Протокол по дело №317/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 391
Дата: 23 септември 2022 г. (в сила от 23 септември 2022 г.)
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20225200200317
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 391
гр. Пазарджик, 16.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елисавета Радина
СъдебниКАТЮША Т. ПРОДАНОВА

заседатели:МАРИЯ АНГ. ПЪПАНОВА
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора Т. Т. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело
от общ характер № 20225200200317 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Подсъдимият М. А. Й. - редовно призован, се явява лично. За него се явява
адв. В. П. – редовно упълномощен.
Частният обвинител И. Г. Т. се явява лично. За него се явява
повереникът адв. Б.Б. – редовно упълномощен.
Не се явява частният обвинител Й. Г. Н.. За нея се явява повереникът
адв. Б.Б. – редовно упълномощен.
Явява се прокурор Г..
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Г. Д. А. – се явява лично.
С. С. Л. – се явява лично.
К. Д. Г. – се явява лично.
А. Д. Г. – не се явява, нередовно призована.
П. П. П. – не се явява, редовно призован.
И. И. К. – се явява лично.
Н. К. М. – се явява лично.
1
А. И. Л. – се явява лично.
П. К. П. – не се явява, редовно призован.
И. Д. И. – се явява лично.
С. А. К. – се явява лично.
Д. Б. П. – се явява лично.
Б.Т.П. – се явява лично.
Н. Д. Т. – се явява лично.
И. Б. К. – се явява лично.
Я. Д. Р. – се явява лично.
Н. Я. Р. – се явява лично.
Г. С. Д. – се явява лично.
Т. А. Х. – се явява лично.
И. К. Й. – не се явява, нередовно призован.
Г. Б. В. – не се явява, нередовно призован.
Г. С. М. – се явява лично.
Е. А. Р. – се явява лично.
И.Р.Р. – се явява лично.
Г. И. Г. – се явява лично.
Н. М. Я. – се явява лично.
С. А. В. – се явява лично.
Е.Я.К. – се явява лично.
Ф. Л. А. – се явява лично.
Н. К. М. – се явява лично.
М. Л. В. – не се явява, нередовно призована.
ВЕЩИ ЛИЦА:
Б. Х. П. – се явява лично.
В. И. М. – се явява лично.
2
Не се явяват останалите вещи лица П. Й. В., В. Г. и В. А., от които е
постъпила е молба с посочени уважителни причини за неявяване на В. Г., в
последствие и такава от В. А., с оглед на подадената от Г. молба, а накрая и
молба от П. В.. И тримата са посочили, че няма да се явят в днешното съдебно
заседание.
Не се явява конституираният частен обвинител Н. – редовно уведомена
от предходното съдебно заседание, вкл. и чрез повереника.
Не се явява свидетелката А. Г. – нередовно призована.
Не се явяват редовно призовани свидетелите П. П. и П. П., нередовно
призовани свидетелите И. Й. (призовка, върната в цялост), Г. В. (призовка,
върната в цялост с отразяване, че не се открива на адреса), както и нередовно
призована свид. М. В..
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
И. Г. Т.** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
Г. Д. А. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
С. С. Л. – ** г., българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
К. Д. Г. – ** г., българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, без
родство.
И. И. К. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
3
Н. К. М. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
А. И. Л. – ** г., българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
И. Д. И. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
С. А. К. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
Д. Б. П. – ** г., българка, бълг. гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство с подсъдимия.
Б.Т.П. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
Н. Д. Т. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
И. Б. К. – ** г., българин, бълг. гражданин, вдовец, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
Я. Д. Р. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
Н. Я. Р. – ** г., българка, бълг. гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство с подсъдимия.
Г. С. Д. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
Т. А. Х. – ** г., българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
Г. С. М. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
Е. А. Р. – ** г., българка, бъг. гражданка, неомъжена, неосъждана,
без родство с подсъдимия.
И.Р.Р. – ** г., българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
Г. И. Г. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
4
родство с подсъдимия.
Н. М. Я. – ** г., българка, бълг. гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство с подсъдимия.
С. А. В. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
Е.Я.К. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
Ф. ЛЮЧОВ А. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан,
без родство с подсъдимия.
Н. К. М. – ** г. българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
На свидетелите се разясниха правата по чл. 119-122 от НПК и
отговорността по чл. 290 от НК и се изведоха от залата.
Сне се самоличността на явилите се вещи лица, както следва:
Б. Х. П. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, без родство с подсъдимия.
В. И. М. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, без родство с подсъдимия.
На вещите лица се разясни отговорността по чл. 291 от НК.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОКУРОР: Няма пречка да се промени хода на съдебното следствие,
като се разпитат първо явилите се експерти.
АДВ. Б.: Не възразявам да се промени хода на съдебното следствие.
АДВ. П.: Аз съм Съгласенен. да разпитаме д-р П. сега, но държа В. М.
да остане и да присъства на разпита на свидетелите.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОМЕНЯ ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ като пристъпва
към изслушване на вещото лице д-р Б. П..
5
ПРОЧИТА изготвените в досъдебното производство съдебно-
медицински експертизи.
В. Л. Д-Р П.: Поддържам заключенията.
ПРОКУРОР: Нямам въпроси към вещото лице д-р П.. Да се приемат
експертизите.
АДВ. Б.: Нямам въпроси по съдебно-медицинските експертизи. Да се
приемат.
АДВ. П.: Също нямам въпроси към д-р П.. Да се приемат заключенията.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключенията на съдебно-медицинските експертизи,
намиращи се на лист 526-532 от том 4 от досъдебно производство и лист 538-
544 от том 4 от досъдебно производство.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на експерта д-р Б. П. в размер на 20.00
лева за явяване и изслушване, които да се изплатят от бюджета на Окръжен
съд - гр. Пазарджик.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на явилите се свидетели, както следва:
СВИД. И. Г. Т.: Зная за какво е делото. На 22-ри декември, сутринта с
пускането на телевизията, по медиите даваха за станалата катастрофа на
надлеза на с. З.. При положение, че знам, че майка ми в този ден трябваше да
ходи на работа (тя работеше в „Д.“ – диализата към гарата), започнах да звъня
по телефона. Нямаше отговор. Съответно звъннах на диализата да питам,
дали е пристигнала на работа. Казаха, че все още не е пристигнала на работа.
По спомен звъннах и на КАТ – Пазарджик. От там казаха, че не могат да ми
дадат информация за настъпилото ПТП – дали автомобилът на родителите ми
е участвал във въпросното ПТП. Звъннах на чичо ми, който беше в кафето и
го помолих, ако може да отиде и да види за какво става въпрос, тъй като не
можем да се свържем, и след 10-тина минути звънна и каза, че и двамата са на
място и са починали при ПТП.
От медиите разбрах, че е било страшно заледено. Гъста мъгла с много
ниска видимост, неопесъчено. Това разбрах от медиите. Чичо ми изпратих на
място, на който се обадих. Той ми се обади след 10 минути и каза, че е
6
отишъл. Каза: „Много желязо, много желязо. И двамата са на място. Тръгвай
от София.“ 2018 година е катастрофата.
Пристъпи се към разпит на свид. Г. Д. А..
СВИД. А.: Моята работа е да разкарвам хляб в с. Б. и с. К. с буса. Може
би беше към 4:30 часа, като минах по посока с. Б., не беше замръзнало. След
като разкарах на с. Б. хляба, може би беше към 6:45 часа, се връщам в обратна
посока до с. К.. Имаше много гъста мъгла и още в Б. като разкарвах, на
асфалта се усети, че леко се хлъзга. Затова карах много бавно. Наближих
надлеза и започнах да го катеря. Имаше много гъста мъгла. Аз карах на
фарове. Предполагам, че не повече от 10 метра беше видимостта, защото като
се движих с буса, от тези непрекъснатите ленти, повече от 2 ленти не можеха
да се видят, затова мисля, че това са 10 метра, а колко са нямам си идея.
Започнах да катеря надлеза и в един момент срещу мен излизат фарове – къси,
дълги, къси, дълги и в последния момент виждам, че срещу мен има тир и
завивам плътно вляво, влизам в насрещното. Обаче, след като влезнах в
насрещното, веднага след мен изскочи катастрофата. опитах се да спра. Видях
„Лада“ ли беше, „Жигула“ ли беше – напреки и бусът беше в нея. Разбрах, че
са се блъснали, веднага натиснах спирачката и спрях, като дори леко допрях
„Ладата“ или „Жигулата“ – не мога да определя каква кола беше. След това
дадох леко назад, минах зад катастрофата, за да обезопася катастрофата и
оставих буса със светнати фарове в посока към идващите автомобили, точно
след катастрофата. Фаровете на буса светеха надолу към надлеза. Слезнах.
Между двата буса имаше две жени, от които едната беше цялата в кръв, а
другата не беше в кръв. Попитах ги, дали са се обадили на тел. 112. Дойде
шофьорът на буса (мисля, че беше син буса) – той ми каза, че е шофьор на
буса. Аз го питах: „Ти кой си?“ и той ми каза: „Шофьорът на буса“. Дори ми
каза, че човекът в „Ладата“ май е починал. И тъй като не ми казаха, дали са се
обадили на тел. 112, аз се обадих на тел. 112. Бях между двата буса – между
моя бус и катастрофиралия бус, когато се обаждах на 112 и в момента, в който
разговарях с тел. 112, стана и другата катастрофа зад мен, от която аз нищо не
видях, защото бях с гръб. Само чух удар. После вземах телефона и започнах
да светя в насрещното, за да спирам колите да видят катастрофата. С
телефона светех, това имах под ръка, с това светех. Светех само в посоката,
която осветявах. Това бе в посока с. З.. В другата посока не съм осветявал.
7
Бусът ми беше леко настрани спрямо оста на пътя, предната част беше
към с. З. и леко наляво към мантинелата. Фаровете светеха леко накриво,
наляво към мантинелата, а не към осевата линия, но не мога да определя
колко беше това накриво. Бях на къси светлини и аварийни светлини отпред и
отзад светеха. Когато се опрях в „Ладата“, дръпнах назад и заобиколих зад
катастрофата. Там не мога да кажа на какво разстояние от автомобила
паркирах, но в последствие, когато дойде пожарната, ме накараха да дръпна
напред, за да могат да отклещят катастрофата. Това беше малко след спускане
по надлеза в посока З.. Когато чух шума от втората катастрофа, аварийните
ми фарове работеха до последно, докато мъглата вече се беше разнесла и се
беше развиделило. Полицаите ми взеха проба на място. До момента, в който
става втората катастрофа, мъглата беше все толкова плътна. Беше тъмно като
в рог. После вече се развидели. Това вече беше след около 20-тина минути
може би. Тогава вече започна да се развиделява. До момента, в който чух
втората катастрофа, не ме е заобикаляло никакво превозно средство.
Заобиколи ме само бусът, който направи втората катастрофа. С водача на този
бус не съм говорил, нито съм говорил с някой от пътуващите там лица.
Впоследствие, като дойдоха пожарникарите, видях, че отпред пътуваше жена.
Не съм разбрал какви са били причините за катастрофата. Имаше две жени,
които попитах дали са се обадили на 112. Даже те почнаха да пищят и това
беше. Бусът, който ме заобиколи и предизвика втората катастрофа - аз бях с
гръб и се обаждах на тел. 112 и казвах, че е станала катастрофа, и в момента,
в който говорих, те се удариха отзад - зад мен. Аз бях се обърнал към
мантинелата, към жените.
Аз катерих надлеза и в един момент - мисля, че съм го прехвърлил
половината, пред мен изскачат фаровете. Може би тирът го виждам в
момента, в който прехвърля надлеза и аз го виждам как изскача пред мен.
Може би 2-3 секунди след като видях фаровете му, веднага свих в ляво и си
представих какво може да стане – можеше сега да не съм тук и аз.
Разстоянието между мен и тира точно не мога да го определя и не мога да
кажа. В момента, в който изскочи тира, не съм гледал разстояния, не съм
гледал нищо. Аз си гледах живота, защото можеше да не съм жив.
Може би съм карал с 30-40 км/ч., когато направих маневрата и завих в
ляво. Поднесох се, може би един два пъти се наложи да врътна волана, за да
8
се стабилизира колата на пътя. Спомням си това. След това пред мен изскочи
катастрофата и натиснах спирачките, но бусът се хлъзгаше и леко се допря до
„Ладата“.
Пътното платно отгоре на надлеза беше стъкло - стъкло.
Спира линейката, и слизайки докторката увисна на вратата – тя не
можеше въобще да ходи, дойде шофьорът да я хване за ръката, за да я заведе
до колата. Дойде пожарната, сложиха машината, която да реже колата, за да
изкарат хората – компресор или агрегат. И когато запалиха агрегата, от
вибрацията той започна да се плъзга по надлеза.
Докато аз бях там, ледът си стоеше, не се беше променила
обстановката. Дойде полиция, дойдоха линейките, дойдоха пожарните –
около 20 минути минаха, но ледът си стоеше. Може би чак по обяд си
тръгнах. Не знам кога се е вдигнал леда, защото ме качиха в полицейската
кола, и ме закараха в полицията, да ми вземат проби за алкохол и наркотици.
Минаваха хора и казаха, че и надолу на 1-2 места са се ударили коли в посока
с. Б.. Като дойде пожарната, ме помолиха да си дръпна буса напред. Мисля,
че първо дойде пожарната, после полицията и после линейката, но не съм
сигурен. С краката си още като се качвах в колата, усетих, че е хлъзгаво. Това
беше лед.
Фаровете на буса са леко продълговати с халогенни крушки. Не съм ги
чистил преди катастрофата.
ПРОКУРОР: Моля да се прочетат показанията на свидетеля, досежно
метрите, с оглед на обстоятелството, че не си спомня разстоянието, на което е
спрял от автомобила, който се е намирал катастрофирал зад него. Това е по
отношение на зоната на видимост на подсъдимия, аварийните светлини. Там
е заявил едно разстояние, а сега твърди, че не си го спомня.
АДВ. Б.: Аз се присъединявам към искането на прокурора.
Ч. ОБВ. Т.: Съгласен. съм.
АДВ. П.: Аз считам, че този въпрос е изяснен и в експертизата е
показана схемата, и няма разминаване, и няма смисъл да се чете, или ако се
чете, да се прочете само в тази им част. Да се прочетат показанията. Съгласен.
съм.
Съдът разяснява на подсъдимия, че показанията на свидетеля могат да
9
бъдат прочетени с негово съгласие, и че след прочитането им, могат да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДС. Й.: Съгласен. съм да се прочетат показанията на свидетеля.
Разбирам, че същите могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, и
доколкото в днешното съдебно заседание свидетелят действително заяви, че
не си спомня посоченото от прокурора обстоятелство в искането,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. Г. Д. А., дадени на 03.02.2019 г.,
отразени в Протокол за разпит на лист 1102, том 9 от досъдебното
производство.
СВИД. А.: Поддържам това, което съм казал. От Б. към З. имам хляб,
защото го карам на с. К.. Към 15-тина каси хляб съм имал. 20 хляба са в една
каса. Хлябът е по 650 грама. 13 килограма хляб и касата 2 килограма, към 15
килограма е общо касата с хляба. Не си спомням, дали е бил черен.
Свидетелят А. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свид. С. С. Л..
СВИД. Л.: През 2018 година на 22 декември, към 7 без нещо
получихме сигнал в дежурната част, че на моста на З., на надлеза, има ПТП с
много загинали. Разпоредих на дежурния екип, които са В. и Л. със служебния
автомобил незабавно да тръгнат в тази посока. Другите, които бяха в сектор
„Пътна полиция“ – те са също мои служители към групата „Видеоконтрол“ -
Г. Г. и И. РА. – и те тръгнаха натам. Аз взех служебна кола и аз тръгнах
натам. След като свих към надлеза, помня, че при самото стъпване на самия
надлез, автомобилът ми поднесе и едва спрях, поради това, че беше много
заледено. Даже се стреснах да не ударя в пожарната, която беше малко по-
нагоре. Много трудно спрях. Слезнах от автомобила. Там имаше колеги от
пожарната и след като прегледахме ситуацията, установихме 2 ПТП – те бяха
отделни ПТП, последователни. Водачът на лек автомобил „Лада“ или
„Жигули“, идвайки от Б. към З., като е стъпил на самия надлез, се е отклонил
в насрещната пътна лента, където челно се е ударил в микробус, който е
пътувал в неговата лента. Също така имаше един водач, който каза, че се е
движил непосредствено след този микробус и в момента на удара той е
10
закачил чест от задницата на микробуса, минавал е пред тях и е спрял зад
„Жигулата“. Удрят се „Ладата“ и микробуса. Той се закача в микробуса,
минава покрай тях, и каза, че едва е спрял след „Ладата“. Каза ми човекът,
защото разговарях с него, но не го помня по име. Каза, че е имало нещо като
мъгла и е било много хлъзгаво. Спрял е и е минал отпред да предупреждава
останалите, които идват от З. към Б., че е заледено и има ПТП. Ръкомахал е и
е правил движения с ръце. Ние, като отивахме натам, мъгла вече нямаше.
Пожарникарите вече бяха там. Човекът каза, че е покрай него е видял да идва
микробус към него, като той се е изкачвал по надлеза, свил е вляво, за да го
избегне, но явно не е могъл да спре, ударил се е мантинелата в лявата страна и
след това челно се е ударил в едно миниванче „Пежо“ мисля, че беше.
От „Ладата“ хората ги бяха извадили, бяха на платното за движение,
бяха покрити 2 тела. Казаха, че жената, която е била отзад, са я взели от
спирката в Б., мисля, че беше, но нея в болницата са я закарали с линейка, а
тези, които бяха в микробуса, във ванчето, те си бяха вътре – бяха починали и
те. Обезопасихме района. После от колегите разбрах, че тези, които идват от
Б. към З., на самия надлез, преди да стигнат центъра му, са се опитали да ги
спрат. От тези идващи се получиха още 3 ПТП с материални щети между тях
си и отработихме общо 5 ПТП.
Колко време ми е отнело да отида? - Да разпоредя на едните, които бяха
пред мен и на другите да се обадя (ние сме от 7 часа на работа, но те винаги
идват малко по-рано моите служители) и веднага сме тръгнали. Аз да съм
тръгнал в 7:02–7:03 часа, не повече от 2-3 минути ми е отнело. На място да
ми е отнело около 15 минути. Нямаше мъгла. Явно се е виждало, щом съм
видял пожарната кола. Виждаше се. Не е било да карам и да не виждам къде
карам. Пожарната видях, която беше горе на самия надлез и аз като стъпих на
самия надлез, колата не можа да спре, защото беше много хлъзгаво и се
стреснах да не се ударя в нея. Ограничението на надлеза е 50 км/ч., някъде с
такава скорост съм карал, може и с 60 км/ч. да съм карал.
Когато натиснах спирачката, качвайки се на надлеза, колата въобще не
спря, започна да поднася. Леко се отклоних в дясно. Не, не съм правил нищо
друго. Пуснах спирачката и оставих нагоре колата да си спре сама. Беше
много заледено, защото като направихме хронологията как какво е станало и
започнахме да доотработваме, помня, че пожарникарите ми казаха, че всичко
11
са обезопасили, в смисъл да не се подпалят акумулаторите на автомобилите.
Питаха дали може да тръгнат. Казах им: „Да, може. няма проблеми“. Качиха
се един-двама в пожарната. Аз бях до нея и видях, как самата пожарна
(големият пожарникарски камион), когато колегите тръгваха, след като бяха
отработили всичко на място, тръгвайки, се подхлъзна настрани.
Аз съм полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“. В зимния
период, по принцип гледаме всички тези надлези, дали са изчистени или не.
След този случай, тъй като имаме само един дежурен екип вечерта (за
жалост), разпоредихме задължително всички надлези, които са в
Пазарджишка област – на М., на З., на М.К., вечерта и сутринта да бъдат
проверявани от повече екипи.
Никой не беше опесъчавал тогава, когато започнаха да се извършват
огледите. Не знам в колко часа беше, може да е било в 09:30-10:00 часа, се
появиха машини за опесъчаване от „Еко Хидро“ и направиха опит да влязат
да опесъчават, но казах, че в момента се извършва оглед, че има починали и
не съм разрешавал никой да влиза да опесъчава.
Свидетелят Л. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетеля К. Д. Г..
СВИД. Г.: Бяхме в къщи с моята спътничка в живота, с която живеем
на семейни начала. Телефонът й звънна и се обади нейната майка, която й
казала, че е станала катастрофа с моите родители на З., на моста. Тя ме
събужда и ми казва какво й е предала нейната мака. Аз ставам и се обличам, и
тръгвам натам, да видя какво е станало. Излизам навън, качвам се в
автомобила ми и тръгвам от вкъщи - от В.Д. към З., към посоченото място,
където е било пътното произшествие. Като излезнах на пътната настилка,
видях, че е много заледено. Още във В.Д., когато с краката си тръгвах, усетих,
че е много заледено. После като тръгнах с колата, усетих, че има черен лед -
стъкло. Аз карах внимателно, за да не стане някоя беля и с мен, но въпреки
това поднасяше колата. При тръгване колата започваше да върти гуми,
въпреки че предните бяха чисто нови. Беше адски заледено. Стигнах до моста
на З.. Още преди него имаше ПТП с други автомобили. Казаха ми да не
продължавам нагоре, че било страшно – много било замръзнало и имало
много ПТП, много коли били катастрофирали, а горе имало и жертви. Аз
изтръпнах вече и си помислих най-лошото за моите родители. Продължих с
12
колата нагоре по наклона на моста и пак започнаха да буксуват колелата, т.е.
въртят се гумите, но колата не се движи. Ледът е невидим. Спрях, имаше един
автобус, в който беше майката на жена ми (тя оттам е и разбрала). Спрях до
него. Отвън имаше паднали хора от друго ПТП, до автобуса. Казаха ми да не
отивам нагоре, че имало жертви, но аз пак продължих, защото исках да видя и
да се уверя дали не са моите родители.
Като слязох от колата, беше супер заледено, даже не можеше да се ходи
по леда - толкова беше заледено. Продължих нагоре още няколко метра, вече
се видя на моите родители колата, която беше катастрофирала и ги бяха
положили на асфалта - мъртви.
Когато аз тръгнах от В.Д. и на самия надлез, беше здрач, имаше видима
мъгла. Не мога да кажа на какво разстояние се виждаше, бях много
притеснен.
АДВ. П.: Ще моля да бъдат прочетени показанията на този свидетел,
защото дадените показания на лист 742 , от 23.12.2018 г., доколкото там е
определил, че мъглата е гъста и видимостта, което в днешното заседание той
не можа да си спомни.
ПРОКУРОР: Считам, че няма процесуални основания за четене на
показанията на свидетеля.
АДВ. П.: Поддържам искането поне за разстоянието на видимост, тъй
като сега каза, че не си спомня.
ПРОКУРОР: Свидетелят е пристигнал много след настъпване на ПТП,
когато на място са били екипите на пожарна и на полицията, така че
релевантните факти са към момента на настъпване на ПТП – каква е била
пътната обстановка и атмосферната такава. В случая неговите показания,
дори и да ги прочетем, те няма да бъдат относими към главния факт на
доказване, така че считам, че няма процесуално основани за това искане.
АДВ. П.: Оттеглям си искането.
СВИД. Г.: Искам да добавя, че не беше хвърлян пясък никъде по
настилката. Никъде никой път на никое място не беше опесъчен.
Свидетелят Г. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свид. И. И. К..
13
СВИД. К.: Зная, че делото е за инцидента, който стана на 21-ви срещу
22-ри декември, преди 4 години. Свързвам го с това ,че колежката, с която
бяхме в една стая в РУ – Пазарджик, на тази 21-ва дата и предната година
имаше тежко произшествие, така че си спомням датата. Около 10:30-11:00
часа ми се обади един познат от В. – П. П.. Същият е търговец и има склад за
зеленчуци и плодове и ми каза: „Абе, какво е станало на този надлез? Чух за
тежка катастрофи с много жертви“. Аз също бях чул само. П. П. вика:
„Сутринта, като минах към 06:30 часа, пътят от В. до З. беше заледен“ . И
аз му зададох въпроса: „Обадихте ли се на 112? Представихте ли се?“ Той
каза, че се е обадил, представил се е и е съобщил. Аз, тази информация като я
получих, реших да уведомя колежката, защото все пак е много важно за едно
ПТП какво е било сутринта. Обадих се, предадох й. Казах й, че имаме лице,
което се казва П. П. П. от В., същият е минал в 06:30 часа, обадил се е на тел.
112 и е казал, че пътят от В. до З. е бил заледен и не е опесъчен. Друго нищо.
Той е съобщил на тел. 112 и аз прецених, че точно тази информация е важна
за колежката, и се обадих, и й казах. За мъгла от него не съм чул. Той каза:
„Пътят не беше опесъчен“.
АДВ. П.: В досъдебно производство свидетелят е казал, че другият
свидетел му е казал, че има гъста мъгла.
СВИД. К.: Все пак минали са 4 години, не си го спомням точно случая.
Ако съм го казал на досъдебно производство, не мога да си спомня точно тези
подробности. Спомням си за заледен път, неопесъчен и обаждането. Това ми
е останало. Все пак ние работим с Д. голям обем информация. Ако съм го
казал тогава, значи е така.
АДВ. П.: Моля да се прочетат показанията на свидетеля, защото не
споменава сега за мъгла.
ПРОКУРОР: Да се прочетат показанията на свидетеля.
АДВ. Б.: Да се прочетат показанията на свидетеля.
Ч. ОБВ. Т.: Да се прочетат показанията.
Съдът разяснява на подсъдимия, че показанията на свидетеля могат да
бъдат прочетени с негово съгласие, и че след прочитането им могат да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДС. Й.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
14
Разбирам, че могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, отчитайки факта, че действително в досъдебно производство
свидетелят е заявил, че е бил уведомен от информиралия го негов познат и за
гъста мъгла в посочения пътен участък, който факт днес не споменава, и на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля И. И. К., отразени в Протокол от
23.12.2018 г. на лист 746, том 6 от досъдебното производство.
СВИД. К.: Поддържам прочетеното.
Свидетелят К. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Н. К. М..
СВИД. М.: На 22.12.2018 г. около 17 часа ми звънна дежурният, че
трябва да дойда в Районното управление, тъй като съм дежурен по график, и
да снема писмено обяснение от лице, което е участник в ПТП. Дойдох в
Районното управление. Въпросното лице – М. А. Й., заедно с едно момиченце,
чакаха пред дежурната. Дойдоха с мен в моята стая. Тъй като не съм ходил на
място и не бях запознат с подробности какво се е случило, го накарах първо
да ми разкаже. След като ми разказа с подробности какво се е случило
сутринта на същия ден – трудно ми е да си спомня с подробности, но
доколкото от него си спомням, ми каза, че той е пътувал за Я. с негови близки
и в момента, в който се е отклонил от пътя в посока В., на с. З., и с тръгването
по надлеза нагоре, каза, че мъглата е станала изведнъж много гъста. В
последния момент е видял на платното пред него спрял светел бус. Не е успял
да спре, и за да избегне удар с него, е кръшнал наляво, за не се удари в буса.
След това, в даден момент, бусът вече е спрял, а секунда-две след като е
спрял, е видял пред него фарове, които наближават и се ударил някакъв
автомобил в него. Когато е слезнал, е било много заледено и много студено.
Това му бяха думите. Помолих го това нещо да го запише подробно във вид
на обяснение. Човекът каза, че не си носи очилата и помоли неговата дъщеря
да пише вместо него. Казах, че няма проблеми, той да диктува, тя да пише.
Всичко това нещо дъщеря му го записа във вид на писмено обяснение, тъй
като е необходимо за разследването, и той го подписа. Подписахме го и
двамата.
15
Говореше, че карал с ниска скорост, но не помня конкретно с каква. Не
мога да си спомня точно каква цифра ми е казал, но е карал с ниска скорост,
защото мъглата го затруднявала, но не помня цифра. Предполагам, че в
обяснението е записано.
Не си спомням дали е твърдял, че бусът е занасял по пътното платно в
резултат на заледяването. Не мога да гарантирам, че ми е казал точно това.
Съжалявам.
ПРОКУРОР: Моля да прочетете показанията на свидетеля от ДСП, в
които е заявил конкретно с колко километра в час подсъдимият е посочил, че
е управлявал.
АДВ. Б.: Присъединявам се към искането.
Ч. ОБВ. Т.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
АДВ. П.: Съгласен съм.
Съдът разяснява на подсъдимия, че показанията могат да бъдат
прочетени с негово съгласие, и че след прочитането им, могат да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДС. Й.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
Разбирам, че могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. М., отразени в Протокол от 23.12.2018
г. на лист 747, том 6 от досъдебното производство.
СВИД. М.: Поддържам показанията си от досъдебното производство.
Това е на база на неговите обяснения, които съм възпроизвел.
Свидетелят М. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетеля А. И. Л..
СВИД. Л.: Зная, че делото е за 5-те катастрофите през 2018 година.
Помня, че на въпросната дата 22.12.2018 г., преди да дойда тук, пътувам от
В., за да дойда на работа. Живея във В., а работя тук в полицията. Може би
15-20 минути минах по същия надлез. Не беше опесъчено. Дефилето винаги е
опесъчено. Точно там, на надлеза не беше опесъчен. Аз нямах проблем, дори
16
не съм усетил, че пътят е бил заледен. Спомням си, че при влизането си в
стаята в КАТ, точно като влизах, телефонът започна да звъни – ПТП, след 1-2
минути - второ ПТП. И веднага ние с колегата тръгнахме натам. Ние
започваме в 7:00 сутринта, но аз съм бил в стаята преди 7:00 часа. На място
като отидохме, при слизане от патрулния автомобил, ако не се бях хванал за
вратата, сигурно щях да падна. За първи път стъпвам на толкова заледен
участък. Трябваше да се хвана за вратата на патрулния автомобил, когато
слизах. Огледах ме там. На едното ПТП имаше бус и не помня какъв
автомобил. Поканих водачите да слезнат, тъй като и двамата бяха вътре, за да
ги пробвам с техническо средство. Единият от водачите, при слизането дори
се подхлъзна и се удари в автобуса. Имаше на място 4 жертви и пострадала
жена, която я откара линейката. На място чакахме да дойде дежурната група
да направи оглед. Нямам спомен, като виждам подсъдимия, да съм го виждал.
Колегата В. събираше обяснения на лицата, които са участвали в инцидента,
но аз не съм събирал обяснения на място. Записваше им данните, имената.
Не си спомням дали някой участници в ПТП са ми заявявали, че не
могат да овладеят автомобилите си.
АДВ. П.: Моля да прочетете показанията на този свидетел от ДСП, тъй
като в последното изречение заявява, че участниците в ПТП-та са заявили, че
поради леда не са могли да овладеят автомобилите.
ПРОКУРОР: Не възразявам да се прочетат показанията на този
свидетел.
АДВ. Б.: Не възразявам. Да се прочетат показанията на свидетеля.
Ч. ОБВ. Т.: Съгласен съм да се чете.
Съдът разяснява на подсъдимия, че показанията могат да бъдат
прочетени с негово съгласие, и че след прочитането им могат да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДС. Й.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
Разбирам, че могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля А. И. Л., отразени в Протокол от
17
28.12.2018 г. на лист 748, том 6 от досъдебното производство.
СВИД. Л.: Нямам спомен, може и така да е било, както го прочетохте.
Поддържам прочетеното.
Свидетелят Л. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С. А. В..
СВИД. В.: Зная за какво е делото. Бяхме дежурни по произшествия на
датата, посочена по делото – аз с колегата Л.. Тръгнахме от гр. П. в посока с.
З. към път ІІ-84. На място на надлеза установихме към момента 2 ПТП -
едното в лентата по посока на движението, другото в насрещната лента.
Колегите от пожарната бяха там преди нас. В първото произшествие имаше
трима загинали – 1 мъж - водач, жена отпред - на предната седалка, и жена
отзад - вдясно. Телата бяха на пътното платно.
Отправихме се към второто произшествие между микробус и „Пежо“
миниван със загинали мъж и жена на предната седалка.
Заварихме заледен пътен участък от началото на надлеза до неговия
край. От П. тръгнахме в 7:20 часа. В 7:30 часа горе-долу мисля, че сме били
на произшествието. Към момента, когато отидохме нямаше мъгла, но беше
мрачно време, облачно. Колегата Л., който пътува от В., ми сподели по пътя,
че когато е идвал, е минал по същия мост, нямал е видимост, с мъгла над
надлеза.
С автомобила спряхме по средата на надлеза. Слизайки от автомобила
беше необходимо да приложим сила, за да се задържим на пътното платно,
тъй като цялото беше заледено от край до край – от металната преграда от
едната страна до другата. Запазихме произшествието с пътни ленти и конуси
до идване на оперативно-следствената група. Разговарях с очевидеца и на
двете произшествия, мисля че беше човекът, който разкарва хляб, който беше
пострадал в задната част на неговия микробус. той беше пострадал при
първото ПТП, когато се е завъртял автомобила и има удар по неговата кола.
Той се намираше пред първото ПТП в посока З. - Б. – спрял в лентата за
насрещно движение. Очевидецът е бил ударен – човекът, който е превозвал
хляба. Той е спрял е на пътното платно, като е подавал сигнали на всички
преминаващи автомобили и по двете платна - да внимават, че има настъпило
произшествие. Към момента други лица, освен тези в буса, като свидетели, не
18
е имало. Човекът ми каза, че когато е подавал сигнала, бусът, който е идвал в
посока от З. към Б., е заобиколил катастрофата, навлезнал е в лентата за
насрещно движение, изкачил се е до горе, явно е видял, че идва насреща
„Пежото“. Не знам дали е предприел маневра спиране. Автомобилът се е
завъртял вляво, блъснал се е в еластичната метална преграда с предна лява
част. Отклонил се е и след това с предницата е блъснал насрещния автомобил.
Човекът с хляба ни разказа случая.
След това разговарях с водача на буса – подсъдимият тук, но той не
беше в състояние да ни каже каквото и да е. Беше изплашен. На пътниците се
оказваше първа помощ от линейката и не съм разговарял с тях. Линейката ги
сваляше. Имаше жени отзад, които бяха тръгнали за пазара и на тях се
оказваше първа помощ.
Аз изготвих протоколите за първото и за второто ПТП. Посочил съм
това, което съм констатирал аз – удар в мантинелата, че причините са лед,
мъгла, атмосферни условия.
Подсъдимият е предприел маневра заобикаляне. Автомобилът, който
дойде да опесъчава, дойде в 09:20 часа и аз не го допуснах да опесъчи, тъй
като щеше да наруши запазеното произшествие. Изчакаха зад нас на място. В
9:20 още имаше много лед.
Само на надлеза имаше лед. Пътят до този момент беше сух иначе, а
само на надлеза, от началото на надлеза, където започват парапетите – оттам
започва леда, и до края беше лед. Видимостта беше нормална за сезона.
Мъглата се беше вдигнала. Нямаше слънце, облачно време беше, но
видимостта беше може би над 100 метра. Не помня дали тогава е бил осветен
надлеза.
ПРОКУРОР: Налице е противоречие в показанията на свидетеля,
досежно факта, че сега заяви в съдебно заседание, че не е провел разговор с
подсъдимия, тъй като същият бил много уплашен заради настъпване на ПТП.
В показанията си в досъдебното производство свид. В. е потвърдил, че е
водил разговор с всички участници – всички водачи на микробуси и
автомобили, които са взели участие в ПТП, които са били позиционирали в
близост до него, и оттам е научил, вкл. и от подсъдимия като водач на
микробус, че същият е предприел първо маневра заобикаляне, след това
спиране, при което колата му поднася и настъпва ПТП – нещо, което в
19
началото на показанията му не беше потвърдено от него, а беше споменат
друг механизъм на настъпване на ПТП, а именно: първо спиране и
безконтролно влизане отляво в платното за движение. Искам да разбера,
какво точно подсъдимият е казал на него, какво е разбрал още при
разследването и това, дали кореспондира с днешните му показания. Налице са
очевидни противоречия.
АДВ. Б.: Присъединявам се към искането.
Ч. ОБВ. Т.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
АДВ. П.: Съгласен съм.
Съдът разяснява на подсъдимия, че показанията могат да бъдат
прочетени с негово съгласие, и че след прочитането им могат да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДС. Й.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
Разбирам, че могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, и като отчита
соченото от прокурора противоречие, доколкото в съдебното заседание днес
свидетелят отрече да е провеждал разговор с подсъдимия на мястото на
инцидента, а в досъдебното производство е заявил, че установените от него
факти са включително от разговорите с водачите на микробусите:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля С. А. В., отразени в Протокол от
05.02.2021 г. на лист 1106, том 9 от досъдебното производство.
СВИД. В.: Ние сме двама в автопатрула. Кой с кой е говорил – аз
събирам информация. Не мога да кажа кой от нас с кой от водачите е говорил
и дали аз съм говорил лично с единия или с другия. В крайна сметка аз
събирам информация от колегите си и не мога да кажа кой точно ми е предал
какво е казал подсъдимия. Не си спомням.
АДВ. П.: Поради наличие на съществено противоречие между
обясненията на подсъдимия и казаното от свидетеля, и прочетените
показания по искане на прокурора, с което се съгласихме, правя искане да се
проведе очна ставка по въпроса, дали моят подзащитен се е срещал със свид.
С.В. и му е обяснявал как е настъпило произшествието. Моят подзащитен е
20
дал обяснения и други неща и никога не е разговарял с полицейските
служители.
ПРОКУРОР: Процесуално недопустимо е това искане, тъй като
свидетелят каза, че няма ясен спомен към днешното съдебно заседание. Има и
показания, които са четени, но това е вече въпрос по същество.
АДВ. П.: Оттеглям искането си.
Свидетелят В. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г. И. Г..
СВИД. Г.: За ПТП на надлеза на З. през 2018 година, си спомням, че
като отидох там на място, останах на Т-образното кръстовище, откъдето
тръгва нагоре надлезът. ПТП беше горе на надлеза. Там няма минаване. Аз
останах долу да обезопасявам и да пренасочвам движението през гр. С..
Свидетелят Г. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г. С. Д..
СВИД. Д.: Зная, че делото е за катастрофата през 2018 г. на надлеза на
З..
Аз нямам такава информация, че не е опесъчавано. Колите, които е
трябвало да опесъчават, са излезли навреме, което е видно по GPS. Аз не съм
бил тогава тук, колегата е бил. Каквото са искали като информация, сме дали
всичко.
Ние имахме две бази – в Л. и в П.. Следим обстановката. Едната машина
излиза от Л., другата от П.. Има си дежурен там – той се казва инж. Х., който
трябва да посочи кои машини трябва да тръгнат да опесъчават в конкретния
участък. В двете бази има дежурни, те следят пътната обстановка,
наблюдават. Наблюдава този, който е дежурен. Дежурният си е на място и
оперативно съдейства. В базата има дежурни машини и има водачи, които са
на разположение в базата и дежурният трябва да им каже да тръгнат да
опесъчават. Дежурният прави обход. Това задължение за обхода е на база
инструкциите на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
Моят договор е с фирма „Европейски пътища“ - те наемат машини от
моята фирма, а АПИ са сключили договор с „Европейски пътища“. Аз с АПИ
нямам сключен директен договор.
21
Инж. Т. Х. работи в нашето дружество. Той отговаря за този участък. Те
са два участъка – „П. Север“ и „П. Юг“. Той отговаря за тях. Аз разбрах за
катастрофите и съм го питал какво се е случило тогава. Той твърди, че всичко
е направено, както са изискванията, т.е., че на машините е указано да тръгнат
и да опесъчават.
Обходът сутрин е задължителен и това става рано сутринта – през
нощта към 1, 2, 3 часа. Наблюдава се ситуацията, ако нещо има мъгли,
заледяване – пак проверяват – пак ходят, връщат се, следва нов обход.
Тези договори с „Европейски пътища“ за това, че те наемат техника от
мен. Тези договори са за текущ ремонт и зимно поддържане – те наемат наши
машини. Имаме договор само за наемане на машини. Имаме няколко пункта.
За участъка в З. отговаря пункта в гр. П. и с. Л..
За установяване, какви са атмосферните условия се прави обход. Нали
има и термометър? Дежурният вади температурите и ходи, гледа. При обхода
всичко се отразява в дневника. Не мога да си спомня какво има точно в
дневника. Тези детайли трябва Х. да ги уточни.
Не мога да коментирам, дали при нас е постъпил сигнал от тел. 112.
Задължение на инж. Х. е, да проверява дали дневниците са попълнени, както
трябва.
На 22.12.2018 г., в 06:30 часа съм бил станал, но съм бил в друг участък
и съм бил на работа. В 06:00 часа излизам от къщи.
Аз съм бил в други участъци въпросната сутрин – в района около П..
Нямах такава информация, че приз нощта температурите ще бъдат по-ниски
от обичайните.
Свидетелят Д. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Т. А. Х..
СВИД. Х.: Към 2018 г., както и към момента съм технически
ръководител в „Еко хидро“. Отговарям за пътен участък З. – Б., респ. и за
надлеза. Помня катастрофите през 2018 г., точно преди Коледа. Тогава не сме
опесъчили. Просто не смогнахме да отидем до там навреме. Приоритетно се
дават местата, на които има опасност от заледяване най-напред. Този надлез е
във втори приоритет. Първи приоритет са мостовете на река Ч., които са в
района на дефилето за В.. Ние сме си ги определили на базата на
22
дългогодишни наблюдения. Следим прогнозата. Никой не е задължен да
обикаля непрекъснато. Реагира се по сигнал или според обстановката, която
се регистрира на мястото, на което има дежурен. Имаше сигнал. Реагирахме и
отидохме във В., откъдето имаше сигнал за опасност, че може да се заледи.
Сигнал за надлеза не сме получавали. Сигналът го подават или хора, които са
забелязали такова нещо, или дежурният, който следи обстановката. Нашият
телефон не е обществено известен. Сигналите се приемат на 112 и оттам се
прехвърлят към АПИ, които имат оперативен дежурен, откъдето информират
нас. В конкретната сутрин не е имало сигнал – не и преди инцидента,
доколкото аз знам. Има тетрадка и отразяваме сигналите в нея, на обходния
пункт. В конкретния ден, преди инцидента не е имало подаден сигнал.
Нямаше такъв и от полицията.
Аз имам служебен телефон, личният ми телефон никога не го давам.
Тогава не са ме търсили полицаи. Иначе друг път много често ме търсят тези
Септемврийските катаджии, когато видят нещо, а те са обикновено
непрекъснато там.
Системата има на няколко места поставени т.нар. „опорни пунктове“, в
които има дежурни машини, има и дежурни машини, които следят. Има
няколко такива района и всичко е свързано около този опорен пункт. Там има
дежурен, който следи температурата, преглежда времето как е и дава
сведения какво се получава, и ако забележи, че има необходимост от
действия, и или той вдига дежурните, или пък ми се обажда на мен, както
често става.
Всеки автомобил си има маршрут, макар и незадължителен. Според
обстановката е и маршрута. В общи линии има два камиона, които си знаят
някакъв маршрут, освен ако не се наложи някъде да се действа. Винаги има 2
камиона, които са на разположение. В тетрадката се отразява, че камионите
са излезли.
Дежурният има термометър и излиза навън, за да види около него как е
времето. Той не притежава такива познания да разчита метеорологичната
обстановка. Такава е системата.
Истината е, че се получават и внезапни неща, които никой не може да
ги предвиди – това е положението. А пък, че системата е такава, е такава. Така
е. Това е традиционна система от години и така си кара. Иначе друга не е
23
измислена засега.
Този дневник го няма при нас, защото обажданията от 112 се
пренасочват към дежурния, който е в ОПУ (Областно пътно управление).
Информация от ОПУ при нас идва, но не се записва при нас, че е дошъл
такъв сигнал. Аз знам, че такъв сигнал не е получен.
След този случай на тази дата 22.12.20218 г. приоритетите не са
променяни, така че да се ходи да се опесъчават надлезите. Такава е системата.
Повечето хора, които работят при нас като дежурни, са пенсионери.
Свидетелят Х. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Е.Я.К..
СВИД. К.: Вече съм пенсионер, но работих в ОПУ – П.. През 2018 г.,
когато бяха катастрофите на надлеза Б. – З., горе – на равната част, където
беше удара, не беше опесъчено.
До мен сигналът стигна чак в 08:30 часа сутринта, че има заледяване на
процесния участък, и че има катастрофи и сигналът ми го предаде
директорката на ОПУ, а не дежурния. Аз на надлеза бях някъде към 09:00-
09:10 часа. Като отидох, беше вече топло времето, имаше мъгла. Имаше един
камион, който беше спрян - явно, че полицаите са го спрели в горната част
преди началото на равния участък. Беше опесъчено само от към страната на
З., горе равната част и от другата страна – не.
Свидетелят К. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетеля И.Р.Р..
СВИД. Р. Не помня много от катастрофите на надлеза на З. през 2018
година. Почти не си спомням ситуацията. Помня само отделни неща.
ПРОКУРОР: Моля да се прочетат показанията, като се има предвид
че още в началото свидетелят каза , че не помни .
АДВ. Б.: Присъединявам се към искането.
Ч. ОБВ. Т.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
АДВ. П.: Съгласен съм.
Съдът разяснява на подсъдимия, че показанията могат да бъдат
прочетени с негово съгласие, и че след прочитането им могат да бъдат
24
ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДС. Й.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
Разбирам, че могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. Р., отразени в Протокол от 04.02.2021
г. на лист 1103, том 9 от досъдебното производство.
СВИД. Р. Потвърждавам показанията си.
Свидетелят Р. се освободи от залата със съгласието на страните.
АДВ. П.: Съгласен съм инж. М. да не присъства на разпита на другите
свидетели, но държа да го задължите да се запознае с протокола от съдебно
заседание, тъй като ще имам въпроси към него във връзка с показанията на
свидетелите.
АДВ. Б.: Не възразявам.
Ч. ОБВ. Т.: Съгласен съм.
ПОДС. Й.: Съгласен съм.
Съдът ОСВОБОЖДАВА вещото лице М. от съдебната зала, като
разпорежда на съдебния секретар препис от протокола да бъде изпратен на и-
мейла на експерта след изготвянето му.
Съдът ОБЯВЯВА почивка 15 минути до 16:50 часа.
Съдебното заседание продължава в 16:50 часа при същите страни и
същия съдебен състав.
Пристъпи се към разпит на свидетелката Д. Б. П..
СВИД. П.: Зная, че делото е за катастрофата през 2018 година на
надлеза на З.. Същата сутрин, защото то беше дори тъмно, ние със съпруга ми
пътувахме и отивахме на екскурзия. Съвсем спокойно си карахме, имаме
микробус и качвайки се на надлеза, той започна да се подхлъзва, удари се в
едната мантинела, отскочихме към другата мантинела и по някакъв не знам
какъв начин успяхме да спрем, благодарение на това, че съпругът ми предния
ден беше сложил зимни гуми. Спирайки, видяхме, че има две ударени коли в
лявото платно, но нямаше никакви хора. И в този момент, след като спря
25
микробуса, реших и извадих телефона, и веднага се обадих на тел. 112, за да
може по най-бързия начин да съобщя за катастрофата. След това съвсем
бавничко съпругът ми потегли и някак си успяхме да слезем от другата
страна на надлеза и продължихме. Продължихме в посока гр. П.. То беше
полумрачно.
Съпругът ми слезна, за да може да огледа. Видя, че имаме драскотина
отпред, отзад беше счупено – това беше на надлеза.
Ние продължихме много бавно и успяхме да слезем от надлеза. Като
продължихме за гр. П. след надлеза, мисля, че пътят беше добре и нямаше
мъгла. Аз някак си се притесних от всичко случващо се и нямам спомен за
мъгла, но по пътя чувахме линейките.
Свидетелката П. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Б.Т.П..
СВИД. П.: Зная, че делото е за катастрофата 2018 г. на надлеза на с. З..
Пътувахме сутринта някъде около 6:00 часа (не помня точно колко часа
беше) на екскурзия с моя си бус и като се качвах горе на моста, един камион
ми присветка и прецених, че има нещо нередно и намалих. Ударих спирачка и
два пъти се завъртях с моя бус, защото беше лед. Ударих се в едната
мантинела, после в другата мантинела и се спрях. Имаше много лед. Аз
слезнах и щях да падна. Просто проверих какви щети имам по моята кола и
видях, че мога да продължа. Пред мен видях, че имаше ударена кола, но не
чак толкова силно – не знам. И един бус имаше, и той точно тогава се
изместваше, и аз продължих. Аз не можех да мина. Бусът мина настрани и
така ми освободи място, за да премина и аз. Като слязохме долу, жена ми
подаде сигнал на тел. 112. Имаше мъгла.
Като продължихме по пътя за гр. П. беше хубава обстановката, нямаше
лед след надлеза. И преди моста пак беше хубав пътят.
На надлеза не помня точно в колко часа бяхме.
Свидетелят П. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетеля И. Д. И..
СВИД. И.: Катастрофата през 2018 година на надлеза на З. много бегло
си я спомням. Единствено, което помня е, че имаше мъгла. Със сигурност си
26
спомням, че не карах бързо, но като натиснах спирачката, колата не спираше –
реално беше заледено. Не мога да кажа със сигурност, дали мъглата беше
гъста. По-скоро да, защото като слязох после, отидох да махам долу да
намалят.
ПРОКУРОР: Моля да се прочета показанията на този свидетел, тъй
като има подробни показания на досъдебното производство, а пред нас
заявява, че не помни дори каква е била мъглата.
АДВ. Б.: Присъединявам се към искането.
Ч. ОБВ. Т.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
АДВ. П.: Съгласен съм.
Съдът разяснява на подсъдимия, че показанията могат да бъдат
прочетени с негово съгласие, и че след прочитането им могат да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДС. Й.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
Разбирам, че могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. И. Д. И., отразени в Протокол от
07.01.2019 г. на лист 751, том 6 от досъдебно производство.
СВИД. И.: Поддържам казаното. За „Ладата“ си спомням със
сигурност, защото го сънувах Д. време. Не си спомням бусът, чиито светлини
бяха светнати, и водачът на който махаше, как беше позициониран. Помня
само, че този разговор беше каране, защото водачът ми викаше: „Ти не ме ли
виждаш?“ и аз му казах: „Ако те виждам, щях да спра. Видях те в последния
момент“. Но така или иначе аз възприех светлините на буса и благодарение
на това, спрях. Мигачите светеха като аварийни светлини. За други светлини
нямам спомен. Когато започнах да спирам, автомобилът ми не криволичеше,
със сигурност защото се включи ABS и това не позволяваше колата да спре.
Фактически това го поддържаше в право положение.
Свидетелят И. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С. А. К..
27
СВИД. К.: Знам за какво е делото. Аз съм пожарникар и бях на мястото
на тези катастрофи. Времето беше мъгливо. Мъглата не беше много гъста,
когато ние отидохме. Аз не съм водач на пожарната. Състоянието на
автомобилите сега не мога да се сетя какво беше, но си спомням, че в едната
кола – в „Ладата“ имаше пострадала жена, която трябваше да извадим.
Действията бяха да отворим автомобила с техниката, която имаме. Надлезът
беше заледен. Аз лично, като стъпих на надлеза, с обувките си се подхлъзнах.
Аз съм командир на екип на специален автомобил. Не мога да се сетя и не
мога да преценя каква беше видимостта, но не беше много голяма. Не мога да
преценя точното разстояние. Видяхме колите, че са се сблъскали.
ПРОКУРОР: Доколкото е изминало много време и свидетелят
добросъвестно каза, че не си спомня дори и видимостта, моля по т. 2 на чл.
281, ал. 3 от НПК да се прочета показанията му, където все пак е казал.
АДВ. Б.: Присъединявам се към искането.
Ч. ОБВ. Т.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
АДВ. П.: Съгласен съм.
Съдът разяснява на подсъдимия, че показанията могат да бъдат
прочетени с негово съгласие, и че след прочитането им могат да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДС. Й.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
Разбирам, че могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. С. А. К., отразени в Протокол от
08.01.2019 г., намиращи се на лист 753, том 6 от досъдебно производство.
СВИД. К.: Потвърждавам това, което прочетохте.
Свидетелят К. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Н. Д. Т..
СВИД. Т.: Помня, че преди Коледа 2018 г. на надлеза на З. имаше
няколко катастрофи. Бях с мой бус и пътувах от гр. П. до с. Б.. Работя в
пожарната, но тогава не бях на работа (бях в компенсация или отпуск). С буса
28
стигнах на надлеза и И. И., който познавам и който беше с пожарникарските
дрехи, започна да ми маха да спра. Аз успях да спра, беше много заледено. Не
ми е поднесла колата, защото карах бавно. Намалих предавките, натиснах
спирачка и автомобилът спря. Беше много заледено.
Като слезнах видях, че като се стъпва се хлъзгаше. Колегата ми каза, че
има поне двама или трима загинали от катастрофите. Имаше автомобили с
аварийни светлини, когато аз отидох, доколкото си спомням. Мъгла имаше –
гъста мъгла. След това звъннах на колегите от пожарната - на офицера, който
е на смяна. Попитах го, дали има съобщение за ПТП, той ми казва: „Няма“. И
ми казва: „Момент“. В същото време идва сигнал от тел. 112 и вижда, че има
ПТП и ми казва: „Ето сега постъпва сигнал за ПТП“. Казах му, че има
загинали - да внимават как карат, защото има 2 или 3 коли ударени, както и че
има лед. За леда ги предупредих, тъй като аз също съм шофьор на пожарен
автомобил. Първото, което видях, като се качвах по надлеза, беше аварийните
светилни на автомобилите. После видях, че И. почна да ми маха.
Не мога да преценя така от какво разстояние видях светлините. Аз
карах бавно. Като видях аварийните светлини, намалих и спрях плавно.
Натиснах спирачките и спрях в собственото ми платно за движение. Не съм
се ударил в друг автомобил. Тогава управлявах микробус „Фолксваген
Транспортер“, който е на баща ми. Управлявах го с 40 км/ч. преди надлеза, но
там - на надлеза, започнах да намалявам, защото има мъгла и лед. Бусът ми не
е поднасял при спиране.
АДВ. П.: С оглед това разминаване, моля да прочете показанията на
свидетеля, тъй като в досъдебното производство е твърдял различни неща, а
именно: че бусът е поднесъл към мантинелата.
ПРОКУРОР: Не възразявам да се прочетат показанията на този
свидетел.
АДВ. Б.: Не възразявам.
Ч. ОБВ. Т.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
Съдът, като отчита сочените противоречия, разяснява на подсъдимия,
че показанията могат да бъдат прочетени с негово съгласие и че след
прочитането им могат да бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДС. Й.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
29
Разбирам, че могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и като отчита,
че е налице соченото в искането противочерие:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. Н. Д. Т., отразени в Протокол от
08.01.2019 г., намиращи се на лист 764, том 6 от досъдебното производство.
СВИД. Т.: Поддържам това, което съм казал.
Свидетелят Т. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетеля И. Б. К..
СВИД. К.: На 22.12.2018 г. - събота, в първата катастрофа моята жена
почина. Те са две катастрофи. Нищо не знам повече. Тя е била на спирката и
се е качила в кола, която я е забрала от спирката. Повече подробности не знам
за самия инцидент.
Свидетелят К. се освободи от залата със съгласието на страните,
които не поставиха въпроси към него.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Я. Д. Р..
СВИД. Р.: Спомням си катастрофата преди 4 години. 2018 година,
съботен ден беше, отивах на пазар в Я.. Към 6 часа излезнах от къщи, вземах
майка ми - Н. Р.. Тръгнахме, отидохме в махалата, вземахме Е. и оттам отидох
в „П.-М.“ и взех другата Н.. Заредих си гориво и с Божата воля тръгнах.
Времето беше тъмно, мрачно и мъгливо. Карам си най-нормално и
пристигнах в З.. Вземам завоя за моста и се изкачвам до горе с буса. Гледаш
пътя, не можеш да усетиш, че е хлъзгав. Изкачвам се нагоре лекичко и
насреща имаше светлини срещу мен. Насреща имаше кола - „Лада“, която
започна да се върти - от моята страна се пада надясно. Светлините започнаха
да се въртят. Въртя се, въртя се и се удари в мен „Ладата“. В това време спира
една кола до мен, отварям прозореца и един ми вика: „Какво става?“. Викам:
„Викай „Бърза помощ!“. Аз скачам от колата, отивам при „Ладата“ и
започвам да викам: „Ало, ало, ало! Добре ли сте?“ Пътят беше хлъзгав. Никой
не ми отговори от „Ладата“, нямаше отговор. Вътре имаше хора. Тръгнах
нагоре. Питах момчето, дали е викнало „Бърза помощ“, то каза, че е викнало.
Не знам кое беше това момче. Върнах се при „Ладата“. Освен „Ладата“ и
30
моята кола, само това момче, което казвам, то също беше спряло с бял бус
„Мерцедес Спринтер“. Връщам се пак, пак викам: „Ало, ало, ало!“ - никой не
отговаря. В това време чувам един удар и си казвам, че тук става страшно, и
тръгвам нагоре да давам помощ на другите. Тръгнах нагоре и по едно време
се обръщам и виждам още едни светлини и се връщам, и почвам да махам с
ръце да не идват други коли. Махам, махам, махам – и спря. Качвам се нагоре
и вече там дойдоха хора да помагат. Отидох да видя майка как е. Беше
ударена в челото. Изкарах памук, сложих й на челото. Дойдоха полицаите,
вземаха ми проби за алкохол, искаха ми документите. Оттам ме караха в
КАТ, оттам ми направиха проба за наркотици нещо да нямам. Оттам ме
закараха в болницата и ми направиха превръзка на ръката. Тъмно, мрачно и
мъгливо беше. Фаровете се виждаха от 50-60 метра някъде. Фаровете на
„Ладата“ преди да дойде да се удари, може би на 50 метра съм ги видял. Аз
отивах към Б..
Свидетелят Р. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетелката Н. Я. Р..
СВИД. Р.: Помня катастрофата преди години. Ние тръгнахме да
отиваме на работа, на пазар в Я. - да помагам на момчето ми. Взехме
приятелката му Е.Р.. После Н. вземахме от „П.-М.“ и тръгнахме да отиваме.
Изведнъж, мина малко време и чух удар. После, като гледам, видях една кола
на момчето отпред и аз започнах да викам: „Олеле Боже! Какво стана?“ Аз
направо пощурях. Аз слизах от колата. Много лед имаше. Много беше
хлъзгало и аз бях по чорапи.
Свидетелката Я. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетелката Е. А. Р..
СВИД. Р.: Наричат ме Е.. За катастрофата през 2018 година мога да
кажа, че тръгнахме от къщи, отиваме и тамън стигнахме вече горе на надлеза,
само чух „Фиууу“ и Чат“ и момчето почна да вика: „Каке, не се не се
притеснявайте. Спокойно! Чакай да видя какво стана.“ Аз бях отпред, нищо
не се виждаше. Светлини не съм видяла. Аз почти спях, подремвах си.
Свидетелката Р. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетелката Н. М. Я..
31
СВИД. Я.: Знам за катастрофата през 2018 г. Болна ми остана от тогава
главата - от катастрофата. Мъгла имаше, нищо не видях. Много хлъзгаво
беше. Паднахме, като излезнахме на моста. Нищо не видях. Джама счупих.
Главата ми се удари напред. С главата счупих стъклото, ама половин човек
станах. Краката ми са ударени, всичко ми е ударено. Нищо не помня, нищо.
Не помня срещу нас да е вървяла кола и да се въртяла.
ПРОКУРОР: Да се прочетат показанията на свидетелката, тъй като не
си спомня.
АДВ. Б.: Присъединявам се към искането.
Ч. ОБВ. Т.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
АДВ. П.: Съгласен съм.
Съдът разяснява на подсъдимия, че показанията могат да бъдат
прочетени с негово съгласие, и че след прочитането им могат да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДС. Й.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетелката.
Разбирам, че могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, предвид заявеното от свидетелката и на основание чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свидетелката Н. М. Я., отразени в Протокол
от 08.02.2021 г., намиращи се на лист 1005, том 9 от досъдебното
производство.
СВИД. Я.: Това аз съм го казала.
Свидетелката Я. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г. С. М..
СВИД. М.: Зная за катастрофите през 2018 година. Тогава аз бях пазач
на колите, които опесъчават в кантона в с. Л.. Когато почвам работа в 7:00
часа, катастрофата вече беше станала. В Л. научихме чак късно след обяд.
Някой дойде и съобщи за тази катастрофа. Там никой не знаеше, че е станала
катастрофа – нито шофьори, нито никой. Аз съм само пазач.
Свидетелят М. се освободи от залата със съгласието на страните.
32
Пристъпи се към разпит на свидетеля Ф. Л. А..
СВИД. А.: Бусът беше на мое име. Той беше „Форд Транзит“. Никой не
ми го е плащал буса. Когато стана катастрофата, не съм го давал на Я. да го
кара. Този бус го купих от Ш., само че се водеше на мое име. Той – колегата
даде пари. Този бус аз го продадох на М., но не сме ходили при нотариус.
Свидетелят А. се освободи от залата със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Н. К. М..
СВИД. М.: Аз не съм бил на катастрофата през 2018 година на З.. Аз
минавах оттам към 7:00 часа, 7 и нещо (не мога да си спомня) и пътят беше
затворен. Не съм стигнал до надлеза.
Свидетелят М. се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРОКУРОР: Моля, при съгласие, показанията на всички свидетели,
които не се явяват: Г., П., П., Й., В. и В. да бъдат прочетени.
АДВ. Б.: Съгласен съм.
Ч. ОБВ. Т.: Съгласен съм.
АДВ. П.: Аз възразявам само за П. П., който е подал сигнала и искам
той да бъде разпитан лично. За всички останали лица давам съгласието да се
прочетат показаният им. Моля дори да бъдат прочетени заключенията на
всички експертизи с изключение на авто-техническата, като държа на разпит
на вещото лице М.. На разпита на всички други вещи лица не държа и съм
съглА. заключенията да се прочетат.
Моля да изискате от „Еко Хидро 90“ ООД (П., ул. „А. Златарев“ № 12) –
дневниците, в които се отразяват сведенията за извършен обход на процесния
участък – надлеза в с. З. в посока за с. Б., обл. П. със заключенията на
съответното длъжностно лице за климатичната ситуация, която е била
установена предния и евентуално в по-ранните часове на процесния ден,
както и информация за разпорежданията пътни машини да се насочат и да
опесъчават процесния надлез. В този смисъл да се формулира искането,
какво е направило "Еко хидро 90" ООД.
ПРОКУРОР: Съгласен съм да се прочетат заключенията на
експертизите, без разпит на вещите лица, за тези, които посочи защитникът.
33
Съгласен съм и за писмените доказателства, като посоченият свидетел
от защитата явно ще трябва да се яви
АДВ. Б.: Съгласен съм да се прочетат заключенията на всички
експертизи и да се прочетат показанията на всички неявили се свидетели и да
се изискат доказателствата, посочени от колегата.
Ч. ОБВ. Т.: Съгласен съм.
Съдът разяснява на подсъдимия, че показанията могат да бъдат
прочетени с негово съгласие, и че след прочитането им могат да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДС. Й.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетелите,
които каза моя адвокат. Разбирам, че могат да се ползват при постановяване
на присъдата. Съгласен съм да се прочетат заключенията.
Съдът, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свидетелите:
А. Д. Г. от Протокол за разпит от 23.12.2018 г., намиращ се на лист 744,
том 6 от досъдебното производство;
П. К. П. от Протокол за разпит от 02.01.2019 г., намиращ се на лист 749,
том 6 от досъдебното производство;
И. К. Й. от Протокол за разпит от 12.10.2020 г., намиращ се на лист 782,
том 6 от досъдебното производство.
Г. Б. В. от Протокол за разпит от 14.10.2020 г., намиращ се на лист 783,
том 6 от досъдебното производство.
М. Л. В. от Протокол за разпит от 03.01.2019 г., намиращ се на лист
750, том 6 от досъдебното производство.
Съдът, с оглед съгласието на страните да не се провежда разпит на
експертите,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА заключението на химически експертизи (том 4, лист 597,
601, 611), заключението по ТХЕ (том 5, лист 660-661), както и заключение на
ТХЕ (том 5, лист 665-667) и заключение по ТХЕ (том 5, лист 672-673).
34
ПРОКУРОРЪТ, ЗАЩИТНИКЪТ И ПОВЕРЕНИКЪТ (по отделно): Да се
приемат.
Съдът по заключенията на експертизите , писмените доказателства и
искането и за непосредствен разпит на посочения от защитата свидетел
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключенията по химическите експертизи (том 4, лист
597, 601, 611), заключението по ТХЕ (том 5, лист 660-661), както и
заключение на ТХЕ (том 5, лист 665-667) и заключение по ТХЕ (том 5, лист
672-673).
ПОСТАНОВЯВА да бъдат изискани от „Еко Хидро 90“ ООД водените
дневници в дружеството във връзка с дейността относно опесъчаване на
надлеза, попадащ в регулацията на с. З., област П., на 22.12.2018 г., както и
документи, съдържащи отразяванията на тази и на предходните дати;
извършван ли е обход на надлеза във връзка с установяване на климатичните
условия и състоянието на пътя, и давани ли са на 22.12.2018 г. до 06:00 часа
разпореждания от съответните длъжностни лица, да бъде опесъчен надлезът,
и какви са причините до настъпване на процесния инцидент около 07:00 часа
надлезът да не е опесъчен.
АДВ. П.: Г-жо съдия, искането ми беше точно в този смисъл. Не искам
да се изисква друга информация от дружеството и не искам да се изисква
друга информация от АПИ, само това, за което прочетохте определение.
Моля да призовете за другото заседание свидетеля П. П., както и вещото лице
М..
За събиране на доказателства, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 10.10.2022 г. от 14:00 часа , за
която дата и час страните са редовно уведомени от днес.
ДА БЪДЕ ПРИЗОВАН свидетеля П. П., вкл. по телефона.
ДА БЪДЕ УВЕДОМЕН по телефона и експертът М., на който да бъде
изпратен по и-мейл протокол от днешното съдебно заседание и да бъде
уведомен, че е задължен да се запознае със съдържанието му.
АДВ. П.: Точно такова беше искането ми.
35
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 18:00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
36