РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Бургас, 02.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120102086 по описа за 2021 година
Производството е по искова молба на „АСВ” ЕАД против АНГ. К. Д., за
установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника-
поръчител, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 3537.64 евро –
непогасена главница по договор за потребителски кредит № * / 2009 год.,
сключен на 15.05.2009 год. между Л.В. Д.а и „А.Б. А.Е”, чрез „А.Б. - клон Б.“,
чийто универсален правоприемник е „Ю Б.“ АД; 893.49 евро – договорна
лихва по посочения договор за кредит, за периода от 31.07.2014 год. до
25.08.2017 год.; 769.01 евро - мораторна лихва, за периода от 31.07.2014 год.
до 23.10.2017 год.; 70.56 евро - такси за периода от 31.07.2014 год. до
23.10.2017 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за
периода от 30.10.2017 год. до окончателното й изплащане, които вземания са
прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия от 23.04.2018 год. и
за които суми по ч.гр.д. № 8222/2017 год. на БРС са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното
им основание е в чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и се поддържат с нарочна
молба от процесуалния представител на ищцовото дружество, който ангажира
доказателства и моли за уважаването им. Претендира разноските по делото.
Пълномощникът на ответника оспорва исковете по
съображения, изложени в отговор по реда на чл.131 от ГПК, моли за
отхвърлянето им и за присъждане на деловодни разноски.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства,
приема за установени следните факти, имащи отношение към спора:
На 15.05.2009 год. между „А.Б. А.Е”, чрез „А.Б. - клон Б.“ -
кредитодател (чийто универсален правоприемник е „Ю Б.“ АД, съгласно
публичното вписване в търговския регистър) и Л.В. Д.а - кредитополучател, е
сключен договор за потребителски кредит с № * / 2009 год., по силата на
който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на
1
5100 евро, срещу задължението на последния да го върне в 5-годишен срок
(60 месеца), на равни месечни анюитетни вноски, ведно с годишна договорна
лихва от 12 % + тримесечен ЮРИБОР.
С договора е уредено и заплащане на лихва за просрочие
(неустойка), възлизаща на редовната лихва, увеличена с 10 %.
Договорът е последван от два анекса - от 01.12.2009 год., с
който е предоговорен крайният срок на погасяване на кредита, както и от
31.08.2012 год., с който срокът за изплащане на всички суми по договора за
кредит отново е продължен - до 31.08.2012 год. и ответникът се е задължил
солидарно с кредитополучателя, поръчителствайки по см. на чл.138 и сл. от
ЗЗД.
По заявление на „Ю Б.“ АД - правоприемник на
кредитодателя „А.Б. А.Е”, е образувано ч.гр.д. № 8222 / 2017 год. на БРС,
приключило с издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист за процесните вземания.
В кориците на приложеното към настоящото дело заповедно
производство се съдържа покана, с изявление на банката за предсрочна
изикуемост на кредита, връчена на Д. от пощенски служител на 15.09.2017
год.
Пак там се съдържа и извлечението от счетоводни книги на
банката, послужило за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист.
На 21.12.2017 год., с договор за цесия от същата дата, „Ю Б.“
АД е прехвърлило на „С.Г.Г.“ ООД свои вземания, описани в приложение №
1 към договора.
Представен е и неподписан документ, озаглавен „Препис -
извлечение от приложение № 1/21.12.2017 год.“ към договора за цесия, в
който са вписани имената на кредитополучателя - Л.В. Д.а и вземане към нея,
произтичащо от „договор № */31.08.2012“, в размер на 5774.04 евро, в т.ч.
главница от 3537.64 евро, 1699.84 евро - лихви и 536.57 евро - такси.
На 23.04.2018 год. е сключен договор за цесия между „С.Г.Г.“
ООД и „АСВ“ ЕАД, с който първото дружество е прехвърлило на второто
свои вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, придобити
от „Ю Б.“ АД и индивидуализирани в приложение № 1.
В съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът е издал
потвърждение за цесия, извършена с договора от 23.04.2018 год. и
приложението с № 1 от същата дата. На ред 1535 от същото е вписано
вземане на „Ю Б.” АД към Л.В. Д.а, произтичащо от договор с №
*/31.08.2012, възлизащо общо на 11293.06 лв.
Изслушани са и заключенията на вещото лице по назначената
счетоводна експертиза, според което отпуснатият кредит е изцяло усвоен от
Д.а на 15.05.2009 год. Експертът е посочил размера на неиздължената
главница - просрочена и предсрочно изискуема, на лихвите - договорна и
мораторна, както и на таксите за обслужване на кредита, имайки предвид
погашенията, извършени от кредитополучателя. Изчислил е действителния
ГПР и размерите на главницата и договорната лихва, според актуалния
ЮРИБОР за съответните периоди.
Изслушано е и заключението на вещото лице по почерковата
експертиза, според което подписът за поръчител, положен върху анекс № 2,
принадлежи на ответника Д..
При така установените факти, исковете по чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД са неоснователни.
Договорът за кредит, сключен между „А.Б. А.Е”, чрез „А.Б. -
клон Б.“ и Л.В. Д.а, е потребителски и при служебна проверка не се
констатираха твърдените от ответната страна пороци, водещи до
2
недействителността му. Уговореният кредит е предоставен от банката на
кредитополучателя, а за погасяването му ответникът се е задължил
солидарно, сключвайки валиден договор за поръчителство. Липсват
доказателства, ангажирани от ответника, при негова доказателствена тежест,
той или кредитополучателят да са обслужвали срочно кредита, поради което
следва да се приеме, че банката-правоприемник („Ю Б.“ АД) надлежно е
прекратила едностранно договора, възползвайки се от правилото на чл.60,
ал.2 от ЗКИ, изпращайки уведомление на ответника. Понеже договорът е
прекратен (кредитът обявен за предсрочно изискуем) към 15.09.2017 год., от
този момент насетне са се дължали просрочената главница, както и
предсрочно изискуемата такава, а също натрупаните и неплатени до този
момент възнаградителна лихва, неустойка (наказателна лихва) и такси за
обслужване на кредита.
Но съгласно чл. 147 от ЗЗД поръчителят остава задължен и
след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. Поради това, за вноските с вече
настъпили падежи преди обявяване на предсрочната изискуемост,
шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД тече за всяка
отделна вноска от съответната дата на настъпването на падежа й, а по
отношение на вноските с ненастъпили падежи - от датата на достигане на
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост - така Р№ 83-
2017-IV т. о., Р№ 44-2017-III г.о.
С изтичането на шестмесечният срок, посочен в цитираната
разпоредба, се прекратява задължението на поръчителя за плащането на
вноските с падеж до 15.03.2017 год. по погасителния план, предложен от
вещото лице по счетоводната експертиза, т. е. отпада отговорността на
поръчителя за съответната част от задължението. Или в обобщение -
поръчителят е останал задължен за вноските с падежи след тази дата или
31.03.2017 год. по погасителния план към анекс № 2, коригиран от вещото
лице, чийто размер възлиза на 458 евро, в т.ч. 392.44 евро - главница и 65.55
евро - договорна лихва, заедно със съответните лихва за забава и такса за
обслужване.
Но дори съществуването на горните вземания в полза на „Ю
Б.“ АД да е установено, исковете са неоснователни, т.к. липсват
доказателства, че точно тези вземания са били предмет на договорите за
цесия между „Ю Б.“ АД и „С.Г.Г.“ ООД, за да могат да се прехвърлят
впоследствие от „С.Г.Г.“ ООД на „АСВ” ЕАД, т.е. цесионерът – ищец да е
носител на това право в материалноправен аспект.
С представения по делото договор за цесия от 21.12.2017 год.
са прехвърлени множество вземания, за които е упоменато, че са описани
изрично в списък – приложение № 1. Такова приложение, съдържащо опис на
прехвърляните с цесията вземания, не фигурира сред доказателствата по
делото. А тъкмо то, като индивидуализиращо предмета на договора за цесия,
следва да е неразделна част от него и подписано от страните по цесията, за да
може еднозначно да се заключи, че съдоговорителите са постигнали съгласие
тъкмо описаните вземания (сред които и процесните) да преминат от цедента
към цесионера, срещу заплащане на уговорена цена. Затова представеният
„препис - извлечение“ не може да замести въпросното приложение № 1,
понеже не съдържа волята на съдоговорителите за прехвърляне на вземанията
към кредитодателя, нито разполага с обвързваща за съда материална
доказателствена сила. Липсват други доказателства, ангажирани с
допустимите по ГПК способи, годни да установят изразено по стандартния
или по електронен начин съгласие на страните за прехвърляне на вземанията,
произтичащи от договора за кредит, поради което няма как да се приеме, че
същото е станало част от патримониума на „С.Г.Г.“ ООД, откъдето да
премине в патримениума на „АСВ” ЕАД, а оттам - че в негова полза
съществуват вземания към солидарните длъжници Людмила Д.а и ответника-
поръчител за исковите суми.
Това налага да се постанови решение, с което исковете да се
3
отхвърлят, а оспорването на частен документ да се признае за недоказано.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗАдв., на
ответника се следват деловодни разноски в размер на 150 лв. - депозит за
счетоводна експертиза, а на адвокатския му пълномощник - хонорар в размер
на 839 лв., определен по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С. и
платим от ищцовото дружество. На ответника не се следват разноски за
почеркова експертиза, предвид недоказаното оспорване на документ.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „АСВ” ЕAД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление: *, представлявано от Д.Б., предявени против АНГ. К. Д. от *,
ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение
на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 3537.64 евро –
непогасена главница по договор за потребителски кредит № * / 2009 год.,
сключен на 15.05.2009 год. между него и „А.Б. А.Е”, чрез „А.Б. - клон Б.“,
чийто универсален правоприемник е „Ю Б.“ АД; 893.49 евро – договорна
лихва по посочения договор за кредит, за периода от 31.07.2014 год. до
25.08.2017 год.; 769.01 евро - мораторна лихва, за периода от 31.07.2014 год.
до 23.10.2017 год.; 70.56 евро - такси за периода от 31.07.2014 год. до
23.10.2017 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за
периода от 30.10.2017 год. до окончателното й изплащане, които вземания са
прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия от 23.04.2018 год. и
за които суми по ч.гр.д. № 8222/2017 год. на БРС са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3
във вр. с чл.193, ал.2 от ГПК, направеното от ответника АНГ. К. Д. оспорване
на авторството на частен документ - Анекс № 2 от 31.08.2012 год. към
договор за потребителски кредит № */ 2009 год., сключен на 15.05.2009 год.
между Л.В. Д.а и „А.Б. А.Е”, чрез „А.Б. - клон Б.“, находящ се на л.11 и на
л.130 от делото.
ОСЪЖДА „АСВ” ЕAД да заплати на АНГ. К. Д. деловодни
разноски в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА „АСВ” ЕAД, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., да
заплати на адв.И.Н. от БАК адвокатски хонорар в размер на 839 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
В.О.
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4