на движението(ПОД) по тази отсечка. В разрез с казаното незаконно била
въведена реорганизация на движението от Агенция "П.и.", като тя не
изпълнявала императивно вмененото й задължение от чл.3, ал.1 на Закона за
движение по пътищата да ги поддържа изправни, с необходимата маркировка
и сигнализация за съответния клас път, както и да организира движението по
тях така, че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване.
Претендира да се осъди ответника Агенция "П.и." да му заплати
обезщетение за нанесените му имуществени вреди в размер на 650лв.,
изразяващи се в наложената му от МВР гр.Стара Загора и заплатена глоба за
превишена скорост(140км/ч. - скоростта, разрешена по Закона за движение по
пътищата за придвижване по магистрала) на магистралния участък Чирпан -
Стара Загора, в следствие на приети ограничения на скоростта(90км/ч.) от
самия ответник, поради неосъществено поддържане от последния на
споменатия участък на магистрала "Тракия".
Отговор от ответника е постъпил по административното дело, което е
отделено. Ответникът заявява, че глобата е наложена изцяло поради
противоправно поведение на ищеца, а именно нарушение на Закона за
движение по пътищата и моли да се отхвърлят исковете.
За да постанови решението си в този смисъл районният съд е приел за
безспорно, че на 18.03.2019 година, около 09.58 часа, в област Стара Загора,
на АМ „ Тракия“ км 190, в посока към град Бургас, при ограничение от
90км/ч, въведено с пътен знак В-26, ищецът К. е управлявал лек автомобил
Мерцедес ***, рег. № ***, със скорост 148 км/ч. - нарушение по чл. 21, ал. 2
ЗДП, поради което и на основание чл. 182, ал. 2 т. 6 ЗДП му е било наложено
административно наказание - глоба в размер на 650 лева. С квитанция от
18.12.2019г. горепосочената глоба е платена.
От приложената административна преписка, съдът е установил, че
ограничението на скоростта на магистралата (90 км./ч.), касаеща процесния
участък, е било въведено с пътен знак, въведен със Заповед РД 11-913/
27.09.2018 г. на АПИ, изменена със заповед РД - 11 - 1330/19.12.2018г., с цел
осигуряване на безопасност на движението поради неравности на пътната
настилка.
Ищецът е предявил иск пред АС - Пловдив за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди от 650 лева, (платената от него като
глоба), по реда на ЗОДОВ с твърдение, че тези имуществени вреди
произтичат от нищожна заповед РД - 11 - 1330/19.12.2018г. на АПИ. Искът е
отхвърлен с решение от 15.03.2021г. по адм.дело 59/2020 г. на
Административен съд - Пловдив, срещу което е подадена касационна жалба.
Съгласно чл. 3, ал. 2 Закона за пътищата /ЗП/ - автомагистралите са
републикански пътища, които осигуряват транспортни връзки от национално
5
значение и образуват държавната пътна мрежа. Съгласно ал. 7
автомагистралите са национални обекти. Те са специално изградени и
означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи
скорости и притежават точно определени в закона характеристики, една от
които е предпазната ограда /чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗП/. Републиканските пътища са
изключителна държавна собственост /чл. 8, ал. 2 ЗП/, като се управляват от
Агенция "П.и."/чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП/. Управлението, съгласно ал. 2, т. 3 и т. 4
включва: "организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите,
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението,
ремонта и поддържането на пътищата" /т. 3/ и "организиране и осъществяване
защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на
принадлежностите на пътя"/т. 4/. "Поддържане на пътищата", съгласно т. 14
от § 1 от ДП на ЗП е "дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване
на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата". Дейностите по поддържането
на републиканските пътища се осъществява от Агенцията /чл. 30 ЗП/, чрез
действията на нейните служители.
Предвид цитираните правни норми, районният съд е намерил, че
служителите на Агенция "П.и." са длъжни да осъществяват дейността по
поддържането на процесния участък. Според съда това обаче не е достатъчно,
за да се ангажира отговорността на ответника по реда на чл. 49 ЗЗД. В
доказателствена тежест на ищеца, разпределена с доклада по делото е да
докаже, че в резултат на неподдържане на републиканския път, той е
претърпял имуществени вреди в размер на 650 лева, т.е. следва да докаже
причинноследствената връзка между вредите и противоправното бездействие
на натоварените от ответника лица. Не е необходимо доказване на
конкретното лице.
Според районният съд причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на деликвента. В цялата поредица от
явления, причината следва да предшества следствието и да го поражда, като
вредата закономерно да произтича от деянието. Деянието (действие или
бездействие) е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при
мисленото му изключване, тя не би настъпила, т.е. ако при това изключване
неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице
причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.
Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично,
закономерно, а не случайно развитие.
В случая ищецът, според районният съд не е доказал пряка и
непосредствена причинна връзка между заплатената от него глоба в размер на
650 лева, наложена му за нарушение по ЗДвП - управление на МПС при
неспазване на ограничение на скоростта, въведено с пътен знак и
бездействията на натоварени от ответника лица, изразяващи се в
6
неподдържане на този пътен участък. Връзката е опосредена, а всички
наведени от ищеца доводи за нищожност на издадената от АПИ заповед, с
която е било въведено това ограничение са ирелевантни за настоящото
производство пред гражданския съд, поради което съдът не ги е обсъдил.
Приел е, че те са предмет на разглеждане на административното дело,
заведено от ищеца.
Според районния съд, вредата за ищеца, изразяваща се в заплатена от
него глоба, се дължи на собственото му противоправно поведение,
изразяващо се в управление на МПС със скорост, надвишаваща
ограничението от 90км/ч, въведено с пътен знак В-26 - нарушение по чл. 21,
ал. 2 ЗДП, санкциониран с електронен фиш, влязъл в сила понастоящем, а не
на това дали пътната настилка на въпросния участък е неравна и
неподдържана или не, нито на това дали ответникът е изпълнил задължението
си да поддържа този участък от пътя, които въпроси са релевантните за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.
Предвид изложените съображения районният съд е отхвърлил
предявения иск като неоснователен.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба е неоснователна. На
основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към мотивите на районния съд, които
споделя изцяло.
Установено е по делото, че на 18.03.2019 година, около 09.58 часа, в
област Стара Загора, на АМ „ Тракия“ км 190, в посока към град Бургас, при
ограничение от 90км/ч, въведено с пътен знак В-26, ищецът А.К. е управлявал
лек автомобил Мерцедес ***, рег. № ***, със скорост 148 км/ч. - нарушение
по чл. 21, ал. 2 ЗДП, поради което и на основание чл. 182, ал. 2 т. 6 ЗДП му е
наложено административно наказание - глоба в размер на 650 лева. С
квитанция от 18.12.2019г. глобата е платена.
Ограничението на скоростта на магистралата (90 км./ч.), касаеща
процесния участък, е въведено с пътен знак, със Заповед РД 11-913/
27.09.2018 г. на АПИ, изменена със заповед РД - 11 - 1330/19.12.2018г., с цел
осигуряване на безопасност на движението поради неравности на пътната
настилка.
Ищецът твърди, че имуществените вреди произтичат от нищожна
заповед РД - 11 - 1330/19.12.2018г. на АПИ. По този въпрос е налице спор по
адм. дело № 59/2020 г. на Административен съд - Пловдив, по което искът е
отхвърлен с решение от 15.03.2021г., потвърдено с Решение № 543 от
24.01.2022г. по адм. д. № 7099/2021г. на ВАС.
Съгласно чл. 3, ал. 2 Закона за пътищата /ЗП/ - автомагистралите са
републикански пътища, които осигуряват транспортни връзки от национално
значение и образуват държавната пътна мрежа. Съгласно ал. 7
автомагистралите са национални обекти. Те са специално изградени и
означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи
скорости и притежават точно определени в закона характеристики, една от
които е предпазната ограда /чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗП/. Републиканските пътища са
7
изключителна държавна собственост /чл. 8, ал. 2 ЗП/, като се управляват от
Агенция "П.и."/чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП/. Управлението, съгласно ал. 2, т. 3 и т. 4
включва: "организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите,
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението,
ремонта и поддържането на пътищата" /т. 3/ и "организиране и осъществяване
защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на
принадлежностите на пътя"/т. 4/. "Поддържане на пътищата", съгласно т. 14
от § 1 от ДП на ЗП е "дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване
на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата". Дейностите по поддържането
на републиканските пътища се осъществява от Агенцията /чл. 30 ЗП/, чрез
действията на нейните служители.
Служителите на Агенция "П.и." са длъжни да осъществяват дейността
по поддържането на процесния участък.
За да се онгажира отговорността на ответника, ищецът следва да
докаже, че в резултат на неподдържане на републиканския път, е претърпял
имуществени вреди в размер на 650 лева, т.е. следва да докаже
причинноследствената връзка между вредите и противоправното бездействие
на натоварените от ответника лица.
В конкретния случая ищецът не е доказал причинно следствена връзка
между платената от него глоба в размер на 650 лева, наложена му за
нарушение по ЗДвП - управление на МПС при неспазване на ограничение на
скоростта, въведено с пътен знак и бездействията на натоварени от ответника
лица, изразяващи се в неподдържане на този пътен участък. Ннаведените от
ищеца доводи за нищожност на издадената от АПИ заповед, с която е било
въведено ограничението са били предмет на спор пред административния съд,
поради което не следва да се обсъждат от гражданския съд.
В случая ищецът е претърпял реално вреда в размер на 650 лв.,
представляваща заплатената от него глоба. Тази вреда обаче се дължи на
собственото му противоправно поведение, изразяващо се в управление на
МПС със скорост, надвишаваща ограничението от 90км/ч, въведено с пътен
знак В-26 - нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДП. За своето неправомерно
поведение ищецът е санкциониран с електронен фиш, влязъл в сила и платен
от него. В случая претърпяната вреда е в причинно следствена връзка с
поведението на ищеца, а не на служители на АПИ, на които е възложено по
силата на закона за стопанисват автомагистрала „Тракия“. Това е така и
защото, ако ищецът се е движил с позволената скорост, ограничена с пътен
знак – 90 км./ ч. в посочения пътен участък между Чирпан и Стара Загора, не
би настъпила процесната вреда. Претърпяната вреда от ищеца не е в
причинно - следствена връзка и не произтича от обстоятелството дали пътната
настилка на въпросния участък е неравна и неподдържана или не, нито от
това дали ответникът е изпълнил задължението си да поддържа този участък
от пътя.
8
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че съдът е разгледал и
се произнесъл по непредявен иск. Налице е влязло в сила определение № 46
от 07.12.2020г., постановено по гр.д.№ 25/20 г. на петчленен състав на ВКС и
ВАС, съгласно компетентен да разгледа исковата молба на А.К. срещу АПИ
за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 650
лв. е Районен съд – Стара Загора.
В останалата част на исковата молба на ищеца К., твърденията му за
нищожност на общия аидминистративен акт – Заповед на АПИ, от който са
настъпили вредите са били предмет на спор пред административния съд, в
производството по адм. д. № 59/2020г. на Административен съд – Пловдив,
по което съдът е отхвърлил иска на ищеца. Административен съд - Пловдив е
приел, че Заповед № РД-11-1330 от 19.12.2018 г., подписана от инж. Д. А. -
член на управителния съвет на АПИ, е издадена в предвидената в закона
форма, от компетентния за това орган, поради което не е нищожна и не е
налице първия от елементите на фактическия състав, за да може да се
реализира отговорността на държавата по реда на от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Според АС-Пловдив не е налице и следващата кумулативна предпоставка за
ангажиране отговорността на АПИ, а именно пряка и непосредствена
причинна връзка между твърдяната като нищожна заповед и настъпилата
вреда, а именно наложената глоба в размер на 650лв. След като е приел, че не
са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ, съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
С решение № 543 от 24.01.2022г., постановено по адм.д. № 7099/2021г.
по описа на ВАС, съдът е оставил в сила обжалваното решение на Адм. Съд –
Пловдив. Приел е, че процесната заповед на административния орган не
страда от порока нищожност. Не е установено актът, който е акт по смисъла
на чл. 65 АПК, да е издаден от некомпетентен административен орган и в
нарушение на установената от закона форма. Управителният съвет на АПИ е
взел решение за издаване на заповед по чл. 81, ал. 1 от Наредба № 3 от
16.08.2010 г. за временна организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, като е
възложил на конкретен член на УС да я подпише и това е инж. Д. А., в
качеството му на член на УС. Този акт не е обжалван, влязъл е в сила и е
породил правни последици. Не е установено и твърдяното нарушение във
формата на акта – спазена е писмената форма, посочени са фактическите и
правни основания за издаването му, явно е, че адресатите са неограничен
брой, но определяеми правни субекти, посочен е и срокът на действие – до
31.03.2019г. В конкретния случай няма данни, а и не се сочат доказателства,
оспорената пред първостепенния съд заповед да е оспорвана и отменена като
незаконосъобразна. Затова ВАС също е приел, че не е налице първата от
комулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменен, като
незаконосъобразен или прогласен за нищожен административен акт, действие
или бездействие на административен орган или негови служители.
9
Отсъствието на която и да е от изискуемите предпоставки на приложимата
материалноправна норма води до извод за неоснователност на исковата
претенция и до отхвърлянето й.
Доколкото всички тези съображения на въззивника са били предмет на
разглеждане на административното производство пред Адм. Съд – Пловдив и
след това пред ВАС, по тях е постановено влязло в сила решение, въззивната
инстация намира, че в настоящото производство не следва да се произнася и
да разглежда отново съображенията на ищеца за нищожност и
незаконсъобразност на общия администрантивен акт, от който твърди, че са
настъпили вредите.
От друга страна в съдебно заседание на 04.06.2021г. районният съд е
изготвил доклад по настоящото дело. Определил е правното основание на
иска и е разпределил доказателствената тежест. Ищецът не е възразил по
доклада на съда, нито е оспорил квалификацията му.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено,
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 590/15.12.2021г., постановено по гр.д. №
3190/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10