Р Е Ш Е
Н И Е
№ 235
град Велико Търново, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесети
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 342/2023 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от *** Н. К. от ВТАК, като
пълномощник на М.П.Г., с адрес *** против отказ да се издаде свидетелство за
управление на МПС, обективиран в писмо рег. № 127500-8434/02.05.2023 г. на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. Жалбоподателят излага доводи, че всички
наказания, наложени му от властите във Федерална Република Германия, са
изтърпени и сроковете на всички наложени ограничения са изтекли. Сочи, че понастоящем
се е установил и пребивава на територията на Република България, поради което
има право да му бъде издадено българско СУМПС съгласно разпоредбите на чл. 11,
§ 1 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006
г. и чл. 162, ал. 6 от ЗДвП. По тези съображения, доразвити от процесуалния му
представител в съдебно заседание, моли оспорения отказ да бъде отменен. Претендира
направените разноски.
Ответникът
по жалбата, началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, в придружаващото
преписката писмо оспорва жалбата. В съдебно заседание
не се явява и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят М.П.Г. е
български гражданин, на който на 05.06.2006 г. от ОДМВР В. Търново е издадено
свидетелство за управление на МПС с № *********. Същото е със статус „Унищожен“
от 17.12.2016 г., поради получена информация, че на жалбоподателя е било
издадено германско СУМПС, с което е подменено българското свидетелство.
На 02.11.2022 г.
жалбоподателят е подал молба до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Велико Търново, с която е поискал да бъдат възстановени прекратените му
права, свързани с шофьорската му книжка. В молбата е посочил, че немската му
шофьорска книжка му е била отнета през м. октомври 2017 г. за една година.
Поради различни причини нямал възможност за провеждане на изискуемия МПУ тест,
а в България се върнал окончателно през 2020 г. Поискал е да бъде изискана
информация от съответните немски служби, че не притежава шофьорска книжка и че
има право да възстанови правата си по този документ в България. Към молбата са
приложени документи на немски език, с превод на български: документ от 12.01.2018 г. озаглавен
„Информация относно възстановяване на отнета шофьорска книжка“, в който е
посочено, че поради нарушение съдът е отнел шофьорската книжка на жалбоподателя
до 31.01.2019 г., изпратен е формуляр за нейното възстановяване и е посочено,
че преди възстановяването на шофьорската книжка жалбоподателят трябва да докаже
способност за управление на МПС чрез лекарска експертиза; документ от
Полицейска дирекция Марбург, според който на 04.11.2017 г. поради шофиране в
нетрезво състояние е конфискувана шофьорска книжка кат. Б, с № G180D027291 на обвиняемия М.П.Г..
Във връзка с тази молба е направено запитване до отдел ПП при ГД „Национална
полиция“ с per. №
1275р-8279/07.11.2022 г. за проверка статуса на немското СУМПС на водача.
Съгласно писмо per. №
3286р-61157/25.11.2022 г. на ГДНП, според получения отговор от германските
власти жалбоподателят не притежава валидно германско СУМПС. Наложени са му
наказания, както следва: 1. Отнето
немско СУМПС с № G180C397352 за това, че е управлявал МПС след употреба на
алкохол на 22.12.2016 г. с наложено наказание - лишаване от право да управлява
МПС за срок от 9 месеца /до 21.09.2017 г./;
2. С решение на съда в Марбург, ФРГермания на 01.12.2017 г., е било
отнето следващото издадено германско СУМПС с № G180D027291, като на
жалбоподателя е било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за период
от 14 месеца /до 31.01.2019 г./; 3. С
решение на съда в Кирхайн, ФРГермания е била наложена забрана за управление на
МПС за период от 6 месеца /до 13.07.2021 г./, по причина, че жалбоподателят е управлявал МПС без да притежава валидно СУМПС.
Според писмото на ГДНП германските власти посочват, че жалбоподателя има
наложено ограничение да управлява МПС на територията на ФРГ до 14.01.2036 г. За
да му бъде издадено ново германско СУМПС е необходимо жалбоподателят да издържи
успешно медицински и психологически изпити. След получаване на тази информация
до жалбоподателя е изготвено писмо per. № 127500- 958/16.01.2023 г. на началник сектор ПП - В. Търново, с което
същият е уведомен, че е необходимо да възстанови правата си като водач на МПС
по немското законодателство по отношение на изискуемите там медицински и
психологически изпити, тъй като същите нямат аналог по българското
законодателство и не е предвидена възможност за полагане на такива изпити в
други държави членки на ЕС.
На 07.03.2023 г. М.Г. е подал в ОДМВР – В. Търново заявление за издаване
на българско СУМПС чрез подмяна/замяна с немско такова. Към заявлението са
приложени медицинско удостоверение, декларация за обичайно пребиваване по чл.
151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП, в което сочи, че притежава СУМПС № G180C397352, издадено
от ФРГ на 21.09.2017 г., отнето за период от една година, с изтекло наказание, както
и декларация по чл. 17 ал. 1 от ПИБЛД, в която Г. е записал, че не може да
представи за подмяната немското СУМПС с № G180C397352, тъй като е отнето в Германия,
но наказанието му е изтекло.
На същата дата от жалбоподателя е приложена молба за издаване на
българско СУМПС, според която в СДВР имало издадени български СУМПС на лица,
които имат ограничени права в други държави членки, тъй като наказанието важало
само на тяхна територия, а неговият случай бил аналогичен. Тъй като бил
български гражданин, пребивавал повече от 6 месеца в страна, изкарал курсове в
България, наказанията наложени му в Германия са изтекли на 13.07.2021 г. и
нямал европейска заповед за забрана, то следвало да му се издаде българско
СУМПС.
Изготвена е справка за нарушенията на водача, както и удостоверение,
според което жалбоподателят е осъждан през 2008 г. и 2022 г. за престъпления по
чл. 343б, ал. 1 от НК /управление на МПС след употреба на алкохол над 1,2 на
хиляда/ и през 2009 г. за престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК – за управление
на МПС в
срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред.
Извършена е проверка в
международната база данни RESPER, за валидността на
немското СУМПС, като е получен отказ със
следната бележка: „С присъда на водача е отнето немското СУМПС № G180C397352 за алкохол, както и правото му за
управление на МПС“.
С писмо от 14.03.2023 г. ответникът е поискал становище от ГДНП дали при
описаните факти на Г. може да бъде издадено българско СУМПС. С писмо от
27.04.2023 г. на ГДНП е изразено отрицателно становище.
При тази фактическа
обстановка е издадено оспореното писмо
рег. № 127500-8434/02.05.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Велико Търново. В същото са описани изложените по-горе факти и са цитирани
разпоредбите на чл. 17, ал. 14 и ал. 15, т. 2 от Наредба
№ 1-157/01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, и на чл. чл. 11, т. 4 от Директива
2006/126/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелствата
за управление на МПС. Посочено е също така, че случаите, в които български
граждани, подменили българските си СУМПС с чуждестранни и загубили
правоспособност на територията на друга държава, могат да възстановят правата
си в Peп. България, са описани в чл.17, ал. 17 и ал. 18 от Наредба №
I-157/01.10.2002 г. на МВР. Във връзка с
горното жалбоподателят е уведомен, че заявената от него административна услуга
по заявление за подмяна и издаване на българско СУМПС от 07.03.2023г., на база
последно издаденото на негово име чуждестранно - немско СУМПС, към момента не
може да бъде извършена, поради наложеното му ограничение като водач на МПС, на
територията на друга държава членка на ЕС /Федерална Република Германия/.
Няма данни кога писмото е
връчено на жалбоподателя. Недоволен от него, М.Г. го е оспорил пред съда с
жалба, подадена чрез пощенски оператор на 16.05.2023 г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка. Изискано е полученото
от немските власти писмо, въз основа на което е издадено писмо
per. № 3286р-61157/25.11.2022 г. на ГДНП, както и е назначена
съдебно- преводаческа експертиза, която извърши превод от английски език на
български език на въпросното писмо. Съгласно извършения превод г-н Г. не
притежава валидно германско свидетелство за управление на МПС. Първоначално
издаденото германско свидетелство е отнето на 22.12.2016 г. от съда в Гисен заради
шофиране след употреба на алкохол, наложена е парична санкция, отнемане на МПС
и забрана за срок от 9 месеца /до 21.09.2017 г./ На 22.07.2017 г. е било издадено ново
германско СУМПС, което е било отнето на 01.12.2017 г. с решение на съда в
Марбург заради шофиране след употреба на алкохол, наложена е парична санкция,
отнемане на СУМПС и забрана за срок от 14 месеца /до 31.01.2019 г./ Заради шофиране без СУМПС на жалбоподателя е
била наложена от съда в Кирххайн парична санкция и забрана за срок от 6 месеца
/до 13.07.2021 г./. В писмото е посочено, че в резултат на отнемането на СУМПС
и наложената забрана за управление на МПС жалбоподателят е загубил правото си
на СУМПС /германско или чуждестранно СУМПС/ и съдът постановил санкция по
силата на която местните власти не следва да му връчат ново СУМПС до изтичане
на определения период на забраната за шофиране. Според писмото при тези
обстоятелства г-н Г. би получил ново СУМПС в Германия след 14.07.2021 г. само
след като успешно премине медицински и психологически изпит поради шофирането му след
употреба на алкохол. На последно място в писмото е посочено, че ако бъде
издадено българско СУМПС и ако г-н Г. желае да шофира в Германия, той трябва да
получи признание на българското си СУМПС в Германия, като се обърне към местен
орган, тъй като е вписан с негативна информация в Централния регистър за
пригодност на водачи на МПС до 14.01.2036 г.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Отказът да бъде издадено СУМПС,
обективиран в процесното писмо, представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, съгласно която индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на
документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или
задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Макар и в писмото да
няма изричен диспозитив, в него е обективиран изричен отказ да бъде
удовлетворено искането на жалбоподателя, за което са изложени съответните
мотиви.
Следователно жалбата е
подадена срещу подлежащ на оспорване акт от лице, имащо правен интерес от
обжалването. Жалбата е подадена и в законоустановения срок, с оглед датата
издаване на оспореното писмо и датата на подаване на жалбата според пощенското
клеймо /а и в случая е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК/, поради
което е допустима за разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган /началника на сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР – В. Търново, в кръга на нормативно
установените с чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. на МВР функции и
съобразно пост. адрес на заявителя/ в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК
писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му,
като не се установяват да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, разписани в Наредба № I-157/
01.10.2002 г. на МВР и чл. 162 от ЗДвП.
По отношение
съответствието на отказа с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Доколкото не се спори, че
първоначално издаденото на М.Г. българско СУМПС е било унищожено поради
подменянето му с германско такова, на дата 17.12.2016 г. и съобразно
отправеното от жалбоподателя искане до началника на сектор "ПП", в
разглеждания случай се касае за подмяна на чуждестранно свидетелство за
управление на МПС от национален компетентен орган. Правната уредба на
основанията, условията и процедурата за извършването на такъв вид подмяна на
МПС в националния закон се съдържа в чл. 162 от ЗДвП и в издадената на
основание чл. 159 от ЗДвП, Наредба № I-157/01.10.2002 г. на МВР, по-конкретно в
чл. 17 от посочената наредба. Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл.
17, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР, при
искане за подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС,
издадено в държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация
Швейцария, заявителят представя документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 6
от наредбата, както и чуждестранното свидетелство за управление на МПС. Относно
заявеното от Г. искане – за подмяна са СУМПС, съгласно чл. 162, ал. 6 от ЗДвП,
свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на лице, което е установило
обичайното си пребиваване в Република България, може да бъде заменено по негово
искане с равностойно българско свидетелство за управление без полагане на
изпит. Замяната се извършва след представяне на чуждестранното свидетелство за
управление на МПС, като ГД "Национална полиция" на МВР обменя
информация със съответните органи на друга държава при издаването или замяната
на свидетелства за управление на МПС /чл. 162, ал. 8 и ал. 10 от ЗдвП/.
В случая е безспорно
установено, че жалбоподателят не е представил СУМПС, издадено в Германия,
поради това, че то му е било отнето. При това положение правилно от административния орган е извършено
позоваване на чл. 17, ал. 14 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР, съгласно
който чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС не се признава
за валидно на територията на Република България, когато в резултат от извършената
проверка по ал. 11 се установи, че свидетелството за управление на МПС е
ограничено, временно отнето или отнето на територията на друга държава – членка
на ЕС, както и в случай, че свидетелството е анулирано в друга държава – членка
на ЕС. Тоест, най-общо казано, липсва удостоверена от друга държава
правоспособност на заявителя да управлява МПС, чрез издаден за това валиден
документ. В
случая наличният в делото доказателствен материал безспорно установява, че
временно признатата такава правоспособност на М.Г. е била отнета поради
нееднократни нарушения на правилата за движение по пътищата в Федерална
Република Германия и на водача е било наложено лишаване от право да управлява
МПС на територията на тази държава. Това право може да бъде възстановено едва
след успешно полагане на медицински и психологически изпити. Предвид това, за
територията на Германия жалбоподателят е загубил правоспособност и следва да се
яви отново на изпит, за да възстанови правата си на водач. Това всъщност е
национална мярка /за територията на Германия/, съпътстваща наказателната
санкция и е по-строга от нея, т. к. дори след изтичането на сроковете на
наказанието /глоба и лишаване от право/ не води до връщане на свидетелството на
същото лице и възстановяване автоматично на права. Този ефект върху СУ обаче следва
да бъде зачетен от България, с оглед принципа на взаимното признаване на СУ и
произтичащата от това последица/изискване за единственото СУ на територията на
ЕС. Налице е хипотезата на чл. 17, ал. 14 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г.,
която въвежда изрична
забрана за издаване на СУМПС в случаи от вида на разглеждания. Цитираното
правило е в съответствие и с общностното законодателство, като буквално
възпроизвежда нормата на чл. 11, § 4, ал. 1 от Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 20 декември 2006 г., и е възприето в
изпълнение на принципа за взаимно признаване на свидетелствата за управление
между държавите – членки на ЕС (чл. 2, § 1 от Директива 2006/126/ЕО, чл. 151а
от ЗДвП). В този смисъл е и практиката по идентични казуси – напр. Решение №
11182 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5306/2019 г., VII о., Решение № 1225
от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11299/2018 г., VIII о. и др.
На жалбоподателя може да
бъде издадено българско СУМПС единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП вр.
чл. 17, ал. 18 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР, но не и без полагане
на изпит.
Съобразно изложеното,
настоящият състав намира, че оспореният отказ на началника на сектор
"ПП" при ОД на МВР – гр. В. Търново е законосъобразен, а подадената
против него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Г., с адрес *** против отказ да бъде издадено
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, обективиран
в писмо рег. № 127500-8434/02.05.2023 г. на
началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Велико Търново. |
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: