РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Търговище, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Т. Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от Т. Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело
№ 20233500500138 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба против решение № 83, от 10.04. 2023 г.,
по гр.д. № 177/ 2022 г. на РС – Попово. С него се отхвърля предявеният от
„Топлофикация – С.“ ЕАД, против С. А. Й. от гр. ******* иск за признаване
за установено, че дължи сумата от 633,94 лв. – незаплатена топлинна енергия
за периода м.11.2018 г. – 12.05. 2020 г., сумата от 100,62 лв. – законна лихва
за забава от 31.12. 2018 г. до 12.05. 2021 г., сумата 16,98 лв. – главница за
дялово разпределение за периода м.07. 2018 г. – м.03.2020 г. и сумата от 2,92
лв. – лихва върху главница за дялово разпределение за периода 31.08. 2018 г.
до 12.05. 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.05. 2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение. Присъдени са разноски в полза на
адвокат Б. в размер на 300 лв. на основание чл. 38 от ЗА.
Недоволен от това решение е останал ищецът, който го обжалва чрез
1
пълномощника си – юрк. Т.. Излагат са доводи за това, че съдът от една
страна приема за недоказано реалното потребление на топлинна енергия, а от
друга страна е отказано допускането на техническа експертиза, която да го
установи. Без правно значение било дали имотът реално се е ползвал от
ответника, защото искът бил по чл. 59 от ЗЗД. Цитират се норми от ЗЕ, с
които се обосновава тезата, че собственикът на имота, който е топлоснабден,
отговаря за задълженията за топлинна енергия..
Третото лице – помагач, е сключило договор с етажната собственост на
сградата, в която се намира имотът, като този договор се е трансформирал в
безсрочен. С оглед на това, че с ответницата няма сключен договор, то
потребената енергия се дължи на основание чл. 59 от ЗЗД, защото тя си е
спестила разходите за заплащането й. Затова се иска решението да се отмени
и искът да бъде уважен. В съд.зас. не се яви представител, но жалбата се
поддържа в писмена молба.
В дадения на въззиваемата страна срок за отговор, такъв е постъпил от
адвокат Н. И.. Към жалбата обаче няма приложени пълномощно и договор за
правна помощ, въпреки че пише, че се прилагат такива. С оглед на това съдът
не може да приеме, че е има редовно подаден отговор на жалбата. По
отношение на отговорите на въззивни жалби разпоредбата на чл. 262 от ГПК
не се прилага – чл. 263, ал. 1 от ГПК.
От третото лице няма постъпило становище.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
неправилно.
Производството по гр.д. №177/2022 г. по описа на РС – ******* е
образувано по искова молба от „Топлофикация С.“ ЕАД – гр. С., против С. А.
Й. от гр. *******, М. А. И. от гр.******* и Т. А. Д. от гр. С.. Производството
е продължение на заповедното, след издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу трите ответници. Твърди се, че между С. А. Й., М. А. И. и
Т. Алекиева Д. и “Топлофикация С.” ЕАД не бил подписан договор за
продажба на топлинна енергия, поради което същите са се обогатили
неоснователно за сметка на дружеството и дължат връщане на онова, с което
са се обогатили. Те не били изпълнили задължението си във връзка със
сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно
2
действащото законодателство. В този смисъл продажбата на ТЕ за стопански
нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало на основата на
писмени договори при общи условия (ОУ). За процесния период в сила били
ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация С.” АД на
потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007г. на КЕВР.
Въз основа на разпоредби от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост, се
извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор
с лице вписано в публичния регистър, като сумите за ТЕ, за топлоснабдения
имот, били начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни
вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Излагат се
твърдения още, че за топлоснабдения имот били издадени изравнителни
сметки, от които се установявало, че сумите за топлинна енергия били
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавяла към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че резултата от изравнителната
сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат
просрочените задължения, като се започне от най-старото.
С решение №232/26.09.2022 г. съдът е отхвърлил така предявения иск
против ответниците М. И. и Т. Д., а по отношение на С. А. Й. производството
по делото е прекратено. В частта, в която е прекратено производството по
делото е депозирана частна жалба, въз основа на която е образувано в.ч.гр.д.
№285/ 2022 г. по описа на ОС Търговище. С определение №338/ 29.12.2022
г., по в.ч.гр.д. №285/ 2022 г. по описа на ОСТ, решението на РС – Попово в
обжалваната част е отменено и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
От приложеното в цялост ч.гр.д. №594/ 2021 г. на РС – Попово се
установява, че „Топлофикация С.” ЕАД гр. С., е депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. А. Й. и А. М.
Й.. Въз основа на така подаденото заявление съдът е издал заповед
№207/23.07.2021 г., с която е разпоредил длъжниците С. А. Й. и А. М. Й.,
3
СОЛИДАРНО да заплатят на „Топлофикация С.” ЕАД гр.С., сумата
950,90лв., представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул.
„Черковна“ №57, пицария, аб.№381807 (инсталация **********), за периода
10.2018 г. до 04.2020 г., сумата 150,92лв. лихва за забава, за периода от
31.12.2018 г. до 15.05.2021 г., сумата 25,48 лв. –главница дялово
разпределение за периода от 07.2018 г. до 03.2020 г., сумата 4.38лв. – лихва
за забава за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата до окончателно изплащане на задължението.
Присъдени са и разноски. Така издадената заповед е връчена на длъжника С.
А. Й. на 17.08.2021 г. За длъжника А. М. Й. е направена справка, от която се е
установило, че същият е починал на 21.05.2021 г. Във връзка с това, с съдът е
обезсилил заповед за изпълнение №207/23.07.2021 г. по отношение на
починалия длъжник А. М. Й.. Срещу така постановеното определение на съда,
била депозирана частна жалба от ищцовото дружество, възоснова на която
било образувано ч.гр.д. №240/2021 г. по описа на ТОС. С определение
№193/08.10.2021 г., по в.ч.гр.д. №240/21г. на ТОС, съдът е отменил
определението и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените
действия по него. По отношение на две от ответниците има влязло в сила
решение.
От приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 91,
том II, рег. № 3188, дело 263/2018 г. , вписан в СВ с вх. № 41628/26.06.2018 г.,
акт № 136, дело 29838/2018 г. се установява, че С. А. Й., на 26.06.2018г. е
придобила недвижим имот, находящ се в гр.С., район Оборище, ул.
„Черковна“ №57, представляващ пицария. За този имот е представен и
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от същата дата-
26.06.2018г. В исковата молба ищецът твърди, че не му е заплатена
стойността за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за периода
от 11.2018 г. до 04.2020г., както и дялово разпределение за периода от
07.2018г. до 03.2020г. За доказване на твърденията си, ищецът е представил и
по делото са приети като доказателства договор № 5016/13.07.2004 г. между
„Техем Сървисис“ ЕООД и етажна собственост в гр. С., ул. „Черковна“ №57,
със срок на договора от 3 години; протокол от 12.07.2004 г. за проведено ОС
на етажните собственици от ул. „Черковна“ №57, ведно с приложение 1 –
етажни собственици, нотариално заверени декларации от упълномощените
4
лица от етажната собственост да подпишат договор с „Техем Сървисис“
ЕООД. Приложени и приети по делото са и два договора между
„Топлофикация С.” ЕАД, като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД, като
изпълнител – от 01.11.2007 г. и от 03.06.2020 г., съгласно които възложителят
възлага, а изпълнителят приема да извърши услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост и/или
сграда с повече от един клиент, описани в Приложение 1 – чл. 1 от
договорите. И двата договора за сключени за срок от три години.
Представени са и протокол за метрологична проверка на топломер от
23.03.2017 г. и от 15.03.2019 г., в абонатна станция на ул. „Черковна“ №55,
ведно със свидетелства за проверки, извършени от лаборатория. За доказване
на твърденията си ищецът е представил и извлечение за абонат: **********
от 12.05.2021 г.; справка за отчетена топлинна енергия за ул. „Черковна“ №
55-57 и фактури за аб.№ № 381807, за топлинна енергия за период 01.11.2018
г. – 30.04.2020 г., за отопление и подгряване на топла вода, както и фактури за
дялово разпределение за период 05.2018 г. – 04.2019 г., и 05.2019 г. – 04.2020
г.; дебитни известия от изравнения за два периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019
г., и периода 07.2019г-03.2020г. и кредитни известия за корекция на топлинна
енергия. От посоченото по-горе доказателства е видно, че общата сума за
плащане по фактурите е в размер 976,38лв. включваща доставка на топлинна
енергия и дялово разпределение. Посочената сума е претендирана както със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и с исковата молба по
настоящото дело. За тази сума, както бе посочено по-горе, е издадена и
заповед за изпълнение. По делото е приложена и покана до С. А. Й. и А. М.
Й., от 30.11.2020 г., с която са уведомени за задължението си към ищцовото
дружество към 25.11.2020 г., и с която са поканени в 7-дневен срок
доброволно да заплатят посочената сума. Видно от приложените две известия
за доставяне, поканата е получена от името на двамата от дъщеря им М. И., на
01.12.2020 г., и на 02.12.2020 г. По делото са приложени и общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация С.“ АД
на потребители в гр. С..
От назначената от въззивния съд експертиза се установи следното: на
адрес: ул.„Черковна” № 57 е монтирана блокова абонатна станция, която
захранва с топлоносител две сгради: ул.„Черковна” № 55 и ул.„Черковна” №
5
3
57. Пълния отопляем обем по проект на сградата към АС– 4049 м– (за ул.
33
„Черковна” № 55 – 380 м и за ул. „Черковна” № 57 - 3669.000 м). Пълният
3
отопляем обем на имота по проект е 398 м , съгласно акт за разпределение на
кубатурата и скица на апартамента, предоставени на СТЕ от ТР „С.-Изток”
Общият топломер, който измерва постъпилата енергия за двете сгради е
монтиран в абонатната станция, т.е. на № 57. Измерената енергия от
топломера се разпределя между всички потребители от двете сгради,
съгласно чл. 60 от Наредбата за топлоснабдяването. В сградата на № 55 няма
контролен топломер. Енергията се разпределя от лицето по чл. 139б ЗЕ, т.е.
от ФДР „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД пропорционално на инсталираната
мощност на сградната инсталация и отопляемите обеми на двете сгради - (за
33
ул. „Черковна” № 55 – 380 м и за ул. „Черковна” № 57 - 3669.000 м).
Съгласно сключен договор от 13.07.2004 г. между „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД и етажна собственост с адрес: гр. С., ул.”Черковна” №
55-57, „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД извършва монтаж на индивидуални
топлинни разпределители и термостатни вентили и въвежда система за
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата
етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕЕЕ, чл.112 г, ал.1, т.2 и т.3 и
ал.2.
Този договор е сключен възоснова на протокол от 12.07.2004 г.
на ОС на ЕС с решение за преминаване към индивидуално разпределение на
потребената ТЕ и сключване на договор с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД за
извършване на услугата. Неразделна част от протокола на ОС на СЕС е и
списък с подписите на етажните собственици - абонати на „Топлофикация
С.”АД., с което дават съгласието си за избор на фирма за топлинно
счетоводство.
Изготвянето на общата и индивидуални сметки на
потребителите в ЕС се извършва на база реално постъпилото количество
топлинна енергия, отчетено и фактурирано от „Топлофикация С.” АД, ТР”С.-
Изток” и разпределено от ФДР. Индивидуалното потребление на топлинна
енергия се установява посредством системата за дялово разпределение, като
сборът от дяловите единици, отчетени по показанията на всички
разпределители в имота, се умножи по количеството топлинна енергия за
един дял, на база отчетените от уредите показания и дела на разхода на
6
топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите
сградни инсталации.
Системата за дялово разпределение на топлинна енергия в
топлофицираната сграда с адрес: гр. С., ул. „Черковна” № 55-57 е въведена от
2004 г.
Начинът на отчитане на изразходваната ТЕ за изготвяне на
изравнителните сметки е годишно.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот - № 91, том ІІ,
рег.№ 3188, дело № 263 от 26.06.2018 г., С. А. Й. е придобила собствеността
на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. С., СО, район Оборище, ул.
„Черковна” № 57, етаж минус 1, с предназначение на самостоятелен обект за
търговска дейност – пицария. Брой нива на обекта – 2.
Съгласно чл. 153(1) всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Тъй като след придобиване на собственост върху пицария, не са
предприети действия за промяна на партидата, на основование чл. 66, ал. 3 от
ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация С.”АД на
потребители в гр. С., от м. юли 2018 г. е открита партида на С. Й. с аб. №
381807 за заплащане на топлинна енергия.
Съгласно чл. 149, ал. 1, от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
небитови нужди от „Топлофикация С.” ЕАД се извършва въз основа на
подписан договор.
Договор за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански)
нужди между „Топлофикация С.” ЕАД и г-жа С. А. Й. няма представен в
кориците на делото.
Абонатът е консуматор на количество топлинна енергия, припадащо се
на имота от количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Съгласно изменението на Наредба 16-334 за топлоснабдяването,
влезнало в сила от 06.2014 г. при дяловото разпределение прогнозното
количество ТЕ за отопление на отделен имот се определя на база потребеното
количество топлоенергия за отопление за предходен отчетен период,
7
разделено на дните с отопление за същия период и умножено по броя на
дните с отопление за текущия месец и се начислява ежемесечно през
отоплителния период. Това количество се умножава с корекционен
коефициент, отразяващ промяната в потреблението и климатичните условия.
В имота няма радиатори, прикачени към отоплителната инсталация на
блока и не се ползва топлинна енергия за отопление от отоплителни тела.
В имота не се ползва топла вода за битови нужди.
Отоплителни тела в общите части няма.
За процесния период ФДР е съставила две изравнителни сметки за аб.
№ 381807 за отчетните периоди 01.07.2018 – 30.04. 2019 и 01.05.2019 –
30.04.2020 .
За аб. № 381807 през процесния период е начислявана топлинна енергия
за:
Отопление имот: сградна инсталация,
Съгласно Чл. 140 (3) от ЗЕ сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост и
чрез топлопроводите топлинната енергия да достига до индивидуалните
имоти на потребителите. По този начин тя отдава топлинна енергия в
сградата чрез затопляне на стените, подовете, таваните и повишава
температурата в цялата сграда. А, съгласно Чл. 153 (6) – потребителите в
сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата
Разпределението на ТЕ е извършено в съответствие с нормативната
уредба през процесния период за имота на ответника, в т.ч. от страна на
фирма „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
Изравнителните сметки са изготвени от фирмата „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД за едногодишен период – от месец май до месец април
на следващата година. От направеното извлечение от изравнителните сметки
изготвени от фирмата за топлинно счетоводство СТЕ установи, че за
процесния период абонатът трябва да доплати на „Топлофикация С.” ЕАД
8
сумата 64,96 лв. Общата стойност за потребена топлинна енергия за
процесния имот по прогнозно начисление възлиза на – 829.66 лв. в
съответствие с фактурите издадени от „Топлофикация С.”АД, която сума
включва:
Сума отопление имот и сума ТЕ отдадена от сградна инсталация -
829,66 лв.и сума за топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ – 0.00 лв.
За периода м.11.2018 г.– м.04.2020 г. начислените суми за ТЕ са по
прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява
реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и
дължимата сума: връщане или доплащане – съгласно действащите
нормативни документи.
Цената на топлинната енергия, по която ”Топлофикация С.”ЕАД е
начислявала дължимите от потребителите суми, се определя от приети
решения на КЕВР. Вещото лице посочва, че нормативните актове са
спазвани, въвеждани са коректно и навреме.
Дължимите суми за топлинна енергия за имота на ответника са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката.
Топлинната енергия, постъпила в абонатната станция, се отчита с
ултразвуков топломер с интегриран температурен сензор. Освен измерване на
енергията топломерът има възможност и за архивиране на данните.
С оглед на извършените проверки и констатации, вещото лице дава
следното заключение по поставените задачи:
1. Сградата, в която се намира процесният имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената ТЕ.
2. Топломерът е монтиран в абонатна станция в сградата на ул.
„Черковна” № 57, която захранва с топлоносител две сгради. Измерената
енергия от топломера се разпределя между всички потребители от двете
сгради. В сградата на № 55 няма контролен топломер. Енергията се
разпределя от ФДР „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД пропорционално на
инсталираната мощност на сградната инсталация и отопляемите обеми на
двете сгради .
9
3. Дяловото разпределение, извършено от фирма „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД за имота на ответника е в съответствие с методиката,
нормативната уредба, проверените документи за сградата и имота.
Пицарията не се отоплява и не ползва топла вода за битови нужди.
Затова топлинна енергия за отопление имот и топлинна енергия за БГВ не е
начислявана при изготвяне на изравнителните сметки
За Аб. № 381807 през процесния период е начислявана топлинна
енергия за:
Топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, съгласно чл. 112в,
ал. 2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност. (За всички
абонати).
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се
разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.
За процесният апартамент отопляемият обем по проект е 398 куб. м.
4. Изравнителната сума за процесния период (05.2018 г. до м.04.2020 г.)
е:
64,96 лв. (за доплащане.).
5. Общата сума за потребената топлинна енергия по прогнозни
начисления за абоната е 829,66 лв, като сумата 829,66 лв. е сумата за
отопление на имот – сума за ТЕ отдадена от сградната инсталация;
6. Извършените измервания в АС, начисления, дялово разпределение и
остойностяване на потребена ТЕ за аб.№ 381807 са в съответствие с
изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през
процесния период .
7. Редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи
(загуби в АС) от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца
”Топлофикация С.” ЕАД, съгласно нормативните изисквания.
8. Общият топломер е от търговски тип и е преминал първоначален и
периодичен метрологичен контрол съгласно изискванията.
При така установените факти, въззивният съд прави следните изводи: на
първо място, страните не спорят, че ответницата е собственик на 4/6 идеални
части от недвижимия имот, представляващ пицария, в гр. С., на ул.
10
„Черковна“ № 57.
Имотът се намира в сграда, в етажна собственост, като общата му
кубатура е 398 куб.м. Цялата сграда се захранва с топлинна енергия от
ищцовата страна.
За процесния период от месец ноември 2018 г., до м. април 2020 г.,
ищецът редовно е начислявал суми за потребената топлинна енергия, която в
случая е само за сградната инсталация. За отопление и топла вода не са
начислявани суми. В имота няма радиатори, но цялата сграда е
топлоснабдена. Отчитането става на базата на редовно съставени протоколи
за дялово разпределение между двете сгради, които се отчитатат от общия
топломер. Всички изчисления са коректни.
Между страните няма и сключен договор за доставка на топлинна
енергия. Обектът е регистриран като такъв за стопански нужди, макар и да не
работи. Т.е. касае се за небитов потребител.
Действащата в исковия период разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ определя
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение за клиенти на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди,
като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз
основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) " Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В настоящия казус исковете се основават на твърдения за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно
обогатяване от ответника. Безспорно е, че писмен договор за доставка на
топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по
делото, с оглед на което между тях не е възникнало валидно облигационно
11
правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди (за
небитови нужди). При тези данни ищецът като топлопреносно предприятие
има право на стойността на доставената топлинна енергия на основание чл. 59
ЗЗД, според който всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи:
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един
общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило
без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая липсата на договор
за продажба обуславя липса на основание за получаването на топлинна
енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е
ползвана за имота. Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил
разходи, които е следвало да направи.
Без значение е дали ответникът е ползвал лично имота. Твърдения за
това, че някой друг го е ползвал обаче, не са въведени. Но тези обстоятелства
са непротивопоставими на ищеца, който не е длъжен да доказва, че
собственикът реално и лично ползва имота.
Защото в самия ЗЕ е посочено, че всички собственици на имоти се
считата за клиенти на съответните услуги, а клиентите са тези които дължат
заплащането им. След като няма каквито и да било основания да се счита, че
някой друг е ползвал имота, ответницата, като негов собственик дължи и
заплащането на ползваната топлинна енергия. В случая тя е само за сградна
инсталация и за дялово разпределение.
С оглед заключението на назначената от съда експертиза, съдът намира,
че искът е установен по основание и размер, в частта, в която се търсят
сумите по главницата.
По отношение на лихвите обаче, следва да се има предвид, че при
липсата на договор, длъжникът дължи заплащане след отправена покана.
Видно от материалите по делото поканата е отправена на 01.12. 2020 г.,
когато е връчена с обратна разписка на адреса на ответницата. Т.е. забавата
12
започва да тече именно от тази дата. До 12.05. 2021 г. сумата за лихва е в
размер на 28,70 лв. върху задължението за топлинна енергия и 0,77 лв. върху
задължението за дялово разпределение.
Т.е. искът е основателен за сумата от 633,94 лв. незаплатена топлинна
енергия за периода месец ноември 2018 г. – месец април 2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 20.05. 2021
г., до окончателното изплащане, за сумата от 28,70 лв. – лихва, считано от
01.12. 2020 г., до 12.05. 2021 г., както и за 16,98 лв. – задължение за дялово
разпределение за периода месец юли 2018 г. – месец март 2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 20.05. 2021 г., до окончателното изплащане,
както и за сумата от 0,77 лв. – законна лихва за забава считано от 01.12. 2020
г. до 20.05. 2021 г.
В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските. Видно от представения списък на разноските ответната
страна претендира такива за първа инстанция в размер на 1600 лв. и за втора
инстанция в размер на 1900 лв. Тези разноски не са заплатени, а се търсят по
реда на чл. 38 от ЗА. Адвокатът счита, че представлява страната по общо 4 на
брой иска – по две главници и по лихвите по тях. Общата сума обаче по
претенцията на страната не надхвърля 1000 лв. Според въззивния съд,
независимо че другата страна не е възразила относно това дали ответницата
наистина е материално затруднена да заплати съответен адвокатски хонорар,
то очевидно за съда е налице злоупотреба с право. От една страна искът е за
главница и лихва, а ищецът само е уточнил как точно е формирана. Т.е. касае
се за един иск за главница и за лихвата по него. Според съда, начинът, по
който се търсят подобни хонорарари, противоречи на морала и съдът не би
могъл да уважи подобна претенция. Търрсената сума за адвокатски хонорар
надвишава многократно цената на иска. Още повече длъжникът не е
малоимотен, при положение, че притежава подобен недвижим имот в гр. С.. С
оглед на това съдът счита, че в това производство следва да се определят
минимални хонорари в размер на по 300 лв. за всяка инстанция – към
момента на сключване на договора за правна помощ. В случая обаче пред
второинстанционния съд няма представен договор за правна помощ, няма и
пълномощно. Т.е. съдът счита, че разноските на ответника са в размер на 300
лв. за първа инстанция.
13
Съдът определя разноските за юрк. възнаграждение също в размер на по
300 лв. за всяка инстанция или общо с разноските в заповедното
производство и за вещо лице 1075 лв. Искът се уважава на 90% и съборазно
това на ищеца се дължат разноски в размер на 967 лв. На ответника в размер
на 30 лв. По компенсация ответникът следва да заплати сумата от 937 лв.
разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 83, от 10.04. 2023 г., по гр.д. № 177/ 2022 г. на РС
– Попово, в частта, в която е бил отхвърлен предявеният от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. С., район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б,
представлявано от А. С. А. и И. И. Е. против С. А. Й., ЕГН **********, от гр.
*******, ул. „*******“ №****, ет. ****, ап. ****, ИСК за признаване за
установено, че дължи сумите: 633,94 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018 г. – м.
04.2020г., сумата 28,70 лв. – законна лихва за забава от 01.12. 2020 г. до
12.05.2021 г., сумата 16.98 лв. – главница за дялово разпределение за м.
07.2018 г.– м. 03.2020 г. и сумата 0,77 лв. – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 12.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
№207/23.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по ч.гр.д. №594/2021 г. по описа на ПпРС, както и в частта за разноските и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. А. Й., ЕГН **********, от гр.
*******, ул. „*******“ №****, ет. ****, ап. **** дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. С., район „Красно село“, ул.“Ястребец“№ 23Б,
представлявано от А. С. А. и И. И. Е. следните суми: 633,94 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.11.2018 г. – м. 04.2020 г., сумата 28,70 лв. – законна лихва за забава от
01.12. 2020 г. до 12.05.2021 г., сумата 16.98 лв. – главница за дялово
разпределение за м. 07.2018 г.– м. 03.2020 г. и сумата 0,77 лв. – лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 12.05.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
№207/23.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по ч.гр.д. № 594/ 2021 г. по описа на РС – Попово.
В останалата отхвърлителна част потвърждава решението.
14
ОСЪЖДА С. А. Й., ЕГН **********, от гр. *******, ул. „*******“
№****, ет. ****, ап. **** да заплати на „Тополфикация С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. С. сумата от 937 лв.,
направени разноски за заповедното и исковото производство, според
уважения размер на иска и след компенсация с разноските на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15