Решение по дело №2270/2020 на Районен съд - Пловдив

                                      

     Р     Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1098

гр. Пловдив, 13.07.2020г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                         

Пловдивски районен съд, XVІІІ н. с. в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

При участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №2270/2020г. по описа на ПРС, XVІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №20 - 1030 - 002269 от 10.03.2020г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с което на И.Ж.К., ЕГН:**********, са наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Наказателното постановление се обжалва като незаконосъобразно.  В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален представител. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В приложеното по делото съпроводително писмо моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение, но се прави възражение за прекомерност на разноските.  

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 14.02.2020г. около 08.38 часа жалбоподателят К. управлявал лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4 МАТИК”, с рег. №***в гр. Пловдив по бул. „България“ в посока изток – запад. До на 236А на посочения булевард били ситуирани *** служители, между които Г.П.Д. – ***. Същите установили, че жалбоподателят управлява МПС със скорост от 102 км/ч., при максимално разрешена за населеното място от 50 км/ч. Нарушението било установено и заснето с АТСС TFR1 – M №546 в клип №9632, в който скоростта на движение била 105 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача. Процесното техническо средство е от одобрен тип, видно от наличното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020г., както и Протокол №4 – 32 – 19 за последваща проверка. Полицейските служители последвали управлявания от жалбоподателя лек автомобил и настигнали същия след около 2 км. Спрели го за проверка и установили, че жалбоподателят не носи контролен талон към СУМПС.

За установеното на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. №0289817 от 14.02.2020г. Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл.21, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. К. подписал акта без възражение. Получил препис от акта на същата дата и удостоверил с подписа си, че е уведомен, че в три дневен срок може да даде допълнителни обяснения и да направи възражения.   

Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното наказателно постановление.  

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на актосъставителя Г.Д. като достоверни, логични, последователни и съотвестващи на писмените доказателства по делото. Отделно от това АУАН, подписан от жалбоподателя и съставен редовно, има материална доказателствена сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП, тъй като същата не беше оборена. Ето защо, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.   

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 102 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол АТСС TFR1 – M №546, в клип №9632, в който скоростта на движение била 105 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието, че последният се е движил със скорост от 102 км/ч. За техническото средство е било издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020г., както и Протокол №4 – 32 – 19 за последваща проверка.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Използваното техническо средство АТСС TFR1 – M №546 представлява мобилна система за видеоконтрол. Същото има характер на временно разположено на участък от пътя, следователно се явява „мобилно“ по своя характер. Предвид това и съобразно изричната разпоредба на чл.10, ал.1 от Наредбата, то за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението към Наредбата – изискване. В конкретния случай протокол по чл.10 от Наредбата е бил съставен, в който отразените данни съответстват на процесното време и място, както и на номера на статичното изображение. По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето разположението на техническото средство.  

Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда административни наказания „глоба“ в размер от 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за водач, който превиши с над 50 kм/ч  разрешената максимална скорост в населено място, като за всеки следващи 5 kм/ч превишаване над 50 kм/ч глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч. Същата е превишена с 52 км/ч. Налице е абсолютно фиксирана санкция, която правилно е била определена от наказващия органи и която не подлежи на редуциране от страна на съда. 

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. По силата на посочената законова разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят, в качеството му на водач на лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4 МАТИК”, с рег. №***, по време на проверката не е носил контролния талон към СУМПС от съответната категория.

С оглед извършеното административно нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на К. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като му е било наложено административно наказание глоба в размер от 10 лева. И тази санкция е определена от законодателя във фиксиран размер и не подлежи на корекция от страна на съда.

Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28  от ЗАНН, защото не касае деяния с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. В тази връзка съдът отчете, че се касае за две умишлени нарушения, засягащи изключително важни обществени отношения относно безопасността на движението по пътищата, както и установените от справката за нарушител/водач многократно налагани административни санкции за нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя. Това допълнително обосновава извода за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН в настоящото производство.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.

По изложените  съображения,  предвид  липсата  на  основания  за  отменяване  или  изменяване  на  наказателното  постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20 - 1030 - 002269 от 10.03.2020г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с което на И.Ж.К., ЕГН:**********, са наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.                               

                                                        

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