ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……….
гр. София, 15.05.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ХРИПСИМЕ
МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Йорданова ч.гр. дело
№ 2606 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК
Образувано е по жалба от Е.Б., роден на *** г.,
гражданин на Швеция чрез адв.Т.срещу Определение № 94/30.01.2020
г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано
вписването на саморъчно завещание по заявление за вписване с вх. № 3900/30.01.2020 г., с което е поискано
вписване на саморъчно завещание на Л.Г.-Р.в полза на жалбоподателя, обявено на
30.01.2018 г, от Районен съд Шарлотенбург, Берлин.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно е
отказано вписване на представеното завещание, тъй като протоколът за
обявяването му не отговарял на изискванията на чл.27, ал.3 от ЗН. Сочи се, че
процедурата за обявяване на завещанието,
с оглед законодателството на страната, в която е осъществена – Федерална
Република Германия, като обявяването е извършено от служител на компетентния
районен съд с удостоверение върху заверен препис на представеното
завещание. Доколкото завещанието е
обявено в Германия, сочи че не е възможно да се спази предвидената в българския
ЗН процедура. Поддържа, че съгласно задължителните указания дадени в
Тълкувателно решение № 7/2012 на ОСГТК
на ВКС съдията по вписванията не следи за материалноправните
предпоставки за пораждане действието на акта и в конкретния случай същия няма
право да преценява спазени ли са изискванията на чл.27, ал.3 ЗН, тъй като
нормата е материалноправна. Твърди се, че
представения препис от саморъчно завещание е измежду подлежащите на вписване
актове, със спазена форма за действителност, обявено от чуждестранен съд по
предписания в Германия ред, поради което отговаря на формалните изисквания, за
които следи съдията по вписвания и следва обжалвания акт да се отмени, а вместо
него да се постанови извършване на вписването.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:
На 30.01.2020 г. Е.Б. е подал заявление до
съдия по вписванията за вписване на препис от обявено саморъчно завещание на Л.Г.-Р.,
родена на *** г. в гр. Варна, починала на 08.02.1996 г./негова майка, видно от
представеното удостоверение за раждане/. Б. е изложил, че по силата на
саморъчното завещание е единствена наследник на майка си, като част от
наследствената маса е ½ ид.ч. от недвижим имот
– апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. Изток****
/подробно описан в завлението/. Към заявлението са
приложени удостоверение за данъчна оценка и схема на самостоятелния обект,
издадена от службата по геодезия, картография и кадастър – гр. София и
декларация за вписване на препис от обявеното саморъчно завещание. Представен е
и нотариален акт за собственост на апартамент по чл.55 от ЗПИНМ, от който е
видно, че Л.И.Г.е придобила посочения апартамент през 1969 г.
Представен е заверен препис от саморъчно
завещание на Л.Г.-Р.от 18.01.1996 г. с превод от немски на български език, от
което се установява, че Г.-Р.е завещала цялото си притежавано приживе имущество
на сина си Е.Б.. Върху представения препис от завещателния
акт е обективиран протокол на обявяване на
завещанието от 30.01.2018 г., съставен от служител на Районен съд Шарлотенбург, Берлин.
В протокола е отразена датата на смъртта на наследодателя, посочено е че
на обявяването не са поканени други лица, както и че докуементът
е ”връчен открито”. Представения препис от завещанието е заверен от служител на
деловодството на районен съд Шарлотенбург, като е
отбелязано, че завереното копие дословно съответства на представения оригинал. Публичните
документи, издадени в Германия са придружени от представен апостил.
Жалба е допустима, тъй като същата е
подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е
налице правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
От така приетото от фактическа страна
следва, че със заявлението е поискано вписване на нотариално заверен препис на
обявено саморъчно завещание, който препис подлежи на вписване съгласно чл. 112
б. " и" от Закона за собствеността /ЗС/ и чл. 4, б. " к" от
Правилника за вписванията /ПВп/.
Според настоящия съдебен представения с апостил и нотариално удостоверяване на съдържанието
документ отговаря на изискванията за препис от обявено саморъчно завещание и се
ползва с присъщата на официалните свидетелстващи документи доказателствена
сила относно факта на самото завещание като документ, така и относно неговото
съдържание, предвид, че и двата факта са възприети от заверилия документа
публичен орган.
Целта на вписването на препис от обявени
завещания е даде единствено гласност на факта, че завещание съществува и че
бенефициентите са заявили намерение да се ползват от него, като валидността на
самото завещание и евентуалните негови материалноправни
последици остават извън обхвата на проверката, която съдията по вписванията
може да извършва, както и на последиците на самото вписване.
Съдията по вписванията правилно е
посочил, че приложимата в случая разпоредба е тази на чл. 69 КМЧП/предвид пар. 18 и пар. 19 от Преамбюла и
чл. 1, т. 2, б. "л" на Регламент /ЕС/ № 650/2012 г. на Европейския
парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването
и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в
областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за
наследство, които изключват изрично от обхвата му вписването в регистър и
правните изисквания, при които то се извършва, както и последиците от
вписването или невписването на актовете относно права върху недвижима или
движима собственост, както и предвид факта, че според представената от заявителя
декларация завещаният имот се намира на територията на Република България/.
Съгласно чл.69 КМЧП вписването на правни сделки по придобиване, прехвърляне и
погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата, в която вещта се е
намирала към момента на извършване на сделката, следователно се урежда от
Закона за собствеността, Правилника за вписванията и Закона за наследството
като вътрешни законодателни актове.
Настоящият въззивен
състав обаче намира, че неправилно съдията по вписванията е извършвал проверка за
законосъобразността на обявяване на завещанието съобразно чл. 27 ЗН, като е
приел, че не са спазени изискванията на посочената разпоредба – завещанието не
е обявено от български нотариус и протоколът не съдържа необходимите, посочени
в закона реквизити, тъй като начинът на обявяване на завещанието не е елемент
от фактическия състав на саморъчното завещание по българското право, нито
изискване към формата и действителността му / същият извод е достигнат в Определение
№ 225 от 23.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4414/2019 г., I г. о., ГК/.
При изложеното, обжалваният отказ на
съдията по вписванията следва да бъде отменен като неправилен, а преписката
следва да бъде изпратена на съдията по вписванията за вписване на представения
препис от саморъчно завещание на Л.Г.-Р..
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ определение № 94/30.01.2020
г. на съдия по вписванията при
Софийския районен съд за отказ да разпореди вписване по заявление вх. № 3900/30.01.2020 г.
ИЗПРАЩА на съдията по вписванията при Софийския районен съд
преписката по заявление вх. № 3900/30.01.2020 г. за
вписване на препис от саморъчно завещание, съставено на 18.01.1996 г. от Л.Г.-Р.и обявено от Районен съд Шарлотенбург,
Берлин на 30.01.2018 г.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.