Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Ихтиман, 24.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Адриана Хаджипеткова, като
разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 164 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 20-1204-000151/10.02.2020
г. на ОДМВР София на К.С. ЛНЧ **********, гражданин на Индия, с адрес *** за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на
основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
К.С. е обжалвал наказателното
постановление, като в жалбата си твърди, че не е управлявал процесното МПС към
момента на извършване на нарушението. Сочи, че при съставянето на акта не му е
бил назначен преводач, а той не владее български език.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не
вземат становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следното:
От показанията на св. П.Б. се установява, че на
26.12.2019 г. той е пътувал по автомагистрала „Тракия“ в посока гр. Пловдив.
Времето било лошо, валяло сняг. Малко преди тунел „Траянови врата“ автомобилът
на Б. бил изпреварен отдясно, от лек автомобил „Мерцедес“, който навлязъл рязко
в неговата лента за движение, след което този автомобил отново започнал да
изпреварва колоната от автомобили отдясно в аварийната лента. Б. имал
инсталиран видеорегистратор в автомобила си, като свалил записа и подал сигнал в електронна платформа, в която се подават
подобни сигнали за нарушаване на правилата за движението по пътищата. След
няколко месеца му се обадил служител от КАТ и Б. ***.
На 24.01.2020 г. в ОДМВР София бил съставен АУАН фабр.
№ 748251/24.01.2020 г. слещу К.С., който е управител на „Юрофилд БГ“ за това,
че на 26.12.2019 около 14,43 часа на АМ „Тракия“, в района на 44 км посока гр.
Пловдив като водач на лек автомобил „Мерцедес А 160 ЦДИ“ рег. № РВ 1903 ТР се е
движел в лентата за принудително спиране без повреда на превозното средство и
без здравословни проблеми на водача, което представлява нарушение на чл. 58, т.
3 ЗДвП.
По делото е приложена декларация по чл. 188 ЗДвП, в
която К.С. е посочил, че на 26.12.2019 г. автомобилът с рег. № РВ1903ТР е
управляван от него. Декларацията е изготвена и попълнена на български език
От показанията на свидетелите Б., Абрахим и Каушал се
установява, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение не е имало преводач, като С. се е опитал да обясни на служителите на
КАТ, че друго лице е управлявало автомобила към момента на нарушението, но
полицейският служител отказал да приеме копието от документите на съответното
лице, тъй като той не се е явил лично.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което за извършеното нарушение на К.С. е наложено
на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП административно наказание глоба в размер на
1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
С
оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от
териториални и материално компетентни органи.
Съдът намира, че при съставянето на акта и при
издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на
нарушителя, и оттам – опорочаващи производството по установяване и наказване на
извършеното административно нарушение.
Това
е таза, защото при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в неосигуряване на преводач, доколкото по делото се
установи, че нарушителят е бил индийски гражданин и не е владеел български
език. Съобразно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 21 НПК наказателното
производство се води на български език, а лицата, които не
владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, като
в тези случаи се назначава преводач. В тежест на
административнонаказващия орган /по арг. от чл. 142, ал. 1 НПК/ е било да
назначи преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на
предявения му акт, както и правата, с които разполага при образувано
административнонаказателно производство. Нещо повече – съгласно чл.55, ал.3 НПК правото на нарушителя, когато не
владее български език, включва и предоставянето в
писмен вид на разбираем за него език на актовете, имащи значение и пряко
свързани с отговорността му. В случая на жалбоподателя е представена декларация по
чл. 188 ЗДвП, в която той е могъл да посочи конкретното лице, което е допуснало
нарушението, която декларация обаче е на български език, т.е. той не е бил в
състояние да разбере какви обстоятелства е бил приканен да декларира. Нещо
повече, самият ръкописен текст на декларацията е попълнен на български език,
който С. не владее, т.е. не е установено от кое лице и на какво основание са
направени изявленията в декларацията. Нито съставеният АУАН, нито издаденото въз основа на
него НП са били предявени на жалбоподателя с писмен превод. Този подход на контролния орган е в
пряко противоречие с разпоредбата на чл. 6, т.3, б. „е" от Конвенцията за правата на
човека и основните свободи, съгласно която обвиняемият има право да се ползва
от безплатните услуги на преводач, ако не разбира или говори езика, използван
от съда. Съобразно трайната практика на ЕСПЧ посочената разпоредба е приложима
спрямо всички документи и изявления във всички фази и стадии на производството,
които са необходими, за да се разберат всеобхватно аспектите от процеса като
гаранция за неговата справедливост. След като на твърдяния нарушител не е предложен
безплатен преводач е нарушено правото му на защита, тъй като не му е била
дадена възможност да се запознае с административното обвинение на понятен за
него език.
Ето защо съдът приема, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено без по същество да бъде
обсъждано има ли извършено административно нарушение и правилно ли е
квалифицирано то.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1204-000151/10.02.2020 г. на ОДМВР
София, с което на К.С. ЛНЧ **********, гражданин на Индия, с адрес *** за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на
основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС–София
област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)