Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 16.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на десети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

мл.с.СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ                                                

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2506 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение  № 136758/04.06.2017г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 210139/10.09.2017г. по гр.д. № 32502 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 36-ти състав е признато за установено по предявени с искова молба вх.№ 8012990/16.06.2016г. на В.Д.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, партер срещу Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: ***  отрицателни установителни искове с правно основание чл.  124 от ГПК вр. с   чл. 114, ал. 2 вр. с чл. 110 и чл. 111 от  ЗЗД вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и 86 от ЗЗД, че В.Д.Г., ЕГН **********,  не дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумата от 4039,05лв., начислена му като стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ  апартамент № 37 в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.03.2009г. до 30.04.2013г., като  Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** е осъдена да заплати на В.Д.Г., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 671,56лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5098063/26.06.2017г. от ответника по исковете Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** в частта, в която исковете са уважени. Изложило е  съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че признанието на исковете, направено с исковата молба било направено от юрисконсулт, който не разполагал с правомощие да признава иска и неправилно районният съд приел за валидно признанието. Дадените пълномощия били за признаване на искове, по които се твърди изтичане на 3 годишен срок на погасителната давност, какъвто не бил случая. Ищецът бил потребител на топлинна енергия в имота и дължал плащането на сумите, които са извън непогасени по давност период. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за възнаграждение за адвокат на въззиваемия.

Въззиваемият-ищец В.Д.Г., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че  представеното от ответника пълномощно за юрисконсулт установявало  право на юрисконсулта да признава искове, предявени срещу Топлофикация, с които се претендира недължимост поради погасяване на задължения по давност и изявлението в този смисъл по делото на юрисконсулт Д. било валидно. Исковете били основателни, защото задълженията били погасени по давност. Претендирал е разноски.

 Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 8012990/16.06.2016г. на В.Д.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, партер срещу Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: *** с която е поискал от съда   на основание чл.  124 от ГПК вр. с   чл. 114, ал. 2 вр. с чл. 110 и чл. 111 от  ЗЗД вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и 86 от ЗЗД да признае за установено, че В.Д.Г., ЕГН ********** не дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумата от 4039,05лв., начислена му като стойност на потребена топлинна енрегия в имот, представляващ  апартамент № 37 в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.03.2009г. до 30.04.2013г. Посочил е, че ответникът открил партида на негово име за имота и ищецът ежемесечно получавал писма, с които ответникът претендира плащане на суми за потребена топлинна енергия в този имот, като за периода от 01.03.2009г. до 30.04.2013г. претендираната сума била 4039,05лв. От възникване на вземанията до подаване на исковата молба ответникът не бил предприел действия по събиране на сумите, които са прекъснали или спрели погасителната давност, същата била 3 години,  поради което и сумата била недължима поради погасяване по давност. Ответникът съставял документи, сочещи тези задължения, поради което и за ищецът съществувал правен интерес от предявяване на исковете . Претендирал е разноски.

Ответникът по исковете - Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** чрез юрисконсулт С.Д., е посочил, че не оспорва че към подаване на исковата молба процесните вземания са погасени по давност. Твърдения в обратния смисъл не бил правил и не претендирал принудителното плащане на сумите. Ищецът не бил отправял искане до ответника за погасяване на задълженията по давност , а практиката на ответника било да съобразява такива възражения и така  въведения с исковата молба спор бил ненужен. Поведението на ответника не било причина за образуване на делото и следвало да му се присъдят разноски на основание на чл. 78, ал.2 от ГПК, които е заявило, че претендира.

По делото е представено пълномощно от ответника за юрисконсулт С.Д., с което я е упълномощил да признава искове срещу Т.С.”ЕАД, при които се претендира изтичане на тригодишен давностен срок за погасяване на дължими на дружеството суми.

По делото са приети неоспорени от страните съобщение към  фактура № **********/30.04.2016г., справка за абонат № 086610 за имот в гр. София, ж.к. „************към 15.06.2016г., съгласно които в система на ответника ищецът е титуляр на партида за имота неплатена главница към 15.06.2016г. е 4714,84лв по фактури и 1570,43лв. за доплащане по изравнителни сметки.

По делото не се спори, че от тези суми главница за топлинна енергия за периода от 01.03.2009г. до 30.04.2013г.  е 4039,05лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Няма пречка погасителната давност да се въведе като основание на иск, а доводите на ответника в обратния смисъл са неоснователни.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл.  124 от ГПК вр. с   чл. 114, ал. 2 вр. с чл. 110 и чл. 111 от  ЗЗД вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и 86 от ЗЗД за недължимост като погасени по давност на суми, представляващи  стойност на доставена топлоенергия за имот за битови нужди.

При така предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ответникът се е задължил да доставя на ищеца топлинна енергия срещу задължение на ищеца да заплаща стойността й, както и че ответникът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ, Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.), поради което и за ищеца да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му, следва да докаже и че периодично е извършвал действия за събиране на процесните вземания.

При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между две последователни действия на ответника за събиране на вземанията е изтекъл определен период от време, довел до погасяване на вземания по давност.

Съдът приема за установено по делото,  че за процесния период ответникът е открил партида на името на ищеца като потребител на топлинна енергия в имот в гр. София, ж.к. „************и за периода от 01.03.2009г. до 30.04.2013г.  му е начислил като дължими сумата от 4039,05лв., като стойност на потребена  топлинна енергия в имота. За тези обстоятелства по делото не се спори, а и  те се установяват от приетите по делото извлечение от сметки и фактура, издадени от ответника.

Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време.  Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2  на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 111, буква „в”  от ЗЗД с три годишна давност се погасяват периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД  с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла.

Съдът приема, че вземанията, за които е предявен иска  са периодични, поради което и за тези вземания  съобразно чл. 111, буква „в” от ЗЗД  погасителната давност е 3  години.  Касае се за трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия. Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен период от време, като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен. (В този смисъл Тълкувателно Решение № 3/18.05.012г.  на ОСГК  на ВКС;). Вземанията са срочни – плащане се дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който се дължи сумата. Доколкото тези задължения са скрепени със срок за изпълнение, то съдът приема, че съобразно чл. 114, ал.1 от ЗЗД началния момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на изискуемостта му, тоест от 30-то число  на месеца, следващ този, за който сумата се дължи.

Доколкото по делото не са наведени твърдения, а и не са ангажирани доказателства от ответника, че е предприел действия по събиране на вземането си или да са се осъществили факти, които да попадат в хипотезата на чл. 116 и на чл. 115 от ЗЗД преди образуване на делото-16.06.2016г, то съдът приема, че по делото е установено, че ответникът до подаване на исковата молба не е предявил вземанията си по съдебен ред, не е предприел и действия по събиране на същите, поради което и като съобрази периода на задълженията – до 30.04.2013г., то съдът приема, че задълженията са погасени по давност.  

При така възприето съдът приема, че районният съд правилно е уважил исковете. Неоснователни са доводите на въззивника, че пълномощника му пред районния съд не е разполагал с право да признава исковете , поради което и неправилно това признание било съобразено от съда. Приетото по делото пълномощно за юрисконсулт Д. сочи изрично правото й да признава искове срещу Т.С.”ЕАД, при които се претендира „…изтичане на тригодишен давностен срок за погасяване на дължими на дружеството суми...“. В случая предявените искове имат такъв предмет, поради което и съдът приема, че направеното с отговора на исковата молба признание на исковете е валидно. Следва да се посочи, че това признание на исковете в случая не е било възприето от районния съд като  решаващо по делото. Това е така, защото постановеното първоинстанционно решение не е постановено по реда на чл. 237 от ГПК – по признание на исковете. Районният съд е постановил решение след обсъждане на всички събрани по делото доказателства , а не само след съобразяване на обстоятелствата по чл. 237 от ГПК.  Направеното признание на исковете не е било водещо при постановяване на решението на районния съд и оплакванията във въззивната жалба в тази част съдът приема, че не са от естество да обосноват извод за порочност на решението.

С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен и решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че тежестта за разноски по делото следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за адвокат в производство пред СГС в размер на 490лв.  Възражението на въззивника за прекомерност на това възнаграждение е неоснователно, защото то не надвишава минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004г.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 136758/04.06.2017г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 210139/10.09.2017г. по гр.д. № 32502 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 36-ти състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: *** да заплати на В.Д.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, партер на основание на чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 490лв. (четиристотин и деветдесет лева), представляващи разноски в производството пред Софийски  градски съд.

Решението е окончателно .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.