№ 15166
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110136293 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. 86 ЗЗД.
Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от „Т.С.” ЕАД гр. София
против Е. Д. Г. и С. М. Г..
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че на 22.02.2023г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответниците Е. Д. Г. и С. М. Г. за сумата 1401,11 лева, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “***”,
бл. ***, вх. “А”, ет. *** ап. *** аб. No 245576, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г.,
сумата 286,93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 14.02.2023г., сумата 35,17 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м. януари 2020г.- м. април 2022г., сумата
6,29 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода 05.03.2020г.- 14.02.2023г. Въз основа на подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело
No 9305/ 2023г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била
издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал
възражения срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно
1
сключения договор, през периода м. май 2019г.- м. април 2021г. е доставил на ответниците
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ жилище (апартамент), намиращ се в гр.
София,гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “***”, бл. ***, вх. “А”, ет. *** ап. *** аб. № 245576, като
купувачът не престирал насрещно и не заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба No 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането му за сумата 1401,11 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “***”, бл. ***, вх. “А”, ет. *** ап. *** аб. №
245576, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 286,93 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-
14.02.2023г., сумата 35,17 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м. януари 2020г.- м. април 2022г., сумата 6,29 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 05.03.2020г.-
14.02.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 20.03.2023г. по ч.гр.д. № 99305/ 2023г. по описа на Софийския районен съд, 170
състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците Е. Д. Г. и С.
М. Г., в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответниците оспорват
да са носители на правото на собственост върху процесния имот. В отговора е наведено
възражение, че имотът не е водоснабден, поради което не е доставена услугата подгряване
на вода и отопление. Ответниците оспорват да са подписали протокола от Общото събрание
на етажните собственици, на което е взето решение за избор на топлинен счетоводител,
поради което счита, че липсва облигационно правоотношение между ищеца и дружеството,
извършващо дялово разпределение и доставката на топлинна енергия не е доказана. В
отговора на исковата молба е релевирано възражение за изтекла погасителна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства. съдът прие за установено
2
следното от фактическа страна:
От представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните недвижими имоти от 14.11.1988г. се установява, че ответниците Е.
Д. Г. и С. М. Г. са придобили апартамент № *** с административен адрес: гр. София, ж.к.
“Л.”, ул. “***”, бл. ***, вх. “А”, ет. *** чрез правна сделка- продажба.
Видно от представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 71/ 11.03.2022г., т. I, дело № 63/ 2022г., ответниците Е.
Д. Г. и С. М. Г. са се разпоредили с правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент № *** с административен адрес: гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “***”,
бл. ***, вх. “А”, ет. *** като са прехвърлили същото на А. Е.ова Г. срещу издръжка и
гледане. Със същия нотариален акт е учредено право на ползване върху посочения имот в
полза на Е. Д. Г. и С. М. Г..
На 03.10.2002г. етажните собственици в сграда, с административен адрес: гр. София,
ж.к. “Л.”, бл. ***, вх. А, са сключили договор с “Витерра енерджи сървисис” ЕООД договор,
по силата на който са възложили на посоченото дружество извършването на дялово
разпределение в процесната сграда. Договорът е сключен въз основа на решение на Общото
събрание на етажните собственици от 26.08.2002г.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2020г. за отчетен
период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 8***98 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2021г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 608,47 лева.
Относно обстоятелството присъединен ли е имотът към водопроводната мрежа по
делото са представени писмени доказателствени средства, чрез контролен лист и протокол.
От представените контролен лист № 0232070/ 30.10.2017г., издаден от Софийска вода АД и
протокол от 24.06.2016г., водоподаването към апартамент № 85 е преустановено.
Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период
пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно
заключението на която през отчетния период за имота е начислена топлинна енергия за БГВ.
През процесния период не е осигурен достъп до имота за отчет на ИРРО и водомерите,
поради което за имота е начислена топлинна енергия за БГВ, на база “брой лица”, с разходна
норма 140л./ денонощие за един потребител.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
3
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на
топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а
от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1.
Конкретиката на случая сочи, че ответниците са придобили правото на собственост
по силата на правна сделка- продажба. Продажбата на държавен имот по реда на чл. 120 и
чл. 121 НДИ (отм.) представлява смесен фактически състав, включващ административно
4
правен елемент- заповед на председателя на ИК на ОбНС и гражданско правен елемент-
договор. Конкретиката на случая сочи, посоченият фактически състав е осъществен, поради
което вещноправният ефект на сделката е настъпил.
В светлината на изложеното, съдът счита, че между ищеца и ответниците Е. Д. Г. и С.
М. Г. сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, респ. същата се
явява пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответниците Е. Д. Г. и С. М. Г. са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ищеца и ответниците е възникнало
облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ
и Общите условия, за периода м. 05.2019г.- м. 04.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “Витерра енерджи сървисис” ЕООД.
В настоящия случай по по делото са налице множество писмени доказателства сочещи,
че считано от 01.05.2010г. е извършен ремонт и подмяна на щранговете за студена и топла
вода в сградата, при който водоподаването към собствения на ответниците апартамент № 85
е преустановено. При положение, че няма данни водоподаването да е било възстановено в
последващ момент, както и предвид обстоятелството, че на ответниците е била начислявана
топлинна енергия единствено за битова гореща вода, каквато до имота не се подава, то и
5
предявените от ищеца искове се явяват недоказани, тъй като качеството потребител е
свързано не само с вещните права върху намиращия се в топлоснабдена сграда имот, но и с
действителната доставка на топлинна енергия до този имот. В случая се установява, че до
апартамента няма водоподаване, както на студена, така и на топла вода, поради което е
невъзможно в тежест на ответниците да е възникнало задължение за заплащане на битова
гореща вода.
По исковете за установяване дължимостта на главница за дялово разпределение, съдът
счита, че доколкото ответниците не са ползватели на топлинна енергия, спрямо тях не е
приложима и системата за дялово разпределение и не дължат заплащане на начислените
суми.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
При извод за неоснователност на главните искове, неоснователни са и акцесорни
претенции за мораторни лихви върху главниците за цена на топлинна енергия и цена на
услугата за дялово разпределение.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Т. решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Конкретиката на случая сочи, че ответниците претендират адвокатско възнаграждение.
Искането за присъждане на разноски е направено до приключване на устните състезания,
като са представени доказателства за действително извършване на разноските.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, против Е. Д. Г., с ЕГН
********** и С. М. Г., с ЕГН **********, действащи в условията на пасивна солидарноста,
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, за сумата 1401,11 лева, представляваща цена
на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “***”, бл.
***, вх. А, ет. *** ап. *** за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
22.2.2023г., до окончателното плащане на сумата, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 286,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.9.2020г.-
6
14.2.2023г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 35,17 лева,
представляваща м. януари 2020г.- м. април 2022г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79
ЗЗД, сумата 6,29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва
върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода 05.3.2020г.-
14.2.2023г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е издадена заповед №
8374 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.03.2023г., издадена по ч.гр.
дело № 9305/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, да плати на Е. Д. Г., с ЕГН ********** и С. М.
Г., с ЕГН **********, сумата 1000 лева, представляваща направени в първоинстанционното
исково производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7