РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Каварна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и **** година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Кичка П. Димитрова
като разгледа докладваното от В.а М. Узунова Панчева Гражданско дело №
20223240100203 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415,
арл.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД.
Гражданско дело №203/2022г. е образувано по искова молба с вх.
№1649/02.06.2022г., подадена от В. М. В. с ЕГН ********** от гр.Варна,
ул.“****“, №51, ет.4, ап.13, чрез адв.П. Д., съдебен адрес гр.Варна,
бул.“*****“, №86, ет.3, ап.7, срещу А. Д. П. с ЕГН ********** от с.*****,
общ.Каварна, ул.“****“, №2.
В исковата си молба ищецът излага, че на 15.07.2020г. дал на ответника
сумата от 6 960 лева заем, като подписали и договор, нотариално заверен. В
договора уговорили неустойка в размер на 0,5% от стойността на заемната
сума за всеки просрочен ден. Срокът за доброволно плащане изтекъл на
15.09.2020г. След като изтекъл срока на доброволно плащане, ищецът
започнал да моли ответника да му върне сумата. Междувременно ответника
уверявал ищеца, че ще му върне парите.
Ищецът бил принуден да подаде заявление в РС Каварна по чл.417 от
ГПК за сумата от 12 423,60 лева, представляваща договорна неустойка за
периода от 15.09.2020г. до 07.09.2021г., но ответникът депозирал възражение,
поради което ищецът предявил иск за установяване на вземането си.
1
Моли съда да признае за неустановено, че ответникът А. Д. П. му дължи
сумата от 12 423,60 лева, представляваща договорна неустойка за периода от
15.09.2020г. до 07.09.2021г., по Договор за заем от 15.07.2020г.
В о.с.з., ищецът редовно призован, явява се лично и се представлява от
адв.Д.. поддържа исковата молба и моли за уважаването й.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез
упълномощения адвокат П. Й. Н.. Счита иска за неоснователен и недоказан.
Посочва, че клаузата на чл.14 от Договора е нищожна на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, а в условията на
евентуалност счита, че уговорената неустойка е прекомерна и следва да бъде
намалена до размера на законната лихва.
В о.с.з., ответника редовно призован не се явява, не се представлява.
Депозирана е писмена молба, с която моли за отхвърляне на иска и
претендира разноски в исковото и заповедното производство.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 536/2021г. на КвРС по заявление по чл.
417 от ГПК, подадено от В. М. В. с ЕГН ********** от гр.Варна е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 194/09.11.2021г., с която
длъжникът А. Д. П. е осъден да заплати на заявителя сумата 6960 лева,
представляваща главница по Договор за заем с нотариална заверка на
подписите на страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 08.09.2021г., до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 692,13 лева, представляваща законна
лихва за периода 15.07.2020г. до 07.09.2021г., сумата от 12 423,60 лева,
представляваща договорна неустойка за периода 15.09.2020г. до 07.09.2021г.,
както и сумата 401,52 лева, представляваща направени по делото разноски за
внесена държавна такса. след връчване на заповедта за изпълнение,
длъжникът е депозирал писмено възражение по чл.414 от ГПК, в което
посочва, че не дължи изпълнение на вземането в частта от сумата от 12 423,60
лева, представляваща договорна неустойка.
С Разпореждане №96 от 14.03.2022г., съдията-докладчик по делото е
разпоредил на заявителя А. Д. П. да му се укаже възможността в едномесечен
2
срок да предяви иск относно горепосочената сума. Указани са последиците от
непредявяване на иск, а именно прекратяване на производството в тази част.
На 02.06.2022г., заявителят е инициирал настоящото производство за
установяване дължимостта на сумата от 12 423,60 лева договорна неустойка.
По делото е представен Договор за паричен заем от 15.07.2020г.,
сключен между страните, за сумата от 6 960 лева. С договора страните са
уговорили възнаградителна лихва в размер на 0,5% месечно от стойността на
заемната сума.
Според чл.6, ал.1 от Договора, връщането на заемната сума и плащането
на лихвата е било обезпечено от заемателя с нива с площ от 14,639 дка,
представляваща имот с кад.№039108 по плана на землището на с.*****,
общ.Каварна, собственост на А. Д. П.. Освен това в раздел ІІІ, чл.14 от
договора е уговорено, че заемодателя дължи неустойка в размер на 0,5 % от
стойността на заемната сума за всеки просрочен ден, ако не предаде сумата на
посочения срок, а чл.15 гласи, че заемодателя дължи неустойка в размер на
0,5 % от стойността на заемната сума за всеки просрочен ден, ако не върне на
падежа дължимата сума, заедно с уговорената лихва.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а
именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по
заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от
ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 526/2021 г.
на КвРС, както и представеният с исковата молба Договор за заем от
15.07.2020г.
Според депозираното възражение, ответникът оспорва единствено
недължимостта на претендираната от ищеца неустойка, като счита, че същата
е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави, а в условията на евентуалност счита, че уговорения размер е
прекомерен.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
3
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните
неустойката може да изпълнява и наказателна функция.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
непредаване на заетата сума в уговорения срок. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем. Чрез предвиждането на тази
разпоредба се цели да се обремени неоснователно заемателя с допълнителни
парични задължения, без това да бъде ясно отразено в общия размер на
подлежащата на връщане сума, а представено като санкция за неизпълнение
на задължения на заемателя. Налице е противоречие между клаузата за
неустойка и добрите нрави още при сключването на договора, от което
следва, че в конкретния случай не е налице валидно неуточнено съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
С оглед гореизложеното съдът счита, отговорността на заемодателя по
чл.14 и чл.15 от процесния договор за заеем се явява нищожна поради
противоречие с добрите нрави, от което следва, че липсва основание за
заплащане на сумата в размер на 12 423,60 лева.
Поради изложеното искът се явява неоснователен.
С оглед на горното и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника направените в производството разноски, които съгласно
приложен списък са в общ размер на 2 140 лева, от които 1070 лева
4
адвокатски хонорар в исковото производство и 1070 лева, адвокатски хонорар
в заповедното производство. И тъй като в о.с.з., процесуалният представител
на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ответника, съдът счита същото за основателно, в предвид фактическата и
правна сложност на делото и същото кследва да бъде намалено наполовина.
Т.е. на ответника следва да се присъди адвокатски хонорар в общ размер по
двете производство – исково и заповедно 1070 лева (535 лева в исково и 535
лева в заповедното производство).
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. В. с ЕГН ********** от гр.Варна,
ул.“****“, №51, ет.4, ап.13, иск за установяване в отношенията между
страните, че ответникът А. Д. П. с ЕГН ********** от с.*****, общ.Каварна,
ул.“****“, №2 му дължи сумата от 12 423,60 (дванадесет хиляди
четиристотин двадесет и три лева и шестдесет стотинки) лева,
представляваща договорна неустойка за периода 15.09.2020г. до 07.09.2021г.
по Договор за наем от 15.07.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. М. В. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“****“, №51, ет.4,
ап.13, да заплати на А. Д. П. с ЕГН ********** от с.*****, общ.Каварна,
ул.“****“, №2, сумата от 1070 (хиляда и седемдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
5