Решение по дело №717/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 4
Дата: 5 януари 2021 г. (в сила от 6 декември 2021 г.)
Съдия: Маринела Красимирова Маринова-Стоева
Дело: 20201700500717
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Перник , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500717 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба от „Стомана Индъстри“ АД, подадена чрез
пълномощника адв. Х. М., против решение № 260131/21.09.2020 г., постановено по
гр.д. № 3147/2020 г. на Районен съд – Перник, с което са уважени предявените от П. Л.
И. срещу жалбоподателя, обективно съединени искове с правна квалификация чл.344
ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца,
извършено със Заповед от ***г., подписана от пълномощник на „Стомана Индъстри“
АД, издадена на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, и иск по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „***“ в „***“ в
„Стомана Индъстри“ АД, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца
сумата от 600.00 лв. - съдебно деловодни разноски, направени в производство пред
първа инстанция и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Перник сумата от 80.00 лв. държавна такса.
По изложени в жалбата съображения за неправилност, поради допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и
необоснованост на първоинстанционното решение жалбоподателят моли то да бъде
отменено и предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Оспорва се изводът на
районния съд, че атакуваното уволнение е незаконно, поради допуснато от
работодателя нарушение на разпоредбата на чл. 329 КТ и неизвършване на подбор
съобразно изискванията на закона, като се сочи, че съдът не е обсъдил и оценил
1
обективно установените по делото факти. Обосновава се по подробно изложени
съображения противоречие на изводите на съда с цитирана съдебна практика на ВКС
по приложение на разпоредбата на чл. 329 КТ и правомощията на съда при
извършването на съдебен контрол за наличие на основание за съкращаване на щата.
Релевират се оплаквания за превратно обсъждане на доказателствата и липса на
обсъждане на част от тях. Жалбоподателят обоснова, че е осъществен фактическият
състав на разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.2 , предл. второ от КТ и законосъобразно е
прекратено трудовото правоотношение между страните. Неоснователността на главния
иск жалбоподателят поддържа, че обуславя отхвърляне и на иска по чл. 344, ал.1, т.2
КТ. Претендират се разноските за първоинстанционното и въззивното производство.
Въззиваемата страна П. Л. И. е подала писмен отговор в законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който взима становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски пред въззивната инстанция
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение по
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ (поради съкращаване на щата) се предпоставя от
проявлението на следните юридически факти – 1. съкращаването на длъжността или на
съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е
реално; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е
извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е
взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е
извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на
работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата
длъжност.
Както пред ПРС, така и в настоящото производство, между страните няма
спор относно наличието на първите три от посочените по-горе четири предпоставки.
Основният спорен въпрос по делото е свързан със законосъобразността на извършения
от ответника подбор.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в ТР № 3/16.01.2012 г., постановено по тълк. д. № 3/2011
година на ОСГК на ВКС, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ, а именно
кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре
2
подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, при който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки
на законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците
или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В
мотивите на цитираното ТР е застъпено разбирането, че критериите по чл. 329 КТ имат
обективни признаци и тяхното спазване е начинът за надлежно упражняване на
правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда.
Посочено е, че когато преценката е обективирана в писмен документ, същият
представлява писмено доказателство и при оспорването му от уволнения работник или
служител, истинността на установените в него обстоятелства подлежи на пълно
доказване от страна на работодателя, като законодателят е посочил общо критериите за
оценка по чл. 329 от КТ, без поредността на изброяването им да има значение за
тяхната тежест.
Ето защо при наведени в исковата молба оплаквания, касаещи
законосъобразността на извършения подбор съдът проверява извършен ли е подбор,
включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите
критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителни
качества на работника, като преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за
всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде
контролирана от съда. В този смисъл релевантни биха били само тези качества и
умения, които работодателят счита за полезни при ефективното изпълнение на
работата. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по
приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника (в този
смисъл Решение № 84/23.08.2016 г. по гр. д. № 3959/2015 г., по описа на ВКС, IV г. о.).
Според представените два броя щатни разписания, утвърдени с решение на
Съвета на директорите от ***г., влизащо в сила от 01.03.2020г. и решение на Съвета на
директорите от ***г., влизащо в сила от 06.04.2020г. щатовете за “***“ в „ ***“ са 6
броя. Видно от протокол от заседание на Съвета на директорите от ***г. е утвърдено
ново щатно разписание с посочен срок за влизане в сила 04.05.2020г., като е намален
броят на щатовете за длъжността „***“ в „***“ на 3 броя. Няма данни и твърдения
функциите на длъжността да се съдържат в друга такава, поради което се формира
извод за извършено реално съкращаване на щата, предхождащо процесното уволнение.
С оглед основанието за уволнение - съкращаване на щата, подборът е бил
задължителен, след като трудовата функция се е изпълнявала от повече от едно лице. В
случая няма възражения относно това, че подборът не е извършен между всички лица,
заемащи длъжността.
С Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Стомана Индъстри“
АД от ***г. /т.2.2/ са утвърдени „критерии за подбор по чл. 329 от КТ и точкова
система за оценка на персонала в дружеството, в случаите, в които е необходимо
извършване на задължителен подбор на основанието чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ
/съкращаване на щата/“.
Със Заповед от ***г. пълномощниците на дружеството „на основание
решение на Съвета на директорите на „Стомана индъстри“ АД от ***г. и от ***г. и
утвърдено щатно разписание на длъжностите в дружеството в сила от 04.05.2020г.“ са
определили „комисия в структурно звено/цех – *** за извършване на процедура на
подбор по чл. 329 от Кодекса на труда между служителите за съответните длъжности,
3
за които е предвидено съкращаване на щатни бройки, работещи в ***, както следва:
председател на комисията – Н. А. - ***, членове: Ч. Д. - *** и А. Г. – ***. Приложени
са по делото бланки на оценяваните лица - П. Л. И., Р. К. А., Л.л А. К. и В. В. М., в
които комисията е поставила точки на всеки един от критериите. Данните от тези
формуляри са пренесени на друг документ - „Атестационна карта за извършен подбор
по критериите за осъществен подбор по чл. 329 от КТ, утвърдени от Съвета на
директорите на „Стомана Индъстри“ АД с протокол от ***г., Структурно звено в
дружеството: *** и подбор за длъжността – „***“, дата на извършване на подбора: ***
г., съгласно която на ищеца е поставена най-ниска оценка – 102 точки. По делото е
приложен „Протокол за извършен подбор по критериите за осъществяване на подбор
по чл. 329 от КТ, утвърдени от Съвета на директорите на „Стомана Индъстри“ АД с
протокол от ***г.“ на ***г. от проведено заседание на Комисия за подбор по чл. 329 от
КТ, обективиращ предложение на комисията във връзка с новото щатно разписание за
длъжностите в „Стомана Индъстри“ АД, утвърдено от Съвета на директорите с
протокол от ***г. и извършен подбор по чл. 329 от Кодекса на труда, чрез прилагане
на утвърдените от Съвета на директорите на „Стомана Индъстри“ АД, с протокол от
***г. критерии за подбор, което е отразено в изготвената атестационна карта за
резултатите от проведения подбор, в структурно звено *** и за длъжностите отразени в
изготвените атестационни карти, да се прекрати трудовото правоотоншение с П. Л. И..
По делото е приложена Заповед от ***г. на пълномощниците на дружество, в която се
сочи „на основание решение на Съвета на директорите на „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“
АД от ***г. и от ***г. и утвърдено щатно разписание на длъжностите в дружеството в
сила от 04.05.2020г. и провеждана процедура на масово уволнение в дружеството,
както и въз основа на Протоколи от работата на комисии по отделни структурни
звена/цехове в дружеството, се определят следните работници, на които да бъде
прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 предложение
второ от Кодекса на труда /съкращаване на щата/: 1. Структурно звено – *** за
длъжности, както следва: Длъжност – „***“: - П. Л. И..
Видно от тези документи, на които съдът основава изводите си, независимо,
че в тях се сочи решение на СД, което още не е възникнало в правния мир към момента
на изготвянето им, а и от свидетелските показания подборът е извършен края на месец
*** г. - преди вземане на решение от надлежния орган на работодателя за съкращаване
на щата.
Съгласно константната практика на ВКС подборът, когато е част от правото
на работодателя на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, не се свързва по
необходимост с наличие на утвърдено ново щатно разписание, предвиждащо
съкращение в щата. В тези случаи меродавно е установяване съществуването на
материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение и на
проведен по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ подбор. За правомерност на уволнението е
достатъчно към момента на извършването му да е установено, че поради съкращение
се налага провеждането на подбор и такъв реално е осъществен по критериите на чл.
329, ал. 1 КТ. Когато подборът е проведен известно време преди уволнението, за
законността на последното ще е достатъчно между акта на подбора и момента на
прекратяване на трудовото правоотношение да е изтекъл разумен срок. Този срок се
определя според обстоятелствата на конкретния случай и се характеризира с липса на
промяна в правно значимите факти. /решение № 63 по гр. д. № 1298/2011 г., IV г. о.,
решение № 337 от 11.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2012 г., IV г. о., /. В случая
4
между извършването на подбора и прекратяване на трудовото правоотношение е
изминал период от около 10 дни, през който няма данни да е настъпила промяна в
правно значимите факти.
В закона не е установен ред, нито форма за извършването на подбор. Затова е
без правно значение дали и какви документи са съставени за удостоверяването му.
Както бе изяснено, съобразно разясненията, дадени в ТР № 3/16.01.2012 г. на ВКС по т.
д. № 3/2011 г., ОСГК, при оспорване на извършеното сравнение по оценъчните
критерии, обективирани в протокола за подбор, работодателят следва да установи тези
правнорелевантни факти чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства –
по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а именно чрез пълно и главно доказване. Такова
доказване за този правнорелевантен факт не бе проведено в производството. Не става
ясно как точно е формирана крайната оценка на четиримата оценявани служители.
Такива данни не се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели
Ч. Д. и А. Г.. Показанията им не разкриват конкретни впечатления или документи,
които имат отношение към нивото на изпълнение на работата на оценяваните
служители. Показанията на свидетеля Д. подробно дават информация за планираното
съкращаване на щата, освобождаване на служители, навършили пенсионна възраст, за
състава на комисията за подбор и това, че двама от членовете й имат преки наблюдения
върху работния процес, характеризиращ съкращаваната длъжност, подробно също се
разяснява естеството на работата. Извършено е сравнение между служителя, получил
най-ниска оценка – П., и този с най-висока - Р.. Уточнява се, че за длъжността се
изисква средно техническо или висше образование, като ищецът е с ***, а другият
служител Р., с *** образование. Относно показателите „познаване функционалност на
оборудване и инициативност“ се посочва, че П. е имал случаи на прехвърляне на
отговорност, каквито на свидетеля не са известни за Р.. Той посочва, че П. работи по-
лошо от другите, не че по принцип работи зле, но в сравнение. Сочи, че за да извърши
съпоставка между работата на Р. и П. са необходими цифри, с които не разполага, но са
взети предвид при попълването на анкетните карти. Разяснява, че образованието на Р.
му позволява да изпълнява длъжността ефективно, имал доста години стаж като
служител в *** с опит в ***. Същевременно посочва, че П. е по-дългогодишен
служител, но под опит се имало предвид не стаж, а познание на работния процес,
детайли по съответни ситуации. Отново посочва, че човек с *** образование има по-
голям шанс за по-дълбоко научно разбиране на процесите, които протичат, за
възприемане на функционалността на различните типове оборудване. Обяснява се, че
придобитата квалификация идва от образованието и дипломата. Трима от *** са с
еднакъв образователен ценз и един с *** образование. Относно творческите
възможности сочи, че преминават през индивидуалното разбиране и са свързани с
определена ситуация при определено стечение на обстоятелствата. Относно
„задълбоченото познаване на възможности и оборудване и прилагане на практика“
свидетелят твърди, че има пряко наблюдение. Относно квалификацията Р. има по-
голяма квалификация, защото е държал изпити по много технически дисциплини,
които са описани в дипломата му. Относно критерия „самостоятелна инициатива за
подобряване на нещо“ Р. бързо и самостоятелно разрешава аварийни ситуации.
Относно количеството работа и чувство за отговорност свидетелят сочи, че Р. е по-
активен. Свидетелят не може да посочи конкретен случай, в който П. се е дистанцирал
от възникнал проблем. Свидетелят А. Г. споделя, че има преки наблюдения върху
атестираните лица, че *** образование на Р. му помага за по-бързото изучаване и
усвояване на работата и новите системи, които са внедрени, в частност
5
компютъризирана система, внедрена преди 2 години. Сочи, че и четиримата, между
които е правен подбора са работили с нея. Свидетелят твърди, че П. не проявявал
инициатива, но доклад не е правил за лошо изпълнение от негова страна. Разяснява, че
работата е свързана на 100% с тази система. Свидетелят М. М., който до ***г. е заемал
същата длъжност 13 години, дава сведение за процеса на работа и изразява критика
относно част от критериите за оценка като творчество и сръчност, които счита за
неприложими с оглед естеството на работа. Той споделя своите впечатления за ищеца,
с който са се засичали няколко пъти за по един –два дни по 7 часа, когато са работили
съвместно, поради което съдът не основава изводите си на тези показания в частта
относно наблюденията на свидетеля върху работата на ищеца доколкото същите са
краткотрайни.
От свидетелските показания на свидетелите Д. и Г. не се установява основават
ли се приетите оценки на действителните качества на ищеца. От тях не се установяват
конкретни факти, обусловили дадената най-ниска оценка на ищеца. Същите
представляват мнение на свидетелите - членове на комисията, необосновано с нито
един конкретен случай. Свидетелите извършват сравнение единствено между ищеца и
другия служител Р., който превъзхожда ищеца с оглед по-високата степен на
образование, който факт механично се пренася и при останалите критерии. По никакъв
начин не става ясно поради какви свои качества и компетенции на останалите двама
служители са поставени по-високи оценки, предвид на това, че те са с идентично на
ищеца образование. Не става ясно защо комисията е приела, че тези служители работят
по-добре.
Изложеното налага обоснования извод, че в конкретния случай работодателят
ответник не е установил по делото, че получената от ищеца най-ниска оценка е
обективна и същата е поставена единствено въз основа на обективни признаци по
критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, респективно, че надлежно е упражнил правото на
подбор. Ето защо прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, извършеното със заповед от *** г., подписана от пълномощник
на „Стомана Индъстри“ АД, е незаконно и правилно е отменено от районния съд.
Обусловеността на иска по чл. 334, ал. 1, т. 2 КТ от изхода на спора по
предявения иск по чл. 334, ал. 1, т. 1 КТ предопределя и уважаването на иска за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – "***" в "***" в
„Стомана Индъстри“ АД, доколкото ищцът е престирал труд по трудов договор за
неопределено време.
Доколкото крайните правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат
изцяло, макар при различни мотиви, то обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във, вр. чл.
273 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 600 лв. – адвокатско
възнаграждение, чието заплащане е удостоверено в представения договор за правна
защита и съдействие, сключен между въззиваемия и неговия адвокат на *** г.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК,
въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
6
Така мотивиран, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260131/21.09.2020 г., постановено по гр.д. №
3147/2020 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „СТОМАНА-ИНДЪСТРИ” АД с ЕИК *********, с адрес на
управление: ***, да заплати на П. Л. И., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 600.00 лв. /шестстотин/ лева, сторените пред ПОС
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от днес съгласно чл.
315, ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7