Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.01.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА
ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 841 по описа на ВРС за 2020 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.П.Е.С.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ЕКО“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: иск за
заплащане на сумата от 2056,30 лева, представляваща неизплатено възнаграждение
по неформален договор за ремонт на товарни автомобили,
като задълженията са обективирани във Фактура № **********/24.01.2019г.
на стойност 349,60 лева, Фактура
№ **********/31.01.2019г. на стойност 41,40 лева и Фактура № **********/31.01.2019г.
на стойност 1665,30 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане; за заплащане на сумата от 195,92
лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 15.02.2019г.
до 23.01.2020г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между
страните е сключен неформален договор за ремонт на товарни автомобили, по
силата на който ответното дружество е възложило на ищцовото да извърши ремонт
на следните тежкотоварни автомобили: ***с рег. № ***и ***с рег. № ***. За
извършения ремонт и вложените резервни части били издадени фактури, както
следва: Фактура №
10022780/24.01.2019г. на стойност 349,60 лева, Фактура
№ 10022890/31.01.2019г. на стойност 41,40 лева и Фактура №
10022811/31.01.2019г. на стойност 1665,30 лева. Задължението за заплащане на
възнаграждение следвало да бъде изпълнено в 14-дневен срок след издаване на
фактурите, но задълженията не били платени.
На 02.07.2019г. ищцовото дружество изпратило и нотариална покана до
ответника, с която предоставило срок за доброволно плащане, но такова не било
извършено. В съдебно заседание се уточнява, че Фактура
№ 10022780/24.01.2019г. на стойност 349,60 лева касае товарена
автомобил ***105.460, а другите две фактури касаят и двата автомобила.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като
неоснователни. Не се оспорва сключването на неформален договор за сервизно
обслужване. Оспорват се твърденията на ищеца за извършен ремонт на товарен
автомобил ***с рег. № В 2156 ВК. По отношение на товарен автомобил ***с рег. № ***
се твърди, че същият е оставен за ремонт през м. август или септември 2018г. за
смяна на амортисьор, като автомобилът е отремонтиран от ищеца и издаден на
ответника. Впоследствие амортисьорът се скъсал и било установено, че
монтираният от ищеца такъв не е бил за този модел товарен автомобил. Ответникът
направил рекламация, като уговорката била през м. януари 2019г. отново да бъде
оставен автомобилът за ремонт и да бъде отремонтиран безплатно. Твърди се още,
че ответното дружество не е приело ремонтните дейности, поради което не дължи
плащане.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От ищеца са представени три броя фактури, издадени от
ищцовото дружество с получател – ответното дружество. Фактура
№ **********/24.01.2019г. (включително в оригинал) е стойност
349,60 лева с ДДС и в нея са изброени следните компоненти: уплътнение за лула,
филтър маслен, шлаух, бърза връзка, предпазители к-т 110 бр., крепежи и
консумативи, стъкло за стоп 7 св. правоъг., ръкавици работни промазани, масло GRANIT SYN нак,, адаптор за рег. механизъм и ремонтна услуга
товарни автомобили. Фактурата е подписана за получател срещу имената на В.Т.. Фактура № **********/31.01.2019г.
е на стойност 41,40 лева с ДДС, издадена за компютърна диагностика – товарни
автом. и не е подписана за получател. Фактура
№ **********/31.01.2019г. е на стойност 1665,30 лева с ДДС и в
нея са изброени следните компоненти: амортисьор, амортисьор, крепежи и
консумативи, скоба ресорна, втулка стаб. щанга, гайка за ресор, ремонтна услуга
товарни автомобили, ремонтна услуга товарни автомобили, компютърна диагностика
– товарни автом. Фактурата не е подписана за получател.
Приета по делото е и карта № 797/22.01.2019г. за
клиент „“Б.Т.Е.“ ООД с посочено лице за контакт П.и тел. Номер, издадена за
автомобил ***с рег. ***№ *** с посочени
причини за приемане в сервиза – смяна на масло и филтри. Вписано е, че са
забелязани повреди при огледа на автомобила в сервиза – скъсани болтове на
задни амортисьори, смачкани амортисьори, разбити отвори в конзолите за задните
пневмо ресори, хлабави болтове на лафета и препоръка за смяна на конзоли за
задни пневмо ресори и задни амортисьори, смаяна на болтове на лафета.
Отбелязано е, че клента отказва належащи допълнителни ремонти. Вписани са като
извършени ремонти – смяна на масло и масла филтър и притягане на болтовете на
лафета на обща стойност без ДДС 48 лева. Картата съдържа и декларация на
клиента от 24.01.2019г., че приема извършените работи и отказва препоръчаните
допълнителни ремонти. Картата е подписана за клиент.
Представена от ищеца е и нотариална покана за
доброволно изпълнение от 02.07.2019г., отправена от ищцовото до ответното
дружество, с която се иска плащане на сумата от 2056,30 лева по гореописаните
три фактури в седмодневен срок, връчена по чл.47 от ГПК.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетовдна
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, обосновано и
компетентно дадено, се установява че процесните 3 броя данъчни фактури са
осчетовдени от ищцовото дружество като вземане от отвтеника ои сметка 411
„Клиенти“ в периода м.01.2019г. и са включени в дневника на продажбите в
периода на издадените фактури. При ответното дружество фактурите не са налични
като първичен счетоводен документ в регистъра на първичните документи, не с
апредоставени на счетоводството и фигурират в сметка 401 за периода м.01.2019г.
– м.12.2019г., както и в дневника на покупките. Общият размер на задълженията
по издадените фактури е 2056,30 лева. Размерът на законната лихва за периода от
15.02.2019г. до 23.01.2020г. върху главниците по фактурите е 195,92 лева.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца – Б.Л. И В.И.(служители
на ищцовото дружество). Съгласно показанията на св. Л., който работи в офиса на
ищцовото дружество и през него минават поръчките за части, обслужването и
изготвянето на документи за клиенти, ответното дружество било клиент, който
често закупувал части и оставял камиони за ремонт. През м. януари 2019г. от
ответника били оставени два товарни автомобила за ремонт ДАФ 105 и ДАФ 95.
Около 20.01. бил докаран камион ДАФ 105, който щял да заминава за чужбина на следващия
ден и му били сменени масло, маслен филтър и консумативи. Същият камион бил
докаран отново в края на месеца за смяна на амортисьори, като отново щял да
заминава и затова работата трябвало да се свърши спешно и от сервиза останали
след работно време, за да го обслужат. Автомобил ДАФ 95 бил докаран в сервиза
между двете влизания на ДАФ 105 само за диагностика. Тези два камиона, както и
автомобилите на ответното дружество, които постъпвали в сервиза на ищеца, били
докарани и изведени от сервиза от лице на име П.. Изцяло комуникацията между
двете дружества се осъществявала чрез това лице. Св. Л.сочи още, че през м.
август 2018г. ответното дружество е закупило от ищцовото части – амортисьори,
но същите не са монтирани в сервиза на ищеца и не знае за кой камион са
закупени. Според свидетеля П.никога не е имал забележки, когато е вземал
камионите. По принцип за всеки ремонт се издавала работна карта, която с
подписва от клиента. За втория ремонт на ДАФ, тъй като приключил след работно
време и камионът заминавал на следващия ден, не му били издадени документи.
Всички документи, включително работна карта ги получил след около 10 дни,
когато дошъл в офиса и вдигнал скандал.
Съгласно показанията на св. И., който работи в сервиза
на ищцовото дружество, през януари 2019г. е работил по камион на ответника ДАФ
105, , като първо му е сменял масло и филтри, а след около 7-10 дни му е сменял
амортисьори и пети. Сменил всичките 4 амортисьора, като забелязал, че старите
са износени, като два от тях били оригинални и два били сменяни, а те винаги
трябвало да се сменят всички едновременно. Частите, които се доставят от ищеца
имали отличителен белег, като свидетелят не е видял дали амортисьорите, които е
свалил, са били от техните. Камионът се водел и извеждал от лице на име П.. И
двата пъти камионът щял да заминава, като вторият път дори се наложило да
останат след работно време, за да довършат ремонта. След приключване на
работата П.останал доволен и си стиснали ръцете. Компютърната диагностика се
извършвала от друг колега На ДАФ 95 бил сменял водна помпа, но преди януари
2019г.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустим.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да
докаже че е налице валидно сключен между страните договор за ремонт на товарни
автомобили и доставка и монтаж на резервни части, изпълнение на задълженията си
по него, приемане на изработеното от
страна на ответника и размера на дължимото възнаграждение. Ответникът следва да
докаже твърденията си за недостатъци по ремонта на единия автомобил и
уговорката същите да бъдат отстранени безплатно за сметка на ищеца.
Съгласно чл. 258 ЗЗД, с договора
за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Възнаграждение на изпълнителя се дължи за извършена и
приета работа (арг. от чл. 266, ал. 1 ЗЗД).
Ответникът не е оспорил, че между страните има сключен
неформален договор се сервизно обслужване на товарни автомобили. Оспорил е
обаче извършването на ремонт на товарен автомобил ***с рег. № ***през м. януари
2019г., а по отношение на товарен автомобил ***с рег. № *** е навел твърдения,
че е отремонтиран през м.януари, като са му сменени амортисьорите, но след
рекламация по отношение на ремонт от м.септември 2018г. и при уговорка ремонтът
да е безплатен.
Съдът намира за недоказано между страните
обстоятелството, че е постигнато конкретно съгласие между страните по отношение
на ремонта и доставката на части за двата товарни автомобила по трите процесни
фактури, както и за приемане на работата по следните съображения:
На първо място, между страните липсва сключен писмен
договор, по силата на който ответника да възлага на ищеца ремонтни дейности,
доставката и монтажа на съответното оборудване. При липса на договор, фактурата
представлява частен диспозитивен документ, установяващ волеизявленията на страните, в случай че съдържа всички необходими
елементи, характеризиращи договора като такъв – страни, вид, стойност и начин
на плащане, време и място, а също така - имена и подписи на лицата,
представляващи търговците и/ или отговарящи за стопанската операция. В настоящия случай две от процесните фактури не
носят подпис на представител на ответника. Единствено Фактура № **********/24.01.2019г.
е подписана за получател, но не от управителя В.Т., както е посочено във
фактурата, а по твърдения на ищеца – от трето лице П.Р.Г.. Няма данни
посоченото лице да има представителна власт да извършва правни действия от
името на отвтеника. Изложеното прави фактурите негодно доказателство относно постигнато
между страните съгласие за сключване на договори за изработка и доставка, при
посочените в същите параметри.
Второ, от съдебно-счетоводната
екпсертиза се установи, че процесните фактури не са осчетоводени от ответното
дружество и не са включени в дневниците му за покупки по ДДС. В този смисъл не
може да се приеме, че ответното дружество е признало задълженията по фактурите.
Трето, липсват протоколи за
приемане на работата по отношение на трите ремонта. Съгласно показанията на св.
Л.за всеки ремонт се издава работна карта, която се подписва от клиента. В
настоящия случай такава е представена само по отношение на смяна на масло и
маслен филтър и притягане на болтовете на лафета за товарен автомобил ***с рег. № *** на стойност 48 лева.
Същата отново не е подписана от управителя на ответника, а от посочено в
картата лице за контакт – П.(без три имена). Съгласно показанията на
свидетелите винаги автомобилите са водени и извеждани от сервизи от лице на име
П., без да знаят каква е функцията му за ответника, като според тях той никога
не е правил възражения по отношение на ремонти, а след последния ремонт със
смяна на амортисьори бил много доволен и със свидетеля И. си стиснали ръцете.
Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите следва да се преценяват
внимателно по смисъла на чл.172 от ГПК при съпоставка с целия събран по делото
доказателствен материал, тъй като са служители на ответното дружество и като
такива е възможно да са заинтересовани от изхода на делото. В този смисъл при
липса на писмени доказателства за приемане на работата, каквито се твърди от
свидетелите, че по принцип винаги се издават и с оглед неосчетоводяването на
фактурите, съдът намира, че не може с категоричност да се установи приемането.
По отношение на подписаната работна карта от 22.01.2019г. от лицето П., следва
да се отбележи, че същото няма представителна власт да извършва действия от
името на ответника, дори и да се приеме, че е именно П.Р.Г.. Не може да се
направи извод и че действията му са потвърдени по чл.301 от ТЗ, предвид че не
се установява ответното дружество да е узнало за тях.
С оглед конкретиката във възраженията на ответника и
предвид гореизложеното съдът намира за недоказани, както уговорките за доставка
и ремонт по Фактура № 10022780/24.01.2019г. на стойност 349,60 лева и Фактура № 10022890/31.01.2019г. на стойност
41,40 лева, така и приемането на извършената работа в случай, че е налице
договореност между страните за такава.
По отношение на ремонта на товарен автомобил ***с рег.
№ *** по смяна на амортисьори, ответникът не е оспорил, че е имало такъв, като
не е доказал и твърденията си, че е следвало да бъде извършен безплатно, поради
извършена рекламация с оглед предходен ремонт. Въпреки това, по изложените
по-горе съображения, съдът намира че не е доказано приемането на извършените
работи във връзка с ремонта. Обстоятелството, че лицето П.и св. И. са си
стиснали ръцете (дори и да се кредитират показанията в тази част), не води на
извод, че ответното дружество е приело работата, при това без забележки. В
допълнение следва да се посочи, че според показанията на св. Л., десетина дни
след ремонта П.е дошъл в офиса на ответника и е вдигнал скандал. При липса на
приемане на работата по аргумент от чл.266 от ЗЗД възложителят не дължи
възнаграждение.
С оглед всички изложени съображения, съдът намира че
предявеният главен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както
и предявеният акцесорен иск за обезщетение за забава.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът следва да заплати на отвтеника направените по делото разноски в размер на 400 лева за платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.П.Е.С.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ЕКО“ ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, обективно
съединени искове, както следва: иск за заплащане на сумата от 2056,30 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение по неформален договор за ремонт на
товарни автомобили, като задълженията са обективирани във Фактура № **********/24.01.2019г.
на стойност 349,60 лева, Фактура № **********/31.01.2019г. на стойност 41,40
лева и Фактура № **********/31.01.2019г. на стойност 1665,30 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, на основание чл. 258 от ЗЗД и иск за заплащане
на сумата от 195,92 лева, представляваща законна лихва върху главницата за
периода от 15.02.2019г. до 23.01.2020г., на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.П.Е.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на „Б.Т.Е.“ ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление *** сумата от 400 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: