№ 166 29.12.2020г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета
година,
в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 155/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. С ***, представлявано от Д.Б.Б. чрез
пълномощника Е.Р. - юрисконсулт със
съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. С *** срещу В.В.К.,
с ЕГН **********,*** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1174.34 лв.,
представляваща главница за периода от 4.07.2018 г. до 26.12.2018 г.,
сумата от 115.90 лв. представляваща договорна лихва за периода от 4.07.2018г.
до 26.12.2018 г. , сумата от 623,76 лв.,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 1.08.2018 г. до 26.12.2018 г. и сумата от 483.66лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 4.07.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за
които вземания е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 833/2019г. по описа на РС -
Попово.
В исковата молба се излагат
твърдения, че на 20.06.2018 г. между „Сити кеш“ ООД, като Заемодател и В.В.К. като Заемател бил сключен
договор за паричен заем с № 190977, при спазване разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения
договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя
под формата на заем парична сума в размер на 1200.00 лв., представляваща
главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на
отпуснатия заем“.
С полагането на подписа си на
Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума
в брой от представител на Заемодателя. Погасителните вноски, които Заемателят
се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата
по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка
и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на
заемодателя. Годишния процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на
Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не
можел да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя.
Страните постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 143,95 лв.. Така, страните
договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1343,95
лв., която била платима на 27 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 49,78 лв. при първа погасителна вноска 27.06.2018г. и последна погасителна
вноска с падеж на плащане 26.12.2018г.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 26.12.2018г., предвид което по отношение на
вземанията по договора за кредит не била обявявана предсрочна изискуемост.
Съгласно чл. 6 от сключения
договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на
договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно:
- издаването
на запис на заповед от страна на Заемателя;
- поръчителство
на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4
пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други
договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и
непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход;
- залог
върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/
надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо
договорената главница и лихва;
- първа
по ред ипотека;
- предоставяне
на безусловна б. гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорната главница и лихва.
Съгласно чл. 8 от Договора, с
подписването на договора за заем, Заемателят бил декларирал, че се счита за
уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не
предостави на Заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение
не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължал на Заемодателя
неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на
задължението за предоставяне от страна на Заемателя на поне две от уговорените
от страните обезпечения, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 789.05 лева, която била разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер
на 29,22 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща
Заемателя е в размер на 79,00 лева.
Съгласно Общите условия,
действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави
плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя
обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на
дължимите по договора суми. Така на длъжника било начислено обезщетение за
забава в размер на 483,66 лв. за периода от 4.07.2018г. до датата на подаване
на заявлението в съда.
Заемателят не бил заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента
на подаване на исковата молба, била в размер на 219.00 лв., с която били
погасени, както следва: главница: 25.66 лв., договорна лихва: 28.05 лв.,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 165,29 лв.
На 25.03.2019г. било подписано
Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата
25.03.2019 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД
срещу В.В.К., произтичащи от Договор за паричен заем
№ 190977 от дата 20.06.2018 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -
кредитор. Общите условия по договора за заем съдържали изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
С изрично пълномощно законният
представител на „Сити кеш“ ООД бил упълномощил „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 25.03.2019 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името
на цедента и за своя сметка.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
до ответника от „Сити кеш“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
било изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо от 29.03.2019 г. за извършената
продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на длъжника,
посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване
върху обратната разписка „Непотърсена пратка“. Ищцовото
дружество изпратило второ Уведомително писмо от 23.01.2020 г. за извършената
продажба на вземането, изпратено чрез куриерска фирма до същия адрес на
длъжника. Писмото обаче отново се върнала в цялост.
Предвид изложените в исковата
молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което исковите претенции да
бъдат уважени.
В едномесечния срок особеният
представител на ответника е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции.
Възразява се, че не са
представени доказателства за представителната власт на пълномощника на ищцовото дружество. Процесуалният представител на ответника
възразява, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за извършване на цесията.
Моли се за решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание, ищецът, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. Депозирана е писмена молба, с
която се заявява становище за основателност на исковите претенции и се моли за
тяхното уважаване.
За ответника, редовно призован, се
явява особеният му представител адв. Ц.- ТАК, който пледира за отхвърляне на
исковите претенции.
Поповският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове установителни искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 99 от ЗЗД, по чл.
422 от ГПК, във вр.с чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1. вр.
с чл. 99 от ЗЗД, и по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Видно от приложените с исковата молба писмени
доказателства се установява, че на
25.03.2019г. е било подписано Приложение
№ 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 25.03.2019 г.
между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу В.В.К., произтичащи от Договор за паричен заем № 190977 от
дата 20.06.2018 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.
С изрично пълномощно
законният представител на „Сити кеш" ООД е упълномощил „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 25.03.2019г. да уведоми длъжниците за извършената
цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника от „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
изпратено Уведомително писмо от 29.03.2019г. за извършената продажба на
вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на длъжника, посочен в
договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху
обратната разписка „Непотърсена пратка“. Ищцовото
дружество изпратило второ Уведомително писмо от 23.01.2020 г. за извършената
продажба на вземането, изпратено чрез куриерска фирма до същия адрес на
длъжника. Писмото отново се върна в цялост.
Видно от представеното заверено копие
на договор за паричен заем с № 190977 сключен на 20.06.2018 г. между
„Сити кеш“ ООД, като Заемодател и В.В.К. като Заемател, се установява, че Заемодателят се е задължил да предостави на
Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1200,00 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле
„размер на отпуснатия заем“. С подписването на договора за кредит страните са
декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна
на Заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от
Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към
договора за заем, с които Заметалят се е запознал
подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно.
С полагането на подписа си на
Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума
в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле
„размер на отпуснатия заем“ сума съставлява изпълнение на задължението на
Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на
заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължил да изплаща на Заемодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по
заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на
приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна
на Заемодателя. Страните постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 143,95 лв. Така, страните
договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1343,95
лв., която била платима на 27 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 49,78 лв. при първа погасителна вноска 27.06.2018г. и последна
погасителна вноска с падеж на плащане 26.12.2018г.
Съгласно клаузите на сключения
договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на
договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно: издаването
на запис на заповед от страна на Заемателя; поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за
заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ
за размера на получавания от тях доход; залог върху движима вещ, чиято пазарна
стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за
плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва; първа по
ред ипотека; предоставяне на безусловна б. гаранция, издадена от лицензирана в
БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включваща договорната главница и лихва.
С подписването на договора за
заем, Заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 -
дневен срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното
обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Така, поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна
на Заемателя на поне две от уговорените от страните обезпечения, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 789.05 лева, която била разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер
на 29,22 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща
Заемателя е в размер на 79,00 лева.
Съгласно Общите условия,
действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави
плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя
обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите
по договора суми. Така на длъжника било начислено
обезщетение за забава в размер на 483,66 лв. за периода от 4.07.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда.
Видно от изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която като обективно и компетентно изготвена, съдът изцяло
кредитира, се установява, че по процесния договор за кредит е имало извършвани плащания в общ размер на
219.00лв., с която сума са били погасени главница: 25.66лв, договорна лихва:
28.05лв и неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 165.29лв..
Според заключението на вещото лице, непогасена главница за периода
04.07.2018г.-26.12.2018г. е в размер на 1174.34
лв., договорната лихва за периода 04.07.2018г. - 26.12.2018г. е в размер на 115.90лв., а лихвата за забава върху
непогасена главница от 1174.34 лв. за периода 04.07.2018 до датата на подаване
на заявлението в съда 27.09.2019г. е 147.12лв.
Съгласно установената съдебна практика
/Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение №
78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС; Решение № 3/
16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009
г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./ установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение
на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу лице, което не е носител на вземането. Правнорелевантно
за действието на цесията е съобщението до длъжника за прехвърленото вземане,
извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от
новия кредитор /цесионер/, тъй като само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е допустимо,
доколкото не се касае за лично и незаместимо
действие, цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник, като в този случай представителната власт възниква по
волята на представлявания - цедента, и обемът й се определя според това, което
упълномощителят е заявил. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и няма пречка съобщаването като
фактическо действие да бъде извършено от пълномощник. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина и формата, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то уведомление за прехвърляне на вземания, подписано
от цесионера, но не в качеството му на цесионер, а на пълномощник на цедента и
същевременно получено от длъжника в рамките на съдебно производство по предявен
иск за прехвърленото вземане, е допустимо и следва да се зачетат правните
последици, които произтичат от достигането му до длъжника. Изходящото от
цедента /в т.ч. чрез пълномощник/ уведомление, приложено към исковата молба и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.3 ГПК, включително и в рамките на производство по иск с
правно основание по чл. 422 ГПК, с оглед приетото по т. 9 от ТР № 4 от
18.06.2016 г., по т. д . № 4/ 2014 г., на ОСТГК на ВКС.
На следващо място следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника от
цедента за цесията има значение единствено за редовността на извършеното
плащане от страна на длъжника на стария кредитор спрямо новия кредитор, но не и
за редовността на прехвърлените права. Преди да бъде уведомен за цесията,
длъжникът може валидно да погаси задължението си чрез плащане на стария
кредитор.
При така изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай е налице
валидно съобщаване на цесията, същата е произвела действие, считано от датата
на получаване на исковата молба с доказателствата към нея, сред които са
уведомлението за прехвърляне на вземания, както и пълномощното, по силата на
което ищецът е упълномощен в качеството на пълномощник на цедента да уведоми длъжниците
за извършеното прехвърляне на вземания по сключения Рамков договор.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че исковите претенции се явяват частично
основателни. В случая ищцовата страна твърди един
отрицателен факт - липса на плащане по договора за заем за процесния период,
който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с
надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата
цена, което може да стане само с писмени такива. Както бе посочено съдът
приема, че цедентът е бил изправна страна по договора за заем като е
предоставил на ответника заетата сума от 1200.00 лева
Начислената възнаградителна
лихва не надвишава пределните нива съгласно ЗПК, поради което и нейния размер
не противоречи на закона и добрите нрави.
Съдът
прие за недействителна клаузата за неустойка поради противоречие с добрите
нрави.
Съгласно Тълкувателно решение
№1/2009г. ОСТК на ВКС, нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Видно от текста на чл. 6 от сключения между страните договор, заемателят се е
задължил, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител
или б. гаранция, като неизпълнението на това задължение е санкционирано със
задължение за плащане на неустойка.
Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза
изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче
няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната
клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По изложените
съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи
на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът от не е
породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на
неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в
тази му част и основаната на нея претенция следва да бъде отхвърлена.
В допълнение следва да се посочи, че неустойката
по чл. 6 от договора се кумулира към погасителните
вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го
обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата
по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя.
Следва
да се отбележи, че изискването поръчителите да отговарят на множество
изисквания противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде
единствено и само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи
към печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен
източник на доход на икономически по - силната страна за сметка на по-слабата.
В този смисъл клуазата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на
добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, при
което исковата претенция за сумата от 623.76 лв. подлежи на цялостно
отхвърляне.
Както по-горе се посочи,
ответницата е извършила плащания в общ размер на 219.00лв.,
с която сума са били погасени главница: 25.66 лв., договорна лихва: 28.05лв и
неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 165.29лв.
С
оглед становището на съда досежно недействителност на клаузата за неустойка,
отнесеното по това перо плащане от 165.29 лв. следва да бъде приспаднато от
главния дълг, при което искът за главница следва да бъде уважен до размера от
1009.05 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 1174.34 лв.
подлежи на отхвърляне
Следва да бъде уважено и искането по реда на чл.86 от ЗЗД, като се
присъди лихва за забавено плащане в върху
главницата от 1009.05 лв. за периода от 04.07.2018 до датата на подаване на
заявлението в съда /27.09.2019г./, която възлиза на 126.41 лв. преизчислена с калкулатор „лихви“, находящ се
на www.calculator.bg, като за разликата до пълния
предявен размер от 483.66 лв., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Следва да се присъди и законна лихва
върху непогасената главница, от датата
на подаване на заявлението - 27.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, пропорционално
на уважената част от исковите претенции.
В
случая ищецът е направил разноски в исковия процес в общ размер на 631.81 лв.,
от които 47.95 лв. за заплатена държавна такса, 283.86 лв. – депозит за особен
представител и 200.00 лв. – депозит за в.л. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК , вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
Така,
пропорционално на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 329.75 лв. за деловодни разноски.
На основание ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, пропорционално на
уважената част от заявените претенции, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на дружеството и направените разноски по заповедното производство, общ
размер на 97.95 лв., от които 47.95 лв. за заплатена държавна такса и 50.00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Така в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 51.12 лв.
С оглед изложеното съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.В.К., с ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр. С ***, представлявано от Д.Б.Б.,
действащ чрез пълномощник Е.Р. -
юрисконсулт със съдебен адрес по чл. 39
ал. 1 от ГПК: гр. С ***, СУМАТА от 1009.05 лв. /хиляда и девет лева и пет стотинки/ - главница Договор за паричен заем с № 190977, сключен на 20.06.2018 г. със „Сити
кеш“ ООД за периода от 04.07.2018 г. до
26.12.2018г., СУМАТА от 115.90 лв. /сто и петнадесет лева и деветдесет
стотинки/ - договорна лихва за периода от
4.07.2018г. до 26.12.2018 г. и СУМАТА от 126.41 лв. /сто
двадесет и шест лева четиридесет и една стотинки/ - лихва за забава върху
главницата от 1009.05 лв. за периода от 04.07.2018 до датата на подаване на
заявлението в съда /27.09.2019г./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано
от 27.09.2019г., до окончателното изплащане на главницата, като за
разликата до пълния претендиран размер от 1174.34 лв. – главница и от 483.66
лв. – лихва за забава , ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр. С ***, представлявано от Д.Б.Б.,
действащ чрез пълномощник Е.Р. - юрисконсулт
със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. С *** против В.В.К., с ЕГН **********,*** иск за
признаване за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца СУМАТА от 623.76 лв. /шестстотин двадесет и три
лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 1.08.2018 г. до 26.12.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА В.В.К., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр. С ***, представлявано от Д.Б.Б.,
действащ чрез пълномощник Е.Р. - юрисконсулт
със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. С ***,
СУМАТА от 329.75 лв. /триста двадесет и девет
лева и седемдесет и пет стотинки/ направени в заповедното производство
разноски, както и СУМАТА от 51.12 лв. /петдесет и един лева и дванадесет стотинки/ разноски по заповедното
производство, пропорционално на уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: