Решение по дело №621/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по подадена жалба от ... Цв. Д., в качеството й на пълномощник на Х. С. М. от с. Драганово, обл. В. Търново, срещу Решение №1012-04-66#1/25.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което решение е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №2103-04-54#21/28.07.2023г. на ръководителя на отдел “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – В. Търново. Жалбоподателят счита, че неправилно с обжалваните актове на органите на ТП на НОИ е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. Счита че за него са из пълнени всички изисквания, като неправилно положеният трудов стаж за периодите от не е зачетен като такъв от втора категория труд. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата, тъй като стажът на жалбоподателя през периоди не е при условията на втора категория труд. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира за присъждане на разноски – възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Х. С. М. е подал заявление с вх. № 2113-04-869/15.06.2021г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № 2113-04-869#11/30.8.2021г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - В.Търново е отказано да бъде отпусната поисканата от Х. С. М. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от КСО. Като мотив за постановения отказ в разпореждането е посочено, че заявителят има навършена изискуема възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, но няма изискуемия 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, както и че има изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, но няма изискуемата възраст. Х. М. е обжалвал това разпореждане по административен ред, като с Решение № 1012-04-155#1/15.10.2021г. директорът на ТП на НОИ – В. Търново е потвърдил обжалваното разпореждане. В решението са изложени съображения, че спорният трудов стаж за времето от 01.03.1990г. до 31.12.1999г., положен от М. при осигурителя „Захарни заводи“ АД – Горна Оряховица, е такъв е от трета категория и не са налице условията за прилагане на т. 20 от ПКТП/отм./ доколкото от събраните доказателства се установявало, че водещата длъжност за периода е „шлосер“.

След обжалване по съдебен ред с Решение №194/19.07.2022г. по АД №684/2022г. по описа на АСВТ е отменено Решение №1012-04-155#1/15.10.2021г. на Директор на ТП на НОИ - В.Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №2113-04-869#11/30.8.2021г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - В.Търново, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката е върната на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от Х. М. заявление с вх. №2113-04-869/15.06.2021г., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на препис от решението. В мотивите на този съдебен акт е посочено, че по отношение на заеманата от жалбоподателя длъжност „шлосер - ел. заварчик“ за периодите от 01.03.1991г. до 25.11.1996г., от 01.01.1997г. до 20.11.1998г. и от 20.12.1998г. до 31.12.2000г. следва да се приложат правилата за длъжността „ел.заварчик“ и положеният до края 1999г. труд на тази длъжност да бъде признат за ІІ категория на основание т.20 от ПКТП /отм./.

Това решение на АСВТ е оставено в сила с Решение №7574/10.07.2023г. по АД №10710/2022г. по описа на ВАС.

След приключване на съдебното производство и връщането на делото като преписка на ТП на НОИ – В. Търново е издадено Разпореждане №2103-04-54#21/28.07.2023г. на ръководителя на отдел “Пенсионно осигуряване” с което отново е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Това разпореждане е било обжалвано по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО, като с Решение №1012-04-66#1/25.09.2023г. директора на ТП на НОИ – В. Търново жалбата срещу разпореждането е отхвърлена. Това решение е връчено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка на 13.10.2023г. Жалбата срещу него е подадена чрез ТП на НОИ – В. Търново на 16.10.2023г. и заведена там с вх. №2103-04-54/16.10.2023г. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена от лигитимирано лице, адресат на оспорвания административен акт, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен орган, в рамките на осъществен административен контрол върху акт на основание чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “а” от КСО. Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК.

За да потвърди разпореждането, с което на жалбоподателят е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, директорът на ТП на НОИ е приел, че към 15.06.2021г. – датата на подаване на заявлението, Х. М. има навършена възраст 58г., 8 месеца и 3 дни, приел е, че е налице осигурителен стаж от втора категория труд от 11г., 6 месеца и 10 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 27г., 7 месеца и 12 дни. Посочено е, че с допълнително зачетения като осигурителен стаж от втора категория труд за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2000г. жалбоподателят отново не придобива 15г. стаж от втора категория труд. Направен е извод, че в случая не са налице изискванията на чл. 69б от КСО.

Въз основа на приетите по делото имени доказателства, вкл. и влезлите в сила съдебни актове по АД №684/2021г. по описа на АСВТ и АД №10710/2022г. по описа на ВАС се установява, че жалбоподателят е работил в Завод за нестандартно оборудване и в РМЗ за длъжностите „ел. заварчик“ и „шлосер“, „шлосер - ел. заварчик“. При първоначалното административно производство органите на ТП на НОИ са приели, че Хр. М. е заемал посочените длъжности както следва: през 1983г. – „шлосер ЦНО“; през 1984г. –„шлосер II ЦНО“; от 1985г. до 1988г. – „шлосер ЦНО“; през 1989г. - „шлосер ЗНО“; за м.01 и м.02 1990г. заеманата длъжност е „шлосер“, а от месец 03.1990г. до месец 12.1990г. длъжността е „котляр“; през 1991г., 1993г., 1994г. – длъжност „шлосер - ел. заварчик Монтажен цех“; през 1992г., 1996г., 1997г., 1999г. и 2000г. заеманата длъжност „шлосер - ел. заварчик“, през 1995г. е бил на длъжност „ел. заварчик РМЗ“; от 2001г. до 2003г. е бил на длъжност „сърцар – формовчик“.

В съдебното решение на АСВТ по АД №684/2021г. е прието, че жалбоподателят за периода от 02.11.1983г. до 28.02.1990г. е заемал длъжността „шлосер“ в завода, а от 01.03.1990г. до 28.02.1991г. е бил преназначен на длъжност „котляр“ в монтажния цех на завода. Длъжността „шлосер - ел. заварчик“ в цех „Монтажен“ към тогавашния „Захарен комбинат – Г. Оряховица“ е заемал за времето от 01.03.1991г. до 25.11.1996г., от 01.01.1997г. до 20.11.1998г. и от 20.12.1998г. до 31.12.2000г., като за времето от 25.11.1996г. до 31.12.1996г. е преминал на работа като „чистач на отливка“ в Леярен цех на предприятието и от 20.11.1998г. до 19.12.1998г. на длъжност „работник по разтоварване на вагони“. За периода от 01.01.2001г. до 11.02.2003г. е заемал длъжността „сърцар-формовчик“ в цех „Металконструкции (до 01.05.2001г.) и в цех „Леярен“ (след 01.05.2001г.). В съдебното решение е прието, че за времето, през което жалбоподателят е заемал длъжността „шлосер - ел. заварчик“ в следните периоди: 01.03.1991г. до 25.11.1996г., от 01.01.1997г. до 20.11.1998г. и от 20.12.1998г. до 31.12.2000г. положеният труд следва да се зачете както такъв от втора категория.

Спорни между страните по делото са въпросите относно полаганият от жалбоподателя труд през периодите от 01.11.1983г. до 01.03.1990г., от 01.03.1990г. до 01.03.1991г. и от 01.01.2001г. до 31.05.2001г. и дали той отговаря на изискванията за такъв, положен при условията на втора категория труд, като и дали ако това е така той придобива право на пенсия при условията на чл. 69а, ал. 2 от КСО.

За тези периоди от фактическа страна не съществува спор, че жалбоподателят е работил в монтажния цех на същото предприятие, като е заемал длъжността „шлосер“ за периода от 02.11.1983г. до 28.02.1990г.; длъжност „котляр“ за периода от 01.03.1990г. до 28.02.1991г.; длъжността „сърцар-формовчик“ за периода от 01.01.2001г. до 11.02.2003г.

С разпоредбата на чл. § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО законодателно е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО и чл. 15, ал. 1 от НПОС възраст, ако отговарят на установените в същата три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е полагало труд от първа или втора категория, второто – да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст и последното изискване е навършването на определена възраст. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие за да бъде придобито правото на пенсия. Съгласно Заключителната разпоредба към ПМС №235/20.10.98 г. обн. ДВ бр. 123/98 г., за приемане Правилник за категоризация на труда при пенсиониране/ПКТП/, пар. единствен т. 3 е създаден § 2, който разпорежда, че трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31.12.1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризация на труда при пенсиониране. Тази разпоредба указва, че категорията на съответния вид труд се определя такава, каквато е била по действащия към момента на полагане на труда правилник. В разпоредбите на ПКТП/отм./ изчерпателно са изброени професиите, длъжностите и видовете работа от съответната категория. При категоризирането се взема предвид действително извършваната работа, независимо от отрасъла, в който е положена, като при изменение на наименованието й, без промяна в характера, категорията се запазва – чл. 67, ал. 1 и чл. 68 от ПКТП/отм./.

С оглед принципа на служебното начало и чл. 9, ал. 2 от АПК пенсионните органи са длъжни да събират доказателства с цел правилното установяване на вида и характера на трудовите дейности, посочени в съответния документ по чл. 40, ал. 1 от НПОС. Когато те не са сторили това, при съдебно обжалване съдът е длъжен да установи обективната истина за вида и характера на трудовите дейности, формиращи осигурителния стаж за пенсия. Затова, когато осигурителят - работодател не е бил прецизен при изписване на наименованието на заеманата от работника или служителя длъжност, вида и характера на изпълняваната от този работник или служител работа може да бъде установявана от съда чрез всички допустими доказателствени средства, като от своя страна разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО въвежда допълнително изискване, стеснявайки кръга на допустимите доказателства, като повелява, че категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания.

Фактическата обстановка по спора, очертана на базата на събраните по делото доказателства сочи, че за процесните периоди от 02.11.1983г. до 28.02.1990г.жалбоподателят е полагал труд в „Цех за нестандартно оборудване“, като е заемал длъжността „шлосер“. До преназначаването си на длъжност „котляр“, считано от 01.03.1990г., длъжността на жалбоподателя като наименование остава непроменена, а се променят названията на обектите/местата, където се упражнява тази длъжност, като промяната е свързана с промяна наименованието на предприятието работодател и негови структурни звена – през 1983г. – „шлосер ЦНО“; през 1984г. –„шлосер II ЦНО“; от 1985г. до 1988г. – „шлосер ЦНО“; през 1989г. - „шлосер ЗНО“; от месец 01.1990г. заеманата длъжност е „шлосер“. В този смисъл няма обективни данни за изменение на трудовата функция на жалбоподателя, от които да се направи обоснован извод в смисъл, че същият за процесните периоди е заемал различна длъжност, осъществяваща други, а не посочените функции.

В тази връзка следва да се направи разграничение между другите длъжности, които са съществували в същото работно звено и са участвали съвместно с оспорващия в трудовия процес, които са били „шлосер“, „шлосер ел. заварчик“ и „заварчик“. Видно от допълнителното заключение на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, в механичния цех „ЦНО“ през периода 1983 – 1987г. са съществували и трите длъжности /“шлосер ел. заварчик“ се появява в разписанието според експертизата през 1984г./ като наличието на такива обособени длъжности явно е било обосновано с извършването на различни по вид дейности. Според основното и допълнителното заключение на СТЕ работещите в цеха за нестандартно оборудване са били в еднаква степен изложени на неблагоприятни въздействия на трудовата дейност, като са полагали труд в една и съща работна среда, но това обстоятелство само по себе си не предопределя извода, че трудовата им дейност е била с еднаква степен на вредност и тежест по смисъла на тези понятия, който влагат в тях нормативните разпоредби на ПКТП/отм./.

Видно от основното заключение на СТЕ трудът, полаган от Хр. М. на длъжността „шлосер“ е несъпоставим като трудова функция, условия, вредност и тежест с този, полаган от лицата, изброени в т.16 и т. 26 от ПКТП/отм./, а липсват обективни данни, по които да се направи сравнение и да се даде оценка на този труд спрямо полагания от работниците, посочени в т. 42 от ПКТП/отм./. В допълнителното заключение на експертизата по въпрос №9 вещото лице е посочило, че поради липса на писмени доказателства не може да се установи дали натовареността и интензитета на трудовия процес за длъжностите „шлосер“ и „ел. заравчик“ в ЦНО са били идентични.

В показанията на разпитания по делото свидетел Д. И., който е работил през процесния период заедно с жалбоподателя в същия цех, се съдържа информация досежно отделни видове дейности, които са били възлагани на лицата, заемащи длъжностите „шлосер“, „шлосер ел. заварчик“ и „заварчик“. Свидетелят посочва категорично разграничаване на длъжността „ел. заварчик“ от останалите две, тъй като това по неговите думи са били лица, които са занимавали само с един вид дейност, която не е била възложена за изпълнение на другите категории работници. В показанията си св. И. твърди, че в определени случаи често се е налагало шлосерите да извършват и дейности, които са възлагани на лицата „шлосер ел. заварчик“, поради естеството на работния процес и количеството работа. По отношение на вредните въздействия на работната среда спрямо всички, заети в цеха, показанията на свидетеля напълно съвпадат с установеното от вещото лице и приетото от съда по АД №684/2021г. Със свидетелските показания обаче не може да се установи точно заеманата от жалбоподателя длъжност, нито да се застъпи фактически извод, че работата, която са изпълнявали лицата на посочените по-горе отделни длъжности е била еднаква.

С влезлите в сила съдебни решения по АД №684/2021г. на АСВТ и АД №10710/2022г. на ВАС е прието, че трудът, полаган от жалбоподателя на длъжност „шлосер ел. заврачик“ е такъв, положен при условията на втора категория, като този извод на съдилищата е направен при ясно разграничаване на функциите на двете длъжности поотделно „шлосер“ и „ел. заварчик“, като е прието, че съчетаването на двете длъжности се извършва в една и съща работна среда при липса на данни по отношение на времевото разграничение между тях. Настоящият състав напълно споделя фактическият извод, че при комбинираната длъжност „шлосер ел. заварчик“ са налице специфични условия за работа на едната длъжност, като заварчикът може да върши работата на шлосера, но не и обратното.

Това разграничение, както и обстоятелството, че в цеха са съществували длъжности както „шлосер“, така и „шлосер ел. заварчик“ способства разбирането, че организацията на трудовия процес е наложила обособяването на комбинираната длъжност с оглед специфичните нужди и количеството работа, но това са били отделни длъжности, изпълнявани от отделни лица, като съвместното им съществуване предполага подход на разделение между трудовите им функции. Как на практика е бил организиран работния процес няма годни доказателства. Напълно възможно е било на жалбоподателя да са били възлагани и други задачи, непряко свързани с длъжността, на това не предразполага да се приеме, че той трайно е упражняла длъжност, съвместяваща функциите на ел. заварчик.

При така установените обстоятелства съдът приема, че не е доказано, че през процесния период, когато жалбоподателят е заемал длъжността „шлосер“, същият е полагал труд при условията на втора категория.

По отношение на процесния период от 01.03.1990г. до 28.02.1991г., когато оспорващият номинално е заемал длъжност „котляр“, отново са налице противоречиви данни относно вида и характера на упражняваната от него дейност. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с допълнително споразумение №97/01.03.1990г. Хр. М. е преназначен на длъжност „котляр“, но с друго допълнително споразумение, със същия номер и дата, той е преназначен на длъжност „шлосер ел. заварчик“/вж. стр. 133-134 от делото/. В изисканата по реда на чл. 192 от ГПК информация от правоприемника на работодателя „Захарни заводи“ АД е посочено, че длъжността „котляр“ е била съкратена/закрита, поради което М. е бил преназначен на длъжност „шлосер ел. заварчик“ в същия цех, а трудова характеристика за длъжността „котляр“ за него няма. В трудовата книжка на жалбоподателя е извършена поправка, като е зачеркната длъжността "котляр" и е вписана „шлосер ел. заварчик“/стр. 135 от делото/. Посочените обстоятелства обаче изобщо не са отчетени от органите на ТП на НОИ – В. Търново, като в изготвения Констативен протокол №КП-5-04-01068334/31.01.2022г. за извършената проверка по разходите на ДОО за „Захарни заводи“ АД само е посочено, че Хр. М. е заемал длъжност „котляр“. Същото е отразено и в издадените от „Захарни заводи“ АД удостоверения УП-3 с №26/12.01.2022г. и №151/01.02.2022г./стр. 213 и 214 от делото/. В решението на ответника е изведен правен извод за полагане на труд при условията на трета категория за този период, но обоснован с липсата на изискванията по т. 5б от ПКТП/отм./.

В тази връзка събраните по делото нови писмени доказателства изясняват от фактическа страна характера на упражняваната от жалбоподателя дейност през процесния период, като подкрепят неговите твърдения, че е продължил да изпълнява същата трудовата дейност на предишното място. Налице са данни, предоставени от работодателя по отношение на сключените допълнителни споразумения по трудовия договор на жалбоподателя, които преценени съвкупно с писмените доказателства и обясненията на жалбоподателя предполагат логичния извод, че Хр. М. не е упражнявал длъжност „котляр“, за изпълнението на чиято отсъстват данни при работодателя, а е упражнявал трудова дейност на посочената в едното от допълнителните споразумения длъжност „шлосер ел. заварчик“. Съответния запис е отразен в трудовата книжка, като е била удостоверена извършена поправка. Самата трудовата книжка е водена редовно, съгласно действащата през периода Наредба за трудовите книжки, одобрена с ПМС №149 от 20.03.1953г., обн. Изв. – бр. 26 от 1953г., изм. бр. 74 от 1960г. и изискванията по т. 6 от Инструкция №2492 за реда за и начина за издаване на документи за трудов стаж, издадена от МФ, Комитета по труда и работната заплата и ЦС на профсъюзите, обн. в ДВ, бр. 20 от 12.03.1968г., изм. и доп. бр. 48 от 1975г., поради което записите в нея могат да служат като доказателство.

Ето защо по отношение на този период настоящият състав приема, че жалбоподателят е полагал труд като „шлосер ел. заварчик“, който труд следва да се зачете като такъв при условията на втора категория. Мотиви за това, че трудът на длъжност „шлосер ел. заварчик“ следва да се признае за такъв от втора категория, са изложени подробно в съдебните решения по решения по АД №684/2021г. на АСВТ и АД №10710/2022г. на ВАС, известни на страните.

По отношение на периода от 01.01.2001г. до 01.05.2003г., когато жалбоподателят е заемал длъжността „сърцар-формовчик“, стажът е зачетен като такъв от трета категория, поради липсата на изискванията по чл. 2, т. 4 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране/НКТП/. За този период не е спорно между страните, че жалбоподателят е полагал труд на посочената длъжност в цех „Металконструкции“. Съгласно чл. 2, ал. 4 от НКТП от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на цех включително при производството, леенето и пластичната обработка на металите без включените в чл. 1, т. 7/последните са от първа категория/. От своя страна чл. чл. 9, ал. 8 от Инструкция №13 от 31.10.2000г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, издадена от управителя на НОИ, причислява към втора категория работниците (без обхванатите с т. 7 на чл. 1 от наредбата), инженерно-техническите специалисти и ръководните специалисти до ръководител на цех включително в обособените цехове и звена, свързани с производството, леенето и пластичната обработка на металите в металургичните заводи, в машиностроителните предприятия, ремонтните заводи и всички други предприятия, реализиращи такава дейност.

Неоснователни са доводите на оспорващия за необосновано и неправилно прилагане на чл. 2, т. 4 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване предоставя на Министерския съвет компетентността да определи кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. По силата на тази законова делегация е приета Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 123 от 23.10.1998г., в сила от 1.01.2000г.), чието прилагане е осигурено от Инструкция №13 от 31.10.2000г., издадена от Управителя на Националния осигурителен институт на основание § 4 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата.

Поради това, като е приел, че не са изпълнени съвкупно изискванията на посочените нормативни актове за посочения период, органите на ТП на НОИ правилно са категоризирали труда като такъв от трета категория.

В обобщение на гореизложеното трудът на жалбоподателят за процесния период от 01.03.1990г. до 28.02.1991г. следва да бъде зачетен като положен при условията на втора категория, а за останалите спорни периоди – от 02.11.1983г. до 28.02.1990г., когато е заемал длъжността „шлосер“ и от 01.01.2001г. до 01.05.2003г., когато е заемал длъжността „сърцар-формовчик“ цех „Металконструкции“, положеният труд следва да се зачете като такъв от трета категория. В случая не е налице изпълнение на изискването за наличие на трудов стаж от 15 години при условията на втора категория труд.

В заключение следва да се посочи, че съдът намира за неоснователни възраженията за неправилно третиране на положения от жалбоподателя труд, обосновани с твърдени обстоятелства, че на други лица, работили при същите условия, положения труд е зачетен като такъв от втора категория. На първо място няма обективни данни по делото за съпоставимост между трудовата дейност на оспорващия и тази на посочените от него трети лица/С. М. и М. М./, а по отношение на М. М. са налице доказателства, че същият е изпълнявал длъжността „шлосер ел. заварчик“, за която както се посочи положеният труд се зачита като такъв от втора категория.

На второ място дори и органите на ТП на НОИ неправилно да са определили категорията труд на други лица, това не може да влече изгодни за жалбоподателя правни последици.

След като по делото не е установено наличието на изискуема предпоставка, визирана в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, а именно – жалбоподателят да е работил 15 години при условията на втора категория труд, както и не съществува спор относно липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 1 от КСО, то искането на жалбоподателя да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст е неоснователно.

По изложените съображения, обжалването решение на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е оставено в сила разпореждане на началника на отдел “Пенсионно осигуряване”, с което е отказано отпускане на пенсия на жалбоподателя е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Съобразно изхода на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК в размер на 150 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на Х. С. М. от с. Драганово, обл. В. Търново, срещу Решение №1012-04-66#1/25.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново.

ОСЪЖДА Х. С. М. от [населено място], обл. В. Търново, [ЕГН] да заплати на ТП на НОИ – В. Търново разноски по делото в размер на 150/сто и петдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.