Решение по дело №2034/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1752
Дата: 1 октомври 2019 г. (в сила от 16 декември 2019 г.)
Съдия: Стояна Илиева Илиева Станева
Дело: 20193110202034
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №1752/1.10.2019г.

                                   Година 2019                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На  първи октомври                                           Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2034  по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „ К.“ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.П.П., чрез адв. Д. Г., ВАК срещу НП № 407419-F442613/12.02.2019 год. на Директора на ТД на НАП Варна, с което за извършено нарушение на чл. 3,ал.1,т.2,вр.чл.1, от Закона за ограничаване на плащанията в брой, на осн. чл.5,ал.1 от ЗОПБ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 67 500 лв..

            С жалбата се иска отмяна на НП, като на първо място се оспорва неговата законосъобразност, като се твърди, че е допуснато нарушение на чл.43,ал.2 от ЗАНН. На следващо място се навеждат доводи, че неправилно е приложен и материалния закон, тъй като дружеството на правно основание е предало в заем суми в общ размер на 135 000 лв., съгласно договор за заем, в който случай паричната сума не се използва като платежно средство, респ. не е извършено плащане по смисъла на ЗОПБ. Излага се и твърдението, че в хода на проверката не са били установени нарушения на счетоводната отчетност, както и че не се спори, че с РКО дружеството е предало на заемателя суми в общ размер от 135 000 лв..На последно място се сочи, че е налице липса на мотиви от АНО относно обвързването на представените РКО с договора за заем на стойност 135 000 лв..

            В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв.Д. Г., ВАК, която поддържа жалбата на наведените в нея основания и моли НП да бъде отменено.

            Въззиваемата страна – РД КЗП Варна се представлява от юк Терзиева, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

             С АУАН № F 442613/13.11.2018 год. адмистративния орган е установил, че във връзка с проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с УИН №П-03000318141838-ОРП-001/08.08.2018г. на „К.“ ЕООД С ЕИК *********, с представляващ К.П.П. е установено, че между „К.“ ЕООД с ЕИК ********* и С.П.П. с ЕГН ********** е сключен договор за заем от дата 01.10.2018г. От представените при проверката документи по ИПДПОЗЛ № П- 03000318141838-040-001/23.08.2018 год.  се установяват нарушения на чл.З, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, описани подробно в Протокол за извършване на проверка № П-03000318141838-073-001/08.11.2018год..

 Съгласно представен договор за заем от 01.10.2018 год. между „К.“ ЕООД в качеството му на „заемодател" и С.П.П. в качеството му на „заемател", заемодателят предоставя в собственост на заемателя сумата 135 000.00 лв., като заемната сума ще бъде предадена на 15 вноски по 9000.00 лв. на ден през м. 10. 2018 год..

Във връзка с предоставените средства по договора за заем са представени РКО, както следва:

 -      PKО № 1/01.10.2018 год.  за сума в размер на 9 000.00лв.;

 -      РКО №2/02.10.2018 год. за сума а размер на 9 000.00лв.;

-       РКО №3/03.10.2018г. за сума в размер на 9 000.00лв.;

-       РКО №4/04.10,2018г. за сума в размер на 9000.00лв.;

-       РКО №5/05.10.2018r. за сума в размер на 9 000:00лв.;

-       РКО №6/06.10.2018г. за сума в размер на 9 000.00лв.;

-       РКО №7/09.10.2018г. за сума в размер на 9 000,00лв.;

-       РКО №8/10.10.2018г. за сума в размер на 9 000.00лв.;

-       РКО N9/11.10.2018r, за сума в размер на 9 000.00лв.;

-       РКО №10/12.10.2018г. за сума в размер на 9 000.00лв.

-       РКО №11/15.10.2018г. за сума в размер на 9 000 лв.;

 -      РКО №12/16.10.2018r. за сума в размер на 9 000лв.;

-       РКО №13/17.10.2018r. за сума в размер на 9 000лв.;

 -      РКО №14/18.10.2018Г. за сума в размер на 9 000 лв..

По данни от представена главна книга за периода 01.08.2018 год.  31.10.2018 год. по кредита на сметка 501 „Каса в левове" за периода са осчетоводени средства в размер на 135 000,00 лв. срещу дебит на  сметка 498 „ Други дебитори“. Представена е и хронологична аналитична ведомост на сметка 498 – 23 „ С.П.П.- Паричен заем“,  която е с дебитен оборот за периода 01.01.2018г. - 31.10.2018г. в размер на 135 000.00лв..

По отношение на същите не се установи извършване на превод или внасяне по платежна сметка.

Административния орган е приел, че  платените средства по договор за паричен заем от 01.10.2018г.  сключен между „ К."ЕООД -заемодател и С.П.П. с ЕГН ********** – заемател  на обща стойност 135 000.00лв. са в нарушение на чл.З, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, тъй като съгласно чл.З, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн. ДВ. Бр.16 от 22.02.2011г., изм. и доп. ДВ. бр.31 от 10 април 2018г.) плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лева.

Акта бил съставен и предявен на представляващия дружеството, който  в графата бележки и възражения отразил, че има такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН било направено възражение, че предвид голямата месечна документация при проверката е представен погрешно прикачен файл с договор за заем, който е бил анулиран със същата дата.

АНО не възприел направеното възражение и въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП № 407419-F442613/12.02.2019 год., с което за извършено нарушение на чл. 3,ал.1,т.2,вр.чл.1, от Закона за ограничаване на плащанията в брой, на осн. чл.5,ал.1 от ЗОПБ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 67 500 лв..

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя К.З., която потвърждава констатациите в АУАН.Твърди, че при проверката за установяване на фактическата наличност на паричните средства в брой на дружеството и от представените документи установила, че съществена част от  паричните средства в касата била отпусната по договор за заем, в който било определено  плащане на сума над 10 000 лв. в брой. Посочва, че били представени РКО за изплащане на суми, който били под 10 000 лв., но като част от паричната престация по договор за заем, което било нарушение на ЗОПБ.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. З. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – Директор на ТД на НАП Варна, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. на  изпълнителния директор на НАП,като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството нарушител и е подписан от съставителя по акта и свидетел при съставянето му.

Състава на съда намира за неоснователно възражението за  допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН поради посочването на само един свидетел в него, тъй като на първо място това не е накърнило по никакъв начин правото на защита на нарушителя /актът е съставен в присъствието на представляващия дружеството и му е връчен лично/, а на следващо място нарушението е установено при проверка на официални документи при което АУАН би могъл да бъде съставен и в отсъствие на свидетели. /чл. 40 ал. 4 от ЗАНН/.

По отношение на възражението за допуснато нарушение на материалния закон, съдът го намира за основателно.

Съгласно чл.3, ал.1 , т.1 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна или над 10 000лева. Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ са включени и плащанията на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

  Настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай действително не се касае за плащане, представляващо нарушение на разпоредбите на ЗОПБ. В конкретния случай, се касае за изпълнение на договор за заем от 01.10.2018г.  сключен между „ К."ЕООД -заемодател и С.П.П. с ЕГН ********** – заемател  на обща стойност 135 000.00лв. Според определението дадено в чл.240 от ЗЗД, договора за заем е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Така цитираният законов текст обосновава извод, че заемът за потребление е реален договор, чийто предмет могат да бъдат само пари или заместими вещи. Договорът за заем е едностранен договор – от него възникват задължение само за заемателя, тъй като той е длъжен да върне заетите му пари или заместили вещи, а заемодателят има само право да иска тяхното връщане. Казано с други думи, парите при заема за послужване не се използват като платежно средство, а след като не се използват като платежно средство, не може да се приеме, че с факта на предаване на определена парична сума в заем от заемодателя на заемателя, независимо по какъв начин – в брой или чрез превод по банков път, се извършва плащане по смисъл на ЗОП. 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.Първо от ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ НП № 407419-F442613/12.02.2019 год. на Директора на ТД на НАП Варна, с което на „ К.“ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.П.П. за извършено нарушение на чл. 3,ал.1,т.2,вр.чл.1, от Закона за ограничаване на плащанията в брой, на осн. чл.5,ал.1 от ЗОПБ е наложена имуществена санкция в размер на 67 500 лв..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

                                                                                                                                 

                                                                       СЪДИЯ в РС ВАРНА: