Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
23.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Ивелина
Симеонова
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№6592 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №81552/03.05.2020г., постановено по гр.дело №13873/2019г. по описа на
СРС, ГО, 28 с-в, е признато за установено по предявения от „Т.2.“ЕООД с ЕИК*******срещу
„М.“ЕООД с ЕИК******* иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79 от ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1750лв.- неплатен остатък от цена за навло
по фактури издадени на 19.02.2018г., 26.03.2018 г., 12.03.2018 г., 24.04.18г.,
10.04.18г., 11.05.18г., 08.05.18г.
28.05.18г., 22.05.18г.; 06.03.18г., 26.02.18 г., 29.06.18г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 30.11.2018г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№76028/2018г.
по описа на СРС, като ответникът е осъден да заплати на ищеца 185лв. разноски
по заповедното производство и 535лв. разноски по исковото производство.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „М.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа,
че автомобилите, с които ищецът извършил превозите били собстеност на ответника
и заредени с гориво на последния, поради което не дължи плащане за така
извършените превози. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а
предявеният иск– отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
В представения в срок отговор на въззивната жалба ищецът по
делото и ответник по жалбата „Т.2.“ЕООД твърди, че решението на СРС следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски във
въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявен
е за разглеждане иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
Видно
от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице
по ССЕ, страните са били в трайни търговски взаимоотношения, като ищецът е
извършвал за ответника транспортни услуги по множество последователни договори
за превоз по смисъла на чл.367 и следващи от ТЗ. Ответникът е заплатил на ищеца
по-голямата част от сумите по издадените от последния фактури, с което е
признал и задълженията си. Направените от ответника възражения относно
собствеността върху превозните средства и горивото, с които са извършени част
от превозите, не засягат правата и задълженията на страните по договора за
превоз, а биха могли да бъдат предмет на евентуално допълнително споразумение или
отделен договор между страните (наем, заем за послужване). Такова конкретно
правоотношение не е установено по делото, както не се установява и точен размер
и основание на вземане на ответника срещу ищеца, с което да се извърши
прихващане.
По
така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата претендира разноски, но липсват доказателства за сторени такива, както
и не е представен списък по чл.80 от ГПК, поради което разноски не следва да се
присъждат.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№81552/03.05.2020г., постановено по гр.дело №13873/2019г. по описа на СРС, ГО,
28 с-в.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/