Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІХ-ти касационен състав, в публично заседание на осми юли две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове:
1. Кремена Данаилова
2.М.Иванова-Даскалова
при секретар: Пенка
Михайлова
и прокурор: Тони Томов
като разгледа
докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №938 по
описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на В.С.Б. от гр.Варна против Решение №260470/06.04.2021г.
по НАХД №210/2021г. на РС-Варна, с което е потвърдено НП №637/18.12.2020г. на
Зам. кмета на Община Варна, с което му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 20лева за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. С решението Б. *** сумата от 80лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В
жалбата се твърди, че Решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. При
постановяването му били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. От доказателствата се установило, че той паркирал автомобила
най-вдясно на пътното платно по посока на движението, съобразно изискванията на
закона. На конкретния пътен участък лентите за движение от дясната страна по
посока на движението били две и паркирания му автомобил не пречел на движението
на останалите автомобили и пешеходци. Оспорва се извода на РС, че с паркиране на
автомобил на 10 метра от пешеходната пътека е нарушен закона, тъй като
нормативно не е разрешено паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовище или
пешеходна пътека. Поради това се претендира отмяна на решението изцяло и да
бъде постановено ново, с което НП да бъде отменено.
Ответната
страна Община Варна в депозирано от упълномощеният юрисконсулт възражение оспорва
изцяло касационната жалба. Счита я за неоснователна, а Решението на РС-Варна – за правилно, законосъобразно и постановено в
съответствие с процесуалния закон. Правилно били обсъдени доказателствата и въз
основа на тях били установени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното и съставения АУАН за
нарушението бил такъв. След като жалбоподателят не оборил с доказателства
фактическите констатации в него за вмененото му нарушение на забраната в чл.98,
ал.1 от ЗДвП, правилно РС потвърдил НП. Основателни били изводите, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и
с реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В тях нарушението е описано в пълнота и
привлечения към отговорност могъл да разбере обвинението и да организира
защитата си. Правилно РС преценил, че с осъщественото неправилно паркиране на товарен
автомобил „Рено“ около 10,45часа в град Варна на платното за движение на
ул.“Блян“ до магазин „Лидъл“ непосредствено до пешеходната пътека Б. е
затруднил преминаването на останалите участници в движението, че е затруднена
видимостта, което е предпоставка за настъпване на произшествие. Поради това
основателно е преценено, че нарушението не е маловажно и за него чл.28, б.а от ЗАНН не е приложим. В съответствие с чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП бил преценен
като съответен наложения размер на глобата от 20лв., който е фиксирания в
закона. Претендира се отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на
Решението, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции в минимален размер. В подадена преди съдебно заседание писмена молба се
поддържа становището в отговора. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, ако се претендира такова, с искане при присъждане
да бъде определено в минимума по Наредба №1/2004г.
Представителят
на Окръжна прокуратура– Варна намира касационната жалба за неоснователна.
Касационната
жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от
активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на
основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като в чл.218 от АПК е предвидено касационният
съд да обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В
жалбата се твърди неправилно приложение на закона и съществени процесуални
нарушения.
Разгледана
по същество, касационната жалба е основателна.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо.
Въззивният
съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите
страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в
производството по което е постановено Решението, нито то е постановено от
незаконен състав. Страните са редовно призовани за откритото съдебно заседание
с процесуална възможност да изразят становище по доказателствата и да направят
доказателствени искания. След разпита на актосъставителя и другия очевидец на
нарушението са приети наличните в преписката и представени по делото доказателства,
отчетена е липсата на доказателствени искания и като намерил делото за изяснено
от фактическа страна със събраните доказателства, ВРС дал ход на съдебните
прения. Решението е мотивирано. В него установяванията за релевантните факти и
обстоятелства свързани с нарушението и с проведеното производство пред АНО са
основани на преценка по отделно, но и в съвкупност на всички писмени и гласни
доказателства и са формирани правните изводи, поради които оспорването с
жалбата е отхвърлено, а НП е потвърдено и са присъдени разноски на ответника. Не
се установява да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
разглеждане на делото и при постановяване на решението на ВРС, поради което не
е налице основание за отмяна по чл.348, ал.1 т.2 от НПК.
Касационният
съд намира за основателни доводите за отмяна на Решението поради неправилно
приложение на закона. В него районният съд е описал установеното от събраните
доказателства за случилото се и за производството по издаване на НП. Установено
е, че на 10.12.2020г., около 10,45часа разпитаните свидетели, които са служители
в група „Общинска полиция“, сектор ООРТП, отдел ОП при ОД на МВР-Варна извършили проверка на ул.“Блян“ в град
Варна при която констатирали, че до магазин „Лидъл“ в платното за движение е паркиран
товарен автомобил марка “Рено” с рег. № СВ****МК. Те преценили, че движението
по улицата е изключително натоварено и паркираният на нея автомобил пречи на
преминаването на останалите превозни средства, на които се налагало да го
заобикалят. Те отчели, че в непосредствена близост до мястото на нарушението имало
два безплатни паркинга с множество свободни места, на които жалбоподателят
лесно можел да паркира автомобила, вместо на улицата на около 10м от пешеходна
пътека, с което затруднявал видимостта и създавал условия за настъпване на ПТП.
Във връзка с тези констатации започнали изготвяне на фиш за налагане на глоба в
отсъствие на нарушителя, когато В.С.Б. дошъл и изразил несъгласието си и отказал
да подпише фиша. РС установил, че на Б. е съставен АУАН за това, че е паркирал
на място, където превозното средство е пречка за останалите участници в
движението, с което нарушил чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Б. се запознал с акта и
отказал да го подпише като нарушител с възраженията, че не е съгласен със
съставянето му за описаното нарушение, тъй като на мястото нямало обозначителен
знак и ширината на улицата била достатъчна. РС установил, че допълнителни
възражения не са депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН и въз основа на акта
на 18.12.2020г. зам. кмета на Община Варна издал НП №637/18.12.2020г., с което за
извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП изразяващо се в паркиране на
т.а. Рено с ДК №СВ****МК в гр.Варна, на ул. Блян до магазин „Лидъл“ в платното
за движение, с което пречел на преминаването на другите ППС, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП на Б.
е наложена глоба в размер на 20лв.
ВРС
отчел, че с жалбата се оспорва приетата в НП фактическа обстановка, но тъй като
не се сочели различни обстоятелства, нито доказателства, които да ги
установяват, намерил фактическата обстановка за изяснена по несъмнен начин, а
оспорването с жалбата – за голословно. Тъй като Б. бил наказан не за неспазване на
забрана въведена с пътен знак, а за нарушаване на общата забрана за паркиране
на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението, без значение била липсата на съответен знак за участъка, където Б.
паркирал преводното средство. Като
неоснователни отхвърлил и доводите във
възражението, че ширината на улицата е била достатъчна, тъй като жалбоподателят
не ангажирал доказателства, които да оборят фактическите констатации в АУАН и заявеното
в показанията на свидетелите, че се е налагало другите ППС да заобикалят
паркирания автомобил. В този смисъл сочи прието в съдебната практика, че следва
наказаното лице при обжалване не само да направи твърденията си, а и да
ангажира доказателства за тях, като за жалбоподателя били неблагоприятните
последици от липсата на такава процесуална активност. Поради това въззивния съд
приел за безспорно установено, че на посочената в НП дата жалбоподателят е
паркирал автомобила си на пътното платно, по продължение на пътната лента,
вдясно, по посока на движението, с което създал пречка за придвижването на
останалите превозни средства, с което правилно и законосъобразно му била
наложена глобата предвидена в чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП за водач, който неправилно
престоява или е паркирал неправилно, какъвто намерил, че е конкретния случай. РС
направил изводите, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с
изискуемото в чл.42 и чл.57 от ЗАНН съдържание, в сроковете в чл.34 от ЗАНН за
нарушение, което е описано достатъчно пълно и ясно и водачът могъл да разбере за
какво нарушение се ангажира отговорността му и да организира защитата си. РС
намерил извършеното за правилно квалифицирано, а наложеното за него наказание за
определено във фиксирания от закона размер. Тъй като деянието не се отличавало
с по-малка тежест от другите от същия вид и от показанията на свидетелите се
установило, че в непосредствена близост до мястото на нарушението има два
безплатни паркинга с множество свободни места, на които жалбоподателят лесно
можел да паркира автомобила, вместо да паркира на пътното платно и да
затруднява движението, РС направил извода, че случая не е маловажен по чл.28 от ЗАНН. Макар да е формално и от деянието да не настъпвали вредни последици,
чиято тежест да се преценява, то не било извършено поради непредвидени или
изключителни обстоятелства и правилно било намерено, че не е маловажно. Поради
липсата на наличие на основания за отмяна, РС потвърдил НП и присъдил на
ответника юрисконсултско възнаграждение.
Касационният
състав споделя изводите в Решението, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, с изискуемото в чл.42 и чл.57 от ЗАНН съдържание и в сроковете в чл.34
от ЗАНН. В несъответствие с изложеното в АУАН и в НП за нарушението, за което
на Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. са
изводите на ВРС, че фактите от обвинението са ясно и в достатъчна степен описани
и не са допуснати нарушения, които да са ограничили правото му на защита. В НП
от фактическа страна извършеното е описано: „…в гр.Варна, на ул.“Блян“ до
магазин „Лидъл“ е паркирал т.а. Рено с рег.№СВ****МК на платното за движени, с което пречи на преминаването на другите
ППС, с което виновно нарушил чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Така описаното обвинение
е непълно и неясно. Липсват конкретни факти и обстоятелства в АУАН, с оглед на
които издателя му е преценил, че т.а. Рено с рег.№СВ****МК паркиран на ул.“Блян“
е пречка за движението. В съдебно заседание свидетелите описват допълнително
факти и обстоятелства, които са имали предвид при извода си, че паркирането е
неправилно, но не са описали в АУАН и липсват в НП, но попълването им е
недопустимо в съдебната фаза. Поради това основателни са били оплакванията в
жалбата срещу НП. Описаното в АУАН и в НП нарушение е свързано с паркиране от Б.
***, което ЗДвП допуска.
Съгласно
чл.94 ал.3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места ППС се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно
на оста на пътя. При описаното в АУАН и НП, че автомобила е паркиран в гр.Варна
на ул.“Блян“ без данни за маркировката, за оставащото свободно място в лентата,
за наличие на други МПС, паркинги и пешеходна пътека, както и за наличие на
други участници в движението, които да не могат да преминат, се налага извода,
че автомобила е бил паркиран съобразно чл.94, ал.3 изр.1 от ЗДвП. В тази насока
са твърденията и възраженията срещу АУАН и в жалбата срещу НП пред ВРС, които
се поддържат и в касационната. В АУАН и в НП няма данни за налична пешеходна
пътека на улицата, нито за отстоянието до нея на ППС паркирано от Б.. Поради
това неправилни са формираните изводи от РС за правилността на изводите в НП за
достатъчно ясно описание на нарушението и на обществената му опасност и то с оглед
релевантни факти и обстоятелства, които не фигурират в АУАН и в НП, но се
изтъкват от актосъставителя за първи път в хода на съдебното следствие.
Безспорно
разписаната в чл.94, ал.3 изр.1 от ЗДвП възможност да се паркира в населено
място на платното за движение е ограничена от забраната в чл.98, ал.1 и ал.2 от ЗДвП за престой и паркиране на място, начин и др. конкретизирани хипотези,
описани в точките на в чл.98, но освен текста на тази разпоредба на ЗДвП в АУАН
и в НП следва в обвинението да се сочат конкретните факти и обстоятелства,
които са констатирани в случая и съобразно които е преценено, че с паркирания
на улицата в града автомобил дадения водач е създавал опасност за движението
и/или е бил пречка за движението и/или е закрил знак и т.н. Срещу такива
конкретни установявания водачът ще може да упражни правото си на защита с
конкретни твърдения и доказателства за тях.
При
съпоставка на текста в АУАН и в НП и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП е видно, че тях
липсва пълно описание на конкретни факти и обстоятелства, които да покриват
състава на нарушението и се явяват основателни оплакванията в касационната
жалба за неправилност и незаконосъобразност на крайния извод на ВРС, че НП е
правилно и законосъобразно издадено, с оглед на който то е потвърдено.
С
оглед изложеното Решение №260470/06.04.2021г. по НАХД №210/2021г. се явява
постановено при неправилно приложение на цитираните разпоредби на ЗДвП и ЗАНН,
което е основание за отмяната му по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Вместо него
следва да бъде постановено ново решение, с което НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Във връзка с това неправилно с Решението на ВРС
жалбоподателя е осъден да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80лв. за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. При този изход на спора макар
своевременно направено, искането на представителя на ответната страна за
присъждане на Община Варна на юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция се явява неоснователно. От касатора и представителят му няма направено
искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим
от това и на основание чл.222 ал.1 от АПК вр. чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №260470/06.04.2021г. по НАХД №210/2021г. на РС-Варна, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №637/18.12.2020г. на Зам. кмета на Община Варна, с
което на В.С.Б. от гр.Варна е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 20лева за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: