№ 167
гр. Асеновград, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310101193 по описа за 2021 година
Предявения иск е с правно основание чл.124 ГПК и 537 ал.2 ГПК.
Искът се разглежда повторно, след връщане на гр.дело № 2777/2018 г. по описа на
РС Асеновград за ново разглеждане (от друг състав) от ОС Пловдив, и ОБЕЗСИЛВАНЕ на
Решение № 28 от 10.01.2020 г. постановено по същото дело по описа за 2018 г. на Районен
съд Асеновград, в частта, с която отхвърлен предявеният иск от Р. ГЮРС. Д., ЕГН
********** за признаване за установено по отношение на ГР. Н. П., ЕГН********** и К.
В. П., ЕГН **********, че не са собственици на сграда с КИ 00702.517.120.4 по КК на
гр.Асеновград разположена в ПИ 00702.516.120, с площ от около 16 кв.м., както и в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Р. ГЮРС. Д., ЕГН ********** против ГР. Н.
П., ЕГН********** и К. В. П., ЕГН **********, на основание чл. 537 ал.2 ГПК да бъде
отменен нотариален акт 107, том І, рег № 1069, нот.д. 102/2018 г. на нотариус К.-М..
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Не се спорно между страните, а и от ангажираните писмени доказателства се
установява, че ищецът е бил собственик на 1/4 ид.ч. от ПИ с КИ 00702.517.120 по КК, на гр.
Асеновград на адрес ул. „Свети Георги“ № 2-4, както и на първи жилищен етаж от
построената в имота жилищна сграда № 1, представляващ СОС с КИ 00702.517.120.1.1,
ведно с 1/3 ид. ч. от приземието на същата жилищна сграда, които към настоящия момент са
собственост на И.К.П. и Х.Н.П., закупили имота от ищеца на 13.12.2018г.
Собствеността на ищеца произтича от договор за покупко-продажба от 24.09.2010 г.,
обективиран в нотариален акт № 44, том V, дело № 803/2010 г. на Нотариус К., вписан с акт
1
119, том 10, дело № 1674/2010 г. на СВ, с който неговите родители Г.М. Д.а и Г.Р.Д. са му
прехвърлили 1/4 ид. ч. от гореописания ПИ, както и първи жилищен етаж, представляващ
СОС с КИ 00702.517.120.1.1 и 1/3 ид. ч. от приземието. Установява се още, че Г.М. Д.а и
Г.Р.Д. са придобили този имот от Г.Н.Г. по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 14, том 6 дело 951/2008 г. на Нотариус Т., вписан с акт 85,
том ХІІІ, дело 3910/2008 г. на СВ. А Г.Н.Г. се е легитимирала като собственик на имота по
силата на дарение от 24.02.1994 г., обективиран в нотариален акт № 242, том II, дело №
379/1994 г. на Нотариус при АРС, с който е придобила имота от родителите си Н.Г. П. и Т.Г.
П., които са си запазили правото на владение и ползване на дарения имот до края на живота
си, както и не се спори и се установява, че последните са починали.
Не е спорно, че поземления имот е придобит от Г. П. И. на 12.03.1940 г., а негови
наследници са: Н.Г. П.- починал 2002 г. и наследен от съпругата си Т.Г. П. и децата си
Г.Н.Г. и ГР. Н. П.. По силата на решения от 28.10.1960 г. и решение от 22.12.1961
г.,постановени по гр.д.№ 668/1961 г. на Асеновградски народен съд, е допусната делба на
процесния имот и в дял на Н.Г. П. е поставена западната част от жилището, находящо се на
ул „Братя Пачови“ № 2, ведно с 1/2 ид.ч. от избеното помещение и 1/2 ид.ч. от двора,
съставляващ парцел VІ-1041 кв. 17 по плана на гр.Асеновград от 191 кв.м., а в дял на П.Г.П.
е поставена източната половина от жилищната постройка с 1/2 ид.ч. от избата и 1/2 ид.ч. от
двора, съставляващ парцел VІ-1041 в кв. 17 по плана на гр.Асеновград, цялото от 191кв.м.
Установено е още, че на 09.04.1964 г. П.Г. П. и Н.Г. П. са си отстъпили правото на строеж
върху идеални части от съсобствения им парцел за построяването от първия за себе си на
северозизточната половина от проектирана сграда на горния парцел, а от втория за себе си
на югоизточната половина от сградата. Във основа на заявление до ОбНС гр. Асеновград от
29.07.1984 г. за дадено съгласие за надстрояване, ГР. Н. П. е надстроил втори жилищен етаж
от жилищната сграда, построена в парцел VІ-4407 в кв. 285 по плана на гр. Асеновград с
обща площ от 336 квм. ГР. Н. П. се легитимира като собственик на: 1/4 ид.ч. от парцел ІІ-
1907 в кв.161 нов, по плана на гр.Асеновград състоящ се от 368 кв.м., на 2/3 ид.ч. от
приземие и гаражна клетка по силата на дарение от родителите си, обективирано в
нотариален акт № 242 том ІІ дело 379/94 г. на нотариус при АРС. На 19.04.2004 г. е съставен
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 105, том ІІ, дело 283/2004
г. на нотариус К., с който ГР. Н. П. е признат за собственик по суперфиция на втори
жилищен етаж с площ от 67.76 кв.м., находящ се в югоизточната половина от жилищната
сграда построена в урегулиран поземлен имот ІІ-1907 в кв 161 по плана на гр.Асеновград,
състоящ се от 379 кв.м. С оглед на изложеното, по делото не е спорно, че ответникът ГР. Н.
П. е собственик на 1/4 ид. от поземлен имот с КИ 0070517.120, както и на втория етаж от
жилищната сграда № 1, представляващ СОС с КИ 0070517.120.1.2, ведно с 2/3 ид.ч. от
призема.
След извършена обстоятелствена проверка по реда на чл. 584 ГПК, от Нотариус К.-М.
е съставен нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот №
107, том І, дело 102/2018 г., с който ГР. Н. П. и съпругата му К. В. П. са признати за
2
собственици на основание давностно владение на сграда с идентификатор 00702.517.120.4
по КК на гр. Асеновград, с адрес на сградата гр. Асеновград, ул. „Свети Георги“ № 4, която
сграда е разположена в ПИ с идентификатор 00702.517.120, със ЗП 18 кв.м., брой етажи
един, с предназначение друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор няма, номер по
предходен план няма. От представената по делото скица на ПИ 00702.517.120 по КК на
гр.Асеновград е видно, че в същия са заснети четири сгради: 1. Сграда 00702.517.120.1 със
ЗП 82 кв.м., брой етажи – два, с предназначение - жилищна сграда многофамилна, сграда; 2.
сграда 00702.517.120.2 със ЗП 80 кв.м., брой етажи – два, предназначение - жилищна сграда
многофамилна; 3. сграда № 00702.517.120.3 със ЗП 15 кв.м., брой етажи – един,
предназначение - хангар депо, гараж; 4. Сграда 0 00702.517.120.4 със ЗП 18 кв.м., брой
етажи - един, предназначение - друг вид сграда за обитаване.
От приетото по делото заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно изготвено се установява, че сграда с КИ 00702.517.120.4
представлява едноетажна масивна постройка, трайно прикрепена към терена, изградена с
тухли, стоманобетонен пояс и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди,
изградена на имотните граници на съседните имоти ПИ 121 и ПИ 123. Според вещото лице
сградата отговаря на строителните правила за едноетажна сграда с обслужващи функции -
друг вид сграда за обитаване, като същата е построена преди не повече от 20 години. След
проверка и проследяване кадастралните планове, вещото лице установява, че в КК на гр.
Асеновград, одобрена 2004 г., както и на изменението от 2018 г. е отразена сграда в
югозападния ъгъл на ПИ 120 с площ 18 кв.м., но с очертания различни от постройката в КК
от 1973 г., в копието извадка от ЗРП на гр.Асеновград от 1993 г. освен основното
застрояване жилищните сгради и гараж в югоизточния ъгъл на парцела липсва постройка в
югозападния ъгъл на УПИ 1907. При изслушване но вещото лице се установява, че липсата
на отбелязване на сграда в югозападния ъгъл на имот 00702.517.120 е възможно да се дължи
на некоректност на кадастралното заснемане или унищожаване на старата сграда. Посочва,
че имот с КИ 00702.517.120 е идентичен с имотите описани във всички нотариални актове
приложени по делото.
От показанията на свид.В.К. - съсед на имота се установява, че през 1986 г. сградата е
била нещо като барака, но комшията започнал да строи. Зад тази сграда в другия двор
паднала оградата, работниците на комшията оправили оградата и същевременно направили
и тази сграда, като я построили наново. Старата сграда била с глинени тухли и отстрани е
имала греди, навлезнала навътре към съседите, а новата е изградена изцяло в двора на
свидетеля. Това било преди 5-6 години и повече след като са се нанесли в имота. Новата
сграда била изградена от тухли, има и покрив. Г. сложил врата на едната част от сградата, а
Р. на другата. Когато Р. правил ремонт на етажа си, материалите оставял в лявата част на
постройката, а Г. вече имал врата на неговата част. Свидетелят не познавал Г.Г., виждал я е
да влиза 1-2 пъти в етажа, но след като го е продала не я е виждал. Заявява, че Р. дошъл да
живее на първия етаж през 2008 г., той поставил вратата, след като свършил ремонта вътре в
етажа си, но свидетелят не знае коя година, от около две-три години приблизително. Не
3
познава родителите на ищеца, не ги е виждал в имота. Сочи, че през 1986 г. сградата се е
ползвала от ответника. Старата сграда имала само един вход, имала само едно помещение.
О показанията на свид. Д.Т. - живееща на съпружески начала с ищеца, се установява
че те са купили имота през 2007 г.-2008 г., но започнали да живеят в него 2012 г., около
Нова година. Твърди, че човек от агенцията при закупуването на имота е показал
постройката в двора, като казали че едната част която е била без врата е към апартамента,
показали и част от приземието. Твърди, че в стаята в постройката са събирали отпадъци,
оставяли количката на детето, за друго не са я ползвали, а ответникът казал, че част от
сградата: стаята с вратата е негова, а другата е за купувачите. Според свидетелката, първият
ответник им казал че едната стая от сградата я ползва той затова е с врата, а другата стая си
е тяхна, и след това те сложили врата.
От показанията на свид. Р.С. - приятел на ищеца се установява, че той знае че в двора
на имота има постройка. Заявява, че след като ищецът закупил имота, направили ремонт и
от тогава ползвали стаичката за строителни материали. Свидетелят правил ремонта на
ищеца. Тогава ищецът искал да я маже, да я прави нещо като офис, това било около 2008 г. –
2009 г. още когато я бил купил. В лявата стая оставяли материалите, а на дясната имало
врата. Не бил виждал някой да влиза в това помещение докато бил там, около 1 месец
правили ремонта. През това време никой не бил оспорвал ползването на помещението.
Познавал родителите на ищеца и същите не живели в този имот.
От показанията на свид. В.Б. - първи братовчед на Г.П. се установява, че ответниците
притежават етаж от къщата на ул. „Свети Георги“ и част от приземието, а отпред пред
новата къща има стара къща, която е представлявала два етажа със стълби отстрани, от която
са останали две стаи. Посочва, че ответниците ползват тази сграда от 2002 г. -2003 г., в
сградата имало дърва които съхранявала майката на първия ответник, след това вече не
можела да ги пренася и започнала да ги държи в приземието. Според свидетеля сградата
представлява две стаи с две врати и навес, била е остатък от старата къща, която съборили
частично преди 2000 г. Бащата на ответника и неговия чичо били си разделили двора и са
съборили частично старата къща, съборили втория етаж и построили новата къща, в която
живеят в момента, а от старата къща останали две стаи, в които отраснали Г.П. и Г.Г..
Посочва, че след като Г.Г. се е оженила, не я е виждал в имота, не е ползвала това, което е
останало от старата къща. Само Г. и Г. ползвали постройката. Не познавал лично Р., но го
виждал в имота, присъствал на разговор между К. и Р., в който последният искал да прибира
количката на детето си в помещението, което било приблизително през 2012 г., за което К.
се съгласила. Новата постройка била ремонтирана старата. Частта, която е заключил Р. я
ползвал той лично и членовете на семейството му.
От показанията на свид. В.В. - съседка на имота се установява, че в двора на страните
е имало стара къща, която била голяма, отдясно живеели чичото на ответника, а отляво
ответникът и семейството му, под тях били двете стаи, които са и в момента, в едната стая
живеела бабата на ответника, а след смъртта на бабата ответникът и неговото семейство
ползвали сградата. Заявява, че Г. има сестра – Г., която се омъжила около 1980 г. и не
4
живеела в имота, тя не била ползвала постройката. В момента постройката представлявала
две стаи с врати. Новата постройка била на същото място на старата. Тя не познавала
родителите на Р., не ги е виждала.
От показанията на свид. Н.Б. се установява, че познава отвтениците, ходила е у тях и
заявява, че в двора има сграда, която представлява постройка срещу вратата на двора, а в
дясно е жилищната сграда. Знае, че от 2000 г. ответниците си ползват сградата, постройката
е била по-стара, като съборетина, около 2006 г.-2007 г. станала по-нова. Съседа Б. построил
новата сграда, тъй като станал проблем при строежа, половината от малката сграда паднала
и той обещал че ще направи нова, както и станало. Свидетелката е виждала сестрата на Г.,
но не комуникирала с нея, не знае къде живее. Виждала е ищеца Р. в махалата.
По делото е постъпила преписка от Районна Прокуратура – Асеновград с вх.№
1811/2018 г. от 13.10.2020 г., образувана от Преписка с рег.№ 2390000 11834/2018 г. по
описа на РУ-Асеновград, изискана по искане на ищеца за установяване изявленията на
ответницата досежно изграждането на постройката. От обясненията на ответниците пред
разследващите органи се установява постигнато съгласие за събаряне на оградата и на
съществуващата стара постройка, с уговорката на нейно място да се изгради друга такава
постройка със същите размери.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК - за признаване за установено по
отношение на ответниците, че същите не са собственици на сграда с КИ 00702.517.120,
както да бъде отменен НА 107 том І, рег № 1069, нот д. 102/2018 г. на нотариус К.-М.
изцяло.
Искът е допустим, с оглед твърденията на ищеца че е собственик.
Разгледани по същество. Не е спорно между страните обстоятелството, че ищецът е
закупил 2010 г. 1/4 ид ч от ПИ 00702.517.120 по КК на гр.Асеновград, ведно със СОС с
идентификатор 00702.517.120.1.1, с адрес на самостоятелния обект гр. Асеновград, ул
„Свети Георги“ № 4, ет.1, и 1/3 ид.ч. от приземието от неговите родители, които пък са
закупили имота 2008 г. от Г.Г.. Не е спорно и обстоятелството, че първият ответник е
собственик по силата на суперфиция (по време на брака му с втората ответница) на втори
жилищен етаж от жилищната сграда с КИ 120.1 построена в имота, ведно с 45,02 % ид.ч. от
общите части на сградата, както и на 1/4 ид ч от дворното място, ведно с 2/3 ид ч от
приземието на жилищната сграда и гаражна клетка по силата на дарение. Горното се
установява от неоспорените писмени доказателства. Ищецът твърди, че е придобил
половината от процесната сграда на първо място на основание давностно владение,
започнало 2008 г. при нанасянето на същия в имота, както и че е присъединил владението
на праводателя на неговите родители – Г.Г.. Тези твърдения останаха недоказани. От
събраните гласни доказателства не се установява Г.Г. да е ползвала процесната сграда.
Свид.К. не познава Г.Г., виждал я е да влиза един два пъти в етажа. Свид. Б. от друга страна
заявява, че Г.Г. не е ползвала спорната сграда. Свид. Тоскова твърди, че в помещението са
държали единствено бебешката количка, а свид. Р. заявява, че са държали строителни
5
материали по време на ремонта, без обаче и двамата да посочват в какъв период е било това,
от кога е започнало ползването и до кога е продължило. От друга страна свид. Б. твърди, че
2012 г. е присъствал на разговор между част от страните, в който ищецът е искал от втората
ответница да ползва помещението, за да прибира количката на детето, и тя се е съгласила да
ползват тази стая. При доказателствена тежест на ищеца да установи упражняваното от него
владение върху едното помещение от постройката, той не направи това, поради което съдът
приема за недоказани твърденията да е придобил 1/2 ид.ч. от сградата на основание
давностно владение. На следващо място се твърди от ищеца, че е придобил едното
помещение от сградата, тъй като постройката е обслужваща основната сграда, и със
закупуването на етажа от жилищната сграда е придобил и обслужващата постройка.
Ответниците възразяват, че сградата е част от старата жилищна сграда, която е била
частично съборена при строежа на новата жилищна сграда. Вещото лице в заключението по
допуснатата СТЕ заявява, че не може да даде точна датировка на процесната сграда, а
неотразяването на сградата в плана от 1995 г. според него може да се дължи както на
неточно заснемане, така и на събаряне на сградата. Посочил е освен това, че в КК от 2004 г.
сградата е заснета, но с различна площ. В показанията си свид Б. твърди, че сградата
представлява част от старата жилищна постройка, намираща се в имота, която е била
съборена при строежа на новата жилищна сграда. Свид. К. сочи в показанията си, че
сградата през 1986 г. е представлявала барака, а след това при строеж в съседен имот
оградата е била съборена, строителите построили нова ограда и наново цялата сграда.
Свидетелите: Б., В. и Б. също твърдят, че 2007 г. е съборена част от оградата при строеж в
съседен имот, но заявяват, че е построена наново една от стените на сградата, или не се
касае до новопостроена сграда. Ето защо съдът намира за недоказани и твърденията, че
постройката е обслужваща отделните етажи от новата жилищна сграда. Не се доказа и
идентичността между процесната постройка и останалата постройка от старата двуетажна
къща в имота. Ответниците се легитимират като собственици на процесната сграда на
основание констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 107, том І, дело 102/2018 г. на нотариус К.-М.. В хода на
производството въпреки оказана доказателствена тежест за ищеца, от същия не бе оборена
формалната му доказателствена сила, поради което искът като недоказан ще се отхвърли.
Поради отхвърляне на иска, неоснователен се явява и искът за отмяна по реда на чл. 537 ал.2
ГПК на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 107, том І, дело 102/2018 г. на нотариус К.-М..
При този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.3 ГПК в
полза на ответниците ще се присъдят разноски в размер на 300 лева, които следва да бъде
осъден да им заплати ищеца.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от: Р. ГЮРС. Д., ЕГН ********** от град
Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Крали Марко“ № 11, ет.1 за признаване за установено по
отношение на: ГР. Н. П., ЕГН ********** и К. В. П., ЕГН ********** - и двамата с адрес
гр. Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Свети Георги“ № 4, че не са собственици на сграда с
КИ 00702.517.120.4 (нула, нула, седем, нула, две, точка, пет, едно, седем, точка, едно, две,
нула, точка, четири) по КК на град Асеновград, разположена в ПИ 00702.516.120 (нула нула
седем нула две точка пет едно шест точка едно две нула) с площ от около 16 кв.м.
(шестнадесет).
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Р. ГЮРС. Д., ЕГН ********** от град
Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Крали Марко“ № 11, ет.1, против ГР. Н. П., ЕГН
********** и К. В. П., ЕГН **********, и двамата с адрес град Асеновград,
обл.Пловдивска, ул. „Свети Георги“ № 4, на основание чл. 537 ал.2 ГПК за отмяна на НА
107, том І, рег. № 1069, нот.д. 102/2018 г. на нотариус К.-М. .
ОСЪЖДА Р. ГЮРС. Д., ЕГН ********** от град Асеновград, обл. Пловдивска, ул.
„Крали Марко“ № 11, ет.1, да заплати на ГР. Н. П., ЕГН ********** и К. В. П., ЕГН
********** - и двамата с адрес гр. Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Свети Георги“ № 4,
сумата 300 лева (триста) разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7