РЕШЕНИЕ
№ 19.07.2022 г. гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.04. 2022
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Нанка Коева, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ
т.д.
№ 38 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е
образувано по искова молба от Д.Г.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***“ АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район ***.
В исковата молба се
твърди, че на 10.01.2016 г., около 00:30 часа, на път „III - 5007“, 18 км.,
общ. Г., обл. С.З., Д.Г.А., с ЕГН **********, пътувал на задна седалка в
управлявания, без да има необходимата правоспособност и в пияно състояние, от И.С.И.
лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № СТ 0021 ВН, собственост на А. А.
А., когато, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, на прав
участък, водачът загубил контрол над автомобила, излязъл в дясно по посока на
движението си „посока запад-изток“ и се ударил косо в крайпътно дърво, като
причинил пътнотранспортно произшествие.
За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 01/10.01.2016 г., вследствие на което е образувано НОХД
№ 767/2016 г. по описа на К. районен съд. С протоколно определение от
20.06.2016 г. по НОХД № 767/2016 г. по
описа на К. районен съд се одобрява Споразумение, постигнато между подсъдимия И.С.И.
и прокуратурата, което влиза в законна сила на 20.06.2016 г., като се
прекратява наказателното производство.
След инцидента, пострадалият Д.Г.А. е транспортиран в
Спешно отделение към УМБАЛ „П.“ АД - гр. С.З. с оплаквания за силни болки в
областта на гърба, тялото и дясната ръка, като е консултиран с неврохирург и
ортопед-травматолог. В резултат на това, Д.А. постъпва в Клиника по неврохирургия,
като са му извършени редица изследвания прегледи от които е установено: КТ на торакални прешлени - фрактура на проц.
транзверзус на Тх7 вдясно, фрактура на IX ребро вляво, рьо гр. на лумбални
прешлени, без данни за травматични промени.
Видно от Епикриза към ИЗ № 812/2016 г„ на Д.А. му била поставена
окончателна диагноза: контузио корпорис и
екстремитатес /контузия на тялото и крайниците/- невралгия интеркосталис
травматика /травматична междуребрена невралгия/- фрактура Тх7 процеси
трансверси декстри /счупване на десния страничен израстък на седми гръден
прешлен/; фисура IX косте синистри /непълно счупване на шестото ребро вляво/.
Проведена била предписана медикаментозна терапия, провеждана в лечебното заведение.
Ищецът е изписан на 14.01.2016 г, като са му дадени препоръки, включително и да
продължи лечението с предписаната му терапия.
За проведеното лечение, ищецът извършил разходи, като
заплатил сума в общ размер на 96 лева, от които както следва.
- 13 лева - за придружител за възрастни,
- 13 лева - за придружител за възрастни,
- 70 лева - копие на ИЗ и запис на RO изследване,
Твърди се, че пътният инцидент причинил на Д.А. внезапно
и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания, че изпитва
затруднения при извършването на движения поради уврежданията по цялото тяло, че
не може свободно да осъществява физически активности, което го прави затворен и
тревожен. Също така, ищецът се срамувал от натъртванията, посиняванията и
охлузванията по тялото, като те го правели
срамежлив и затворен. При минимално натоварване, се усилвали симптомите му.
Страдал от нестабилност в походката и изпитвал силни болки в областта на
травмите. Изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото му
емоционално състояние. В резултат на ПТП, ищецът станал раздразнителен, с честа
смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и
притеснение, особено когато оставал сам. Всички неприятни емоции, болката и
спомените за случилото се му въздействали изключително отрицателно. Той изпитвал
неувереност и страх да се качва в МПС, избягвал да излиза и да се среща с хора
извън най-близките, бил тревожен и вглъбен в себе си. Не можел да спи спокойно
и сънувал кошмари.
Към настоящия момент, страданията на ищеца продължавали,
като възстановяването му все още не било приключило. Все още сънувал кошмари,
бил объркан и тревожен. В резултат на процесното ПТП, станал недоверчив и
уплашен, преживявал силен стрес, който щял да повлияе и на психиката му като
подрастващ за в бъдеще.
Твърди се, че към момента на събитието, управляваният от И.С.И.
лек автомобил „БМВ“, модел „318“, с рег. № СТ 0021 ВН, собственост на А. А. А.
имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Б.“ АД с
полица № ФЖ/02/115002824522, валидна до 16.11.2016 г., по силата на която и на
основание чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), застрахователят бил длъжен да покрие, в
границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Поддържа се, че по силата на закона, пълното обезщетение
на всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с
болките и страданията, претърпени от увреденото лице, като би следвало да
представлява справедлив еквивалент на нанесените щети. Предвид изложеното,
ищецът счита, че за него е налице несъмнен правен интерес от предявяването на
настоящия иск.
С оглед обстоятелството, че деянието е извършено на
10.01.2016 г., от този момент се претендира лихва върху присъдената сума.
Предвид изложеното, моли съда да осъди ЗД „Б.“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район *** да заплати на Д.Г.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания в резултат на ПТП от 10.01.2016 г. в размер на
35 000 лв /тридесет и пет хиляди лева/ и 96 лв./деветдесет и шест лева/ -
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 10.01.2016 г.
до окончателното издължаване на сумата и направените по делото съдебни
разноски, в това число и договорения адвокатски хонорар.
В законния срок, от ответника е подаден отговор на исковата
молба,
Счита, че предявените от Д.Г.А. искове за имуществени и неимуществени вреди са погасени
по давност и моли съда да отхвърли исковете като неоснователни поради настъпила
погасителна давност.
По основателността
на предявените искове излага следното становище:
Ответникът оспорва
изцяло ищцовата претенция, както основание, така и по размер, както и
изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Заявява, че предявените
искове са неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер,
поради следните съображения:
Оспорва
твърденията, че в резултат на
осъществяване механизма на пътнотранспортно произшествие от 10.01.2016 год., на
ищеца са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са
възникнали заявените от него неимуществени вреди или ако са възникнали, то не
обосновават размера на исковата претенция.
Оспорва твърдените с исковата молба травми, получени
от ищеца като вид и характер, като оспорва и твърденията за тяхната
продължителност – заявява, че представените медицински документи не
обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на
обезщетение за тях. Посочва, че не са налице медицински документи, обвързани с
проследяване на здравословното състояние на пострадалия, както и документи
относно възстановителните процеси.
Оспорва
твърденията за интензитет и проявлението
на настъпилите неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са
търпени, като се оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които
да обосновават размера на исковата претенция.
Оспорва изцяло
твърдението на ищеца, че в резултат на
ПТП от 10.01.2016г. е получил контузия на тялото и крайниците; травматична
междуребрена невралгия; счупване на десния страничен израстък на седми гръден
прешлен и непълно счупване на девето ребро, вляво. Същите се заявявали на
база Епикриза към ИЗ № 812/2016год. От друга страна обаче, от Споразумение от
20.06.2016год., одобрено по НОХД № 767 по описа на Районен съд - К. за 201бгод.
ставало видно, че И.С.И. е признат за виновен, че като водач на МПС, в пияно
състояние, по непредпазливост е причинил на ищеца Д.Г.А. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на
левите напречни израстъци на шести и осми гръдни прешлени. Твърди, че липсва каквато и да било пряка причинно -
следствена връзка между телесните увреждания, заявени с исковата молба
(контузия на тялото и крайниците; травматична междуребрена невралгия; счупване
на десния страничен израстък на седми гръден прешлен и непълно счупване на
девето ребро, вляво) и факта те да са получени от виновното поведение на
водача на лек автомобил „БМВ 318", с per. № СТ 00 21 ВН - И.С.И..
Оспорва
твърдението, че в резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие, ищецът
е изпитвал болки и страдания от
психологически характер.
Посочва, че с исковата молба не са ангажирани доказателства, от които да
обосновават твърдението на ищеца, че в резултат на процесното ПТП са настъпили
стрес и душевни болки и страдания, които продължават и до днес. Не се представят
доказателства, които да подкрепят изявлението на ищеца, че и към момента
изпитва душевен дискомфорт, причинен вследствие на преживяното ПТП.
Оспорва
твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил „БМВ 318", с
per. № СТ 00 21 ВН - И.С.И. за настъпването на твърдяните в производството
вреди, като навежда довод за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д.Г.А., изразяващо се в
неизползване на обезопасителен колан като пътник в МПС, в нарушение на чл. 137а ЗДвП задължение, както и че след като е бил със знанието, че И.С.И. е употребил
алкохол, доброволно се е качил и пътувал в управлявания от последния лек
автомобил „БМВ 318", с per. № СТ 00 21 ВН, с което поведение сам се е
поставил в риск. Намира, че ако Д.А. е бил с поставен предпазен колан, не
би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или дори да бе настъпила
вреда, тя не би довела до твърдените в исковата молба телесни увреждания.
Съпричиняването от негова страна се посочва, че е в пряка причинно-следствена
връзка с тежестта на получените увреждания.
По горните
съображения, самостоятелно прави възражение
за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при осъществяване
механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва
твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени
вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек
автомобил „БМВ 318", с per. № СТ 00 21 ВН - И.С.И., в който ищецът е
пътувал като пътник на задната седалка.
Ответникът
твърди, че действайки по този начин, а именно - качвайки се в автомобил, за който е с ясното знание, че се управлява от
водач употребил алкохол и знаейки, че тези действия са в разрез с установените
норми за сигурност и безопасност на пътя, Д.Г.А. е допринесъл за настъпването
на вредата.
Оспорва размера на предявеният иск за неимуществени
вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявената по
настоящото дело претенция за неимуществени вреди е завишена с оглед
обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило
твърдяното ПТП.
Искът за
имуществени вреди се оспорва в частта му досежно искането на ищеца да му бъде
присъдена сумата от 70 лева, която ищецът твърди, че е заплатил за издаване на
копие на история на заболяването и запис на рентгенографско изследване. Намира,
че по делото не са представени доказателства, от които да става ясно за какво
точно е заплатена сумата от 70 лева. Посочва, че от представената с исковата
молба фактура № ********** от дата 06.01.2021год. не се установявало за коя
именно история на заболяване е заплатена сумата от 70 лева. От приложение към
исковата молба доказателства се виждало, че историята на заболяването, касаеща Д.А.
във връзка с претърпяното ПТП е с № 812/2016год., докато във фактура №
********** от дата 06.01.2021год. не се сочи във връзка с коя история на
заболяване на А. е издадена, тъй като е възможно той и друг път да е лекуван в
УМБАЛ „П."АД - С.З..
Счита, че
предявеният иск за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди е
неоснователен и недоказан за сумата от 70 лева. Заявява, че не е налице причинно
- следствена връзка между претендираните имуществени вреди, сума по фактура №93000061306
от дата 06.01.2021год. и процесното ПТП.
Оспорва исковете
за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени и имуществени вреди -
като неоснователни, по съображенията за неоснователност на главните искове.
Прави възражение
за изтекла погасителна давност върху главните и акцесорни искове за
неимуществени (35 000 лева) и имуществени вреди (96 лева). Посочва, че видно от
данните по делото, процесното ПТП е настъпило на 10.01.2016 г, като от същата
дата възниква и правото на ищеца да упражни правата си по настъпилото
застрахователно събитие и да предяви вземането си към застрахователното
дружество. Тази инициатива следва да бъде реализирана в рамките на общия петгодишен
давностен срок, тъй като за исковете по чл. 226, ал. 1 (отм.) КЗ и чл. 432, ал.
1 КЗ, законодателят не е предвидил специални давностни срокове. В настоящия
случай, ищецът депозирал исковата си молба в Окръжен съд С.З. на
02.02.2021год., което позволява извода, че вземането му (правото на иск) към ЗД
„Б." АД във връзка с пътнотранспортно произшествие от 10.01.2016год., при
което Д.Г.А. е получил телесни увреждания е покрито от общата давност, уредена
в чл. 110 ЗЗД. По изложените съображения, счита, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни - погасени по давност.
Поради
изложеното ответното Застрахователно дружество „Б." АД, моли съда да отхвърли
изцяло предявените от Д.Г.А. искове за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, като неоснователни и недоказани, включително и като неоснователни -
погасени по давност.
Алтернативно,
моли, в случай, че съдът счете за основателни исковите претенции на ищеца, то
да намали размерите на претендираните обезщетения, поради несъответствие с
принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказват
твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищеца. Ако все пак
настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на твърдените
неимуществени и имуществени вреди, моли съда, да определи размера на дължимото
обезщетение, като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост,
заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземе
предвид съпричиняването от страна на ищеца.
Претендират се
разноските, свързани с настоящото исково производство, в това число и
адвокатски хонорар. В случай, на частично уважаване на исковите претенции, се
претендират разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
С допълнителната искова молба, предвид становището на ответното дружество, и това, че
същото не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
делинквента и дружеството към датата на процесното ПТП, моли това обстоятелство
да бъде отделено като безспорно.
За напълно неоснователно счита
възражението на ответното дружество, с което се твърди, че предявените искове
са погасени по давност. Посочва, че в настоящия случай, процесното ПТП е
реализирано на 10.01.2016г., като от датата на настъпване на ПТП за
пострадалото лице възниква правото да предяви вземането си по застрахователното
събитие към застрахователя, което право се погасява с пет годишна давност. В
настоящия случай ищецът депозирал пред съда искова молба, която е получена на
08.01.2021г. с вх. № 260398, за което представя доказателство. С оглед на това,
счита за неоснователно твърдението на ответното дружество за изтекла
погасителна давност.
На следващо място, заявява, че напълно
неоснователно и необосновано е възражението на ответника, с което се оспорват
описаните в исковата молба телесни травми и здравословно състояние на ищеца,
които са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, неоснователно е и
оспорването на описаните в исковата молба болки и страдания, тяхната
продължителност, както и всички други възражения в този смисъл. Посочва, че
получените от ищеца соматични увреждания са предмет на установяване в
настоящото производство, за което са ангажирани доказателствени искания.
Обръща внимание, че с исковата молба
не се твърди, че пострадалият е получил травми, изразяващи се в „счупване на
левите напречни израстъци на шести и осми гръдни прешлени“. Посоченото от
процесуалния представител на ответника, че видно от представеното по делото
Споразумение по НОХД № 767/ 2016г. по описа на РС-К., ищецът е получил
„счупване на левите напречни израстъци на шести и осми гръдни прешлени“ не
отговаряло на обективната истина. Посочва, че при внимателен прочит на
представеното Споразумение, става ясно, че описаните травми са получени от А.Б.К.,
който, видно от приложения Констативен протокол, също е пострадал от процесното
ПТП. По отношение на получените от Д.А. телесни увреждания, същите са подробно
описани в депозираната искова молба.
Счита оспорването на изложените в исковата
молба твърдения за промени в емоционалното състояние на ищеца след претърпения
инцидент за неоснователно.
Категорично се оспорват твърденията
на ответника, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от
страна на пострадалия Д.А., изразяващо се в непоставянето от пострадалия А. на
обезопасителен колан, поради което се твърди, че същият е допринесъл за
получаването на травмите.
Ищецът счита за неоснователно оспорването
от страна на ответника на размера на предявения иск за неимуществени вреди и
твърденията, че същият е прекомерно завишен. С оглед на претърпените от същия
болки и страдания, които продължават и към настоящия момент, твърди, че така
претендираният размер на обезщетение е съобразен, както с принципа за справедливост,
регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни
казуси.
За напълно неоснователно счита и възражението
на ответника относно предявения иск за имуществени вреди за сумата от 70 лева. Посочва
се, че видно от представените с исковата молба писмени доказателства, ищецът е
извършил разходи за издаване на копие на история на заболяване № 812/ 2016г. на
УМБАЛ „П.“ АД- гр. С.З., както и запис на рентгенографско изследване.
По отношение на акцесорния иск за
присъждане на законна лихва, заявява, че следва да намерят приложение
законовите положения, намерили отражение в съдебната практика, която е
категорична, че двата иска са обективно съединени, т.е. ако съдът уважи
главния, следва да уважи и акцесорния иск. В тази връзка поддържа иска за
законна лихва считано от датата на настъпване на ПТП, т.е. 10.01.2016г.
С отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички
оспорвания и искания, направени с първоначалния отговор.
С оглед
представените доказателства, че искът е предявен преди изтичане на петгодишната
давност, ищецът заявява, че не поддържа възражението си за изтекла погасителна
давност по отношение на главните искове за имуществени и неимуществени вреди. Поддържа
възражението си за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорните
искове.
С определение № 260356/24.03.2021 г. по настоящото дело, като трето лице - помагач по търг.
дело №38/21г. по описа на С. окръжен съд, на страната на ответника ЗД„Б.” АД, е конституиран И.С.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***. В дадения от съда срок, от третото лице не е взето становище по
делото.
С.т окръжен съд,
като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с
доказателствата по делото, прие следното:
Предявени са
обективно съединени осъдителни искове за присъждане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.226, ал.1 във вр. с чл.
223 КЗ (отм.), вр. с § 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и акцесорно искане за
присъждане на законната лихва върху главницата на основание чл.86 ЗЗД.
С
доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че при ПТП на 10.01.2016 г., около 00:30 часа, на
път „III - 5007“, 18 км., общ. Г., обл. С.З., лек автомобил
марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № СТ 0021 ВН, собственост на А. А. А.,
управляван от И.С.И., без да има необходимата правоспособност и в пияно
състояние, излязъл в дясно по посока на движението си „посока запад-изток“ и се
ударил косо в крайпътно дърво, като причинил пътнотранспортно произшествие, при
което са причинени телесни увреждания на Д.Г.А., с ЕГН **********, който
пътувал на задна седалка. За настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 01/10.01.2016 г., вследствие на което е образувано НОХД
№ 767/2016 г. по описа на К. районен съд. С протоколно определение от
20.06.2016 г. по НОХД № 767/2016 г. по
описа на К. районен съд се одобрява Споразумение, постигнато между подсъдимия И.С.И.
и прокуратурата, което влиза в законна сила на 20.06.2016 г., като се
прекратява наказателното производство. С посоченото споразумение подсъдимият И.С.И.
се признал за виновен за това, че на 10.01.2016 г. по четвъртокласен път 5007 в
землището на с. Нова махала, общ. Николаево при управление на МПС – лек
автомобил марка „БМВ“ с рег. № ст 0021 ВН е нарушил правилата за движение по
ЗДвП: чл. 5, ал.1, т.1; чл.5, ал.3, т.1; чл.20, ал.1; чл.20, ал.2; чл.21, ал.1
и чл.150а, ал.1 и ал.2, т.6 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил на А.Б.К.
средна телесна повреда, като деянието е извършено в пияно състояние –
концентрация на алкохол в кръвта 0,64 на хиляда, установени по надлежния ред с
химическа експертиза – протокол № 12/11.01.2016 г. на БНТЛ при ОД на МВР – С.З.
и е управлявал без да има необходимата парвоспособност – престъпление по чл.
343, ал.3б.“а“ вр. чл. 343, ал.1 б.“б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Не е спорно и че гражданската отговорност на водача
на л.а. „БМВ“ с рег. № СТ 0021 ВН - И.С.И. ***“ АД по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/02/115002824522, валидна
до 16.11.2016 г.
Съгласно чл.300 ГПК, влязлото в сила споразумение по НОХД № 767/2016 г. по описа на К. районен
съд е задължително за настоящия съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В случая обаче, причинени на ищеца Д.А. телесни повреди
не са елемент от фактическия състав на престъплението, за което е признат за
виновен водача И.С.И., тъй като то касае друго пострадало лице – А.Б.К., поради
което влязлото в сила споразумение е задължително по настоящото дело само
относно фактите досежно датата, местоположението и механизма на ПТП, както и
виновността на водача И.С.И. за
същото. Останалите факти в тази връзка, изложени в ИМ, относно претърпените
вследствие същото телесни увреждания от ищеца, като пътник в автомобила и
пряката им причинно-следствена връзка с причиненото от И.С. ПТП, както
и възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносните последици от
страна на ищеца, релевиран с отговора на ИМ, подлежат на доказване на общо
основание, съгласно чл.154 ГПК, от ищеца.
Видно от
представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№01/10.01.2016г., същият е съставен по повод осъществено на 10.01.2016г. ПТП по
четвъртокласен път 5007 от с.Ветрен, община Мъглиж за с.Нова махала, община
Николаево, като участник 1 е посочен л.а. БМВ модел „318“ с рег.№СТ0021ВН,
собственост на А. А. А., с водач И.С.И., а на стр.2 от същия, в раздел
„Пострадали“, фигурира като такъв ищецът Д.Г.А., наред с А.Б.К. и А.З. А..
Данни за това се съдържат и в находящото се по досъдебното производство
№248/ЗМ38/2016г. уведомление изх.№284000-559/11.01.2016г. от РУ-К. до Районна
прокуратура-К., на основание чл.212, ал.2 и 3 НПК. Ето защо, следва да се
приеме за безспорно, че ищецът е участвал в процесното ПТП като пътник в
горепосочения автомобил, управляван от водач
И.С.И., чиято Гражданска отговорност е застрахована
при ЗД “Б.“ АД по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана
в полица № BG/02/115002824522, валидна до 16.11.2016 г.
Съгласно
заключението на допуснатата комплексна съдебно автотехническа и медицинска
експертиза, работила с материалите по делото и данните от досъдебното
производство, вероятния механизъм на ПТП е следния:
На 10.01.2016 г. около 0:30 часа по път III - 5007 /свързващ с. Ветрен с с.
Нова махала /, при км 18, водачът на лек автомобил БМВ, модел 318 с рег.№ СТ
0021 ВН И.С.И., движещ се в посока с.Нова махала със скорост около 141 км/ч,
изгубва контрол върху управлението над своя автомобил, след десен за него
завой, напуска пътното платно южно от пътя, като се блъска челно в
северозападния участък на ствола
на крайпътно дърво. След удара,
автомобилът изминава още около 5,64 м и се установява в покой с предни състави
насочени на североизток, заемайки частично южния банкет на пътя. Избраната от
водача И.С.И. скорост на движение от 141,21 км/ч се е оказала превишена спрямо
максимално разрешената за движение в извън населено място (90 км/ч) и
същевременно несъобразена и превишена спрямо пътно-климатичните условия в
района на ПТП (113 км/ч), поради което автомобилът е загубил напречната си
устойчивост на движение, а водачът е изгубил контрол върху управлението на
същия и ударът е станал непредотвратим. В резултат на удара, са нанесени
телесни увреждания на пътника в автомобила Д.Г.А., возещ се на задна лява
седалка, непосредствено зад водача.
Според експертизата, пострадалият Д.Г.А., тогава на 15 г., е постъпил за
лечение по спешност в клиника по неврохирургия при УМБАЛ „П.” гр. С.З. на
10.01.2016г. Първоначално е прегледан от ортопед в спешно отделение, който е
констатирал клинични и рентгенови данни за изкълчване на близката
междуфалангиална става на пети пръст на дясната ръка и счупване на близката
фаланга на четвърти пръст без разместване, които не са налагали гипсова
имобилизация. В процеса на диагностициране, е установено охлузване на гърба
вляво от гръбначния стълб. Направена е мека превръзка на четвърти и пети
пръсти. Параклинични изследвания са показали КТ на гръдни прешлени - счупване
на десния страничен израстък на VII гръден прешлен и счупване на IX ребро в
ляво. След проведена медикаментозна терапия, състоянието на пациента се подобрило,
оплакванията намаляли, неврологичен статус - в процес на обратно развитие.
Изход от заболяването: С подобрение. Назначена е терапия за дома и контролни
прегледи, като пациентът е изписан на 14.01.2016г с окончателна диагноза: Контузия на тялото и крайниците. Травматична
межуребрена невралгия. Счупване на десен напречен израстък на седми граден
прешлен. Спукване на девето ребро в ляво. Посочено е, че в делото липсват
данни за проведени контролни прегледи и изследвания.
Според заключението, при ПТП на 10.01.2016 г., пострадалият Д.Г.А. ЕГН **********
*** е получил:
-
контузия на тялото и крайниците;
-
счупване на десния страничен израстък на VII гръден
прешлен;
-
счупване на IX ребро в ляво;
-
изкълчване на близката междуфалангиална става на пет
пръст на дясната ръка и счупване н аблизката фаланга н ачетвърти прест без
разместване;
-
охлузване на гърба;
Посочено е, че описаните травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и са причинили на ищеца разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, т.е. леки телесни повреди,
периодът на възстановяване от които е по-малко от 30 дни. На пациента е
приложено консервативно лечение с медикаменти и наблюдение. Според
експертизата, категорично пострадалият е усещал болки, които са били
по-интензивни в началото. Посочено е, че в делото липсват данни за актуалното
здравословно състояние на ищеца, което може да означава, че е здрав или не е
представил медицински документи от контролни прегледи и изследвания във връзка
с негови оплаквания.
В допълнението на медицинската част на експертизата, за изготвяне на което
в състава й е включен и невролог, към настоящия момент, у Д.Г.А. се констатират интраспонгиозни дискови хернии
на ниво Th 9- Th 10,Th 10-Th 11. Посочено е, че многоетажните интраспонгиозни дискови хернии не засягат гръбначен мозък и коренчетата изхождащи от него. Те са като ниши
в хрущялното покритие на прешленните тела /твърдият хрущял - анулус фиброзус/ и
в тях се вмъква течната съставка на диска-нуклеуспулпозус. Визуализират се като
костни узури в прешленните тела. Същите не водят до радикулерен синдром и
засягане сетивната и двигателна дейност на крайниците. Практически, пациентът може да има локална болка при
претоварване, без същата да е задължителна. Основната функция - движенията на
тялото, не е засегната. Според експертите, при 5-годишна давност от травмата,
не може да се твърди, че има отношение травма - многоетажни интраспонгиозни
дискови хернии. Последните не могат да бъдат и потвърдени с механизма на травмата,
без да може и същата да бъде изключена по категоричен начин.
Според експертизата, уврежданията на Д.А. са причинени от удари в детайли от купето на лекия
автомобил, условие за каквото е имало при удара в дървото. Уврежданията нямат специфичен характер и не е
възможно да се посочи точно от кои детайли са. Възможно е това да са
облегалката на шофьорската седалка, удар в лявата задна врата при удара в
дървото, а след завъртането по посока на часовата стрелка и удар в задна дясна
врата или детайл вдясно от тялото на пострадалия, позициониран на задна лява
седалка. Вещите лица не са установили данни тялото му да е изпаднало от
автомобила в процеса на реализиране на ПТП. Според заключението, ищецът е
получил увреждания в области, които биха били недостъпни за контакт с детайли
от купето, ако тялото му е било фиксирано с предпазен колан. Счупването на
десния напречен израстък на VII гръден прешлен, спукването на IX ребро вляво и
охлузването на кожата на гърба вляво от гръбначния сътлб не биха се получили
при фиксирано тяло с предпазен колан. От техническа и медицинска гледна точка, ищецът Д.Г.А.
е трябвало да се обезопаси като постави предпазния си колан веднага след сядане
на задната седалка преди тръгването на автомобила от място, за да не настъпят
вредните за него последици от процесното ПТП , изразяващи се в получени телени
увреждания.
Според заключението, лекият автомобил БМВ 318 с
рег.№ СТ 0021 ВН е оборудван серийно с обезопасителни колани за всички места в
автомобила, които са триточкови, от инерционен тип.
Съдът кредитира основното и допълнителнителните
заключения на комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза, като
компетентни и обосновани. От същата категорично се установява, че в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, ищецът е получил: контузия
на тялото и крайниците; счупване на десния страничен израстък на VII гръден
прешлен; счупване на IX ребро в ляво; изкълчване на близката междуфалангиална
става на пет пръст на дясната ръка и счупване н аблизката фаланга на четвърти
пръст без разместване; охлузване на гърба, които са му причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, т.е. леки
телесни повреди, периодът на възстановяване от които е по-малко от 30 дни.
Установява се също, че в момента на настъпване на ПТП, ищецът е бил без
поставен предпазен колан, както и че ако е бил с поставен такъв, какъвто е
имало фабрично монтиран в автомобила, получените вследствие ПТП травми е нямало
да настъпят, тъй като е получил
уврежданията в области, които биха били недостъпни за контакт с детайли от
купето, ако тялото му е било фиксирано с предпазен колан. Това означава, че с
поведението си, явяващо се в нарушение на чл.137а от Закона за движене по
пътищата, съгласно който: „Водачите
и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.“, ищецът е съпричинил настъпването на
получените от него при ПТП вредните последици, изразяващи се в получени леки
телесни повреди. Независимо че при приемането на експертизата в
последното заседание, вещото лице д-р Б. е отговорил, че е налице възможност за
индиректно счупване на страничен израстък при ищеца, дори с правилно поставен
предпазен колан, в случая по-скоро се касае за хипотеза, която не е безспорно
доказана, поради което и не се отразява на извода, че процесните правми е
нямало да настъпят, ако ищецът е бил с поставен предпазен колан.
При лежаща върху ответника доказателствена
тежест, по делото бе не доказано възражението му, че Д.А. е знаел, че водачът И.С.
е употребил алкохол и въпреки това се е качил в управлявания от С. автомобил, с
което сам се е поставил в опасност, респ. че настъпили вредоносни последици са
в резултат на това му безотговорно поведение. В дадените пред съда обяснения по
реда на чл.176 ГПК, ищецът посочва, че в дискотеката е видял И.С. да си купува
бира, но отрича да го е видял да я пие, както и да пие друг вид алкохол.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че от
страна на ищеца е налице съпричиняване на вредоносните последици от ПТП,
изразяващи се в получени леки телесни повреди, описани по-горе, заради
непоставянето на обезопасителен колан, въпреки че автомобилът е бил оборудван с
такива, вкл. на мястото зад шофьора, където се е возил ищеца. Тъй като според
експертизата, телесните увреждания при ищеца са в зони, които не биха
контактували с части от купето, ако ищецът е бил с поставен предпазен колан, то
съдът намира, че следва да се определи 50% съпричиняване от страна на
пострадалия Д.А.. В случая, независимо че само водачът С., който е управлявал
автомобила с висока и несъобразена скорост, под влияние на алкохол, вследствие
на което е загубил управление върху автомобила и е причинил ПТП, носи вината за
настъпване на ПТП, получените от ищеца, като пътник в автомобила, телесни
увреждания не биха настъпили, ако бе с поставен предпазен колан, поради което и
отговорността за причинените на ищеца телесни повреди следва да се разпредели
помежду им по равно.
Във връзка с твърденията на ищеца за причинените
на Д.А. вследствие ПТП неимуществени вреди – болки, страдания и негативни
емоционални изживявания, по делото са събрани гласни доказателства, както и е приета
съдебна психологическа експертиза.
Според показанията на св. Г.А.Ч., майка на ищеца,
тя го видяла за първи път след ПТП в Бърза помощ, бил в носилката. Престоял в
болницата около седмица, през който период не можел да става, всичко го боляло,
баща му го гледал през този период. В болницата му давали само лекарства, не му
правили операция. Баща му му помагал за тоалет, ставане, хранене. След като го
изписали, баща му го държал, а майка му го хранела. У дома го боляла главата,
ръката, всичко около два месеца. През това време, Д. бил на легло. Майка му му
помагала за хранене, тоалет, обличане. През това време, Д. изпитвал срам.
Родителите му го обслужвали два месеца, тъй като не можел сам. Понастоящем се
оплаквал, че в дясната ръка има постоянни болки, както и в рамото, и в пръстите.
Също така, заеквал. Заекването започнало шест месеца след ПТП. След
катастрофата, Д. не бил спокоен, както преди, постоянно бил под стрес,
постоянно се ядосвал. Към настоящия момент, не можел да стои прав. Сега в Ш.
работел на дюнери, пици. Прав можел да работи, но като се навеждал, го боляло.
Постоянно се оплаквал от кръста. За заекването не са го водили на психолог, само
на лекар. В А. също не се е лекувал. Сега продължавал да заеква. Като се
нервира или стресира, не можел да си каже приказката, заеквал.
Според показанията на св. Ж.А.Д., леля на ищеца,
тя видяла Д. след катастрофата за първи път в Бърза помощ. Бил зле, пръстите на
дясната ръка, гърба и белия му дроб били наранени. Не можел да диша, в
болницата имал нужда от помощ. Баща му бил там, той му помагал за ставане,
лягане. В болницата не можел да се придвижва сам, баща му му помагал. Д. престоял в болницата около шест дни. Като
го изписали, се прибрал в дома си, където родителите му продължавали да му
помагат. Баща му му помагал, тъй като е момче. Не можел сам да се обслужва.
Това продължило около два месеца. Имал болки през това време в пръстите,
плешката и белия дроб. Пиел хапчета. Сега от време на време се оплаквал, че
пръстите на дясната ръка го болят, както и плешката. След ПТП, Д. се стресира и
се нервира много. Преди ПТП не беше такъв. Сега работел, но не можел да вдига
тежко.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
относно състоянието на пострадалия след ПТП, за престоя му в болница (около 1
седмица), за периода на възстановяването му (около 2 месеца), както и за
психоемоционалното му състояние след ПТП. В тази част, те са логични,
безпротиворечиви и се подкрепят от заключението на медицинската и психологическата
експертизи. Съдът не кредитира показанията на свидетелите относно
по-нататъшното състояние на пострадалия след периода от около 2 месеца, както и
понастоящем, нуждата да бъде обслужван от родителите му, продължаващите болки в
зоните, където е бил контузен, че не може понастоящем да стои прав и да вдига
тежко. В тази част, те са противоречиви и необективни, очевидно са
заинтересовани, предвид близката роднинска връзка на свидетелите с пострадалия,
нямат опора и в останалите доказателства по делото, в това число в данните за
вида и характера на претърпените от Д.А. увреждания (само леки телесни повреди,
които няма данни да са засегнали на трайно или временно движението на
крайниците и снагата му, вкл. възможността му да вдига тежко и да стои изправен,
както и да са създали съществено разстройство на здравето му) от съдебно-медицинската
експертиза, според която, периодът на възстановяване на пострадалия е до 30 дни.
Следва да се посочи, че по своя преценка, пострадалият не се яви на личен
преглед от вещите лица по СМЕ, а предостави единствено образни изследвания на
гръбначния стълб, в която връзка, вещите посочиха, че няма данни за актуалното
му здравословно състояние, както и че установените при ищеца многоетажни
интраспонгиозни дискови хернии не могат да бъдат резултат от получените при
процесното ПТП травми.
Съгласно заключението на съдебно-психологическата
експертиза, вследствие ПТП, осв. Д.А. е преживял психотравма. При интервюто с
експрета, той описва преживяното като стресова реакция. Посочва се, че на
когнитивно, емоционално и поведенческо ниво, осв. Д.А. е преживял стрес.
Непосредствено след случката, имал оплаквания от главоболие, тревожност,
безпокойство, нарушен сън. Нарушено било социалното и личностно функциониране.
Започнал да заеква.
Към момента на изследването от вещото лице, се
установило наличие на личностова тревожност и нарушение на експресивната реч.
Според заключението, като последица от стреса, към настоящия момент са налице
заекването и личностовата тревожност. Посочва се, че по данни от
освидетелствания, той не е търсил помощ от специалисти логопед и психолог. Според
ВЛ, с цел отшумяване на тези симптоми, същият е добре да потърси такава помощ. Посочено е също, че не се установява преекспониране и
преувеличаване на фактите от страна на ищеца и че всички тестови методики
показват достоверен резултат.
Съдът кредитира заключението на експертизата, с
изключение на частта й, където се приема, че ищецът е започнал за заеква като
последица от стреса вследствие преживяното ПТП. На първо място, процесното ПТП
е осъществено няколко години преди интервюто на психолога с ищеца, поради което,
според съда не е налице непосредственост на впечатленията на експерта, въз
основа на която да може да се направи категоричен извод, че е налице пряка
причинно-следствена връзка на появата на заекването у ищеца с преживяното от
него травматично събитие. Самият експерт посочва, че е възможна появата на
заекване, която според съда не е извод със степен на абсолютна сигурност. Освен
това, по делото няма нито твърдения, нито доказателства в периода около 5-6
месеца след ПТП, когато се твърди да се е появило заекването, ищецът да е
потърсил помощ от специалист (напр. логопед или психолог), което би било
доказателство за времето на появяване на заекването и за причинната връзка с
ПТП. Както се посочи по-горе, няма и данни ищецът изобщо да е правил опити да
се лекува в тази връзка с помощта на медицински специалисти. От данните в
заключението, според съда е видно, че ищецът е емоционално стабилен, като макар
у него да е налице остатъчен страх от ПТП, изразяващ се в нежелание да шофира
или когато е пътник в автомобил, няма данни за наличие на посттравматично
стресово разстройство. Констатирана е личностова тревожност, но и че
тревожността е черта на характера на личността. Според съда, всичко това
означава, че ищецът вече е преживял случилото се и е преминал към по-нататъшния
етап от живота си. Това е видно и от данните от заключението, а именно - създал
е семейство, има партньорка и дете на 2,5 г., живее и работи от 2г. в чужда
държава (Ш.). Действително, според заключението, ищецът след процесното ПТП е
изживял остра стресова реакция, но периодът и е бил около 4 седмици, през които
освидетелстваният съобщава, че имал е оплаквания от главоболие, напрегнатост,
безпокойство, нарушен сън. Данни за подобни преживявания за по-дълъг период
обаче не се установяват.
Съвкупната преценка на свидетелските показания и
приетите по делото експретизи сочи, че в резултата на процесното ПТП, ищецът
действително е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства,
стрес, нервност, които са пряко следствие от претърпяното ПТП и получените при
същото телесни повреди. Не се установява обаче описаните в ИМ негативни
емоционални преживявания да са продължили повече от 2 месеца, нито че ищецът
продължава да изпитва съществени болки в областите на получените увреждания,
вкл. че той изпитва и понастоящем затруднения при извършването на движения
поради уврежданията по цялото тяло, че не може свободно да осъществява
физически активности и че това го прави затворен и тревожен. Не се доказаха и
твърденията, че ищецът се срамувал от натъртванията, посиняванията и
охлузванията по тялото, както и че те го правели срамежлив и затворен, които
освен това са и силно неправдоподобни, доколкото ищецът е получил само леки
телесни повреди, от които се е възстановил в период до 30 дни, без данни за
получени от тях загрозявания или белези по лицето или други видими части от
тялото. Не се доказаха и твърденията, че при минимално натоварване, се усилвали
симптомите му, че страдал от нестабилност в походката и изпитвал силни болки в
областта на травмите. Действително, установява се, че в резултат на ПТП, ищецът
станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на
чувство на безпокойство и притеснение, особено когато оставал сам, но няма
данни тези емоционални състояния да са продължили повече от 1-2 месеца, а още
по-малко, да са налице и към настоящия момент. Същото се отнася и до
твърденията, че ищецът избягвал да излиза и да се среща с хора извън
най-близките, че не можел да спи спокойно и сънувал кошмари, както и че към
настоящия момент, страданията на ищеца продължавали, като възстановяването му
все още не било приключило, че сънувал кошмари, бил объркан и тревожен. Недоказани
са и твърденията, че след ПТП станал недоверчив и уплашен, преживявал силен
стрес, който щял да повлияе и на психиката му като подрастващ за в бъдеще.
С оглед горното, съдът намира, че съгласно общото правило на чл.45, ал.1 ЗЗД, на ищеца
се следва обезщетение за претърпените вреди вследствие причиненото по вина на
третото лице помагач ПТП. На основание чл.226, ал.1, вр. чл.223 КЗ(отм.), доколкото
гражданската отговорност на причинилия ПТП водач на л.а. „БМВ“ с рег. № СТ 0021
ВН - И.С.И. ***“ АД по договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
обективирана в полица № BG/02/115002824522, валидна до 16.11.2016 г., вкл. към
датата на ПТП – 10.01.2016г., то пострадалия ищец има право да иска дължимото
му се обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди пряко от
застрахователя на причинителя на вредите, т.е. от ответното дружество.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която в съдебната
практика се приеме, че не е абстрактно понятие, а се преценя във всеки
конкретен случай, въз основа на фактите по делото. В случая, съдът взе предвид,
че при настъпване на ПТП, пострадалият е бил още дете, непълнолетен, на 15г.,
когато още не е бил завършена личност в психоемоционален план, поради което и
случилото се несъмнено го е засегнало в значителна степен. Същевременно, следва
се има предвид, че вследствие ПТП, ищецът е получил няколко, но леки телесни
повреди, от които се е възстановил в медицински аспект за период от максимум 30
дни, а за около 2 месеца са отшумяли като цяло и по-съществените негативни
емоционални преживявания вследствие случилото се, като към настоящия момент
няма доказателства за остатъчни последици от получените травми. Моментът на
настъпване на ПТП – 10.01.2016г., към който следва да се определи справедливия
размер на обезщетението, е доста по-различен като икономическа конюнктура,
отколкото този към датата на завеждане на делото през 2021г., като се касае за
период на доста по-нисък стандарт на доходите и на живота в страната, отколкото
към момента, вкл. това са началните години на възстановяване на икономиките на
по света, в това число и на Р.Б., след настъпилата през 2008г. световна
икономическа криза и последвалите след нея няколко години на световна рецесия.
Отражение на икономическата конюнктура са й лимитите за отговорност на
застрахователите по застраховка Гражданска отговорност съгласно влезлия в сила
от 01.01.2016г. КЗ, които са завишени едва в края на 2018г., които съдът
съобрази като обективен източник, независимо че в настоящия случай е приложим
действащия до 31.12.2015г. КЗ, на основание § 22 от ПЗР на актуалния КЗ. Съдът
съобрази и съдебната практика към посочения момент, относно присъждане на обезщетения
за подобни телесни увреждания, като въз основа на всичко изложено, счита, че
справедливият размер на дължимото се на ищеца обезщетение е от 8000 лв. На
основание чл.51, ал.2 ЗЗД, с оглед установеното съществено съпричиняване на
настъпването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради
непоставен обезопасителен колан, обезщетението ще се намали с 50 %, като на
ищеца ще се присъдят 4000 лв, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 10.01.2016г., до окончателното изплащане. Във връзка с
последното, ще се посочи, че по действащия до 31.12.2015г. КЗ не е имало
специална уредба на дължимата от застрахователя по ГО при обезщетение от деликт
законна лихва, аналогична на разпоредбата на чл.429, ал.3 от действащия КЗ,
поради което и на основание чл.84, вр. чл.86 ЗЗД, законната лихва върху
дължимото обезщетение за неимуществени вреди се дължи от делинквента, респ. и
от застрахователя му по застраховка Гражданска отговорност, от датата на
деликта – в случая от 10.01.2016г., до окончателното изплащане. За разликата
над сумата от 4000 лв, до пълния предявен размер от 35000 лв, искът се явява
неоснователен и ще се отхвърли.
По отношение на предявения от ищеца иск за
присъждане обезщетение за имуществени вреди от общо 96 лв, съставляващи разходи
на ищеца във връзка с лечението му, от които 13 лева - за придружител за
възрастни, 13 лева - за придружител за възрастни, 70 лева - копие на ИЗ и запис
на RO изследване, съдът съобрази, че от представените доказателства се
установява, че първите две суми, общо 26 лв, са платени за извършени
непосредствено след ПТП, в периода на лечение на ищеца, както и че доколкото
към момента на ПТП, той е бил непълнолетен, необходимостта от придружител в
лицето на родителите му, е била очевидно и в пряка връзка с ПТП. Без да се
обсъжда резонността на пациенти и техните близки да се изискват подобни такси
за придружител от страна на лечебните заведения, в положението, в което
пострадало дете се намира в болнично заведение за лечение, заплащането им е
необходимо и очевидно изцяло във връзка с болничния престой на пострадалия. Ето
защо, съдът приема, че се касае за разходи, извършени в пряка
причинно-следствена връзка с процесното събитие, поради което претенцията за
същите се явява основателна и доказана. С оглед приетия процент на
съпричиняване от пострадалия (50%), ще се присъди половината от претендираното,
т.е. общо 13 лв разходи за такса за придружител, ведно със ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 10.01.2016г., до окончателното изплащане.
Относно претенцията на ищеца за сумата от 70 лв
заплатена такса за копие на ИЗ и запис на RO изследване, установява се, че
касовия бон и фактурата относно същата, са с дата 06.01.2021г., много след
процесното събитие, дни преди подаване на ИМ. Съдът намира, че с оглед
отдалечеността във времето между процесното ПТП, както и с оглед недоказването
на пряка връзка между така извършения от ищеца разход и процесното събитие от
страна на ищеца, вкл. недоказването на необходимостта от извършването му, съдът
приема, че не се касае за имуществени вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, поради което искът за тази сума се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
С оглед горното, следва да бъде осъдено осъди ЗД
„Б.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район *** да
заплати на Д.Г.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания в резултат на ПТП от
10.01.2016 г. в размер на 4 000 лв /четири хиляди лева/ и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 13 лв - разходи за такса за придружител, ведно
със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на ПТП –
10.01.2016 г., до окончателното издължаване на сумата, като ще се отхвърли иска
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над уважения
размер от 4000 лв, до пълния предявен размер от 35000 лв, като неоснователен,
както и искът за обезщетение за имуществени вреди, за разликата над уважения
размер от 13 лв лв, до пълния предявен размер от 96 лв, включваща сумата от 70
лв заплатена такса за копие на ИЗ и запис на RO изследване като неоснователен и
остатъка от 13 лв разходи за такса за придружител.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото, на основание чл.78, ал.1, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.36 от ЗА, на адвокат Р.И.М. ***, с адрес на упражняване на дейността гр.С.,
ул.***, следва да се присъди сумата от 510,91 лв адвокатско възнаграждение за
предоставената на ищеца безплатна адвокатска помощ по делото, които ответникът
ще бъде осъден да й заплати.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има
право на разноските по делото съразмерно с отхвърлената част от иска, като при
сторените такива от 1920 лв с ДДС и 1516 лв за експертизи, ищецът следва да
бъде осъден да му заплати по съразмерност 1689,60 лв разноски за адвокатско
възнаграждение и 1334,08 лв разноски за експертизи.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът ще бъде
осъден да заплати в полза на С. окръжен съд сумата от 160,52 лв държавна такса
по делото върху уважения размер на иска, както и 864 лв разноски за експертизи,
поети от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район *** да заплати на Д.Г.А., с ЕГН: **********,
с адрес: *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени болки и
страдания в резултат на пътно-транспортно произшествие от 10.01.2016 г, около
00:30 часа, на път „III - 5007“, 18 км., общ. Г., обл. С.З., причинено виновно от
И.С.И. при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № СТ
0021 ВН, в размер на 4 000 лв и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 13 лв - разходи за такса за
придружител, ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на събитието
– 10.01.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
иска на Д.Г.А. ***“ АД да му обезщетение
за неимуществени вреди, за разликата над уважения размер от 4000 лв, до пълния
предявен размер от 35000 лв, както и иска му за осъждане на ЗД „Б.“ АД да му заплати обезщетение за имуществени
вреди, за разликата над уважения размер от 13 лв, до пълния предявен размер от
96 лв, включващ сумата от 70 лв заплатена такса за копие на ИЗ и запис на RO
изследване и остатъка от 13 лв разходи за такса за придружител.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район *** да заплати на адвокат Р.И.М. ***, с
адрес на упражняване на дейността гр.С., ул.***, сумата от 510,91 лв адвокатско
възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна адвокатска помощ по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район *** да заплати в полза на С. окръжен съд
сумата от 160,52 лв държавна такса по делото, както и 864 лв разноски за
експертизи, поети от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Д.Г.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ЗД „Б.“ АД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район *** сумата от 1689,60 лв разноски за
адвокатско възнаграждение и 1334,08 лв разноски за експертизи
Решението е постановено при участието на И.С.И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** като трето лице - помагач по търг. дело
№38/21г. по описа на С. окръжен съд, на страната на ответника ЗД„Б.” АД.
Решението подлежи на обжалване пред П. апелативен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: