№ 815
гр. Перник, 27.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500491 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 511 от 15.05.2023 г., постановено по гр.д. № 633/2023 г. Районен
съд - П. е отхвърлил предявения от Н. Б. Х. ЕГН ********** гр.П. ул.Ю.Гагарин бл.31/
3 / 6 / 18 в кач. на наследник на починалия баща Б. А. Х. против ТОПЛОФИКАЦИЯ П.
АД ЕИК ********* гр.П. ТЕЦ Република иск с пр.основание чл.439 ГПК вр.124 ГПК,
да се признае за установено по отношение на ответната страна, че не дължи сумата от
587,32 лева, представляваща 1/ 8 идеална част от главницата в размер на 4698,55 лева
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011 г., сумата от
101,51 лева, представляваща 1/ 8 идеална част от сумата от 812,06 лева- законна лихва
за забава върху главницата за периода от 30.06.2009 г. до 09.04.2012 г., сумата от 13,78
лева, представляваща 1/ 8 идеална част от сумата от 110,21 лева- държавна такса, и 50
лева, представляваща 1/ 8 идеална част от сумата от 400 лева- юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.06.2012 г. въз основа
на заповед за изпълнение № 1831 от 26.04.2012 г. по ч. гр. д. № 1883/2012 г. на
Пернишкия районен съд, въз основа на който е образувано изп. д. № 723/2012 г. по
описа на ЧСИ С. Б. - поради липса на правен интерес. На осн. чл. 78 съдът е осъдил
ищцата да заплати на ответника разноските по делото - 200лв.юк.възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Н.
Б. Х., чрез адв. Н. Ц., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се
обжалва на първо място като изцяло недопустимо, а освен всичко друго неправилно и
незаконосъобразно. Счита за изцяло неверни, а по същество и несъстоятелни са
аргументите на ПРС, изложени в обжалваното решение, че всъщност ищецът нямал
интерес от водене на иска и не ставало ясно от какво се брани. Предвид цитираната в
жалбата съдебна практика счита, че за ищцата, в качеството й на наследник на
починалия й наследодател, се поражда правният интерес от водене на иск по чл. 439
ГПК. с който цели да бъде установено по съдебен ред, че същата не дължи на
кредитора / взискателя сумите по горецитирания изпълнителен лист, тъй като са
настъпили факти след приключването на съдебното дирене, в производството по което
е издадено изпълнителното основание, обуславящи недължимост на вземането по
1
атакувания изпълнителен лист. Този интерес продължава да е налице и след
постановяване на Решение № 1123/31.10.2022г.. по гр.д. № 2264/22г., тъй като
въззивникът продължава да дължи 1/8 ид.ч. от задължението, наред с другите двама
наследници, които и към днешна дата не са водили дела и по отношение на тях,
респективно и по отношение на него за 1/8 ид.ч. по арг. от чл. 120 ЗЗД, по всяко едно
време може да се проведе ефективно изпълнение, независимо, че принципно
задължението е погасено по давност. Що се отнася до изложеното, че се касаело за
наследник, то правния интерес на ищеца и с оглед и нормата на чл. 429 ГПК, остава
изцяло непроменен, т.к. и доколкото последния не се е отказал от оставеното му
наследство, замества своя наследодател и в този смисъл е без правно значение срещу
кого е издаден листа. Изцяло неотносими, а по същество и несъстоятелни са
аргументите на съда, че делото било прекратено към датата на завеждане на иска, а
вземането било отписано. Както изложихме подробно, а и с оглед цялата относима
съдебна практика, се установява, че дали процесът е висящ, прекратен или не и дали
ответникът е отписал вземането или не, са факти без каквото и да било правно
значение по отношение на допустимостта на иска, като и с оглед неговия характер,
доколкото предмет на разглеждане е сахмо и единствено наличието или липсата на
отреченото изпълняемо право. За това и разпределената доказателствената тежест,
която страните носят е съобразена само и единствено с наличието или липсата на това
право, касателно и доколкото се твърди същото да е погасено по давност - налице ли са
правомерни действия, водещи до прекъсване на давността или не. Именно поради това
и е без каквото и да е правно значение значение дали делото е висящо пред ЧСИ или
не. Това обстоятелство би имало значение само в случай, че предмет на иска биха били
вредите, които евентуално са настъпили в следствие поведението на съдебния
изпълнител или взискателя, но не и по отношение на твърдението за погасено вземане
по давност, в условията на чл. 439 ГПК. Вън от горното обаче, дори и този факт да
имаше пряко отношение спрямо предмета на делото, какъвто няма, то следва да се
подчертае, че не се представят никакви доказателства от ответника в тази насока.
Твърдението, че делото е прекратено, както и че бил отписал това свое задължение е
голословно, без да е подкрепено от каквито и да било документи, които могат да
установят тези обстоятелства, от които последния очевидно се домогва да се ползва. В
заключение, сочи, че както Съдът сам установява, при завеждане на гр.д. № 2264/22г.,
делото не е било прекратено, а напротив било е висящо, като и с оглед най-последната
практика, а именно Решение № 37/24.02.2021г., постановено по гр.д. № 1747/2020г., по
описа на ВКС, 4 ГО, то за взискателя няма никаква пречка да поиска извършването на
всякакви действия по това производство, като настъпилото прекратяване по силата на
закона няма никакво значение и не представлява пречка. Въз основа на изложените
съображения се иска отмяна на първоинстанционния акт като недопустим, като се
върне делото на ПРС за ново произнасяне по съществото на спора. Алтернативно и ако
не се уважи горното, моли да се отмени първоинстанционното решение като
неправилно и незаконосъобразно, като на негово място се постанови ново, с което се
уважи изцяло така предявения иск. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от възиваемия
Топлофикация П. АД.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност
по чл. 260 и 261 ГПК.
2
С жалбата и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе
възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на
спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбатеа и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.10.2023 г. от 10,10
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3