РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Карлово, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320101561 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с главен и евентуален иск – двата с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявени от Г. В. Х., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ул. „***“ №***, съдебен адресат: гр.П., ул. „***“
№***, ет.***, ап.***, чрез адв. М. М. против „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК:
*********, адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14,
представлявано от В. Г. С., действащо чрез адв. М. К..
Ищцата твърди, че на 29.09.2022 г., сключила с „Макроадванс“ АД
Договор за кредит № 181739 за сума в размер на 1000,00 лева, платима на 24
вноски, при ГПР от 49.65% и ГЛП от 28.80 %. В чл. 10 било предвидено, че
кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че в
срок от 3 дни от сключване на договора не представи обезпечение, изразяващо
се в поръчителство на едно физическо лице. В тази връзка на ищцата била
начислена неустойка в размер на 1327.13 лева.
Твърди, че Договор за кредит № 181739 от 29.09.2022 г., бил
нищожен на основание чл.22, вр с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В договора била
посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика
на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
1
точно са включени в него и как се формира същият/. Доколкото била
предвидена дължимостта на неустойка, не ставало ясно, дали същата е
включена в ГПР. Нямало никаква информация какво точно е включено в
процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, които е
следвало да бъдат подробно описани.
Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем не
било ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия
ГПР. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следвало
в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателят ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в
положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една
от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречало на
изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита
изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С
оглед цитираната разпоредба, заплащането на сумата по договора за
поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по
кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от
потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК
като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се
нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена
с ПМС№426/2014г.
Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР,
който не бил реално прилаганият в отношенията между страните,
представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1
и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите
2
По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата за
неустойка, ищцата посочва, че със същата се накърняват добрите нрави.
Достигало се до значителна не еквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел
извличане на собствена изгода на кредитора.
Неустойката по Договор за кредит № 181739 от 29.09.2022г., била и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала
заплащането на сума, която била необосновано висока. С нея в полза на
кредитора се уговаряло и още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на сключения между него и ответното дружество Договор за
кредит № 181739 от 29.09.2022г., поради неспазване на нормите на чл.22 от
ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а в условията на
евентуалност, в хипотеза, че това искане не бъде уважено, то моли съдът да
прогласи нищожността на разпоредбата на чл. 10 от същия договор за кредит
предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на нормите на
чл.33 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК „Макроадванс“ АД, чрез адв. К., е подало
отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност
и недоказаност на исковете. Изрично заявява, че процесната неустойка не е
включена в ГПР, доколкото на основание чл.19, ал.3 т.1 от ЗПК при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаша при неизпълнение на задълженията си
по логовора за потребителски кредит. Моли съда да ги отхвърли и да им
присъди разноските по делото. Възразява срещу дължимостта на адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, като освен това заявява, че ДДС
се начислява само за възмездни сделки.
Ответното дружество предявява насрещен иск, с който моли съда да
осъди Г. В. Х. да му заплати сумата следните суми, дължими по Договор за
кредит № 181739 от 29.09.2022 г: 966.64 лева – главница; 303.13 лева –
договорна лихва, начислена за периода от 29.09.2022 г. до 29.09.2024 г.; 119.74
лева – законна лихва за забава за периода от 30.11.2022 г. до 29.10.2024 г.,
ведно със законна лихва върху главницата за периода от дата на предявяване
3
на насредщния иск до окончателното изплащане на вземането. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че претендираните суми не са дължими на
основание неизпълнение на описания договор за потребителски кредит, моли
да бъде осъдена ответницата да заплати на дружеството сумата от 881.00 лева,
получена от нея без основание. Претендира разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че на 29.09.2022 г. „Макроадванс“ АД и
Г. В. Х. сключили Договор за кредит № 181739 за сума в размер на 1000,00
лева, платима на 24 месечни вноски, при ГПР от 49.65%, ГЛП от 28.80 %.
Договорите за потребителски кредити, които финансовата институция
отпускала, се сключвали изцяло онлайн, чрез официалната интернет страница
www.kinti.bg, както и при условията на договаряне, осъществено чрез
средствата за комуникация от разстояние /електронна поща и телефон/, като
всеки договор се сключвал във формата на електронен документ и
правоотношенията се реализирали при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Кредитополучателят не изпълнил стоите задължения по договора, не погасил
в срок задължението си, като направил само една погасителна вноска в размер
на 119.00 лева. Ето защо за „Макроадванс“ АД бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез адв. М. оспорва
насрещния иск. Счита, че не дължи плащане, поради нищожност на договора
на основанията, изложени в исковата молба. Моли съда да отхвърли
насрещния иск. Претендира разноските по делото. В случай, че съдът уважи
исковите претенции, моли разноските по делото да останат в тежест на
„Макроадванс“ АД.
Доколкото исковата молба и насрещният иск се основават на едни и
същи фактически обстоятелства, то съдът намира, че по така предявените
искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
4
от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Няма спор по делото, че на 29.09.2022 г. между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по
който ищцата е усвоила сумата от 1000.00 лева. Видно от представения
Договор № 181739 г. и погасителен план към него, страните са се договорили
сумата да бъде върната на 24 месечни вноски, с първа падежна дата
29.10.2022 г., последна падежна дата 29.09.2024 г., при ГПР от 49.65% и ГЛП
от 28.80 %. Общата сума, която кредитополучателят следва да върне на
кредитодателя е посочена в размер на 1327.13 лева.
В чл. 10 от Договора е уговорено кредитът да бъде обезпечен с
поръчителство на едно физическо лице, отговарящо на определени условия,
което да се предостави в срок от 3 дни от сключване на договора. В противен
случай кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер. В
случая на ищцата е начислена неустойка в размер на 1166.40 лева, платима на
вноски от по 48.60 лева, заедно с погасителната вноска по кредита, като
общата сума за плащане нараства до 2493.53 лева.
Така регламентирана в договора, съдът намира клаузата за неустойка
за нищожна, като съображенията за това са следните:
Уговорената в чл. 21 от Договор за потребителски кредит „№ 181739
5
г. от 29.09.2022 г. неустойка излиза извън присъщите й функции, което личи
от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението –
до три дни след сключването на договора, както и многобройни изисквания
към евентуалния поръчител. Налага се изводът, че целта на посочената
договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за
изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за
кредит – да върне получената сума в уговорения срок и да обезщети
кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да
доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на
сумата, т.е. представлява скрита възнаградителна лихва. В случай, че
кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под
формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като
длъжникът осигури поръчителя, или пък, поради евентуалния висок риск от
неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договора. Изводът, че
така уговорената неустойката представлява скрита добавка към
възнаградителната лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането
за неустойка, а именно – ежемесечно, заедно с погасителните вноски.
Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката представлява
сигурна печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не
отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност
съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите
при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД.
Освен това в процесния договор за кредит е посочен ГПР от 49.65 %.
Ответникът признава, а и от приетата по делото съдебно-счетоводна
6
експертиза се установява, че неустойката не е включена в ГПР, което
безспорно би довело до размер на същия по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, т. е. нарушен
е чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посоченият в договора годишен процент на разходите не
съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и
изразяващ общите разходи по кредита. Налага се изводът, че в договора за
кредит е налице неточно посочване на ГПР по кредита, в резултат на което
потребителят е въведен в заблуждение относно действителната му цена, което
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Посочването в
договора за кредит на годишен процент на разходите, различен от
действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК води до неговата
недействителност.
Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното
договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените норми е и тази по чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
С оглед основателността на главния иск, съдът не следва да се
произнася по евентуалния.
Ответникът „Макроадванс“ АД е предявил срещу ищеца насрещен
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД.
Претендира се заплащане по Договор за кредит № 181739 от 29.09.2022 г. на
сума в общ размер от 1389.51 лева, от които 966.64 лева – главница; 303.13
лева – договорна лихва, начислена за периода от 29.09.2022 г. до 29.09.2024 г.;
119.74 лева – законна лихва за забава за периода от 30.11.2022 г. до 29.10.2024
г., ведно със законна лихва върху главницата от дата на предявяване на
насредщния иск – 31.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, какъвто е настоящия случай, потребителят връща
само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита.
7
Ответникът по насрещния иск е извършил едно плащане от 119 лева,
с което е погасена главница – 46.40 лева, договорна лихва – 24.00 лева и
неустойка – 303.13 лева. При това положение насрещният иск се явява доказан
и основателен до размер главница, установен от съдебно-счетоводната
експертиза от 953.60 лева, като до пълния претендиран размер от 1389.51
лева, следва да се отхвърли.
Възражението за прихващане, направено от адв. М. с молба вх.
№5135/08.05.2025 г. /л.114/ следва да се остави без разглеждане, тъй като е
преклудирано на осн. чл.133 ГПК.
Приетата за дължима от ответницата сума от 953.60 лева, следва да
се заплати ведно със законна лихва от дата на предявяване на насредщния иск
– 31.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
Предвид изхода на делото по първоначалния иск, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат направените по делото разноски в размер
на 99.74 лева за заплатена държавна такса.
От пълномощника на ищеца се претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 480 лева с ДДС,
което съдът намира за справедливо и съответстващо на фактическата и
правната сложност на делото.
При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС дължимото
възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА, следва да включва ДДС, като
възраженията на другата страна в рази връзка са неоснователни.
Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги
съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали
възнаграждението за процесуално представителство е предварително
заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 ЗА ред. В
посочения смисъл е и практиката на ВКС – определение №490/19.09.2017 по
дело №1082/2016 на ВКС, ТК, II т.о., определение № 306 от 06.06.2017 г. по
ч.т.д. № 2559/2016 г., ІІ т.о. определение № 693 от 25.11.2019 г. по ч.т.д. №
2567/2019 г., ІІ т.о. и др. В конкретния случай адвокат М. е регистрирано по
ЗДДС лице, с идентификационен номер по ДДС (БУЛСТАТ *********).
Насрещният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД е частично уважен, поради което
8
на осн. чл.78, ал.1 на „Макроадванс“ АД следва да се присъдят разноски
съразмерно с уважената част от иска или 579.59 лева от общо сторени
разноски в размер на 844.53 лева. По насрещния иск на адв. М. следва да се
присъди на осн. чл.78, ал.3 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на
150.58 лева от общо полагащи се 480 лева.
„Макроадванс“ АД следва да заплати на адвокат М. М. общо 630.58
лева по двата иска, а по компенсация с разноските по насрещния иск, Г. В. Х.
дължи на „Макроадванс“ АД деловодни разноски в размер на 479.85 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, от ЗЗД
сключения между „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: *********, адрес: гр. София,
ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от В. Г. С. и Г. В. Х.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „***“ №***, Договор за
потребителски кредит № 1195558/10.09.2022г. поради противоречие със
закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА Г. В. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул.
„***“ №***да заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: *********, адрес: гр.
София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от В. Г. С.
сумата от 953.60 лева – непогасена главница по Договор за потребителски
кредит № 1195558/10.09.2022г., ведно със законна лихва от дата на
предявяване на насредщния иск – 31.10.2024 г., до окончателното изплащане
на вземането, КАТО до пълния претендиран размер от 1389.51 лева
ОТХВЪРЛЯ НАСРЕЩНИЯ ИСК като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. В. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул.
„***“ №***да заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: *********, адрес: гр.
София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от В. Г. С.
сумата от 479.85 лева – деловодни разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: *********, адрес: гр.
София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от В. Г. С. да
заплати на М. В. М., адрес: гр. П., ул. „***“ №***, ет.***, ап.***сумата от
общо 630.58 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38,
9
ал.2 от Закона за адвокатурата, от които 480.00 лева за процесуално
представителство по първоначалния иск и 150.58 лева по насрещния иск.
ПРИСЪДЕНИТЕ в полза на Г. В. Х. суми могат да се изплатят чрез
пощенски запис, а на адвокат М. В. М. по следната банкова сметка в
„УникредитБулбанк“ АД: IBAN – ********************.
ПРИСЪДЕНИТЕ в полза на „МАКРОАДВАНС“ АД суми могат да
се платят по следната банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД: IBAN –
******************************, BIC – *********, титуляр: „Макроадванс“
АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10