№ 20049
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110115190 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 87268/15.03.2024
г., от И. Л. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С-------, чрез адв. Ц.
Г. А., съдебен адрес: гр. Со-----; електронна поща:
*******************@******.*** срещу „Е- ЕАД /с предишно наименование Ч-
АД/, с ЕИК --, със седалище и адрес на управление: гр. С----, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439
ГПК вр. чл. 117, ал.2 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че
И. Л. С., с ЕГН ********** не дължи на „Е-“ ЕАД /с предишно наименование
Ч- АД/, с ЕИК --: 572.54 лева за ползвана електроенергия за периода от
06.07.2007 г. до 16.04.2008 г., със законна лихва считано от 20.08.2008 г. до
окончателното изплащане, 47.21 лева законна лихва за забава за периода
11.09.2007 г. до 15.07.2008 г., лихва от 20.08.2008 г. до изплащане на
вземането, 100 лева разноски по гр.д. 24475/2008 г. по описа на СРС, ГО, 63
състав и 42 лева разноски по гр.д. 13758/2009 г. по описа на СРС, ГО, 79
състав, както и съдебно -изпълнителни разноски, а именно: 142 лева
присъдени разноски, 50 лева разноски по изпълнително дело, 319.76 лева
такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и всички останали съдебно -
изпълнителни разноски - всичко общо в размер на 2085 лева, да осъдите Е-
ЕАД /с предишно наименование Ч- АД/, с ЕИК -- да заплати на И. Л. С., с
ЕГН ********** законна лихва за забава, считано от завеждане на настоящата
искова молба до връщането на сумата в банковата му сметка.
В исковата молба се изложени твърдения, че на 20.02.2024 г. ищецът
установил, че в банковата му сметка са блокирани 1131.51 лева.
Твърди, че на 21.02.2024 г. отишъл до банката да разбера къде са тези
1
пари, а след това отишал в кантората на ЧСИ М----. На място при съдебния
изпълнител му връчили Покана за доброволно изпълнение с изх. №
966/13.02.2024 г., с която му дават срок за доброволно изпълнение по изп.д.
53/24 г. с взискател Е- ЕАД /с предишно наименование Ч- АД/, с ЕИК --.
Устно го уведомели, че справка за адреса му не е извършвана и поканата е
била изпращана на адреса, който е посочен в изпълнителните листове, въз
основа на които е образувано делото. Твърди, че този адрес го напуснал преди
около 2 години и надлежно се регистрирал на адреса, на който се преместил.
На място говорил по телефона с адв. Ц. А., след съвет от нея, запитал дали
освен тънката папчица, която му показали има и друго изпълнително дело,
което да е било прекратено преди това. Служителката в кантората го уверила,
че освен това, което вижда /няколко листа/ няма друго.
Сочи, че от поканата установил, че го канят да заплати задължения,
лихви и разноски по два броя изпълнителни листове, издадени въз основа на
производства от 2008 г. и 2009 г. срещу него в качеството му на ЕТ И.М.С. -
И. С., с ЕИК - /дерегистрирано на 01.01.2012 г./ общо на стойност 761.75 лева,
ведно с 369.76 лева разходи по изпълнителното дело.
Твърди, че на място му позволили да снима с телефона изпълнителните
листове. Подал и възражение за изтекла погасителна давност, ведно с искане
изтеглената от банковата ми сметка сума да бъде върната. Веднага отишъл
при адв. Ц. А., запознал я с наличната информация и й издал пълномощно да
го представлява.
Изразява становище, че малко по - късно същия ден получил съобщение
от ЧСИ М----, с което бил уведомен, че молбата му с възражение за изтекла
погасителна давност е оставена без уважение.
Твърди, че адвокат Ц. А. отишла и се запознала в архив на СРС с двете
съдебни дела. Там установила, че заповедното производство /гр.д. 24475/2008
г. по описа на СРС, ГО, 63 състав/ е прераснало в исково /гр.д. 13758/2009 г.
по описа на СРС, ГО, 79 състав/. В последното съдът е приел за установено,
че ищецът като ЕТ И.М.С. -И. С., с ЕИК - дължи на Ч- АД, с ЕИК -- сумите.
Решението влязло в сила на 15.10.2010 г. На 03.03.2012 г. бил издаден
изпълнителен лист за сумите: 572.54 лева главница, 47.21 лева законна лихва
за забава за периода 11.09.2007 г. до 15.07.2008 г., ведно с лихва от 20.08.2008
г. до изплащане на вземането, както и 100 лева разноски по делото. Твърди, че
настоящият ответник е получил изпълнителния лист след малко повече от две
години, а именно на 15.05.2014 г. Сочи, че през 2021 г. ответникът подава
молба за издаване на изпълнителен лист тъй като във вече издадения
липсвала сумата от 42 лева и така на 22.07.2021 г. се снабдил и с втория
изпълнителен лист.
Излага обстоятелства, че 13 години и 4 месеца след влизане на
съдебното решение в сила настоящият ответник завежда срещу него
изпълнително производство.
Сочи, че на 11.03.2024 г. се снабдил с извлечение от банката и от него
2
установил, че по сметка на ЧСИ М---- за покриване на дълг по изп.д. 53/24 г.
са преведени две суми: на 07.03.2024 г. - 1900 лева и на 11.03.2024 г. - 185
лева. Общо наредената сума по изпълнителното дело е в размер на 2085 лева.
Излага доводи, че съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът му може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното оснивание, като
вземем предвид, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давността е пет години от
съдебното решение, направеното от него възражение за изтекла погасителна
давност и неуважаването на молбата му, за което е уведомен от съдебния
изпълнител, то твърди, че за него възниква интерес да заведе настоящия
отрицателен установителен иск. Твърди, че давността е изтекла на 15.10.2015
г., изпълнителното дело е заведено през февруари 2024 г. Излага доводи, че
било прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение.
Моли да се изиска изпълнително дело № 53/2024 г. по описа на ЧСИ М-
---.
Моли да се изискат гр.д. 24475/2008 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав и
гр.д. 13758/2009 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав
Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства:
Покана за доброволно изпълнение; Запорно съобщение; Изпълнителни листове - 2 броя;
Решение от 15.10.2010 г.; Заповед за изпълнение; Уведомление от ЧСИ М----; Справка от
информационна система Сиела относно дерегистрацията на ЕТ И.М.С. - И. С., с ЕИК -;
Извлечение от банката за блокирана сума, ведно с увеличена част от документа предвид
мащаба; Извлечение от банката от 11.03.2024 г., от което е видно каква сума е преведена
по изпълнителното дело; Обезпечителна заповед.
С допълнителна искова молба с вх. № 108338/02.04.2024 г. , ищецът
уточнява, че е предявил осъдителен иск само за законна лихва за забава върху
исковата претенция в размер на 2085 лева. От завеждане на исковата молба до
връщането на сумата в банковата сметка на ищеца. Твърди, че сумата е
незаконосъобразно усвояване на сумата от банковата сметка на ответника,
след надлежно и своевременно отправено възражение за изтекла погасителна
давност от страна на ищеца. Твърди, че банката изплатила на съдебния
изпълнител законна лихва за забава, считано от 20.08.2008 г. до
окончателното изплащане, която към 0703.2024 г. е изчислена и платена в
размер на 953.49 лева.
Формулира следния петитум: да осъдите ответника„ да заплати на
ищеца“ законна лихва за забава, считано от завеждане на настоящата искова
молба до връщането на сумата в банковата му сметка.
Посочва банкова сметка, на която да стани плащане на сумата:
BG09BUIN-----.
Представя Постановление за спиране на изпълнително дело № 53/2024
на ЧСИ М---- от 07.03.2024 г.
3
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Ц. Г. А., съдебен адрес: гр. Со-----;
електронна поща: *******************@******.***, което пълномощно важи за
всички инстанции (л.7 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Цената на иска по чл.439 ГПК вр. чл.117, ал.2 ЗЗД е в размер на 2085
лева. Държавната такса е в размер на 83.40 лева. Липсва реквизит по чл.128,
т.1 ГПК.
По редовността на ИМ
В исковата молба са изложени твърдения, че вземането в размер на 2085
лева е погасено по давност, поради изтичане на петгодишен срок.
Същевременно в петитума се иска да се признае, че тази сума е погасена по
давност и ищецът не я дължи на ответника. Иска се ответникът да бъде
осъден да заплати ведно със законната лихва.
С разпореждане № 44170/22.03.2024 г. съдът е оставил без движение
исковата молба, като е указал на ищеца, че с допълнителна молба с препис за
противната страна, следва да посочи:
1. На основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да изложи факти и
обстоятелства за предявяване на осъдителен иск – на какво основание, каква
сума и защо я иска
2. На основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да посочи коя сума иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и на какво основание.
3. На основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да формулира точен, ясен и
прецизен петитум, с оглед въведените твърдения за заплащане на сума, като
вземе предвид, че не може да изменя едновременно основание и петитум (да
добавя твърдения и да въвежда нов предмет, с оглед липсата на посочена
сума)
С разпореждането е указано, как следва да се процедира при подаване
на книжа по електронната поща, съгласно чл.102з ГПК.
Съдът приема, че ищецът не е отстранил в срок нередовности на
исковата молба.
На първо място, въпреки дадените указания по чл.102з ГПК, молба с вх.
№ 108339/02.04.2024 г. не е представена с препис за противната страна и няма
внесена държавна такса. Ответникът по закон е задължен да получава
електронни съобщения, на основание чл.50, ал.5 ГПК. Но същият е депозирал
молба пред СРС, че не желае да получава електронни съобщения, поради
което всички книга от СРС да този ответник се изпращам чрез призовкар. На
4
това основание ищецът не е изпълнител указанията.
В допълнителната искова молба се твърди, че се претендира законна
лихва за забава върху исковата претенция в размер на 2085 лева от завеждане
на исковата молба до връщане на сумата. Законната лихва е акцесорно
вземане върху главница. Не са изложени факти и обстоятелства, коя главница
ищецът, счита, че следва да получи, за да се приеме, че претендира лихва
върху нея. Не са изложени факти и обстоятелства защо, счита, че следва да му
се заплати законната лихва. В обстоятелствената част пише законна лихва
върху сумата от 2085 лева, а в путитума моли да се признае за установено, че
не се дължат суми както и да се осъди ответника да заплати законна лихва за
цитирания период. В петитума липсва посочена сума, върху която се
сформира законната лихва.
Ищецът не е отстранил в срок нередовности, тъй като не е ясно какво
представлява тази законна лихва. От една страна ищецът се позовава, че ЧСИ
неправилно е взел сума от сметка на ищеца, по наложен запор за вземане,
която счита за погасено по давност. Но ищецът не иска да се върне сумата,
която е платена при изтекла погасителна давност. Твърди се, че иска законна
лихва върху сумата, по която е изтекла погасителна давност. За да се присъди
тази законна лихва, то главното основание трябва да е ликвидно и изискуемо.
Такива твърдения няма, няма и такива искания, по които съдът да се
произнесе преюдициално. Така изложени факти и обстоятелства навеждат
основание, че ищецът иска да си върне сумата – законна лихва върху сума,
която неправомерно е взета от него 2085 лева, тъй като е погасена по давност.
Същевременно ищецът твърди, че при изпълнението, ЧСИ е начислило
и взело сума, представлява законна лихва за забава, считано от 20.08.2008 г.
до окончателното изплащане. Така изложените твърдения създават основание,
че ищецът иска да се върне сумата, която ЧСИ е прибрало като законна лихва
върху главницата по време на изпълнението. Следователно се търси връщане
на законна лихва за забавено плащане. Същото противоречи на първата точка
от молбата, в която е посочено законна лихва върху сумата от 2085 лева от
дата на завеждане на исковата молба да окончателното изплащане.
Това е така, тъй като лихвата за забава върху главницата от 2085 лева
може да се предяви, само ако ищецът твърди, че сумата от 2085 лева подлежи
на връщане, тъй като е платена без основание, на отпаднало основание или
неосъществено. Следователно осъдителният иск трябва да е за сумата от 2085
лева ведно със законната лихва.
По точка 3 от уточнителната молба се обяснява, че се иска сумата,
която ЧСИ е получило като законна лихва за забавяне. Това е съвсем друго
основание, тъй като това представлява сума, която е удържана принудително
от ищеца, поради забавяне на главница. Това е отделен иск с отделен предмет
– връщане на платена сума, която в принудителното изпълнение,
представлява законна лихва и същата се е сформирана за период различен от
датата на подаване на исковата молба. Периодът е основателен, тъй като
5
законната лихва е ОЛП, определен от БНБ, плюс 10 процентни пункта.
Следователно законната лихва за забавени плащания по време на
изпълнителното дело е различна от тази след датата на подаване на исковата
молба, тъй като има различен ОЛП.
Следователно, не е ясно от изложените в обстоятелствената част каква
сума се иска ответникът да заплати – законна лихва върху 2085 лева (която
сума не е ясно на кое основание по чл.55 ЗЗД се предявява) или сумата, която
е удържана от ищеца по време на изпълнителното дело и представлявала
тогава законна лихва за забавени плащания.
Освен това, исковата молба не е редовна, тъй като не се знае на какво
основание се претендира – без основание, отпаднало или неосъществено. Не е
ясно дали има влязла в сила постановление за разпределение, за да се искат
тези суми от ответника или от ЧСИ. До постановлението сумите не се
намират у ответника и не могат да се искат. Тези суми подлежат на
възстановяване чрез иска срещу ЧСИ и чрез обжалване действията на съдебен
изпълнител или обжалване на разпределението.
В т.1 от уточнителната молба се иска законна лихва върху 2085 лева, а в
петитума липсва основаната на тази законна лихва.
Освен това не се знае цената на осъдителния иск. Ето защо не може да
се изчисли държавната такса и по този иск ищецът не е внесъл такава.
Петитумът се състои едновременно от установителна част и
осъдителна, което според настоящия съдебен състав е недопустимо. Това са
два отделни иска и за всеки един от тях следва да се формулира отделен
петитум, като се посочи основание. По установителния иск, ищецът е посочил
основание, настъпила погасителна давност, след установяване на вземането.
По отношение на осъдителния – липсва основание в петитума, въпреки
дадените указания.
В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че
изпълнителното дело е спряно по реда на чл.432, ал.1, т.1 ГПК , т.е. с
разпореждане на съда, като обезпечителна мярка на бъдещ иск.
Обезпечението е допуснато за иск за сумата от 761.75 лева, а производството
е образувано за сумата от 2085 лева (л.20 от делото). Следователно
допуснатото спиране на изпълнителното дело не е основание да се иска
връщане на сума.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът не е отстранил в срок,
нередовности на исковата молба, поради което производството по гражданско
дело № 20241110115190 по описа за 2024 г. на СРС, в частта, с която се иска
ответникът да бъде осъден, следва да се прекрати, поради неотстраняване на
нередовности на исковата молба, в срок, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 20241110115190
по описа за 2024 г. на СРС, в частта, с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца „законна лихва за забава, считано от завеждане
на настоящата искова молба до връщането на сумата“, поради
неотстраняване на нередовности на исковата молба, в срок, на основание
чл.129, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на книжа и при изтичане на
срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7