Решение по дело №902/2020 на Административен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№…………….

 

 

гр. Варна, 19.01.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ: Кремена Данаилова

 

при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело №902/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО.

Образувано е по жалба от Р.С.Н., ЕГН  ********** срещу Решение № Ц 2153-03-1/09.04.2020 г. на директор на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № **********/04.02.2020 г. на ръководител „ПО“ при ТП-Варна на НОИ, в частта с която е изменено Разпореждане № **********/25.09.2019 г. на ръководител „ПО“ при ТП - Варна на НОИ.

В жалбата и в о.с.з. на 14.07.2029 г. жалбоподателката, чрез адв. Н. е заявила, че не оспорва констатациите в Разпореждане  № ********** от 04.02.2020 г., а именно, че при определяне реалния размер на личната пенсия е  включена минималната работна заплата за м.03.1999  г., 2000 г., периодът от м.01.2001 г. до м.04.2001 г., т.к. липсват данни в регистъра за  осигурените лица и в предадените ведомости липсва информация за обект „Варна“ за посочения период, както и че за времето от 01.09.2001 г. до 02.10.2001 г. е ползвана минимална работна заплата за страната, т.к. липсват данни в регистъра на осигурените лица и не е постъпил документ за осигурителен доход от „Виктори 2000 Трейдинг“ ЕООД – С..

 Оспорването е само относно установяването, че не е зачетен осигурителен стаж за времето от 01.08.1991 г. – 01.01.1993 г. и от 01.01.1995 г. – 01.04.1996 г., т.к. лицето не фигурира в предадената първична документация на осигурителя „Водпроект“ ЕАД - гр. С., отдел „Обединен осигурителен архив“ с. Н..

Излага, че стажът при осигурителят „Водпроект“ ЕАД е удостоверен в УП-3 изх. № 16/21.04.2010 г., Трудова книжка № 13/1978 г. и 25.01.2001 г., като продължение. Трудовият стаж е 40 г., 06 м. и 19 дни, както правилно е прието с Разпореждане от № **********/25.09.2019 – 11.2019 г. Редуциране на стажа в размер на 37 г., 11 м. и 19 дни, счита за незаконосъобразно. Намира, че от ответника не са събрани наличните документи, които установяват действителния стаж, а се е доверил на уведомително писмо, в нарушение н чл. 40, ал.5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тъй като уведомителните писма не следва да се считат документи, чрез които се установява трудов стаж. Осигурителния стаж е доказан с трудова книжка, в нея са вписани всички данни по чл. 349, ал.1 от КТ, съобразно чл. 6 от НТКТС, трудовия стаж е записан с цифри и думи, налице е подпис на главен счетоводител и главен директор, има поставен печат, поради което следва да се приеме, че трудовия стаж е 40 г., 6 м. и 19 дни.

Отправено е искане за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените разноски в производството съобразно представен списък. В писмени бележки са изложени подробни съображения за основателност на жалбата.

Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ - Варна, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва изцяло жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. С молба с.д. № 6533/15.06.2020 г. претендира присъждане на юрисконсултско  възнаграждение и оспорва претенциите от страна на жалбоподателката за присъждане на разноски /л.44 от делото/. В писмено становище са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление до ТП на НОИ – Варна с вх. № МП-2113-03-2405/02.09.2019 г. Р.С.Н. е поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С Разпореждане № **********/25.09.2019 г. издадено от ръководител Пенсионен отдел" в ТП на НОИ - Варна „ПО“  на Р.С.Н. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за осигурителен страж ІІІ категория в размер на 40 г., 6 м., и 19 дни, в размер на 219, 43 лева.

С писмо изх. № 2113-03-2405#3 от 15.10.2019 г. ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Варна е поискано от началник сектор „Осигурителен архив“ да се издаде от „Водпроект“ АД – гр. С. – Удостоверение УП – 15 за периода 01.01.2001 г. до 02.04.2001 г., тъй като липсва информация в регистъра на осигурените лица /л.21 от адм. преписка/.

