Определение по дело №386/2017 на Окръжен съд - Кюстендил

 

О    П    Р    Е   Д    Е    Л    Е    Н   И    Е

 

гр. Кюстендил, 08..11.2018 г.

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на осми ноември  две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                                                    ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                                   

 

като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. № 386 по описа за 2017 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

           

            Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

 

            Производството по делото е образувано след като с разпореждане №137 от 01.10.2018 г., постановено от Председателя на ІІ ГО на ВКС преписката е върната на ОС – Кюстендил за администриране и произнасяне по „касационна жалба“ с вх.№3978/22.05.2018 г., депозирана от Н.Г.Ш., чрез адв. А. К. – К., в производство по чл.248 ГПК.

            Постъпила е молба, именувана „касационна жалба“ от Н.Г.Ш., чрез адв. А. К. – К. с искане за изменение на решение №73 от 05.04.2018 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.гр.д.№386 по описа за 2017 г. в частта за разноските, като се иска в полза на въззивника В.Г.К. да не бъдат присъждани разноски.

            Насрещната страна по искането е депозирала отговор, чрез който се оспорва основателността на молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК. Сочи се, че разходите за разноски са действително направени и същото се усатновявало от представените по делото доказателства в тази насока. По същество се иска молбата да бъде оставена без уважение.

            Искането за допълнение на решението в частта за разноските е направено от легитимирана страна и в срока по  чл. 248, ал.1 от ГПК - в срока за обжалване на постановеното решение, поради което същото е се явява допустимо.

            Разгледано по същество, съдът намира искането за неоснователно по следните съображения:

            Производство по в.гр.д.№386/2017 г. по описа на КнОС е образувано по подадена въззивна жалба от  В.Г.К., чрез пълномощника адв. М. Г.П.. Въззивникът е представил доказателства за сторени пред двете инстанции съдебни разноски, възлизащи общо на 2020 лева. Искане за присъждане на същите е направено от въззивника К. още с въззивната жалба, като е поддържано и в депозираната по делото писмена защита, където е уточнен реалният размер на сторените деловодни разноски, доколкото в представения по делото списък по чл.80 ГПК е допусната очевидна фактическа грешка при изчисляването им.

            С постановеното по делото решение Окръжен съд – Кюстендил е отхвърлил предявения иск за делба като неоснователен, като на въззивника К. са присъдени сторените от него разноски пред двете инстанции, възлизащи общо на 2020 лева. 

            При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

            Систематичното място на нормата на чл.355 ГПК, а именно в глава Двадесет и девета „Съдебна делба” от ГПК, я прави специална спрямо общите норми на гражданския процес, регламентиращи присъждането на сторените в исковия процес разноски. Разноските при делбеното производство се присъждат върху размера на признатите дялове. До този извод се достига при тълкуване правилото на  чл. 355 ГПК, както и постановките на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, според което разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила за възлагане на разноските.

            В случая обаче с постановеното по делото решение КнОС е отхвърлил иска за делба като неоснователен. В този случай в тежест на ищеца остават сторените от ответника разноски, ако искът е бил оспорен от него и същия е поискал присъждане на разноски. Това правило се прилага и за по горните инстанции в случай, че оспорването на жалбата е неоснователно, каквато е настоящата хипотеза /В този смисъл Определение №197 от 04.10.2017 г. по ч.гр.д№3472/2017 г., I Г.О. на ВКС./.

            Неоснователно е възражението , че разноски за това производство не следва да се присъждат с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК. Направените разноски се дължат на общо основание по реда на чл. 78 ГПК, тъй като са във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на постановения от първата инстанция съдебен акт. Правилото на чл. 355 ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, поради което и решението по допускане на делбата не е било предмет на последващ инстанционен контрол от въззивния съд – изрично Определение № 255 от 9.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 563/2012 г., I г. о.

            При този изход на спора и с оглед доказаността на сторените от въззивника разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно дадените от ВКС указания в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, въззивният съд намира, че правилно е присъдил в полза на В.Г.К. разноски в размер на 2020 лева за двете инстанции.

            Съобразявайки изложеното, съдът намира молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

 

            Воден от горното, съдът

 

                                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№3978/22.05.2018 г.,с направено искане от въззиваемата по делото Н.Г.Ш., чрез адв. А. К. – К., за изменение на решение №73 от 05.04.2018 г., постановено по в.гр.д.№386 / 2017 г. на Окръжен съд – Кюстендил, в частта за разноските, с което се претендира в полза на въззивника В.Г.К. да не бъдат присъждани разноски.

            Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при обосноваване на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, по аргумент от чл. 248, ал.3, изр. второ от ГПК.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ : 1.                          

 

                                                                                 2.