С писмо изх. № 5506-09-6956#1 от 14.11.2019 г. от ТП на НОИ – К. /л. 22 от адм. пр./ е даден отговор, че в отдел „Обединен осигурителен архив“ – с. Н. към ТП – К. е приета разплащателна документация на осигурителя „Водпроект“ – гр. С. с приемателно - предавателен протокол № 821/02.11.2009 г., където за периода м.01.2001 до м.04.2001 г. липсват данни за лицето Р.С.Н.. Данни са търсени и в разплащателната документация на осигурителя „Геоводинженеринг“ ЕАД – гр. С., приета с приемателно  предавателен протокол № 4084/21.05.2013 г., където за цитирания период липсват данни за Р.С.Н.. С приемо – предавателен протокол № 821/02.11.200 9г. и № 4082/21.05.2013 г. е извършена приемо – предавателна процедура за съхраняваните от осигурителите разплащателни ведомости и трудовоправни документи към момента на подаване на заявлението – декларация по реда на чл. 5, ал.10 от КСО. Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери, дали осигурителят е предал пълния обем на документация за периода на упражняваната от него дейност и не носи отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица.

С писмо изх. № 2113-03-2405#6 от 27.12.2019 г.  ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Варна е поискал от началник сектор „Осигурителен архив“ да посочи: има ли данни за Н. в съхраняваната информация за периода от 01.08.1991 г. до 02.04.2001 г., да се изготви документ за осигурителен доход УП – 15 за 2000 г. и 2001 г.

С писмо изх. № 5506-09-9560#2 от 28.01.2020 г. от ТП на НОИ – К. е даден отговор, че за периода м.081991 г. до м.12.1992 г. и от м.01.1995 г. до м. 03.1996 г. липсват данни за Н., а за времето от м.01.1999 г. до м.04.2001 г. липсва информация за обект „Варна“, респективно за лицето, поради което образец за осигурителен доход не може да бъде издаден. Данни за лицето са открити в дело № 658 „Заповеди, свързани с трудовата дейност“, където има приложен Трудов договор за назначаване от 01.08.1991 г. и допълнителни споразумения към Трудов договор, но липсва приложена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение /л. 26 от адм. пр./.

С Разпореждане № **********/04.02.2020 г. издадено от ръководител на „ПО“ в ТП на НОИ – Варна на основание чл. 99, ал.1, т.2, б. „д“ от КСО вр. §22ц от КСО е изменена пенсията за осигурителен стаж и възраст на Н., като е определена осигурителен стаж ІІІ категория в размер на 37 г., 11 м. и 19 дни. Разпореждането е оспорено, в резултат на което е издадено Решение № Ц2153-03-1/09.04.2020 г. на директор на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Н. с мотиви, че за времето от 01.08.1991 г. до 01.01.1993 г. и от 01.01.1995 г. до 01.04.1996 г. в предадената от осигурителя „Водпроект“ ЕАД – С. за съхранение в архивохранилището на НОИ първична документация Р.Н. не фигурира за тези периоди.

В съдебното производство е представен препис от трудова книжка № 13/78 на Р.С.Н., в която е записано, че за спорния периода 01.08.1991 г. – 01.01.1993 г. и 01.01.1995 г. – 01.04.1996 г. Н. е била счетоводител, а след това управител във „Водпроект“ ЕАД, Почивна станция – Извор, Варна.

От ТП на НОИ – К. са представени 2 бр. трудови договори и 20 бр. заверени копия от допълнителни споразумения на Н. със осигурителя „Водпроект“ ЕАД – л. 52 - 74 от делото.

В качеството на свидетел е разпитана Т.И.П.– Н., която посочва, че познава Н. от м.06.1995 г., когато е започнала работа на длъжност „ОТЗ“ /отговорник търговска зона/ в почивна станция „Извор“ към „Водпроект“ ЕАД – С.. Почивната станция се е намирала на спирка „Журналист“. Работили са с Н. от 1995 г. до 2001 г. до продажбата на станцията. Н. е била управител. Знае, че 3-4 години преди м.06.1995 г. Н. е била на същата длъжност. Информирана е за това, тъй П. – Н. е работела тогава в съседни почивни станции „Здравец“ и „Вежен“ и са се срещали на автобусните спирки. Свид. П. - Н. е удостоверила, че е извършвала посочената от нея трудова дейност, чрез представяне на препис от трудовата си книжка №341  – л. 85 – 92 от делото. През процесния период свид. П. - Н. е работила както следва: 01.06.1991 г. отчетник кухня, инкасатор и администратор в  ДФ „Социален отдих“ – поделение Варна; от 01.06.1995 г. до 25.01.1998 г. – отговорник търговска зона във „Водпроект“ ЕАД, ПС „Извор“ – Варна.

По делото е изготвена съдебно - счетоводна експертиза /ССЕ/, която е приета по делото и съдът я преценява като обективно и компетентно дадена. Ответникът е оспорил експертизата, поради това, че договорите и допълнителните споразумения и други документи на които се позовава експертизата, не са документи и данни по смисъла на чл. 40, ал.1 от НПОС, защото няма данни за реално отработено време. Този въпрос следва да се реши и да бъде предмет на гражданско производство по Закона за установяване на трудовия осигурителен стаж.

Установяванията на експертизата ще бъдат коментирани в мотивите на решението.

С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – гр. Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на 13.04.2020 г. Жалбата е подадена на 22.04.2020 г. в срока по чл. 118, ал.1 от КСО, от надлежна страна пред компетентен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно  чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО, в рамките на предоставените му правомощия. Издадено е в писмена форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и правните основания, въз основа на които е постановено, със съответната разпоредителна част, поради което са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 8 от АПК.

Спорният въпрос между страните е Р.С.Н. притежава ли осигурителен стаж за времето от 01.08.1991 г. до 01.01.1993 г. и от 01.01.1995 г. до 01.04.1996 г., тъй като ответникът е приел, че Н. не фигурира в предадената първична документация на осигурителя „Водпроект“ ЕАД – гр. С..

На основание §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно чл. 351 от КТ (в редакцията, в сила до 31 декември 1999 г.) за трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. Съгласно чл. 355, ал. 1 и 2 от КТ (в редакцията, в сила до 31 декември 1999 г.) трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, а за един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня.

Видно от Трудов договор от 01.08.1991 г. /л.73 от делото/ Р.С.Н. е била назначена във „Водпроект“ ЕАД – С., Почивен дом „Извор“ – Варна на длъжност счетоводител. Договорът е сключен за работа на пълно работно време, като Р.Н. се е задължила да постъпи на работа на 01.08.1991 г.

Впоследствие към трудовия договор са сключени множество допълнителни споразумения, като към някои от тях е указано, че са към Трудов договор от 01.08.1991 г., а към други – към Трудов договор № 28/01.08.1991 г. Всички те се отнасят до промяна на договореното месечно възнаграждение и/или длъжността (които са извън предмета на спора по настоящото дело, защото нямат отношение към трудовия стаж), но не и върху договорената продължителност на работното време (което би имало отношение към трудовия стаж). Обобщена справка за условията по трудовия договор, които са променени с допълнителни споразумения, засягащи периодите от 01.08.1991 г. до 01.01.1993 г. и от 01.01.1995 г. до 01.04.1996 г. е представена в Табл. 1 от ССЕ.

 

Таблица 1, Справка за променените условия на Трудов договор от 01.08.1991 г. с допълнителни споразумения, касаещи периодите 01.08.1991-01.01.1993 и 01.01.1995-01.04.1996 г.

 

Документ	Работодател	В сила от	Променени условия
Допълнително споразумение от 01.10.1991 (лист 72 по делото)	ДФ "Водпроект"	1.10.1991	длъжност, възнаграждение
Допълнително споразумение от 30.10.1992 (лист 71 по делото)	"Водпроект" ЕАД, гр. С.	1.7.1991 и 12.10.1992	длъжност, възнаграждение
Допълнително споразумение от 09.06.1995 (лист 21 и 66 по делото)	"Водпроект" ЕАД - С., ПС "Извор" - КК "Златни пясъци"	1.1.1995	възнаграждение
Допълнително споразумение от 07.08.1995 (лист 22 и 60 по делото)	"Водпроект" ЕАД - С., ПС "Извор", Варна	1.4.1995	възнаграждение
Допълнително споразумение от 24.10.1995 (лист 64 по делото)	"Водпроект" ЕАД - С., ПС "Извор", Варна	1.7.1995	възнаграждение
Допълнително споразумение от 24.10.1995 (лист 62 по делото)	"Водпроект" ЕАД - С., ПС "Извор", Варна	1.10.1995	възнаграждение
Допълнително споразумение от 15.01.1996 (лист 23 по делото)	"Водпроект" ЕАД - С., ПС "Извор" - КК "Златни пясъци"	2.1.1996	възнаграждение

 

От анализа на цитираните по-горе документи съдът прави извод, че за спорните в настоящото дело периоди от 01.08.1991 г. до 01.01.1993 г. и от 01.01.1995 г. до 01.04.1996 г. Р.С.Н. е работила без прекъсване на пълно работно време по трудово правоотношение с ДФ „Водпроект“, преобразувана във "Водпроект" ЕАД, гр. С..

Същите периоди са вписани и в Трудова книжка № 13/20.07.1978 г. (листове 10-18 по делото), като на с. 16-17 от Трудовата книжка (лист 16 по делото) са вписани назначаването на 01.08.1991 г. и последващи преназначавания с изменение на длъжността и/или трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 347 от КТ (в редакцията, в сила до 31 декември 1999 г.) трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Следва, че за периодите 01.08.1991 г. - 01.01.1993 г. и 01.01.1995 г. - 01.04.1996 г. Р.Н. има трудов стаж във ДФ „Водпроект“/„Водпроект“ ЕАД/ съответно 1 год. 5 мес., 0 дни и 1 год., 3 мес., 0 дни. Същият, на основание § 9 от ПЗР от КСО, следва да бъде признат за осигурителен стаж, тъй като се отнася за периоди до 31.12.1999 г.

Неоснователен е доводът на ответника, че ползваните за изготвяне на ССЕ документи - трудовите договори, споразумения и трудовата  книжка не са документи по смисъла на чл. 40, ал.1 от НПОС, с които се доказва полагане на осигурителен стаж, защото няма данни за реално отработеното време.

Съгласно чл. 40, ал.1 от КСО, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. На основание чл. 40, ал.3 от КСО (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 74 от 2020 г. , в сила от 1.01.2020 г.), документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

В случая трудовият стаж за спорния период е установен с трудова книжка /чл. 40, ал.1 от НПОС/, трудови договори /чл. 40, ал.3 от НПОС/ и допълнителни споразумения към тях /чл. 40, ал.3 от НПОС/. От представен трудов договор от 01.08.1991 г. се установява, че Н. е била с пълно работно време, допълнителните споразумения /описани в таблица 1 на ССЕ/ не са променили продължителността на работното време. В този смисъл налице са доказателства за отработеното време. Допълнително доказателство за положения труд е и свидетелските показания на свид. Т. П. – Н..

Предвид установеното съдът приема за неоснователен доводът на ответника, че от събраните доказателства не е установен осигурителен стаж на жалбоподателката за процесния период, тъй като не може да се установи отработеното време.

Първичната документация е приета от осигурителя „Водпроект“ ЕАД - С. за съхранение в отдел „Обединен осигурителен архив“ на НОИ – с. Н. към ТП на НОИ – К. с Приемо – предаватаелен протокол № 821/02.11.2009 г.  Въпреки, че Удостоверение за осигурителен стаж УП-3 издадено от „Водпроект“ ЕАД – С. в ликвидация е с изх. № 16/21.04.2010 г., т.е. издадено е след предаване на първичната документация, по делото, чрез събраните доказателства – договор и допълнителни споразумения към него описани подробно в ССЕ е установено, че декларираното в УП-3 № 16/21.04.2010 г. съответства на действителния осигурителен стаж на Н.. В съдебното производство от началник отдел „ООА“ в ТП на НОИ – К. са представени всички доказателства, чрез които се установява осигурителния стаж /л. 52-74 и л. 94 от делото/. В писмо изх. № 5506-09-6956#1 от 14.11.2019 г. издадено от началник отдел „ООА“ в ТП на НОИ – К. е посочено, че за Н. за периода м.01.2001 г. до м. 04.2001 г. липсват данни, съответно в писмо изх. № 5506-09-9560#2  от 28.01.2020 г. издадено от началник отдел „ООА“ в ТП на НОИ – К. е посочено, че данни за Н. са открити в дело № 658 „Заповеди свързани с трудовата дейност“, където има приложен трудов договор за назначаване от 01.08.1991 г. и допълнителни споразумения към трудовия договор, но липса приложена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочената информация за наличен трудов договор и споразумения, от второто писмо е подкрепена от представени в съдебното производство доказателства от ТП на НОИ – К. подробно описани в таблица 1 от ССЕ, а именно трудов договор от 01.08.1991 г. с допълнителни споразумения за периодите 01.08.1991 г. – 01.01.1993 г. и 01.01.1995 г. – 01.04.1996 г. Следвало е ответникът да установи, че при издаване на Разпореждане **********/04.02.2020 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна не са събрани всички налични  доказателства и на основание чл. 117, ал.3 от КСО да отмени разпореждането и върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, тъй като не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Следвало е да се дадат указания да се съберат наличните доказателства за осигурителния стаж на Н.. В случая това не е сторено, поради което решението е издадено при непълнота на доказателствата, което е довело до неправилни правни изводи, в нарушение на материалния закон – чл. 40, ал.1 -3 от НПОС.  

Тъй като за осигурителния стаж извън периодите 01.08.1991 г. - 01.01.1993 г. и 01.01.1995 г. - 01.04.1996 г. няма спор между страните по настоящото дело, чрез ССЕ е извършено преизчисляването на осигурителния стаж на жалбоподателката за посочените периоди. Осигурителният стаж във всички останали периоди е приет така, както е установен от ТП на НОИ – Варна, съгласно приложеното към делото пенсионно досие.

Извършена е съпоставка на осигурителния стаж, посочен в Удостоверение УП-3 № 16/21.04.2010 г., издадено от „Водпроект“ ЕАД (в ликвидация), БУЛСТАТ *********, с общия осигурителен стаж на Р.Н. при същия осигурител, установен в тази експертиза. Резултатите от съпоставката са представени в Табл. 2.

Таблица 2, Съпоставка на установения от вещото лице осигурителен стаж на Р.Н. при "Водпроект" с данните от Удостоверение УП-3 № 16/21.04.2001 г.

Документ, основание	Период		Осигурителен стаж
	от	до	години	месеци	дни
I. Установен от вещото лице осигурителен стаж при осигурител "Водпроект"
Констатирано от вещото лице	1.8.1991	1.1.1993	1	5	0
УП-13 № 9560/1 / 28.01.2020 (лист 27 по пенсионното досие)	1.1.1993	31.12.1994	2	0	0
Констатирано от вещото лице	1.1.1995	1.4.1996	1	3	0
УП-13 № 9560/1 / 28.01.2020 (лист 27 по пенсионното досие) и Справки от РОЛ за 1997 г. и 1998 г. (лист 32 и 33 от пенсионното досие)	1.4.1996	31.12.1998	2	9	0
Справка от РОЛ за 1999 г. (лист 34 от пенсионното досие)	1.1.1999	1.1.2000	1	0	0
Трудова книжка № 13/20.07.1978 / 25.07.2001 (приет от НОИ, лист 11 от пенсионното досие, ред 10)	1.1.2000	2.4.2001	1	3	1
Сума:			8	20	1
Превръщане на месеци в години			1	8
Осигурителен стаж при осигурител "Водпроект":			9	8	1
II. Осигурителен стаж съгласно Удостоверение УП-3 № 16 / 21.04.2010 г., издадено от „Водпроект“ ЕАД (в ликвидация), БУЛСТАТ *********
УП-3 № 16 / 21.04.2010 г. (лист 19 по делото)	1.8.1991	2.4.2001	9	8	1
III. Разлики и несъответствия	няма	няма	няма	няма	няма

 

Предвид липсата на оспорване на приетия от ТП на НОИ – Варна осигурителен стаж на жалбоподателката при останалите работодатели, в ССЕ той е приет така, както е установен от НОИ и не е бил обект на допълнителен анализ от страна на вещото лице. Обобщени резултати от анализа на допълнителните документи, представени по делото, на установения от вещото лице трудов и осигурителен стаж на Р.Н. във „Водпроект“ ЕАД, както и на останалия ѝ осигурителен стаж, приет от НОИ и неоспорен в настоящото дело, са представени в Табл. 3 от ССЕ, от която е видно, че общо осигурителния стаж на жалбоподателката е в размер на 40 г., 7 м., 19 дни и 4 часа.

На основание чл. 70, ал. 1 от КСО размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. На основание чл. 70, ал. 2 от КСО, когато лицето продължава да работи след датата на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да му е отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен стаж след тази дата е 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж (за периодите след 1 януари 2012 г.). Следователно за изчисляване на размера на пенсията, общият осигурителен стаж на лицето трябва да бъде разделен на осигурителен стаж до датата на придобиване право на пенсия и след тази дата.

Съгласно чл. 68, ал. 1 и 2, право на пенсия на жените се придобива при едновременно изпълнение на следните две условия:

1.Навършване на изискуемата възраст – 60 години и 10 месеца, като от 31 декември 2016 г. тази възраст се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година до 31 декември 2029 г. с по 2 месеца за всяка календарна година.

Към 31 декември 2016 г. Р.Н. не е била навършила 60 години и 10 месеца, т.е. изискуемата за нейното пенсиониране през 2017 г. възраст е била увеличена с два месеца и е била 61 години. Тази възраст тя е навършила на 21.08.2017 г., което е най-ранната дата на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

2.Придобиване на изискуемия осигурителен стаж – 35 години и 2 месеца, като от 31 декември 2016 г. този стаж се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца. На 21.08.2017 г., което е датата на навършване на изискуемата за пенсиониране възраст, Р.Н. е имала осигурителен стаж 38 години 7 месеца и 19 дни (след месеца на навършване изискуемата за пенсиониране възраст тя има точно 2 години осигурителен стаж – за периода от септември 2017 г. до август 2019 г. – последният ѝ месец в осигуряване). Следователно, към 21.08.2017 г. Р.Н. е имала изискуемия осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Р.С.Н. е придобила право на пенсия при навършване на 61-годишна възраст, на 21.08.2017 г. Осигурителният ѝ стаж към края на месец август 2017 г. е бил 38 години 7 месеца и 19 дни, а осигурителният ѝ стаж след датата на пенсиониране е 2 години и 0 месеца.

Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя като средномесечният осигурителен доход за 12-те календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето (чл. 70, ал. 3 от КСО).

Към датата на пенсиониране на Р.Н. (02.09.2019 г.) средномесечният осигурителен доход за 12-те календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията  е 953,27 лв. Той се обявява от НСИ и информацията е налична на интернет страницата на Националния осигурителен институт на следния адрес: https://www.nssi.bg/images/bg/users/infomaterials/aboutpensions/smod_12_20_XI.pdf.

Няма спор между страните, че на основание §22ц, ал.2 от ПЗР на КСО след извършена преценка на по-благоприятен размер на индивидуалния коефициент е установено индивидуалния коефициент изчислен на основание чл. 70, ал.8-9, ал.10, т.2 и ал.11 от КСО, поради което размерът на пенсията се определя с индивидуалният коефициент - 1,4983.

Чрез ССЕ е определен размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Р.Н., изчисленията са представени в Табл. 4.

Таблица 4, Справка за определяне размера на пенсията за осигурителен стаж  и възраст на Р.С.Н.

№	Обяснение	Основание, източник	Стойност
1	Средномесечен осигурителен доход за страната за 09.2018-08.2019	Данни на НОИ	953,27 лв.
2	Индивидуален коефициент	Разпореждане № ********** / 04.02.2020-03.2020	1,4983
3	Доход за изчисляване размера на пенсията	чл. 70, ал. 3 КСО ред.1 х ред 2	1 428,28 лв.
4	Осигурителен стаж до датата на придобиване право на пенсия	установено от експертизата	38 г. 7 м. 19 д.
5	Процент осигурителен стаж за определяне размера на пенсията до датата на придобиване право на пенсия (1,2%)	чл. 70, ал. 1 КСО ред 4 х 1,2%	46,30%
6	Осигурителен стаж след датата на придобиване право на пенсия	установено от експертизата	2 г. 0 м.
7	Процент осигурителен стаж за определяне размера на пенсията след датата на придобиване право на пенсия (4%)	чл. 70, ал. 2 КСО   ред 6 х 4%	8,00%
8	Процент осигурителен стаж за определяне размера на пенсията	чл. 70, ал. 1 КСО ред 5 + ред 6	54,30%
9	Размер на пенсията	ред 3 х ред 8	775,56 лв.

 

От установеното следва, че ответникът не е събрал всички доказателства – трудов договор и допълнителни споразумения към тях описани в Таблица 1 от ССЕ, което е довело и до неправилен извод относно осигурителния стаж  на жалбоподателката, за процесния период, с което е допуснато нарушение на материалния закон - чл. 40, ал.1 – 3 от НПОС.

При тези изводи обжалваното решение се явява постановено в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, която в случая е отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде изчислена в правилен размер съобразно действителния осигурителен стаж на лицето.

Изложеното обуславя извод за основателност на оспорването, поради което обжалваното решение следва да се отмени и преписката да се върне на Ръководителя на "Пенсионен отдел" в ТП на НОИ – Варна за ново произнасяне, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО във връзка с § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО, при което размерът на пенсията на Р.С.Н. да се определи при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по арг. на противното на чл. 143, ал.4 от АПК, поради което се отхвърля от съда.

Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в размер на 200 лева – депозит на ССЕ е основателно. Администрацията към която се числи ответника – ТП на НОИ – Варна, следва да бъде осъдена да заплати на Р.С.Н. сумата от 200 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба от Р.С.Н., ЕГН  **********, Решение № Ц 2153-03-1/09.04.2020 г. на директор на ТП на НОИ – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № **********/04.02.2020 г. на ръководител „ПО“ при ТП - Варна на НОИ, в частта с която е изменено Разпореждане № **********/25.09.2019 г. на ръководител „ПО“ при ТП - Варна на НОИ.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя на "Пенсионен отдел" в Териториално поделение на НОИ – гр. Варна за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – гр. Варна да заплати на Р.С.Н., ЕГН  ********** сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща сторени разноски в производството по делото.  

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

СЪДИЯ: