Р
Е Ш Е Н И Е № 260276
гр. Хасково, 28.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7 –и
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Галя Ангелова, като разгледа докладваното от съдия
Иванова-Георгиева гр. д. № 2635 по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от „Мустанг Аутосървис“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България“ № 33, със
съдебен адрес ***, чрез адвокат К.Я. против „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД /“БТК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 115И, чрез юрисконсулт А.М..
Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало договорно
правоотношение, по силата на което на 14.04.2020г. е придобил правото на
собственост върху мобилен телефон марка „SAMSUNG“ модел „GALAXY Z FLIP“ с IMEI *************** срещу продажна цена в размер на 2149,98 лева. В срока на гаранция, а именно
6 месеца от покупката, закупеният мобилен телефон дал дефект /при разговор не
се чувало, като само при функция високоговорител можело да се проведе
разговор/. Поради тази причина на 28.09.2020г. телефонът бил предаден за ремонт,
за което била издадена сервизна карта № ********** от 28.09.2020г. Ищецът твърди,
че е предал мобилния апарат в оригиналната му опаковка, придружен с гаранционна
карта и бил приет в перфектно състояние, без забележки, като при предаването му
била предоставена парола за достъп /за отключване на телефона/.
На 10.10.2020г. на пълномощника на ищцовото дружество бил връчен протокол
за отказ от гаранционен контрол № OGS009047830 от 05.10.2020г.,
в който не били отразени установени върху мобилния апарат механични увреждания,
а единствено били дадени указания за премахване на поставени кодове, шаблони,
пръстови отпечатъци и акаунти от устройството. Поради породени съмнение за
недобросъвестност пълномощникът Т.Д. отказала да изнесе мобилното устройство и
на място в магазина след въвеждане на предоставената вече парола за достъп деактивирала
опциите за пръстови отпечатъци и лицево разпознаване. След това били оформени
нови документи за връщане на устройството и нов прием за ремонт. За посочените
действия била издадена нова сервизна карта № ********** от 10.10.2020г. и
протокол за връщане на телефона, който бил подписан с особено мнение от
пълномощника, тъй като в действителност същият не бил връщан и изнасян от
магазина.
На 10.10.2020г. била подадена молба с вх. №20_33221_10.10.2020г. до
ответника, с която е поискано решението за отказ от гаранционно обслужване да
бъде преразгледано, да бъде поправен мобилният телефон безвъзмездно, а в случай
на невъзможност да бъде отстранена повредата да бъде предоставен друг мобилен
апарат, без да се извършва заплащане от клиента. В молбата бил предоставен
10-дневен срок за отговор, като в случай на неизпълнение на задълженията по
договора да се счита за изявление за развалянето на същия, поради което
трябвало да се върне заплатената продажна цена в размер на 2149,98 лева. По
депозираната молба бил получен отговор на 21.10.2020г., с което ответникът
уведомил, че към момента се осъществявал ремонт на телефона.
В последствие след като на 27.10.2020г. пълномощникът на ищцовото дружество
бил уведомен, че телефонът не може да бъде ремонтиран безплатно, поради което
или трябвало да се заплати извънгаранционен сервиз, или щял да бъде върнат
обратно без отстраняване на дефекта, поради което на 28.10.2020г. ищецът
предоставил нов срок за отремонтиране на телефона – 10.11.2020г. в противен
случай договорът щял да се счита за развален, поради което трябвало да се върне
заплатената продажна цена в размер на 2149,98 лева.
На 29.10.2020г. пълномощникът на ищцовото дружество отказал да приеме мобилния
телефон, тъй като не бил ремонтиран. Отказът за извършване на ремонт се
основавал на механична повреда – изкъртено парче от корпуса при слушалката.
При така изложените факти и обстоятелства ищецът счита, че договорът за
покупко-продажба между страните е развален, считано от 10.11.2020г., поради
неизпълнение на задължението на ответника за отстраняване на възникнал дефект в
гаранционния срок на продажбената вещ. Уточнява, че характер на уведомление за
разваляне на договора имали не само клиентско оплакване с № ID
2844868765426211824_28.10.2020г. и уведомление с вх. № 20_35626_28.10.2020г.,
но и самата искова молба. Оспорва да е причинил повреда на мобилното
устройство, поради което счита, че неправилно е било отказано извършването на
ремонт.
С тези мотиви ищецът претендира сума в размер на 2149,98 лева, представляваща заплатена продажна цена за мобилен телефон марка „SAMSUNG“ модел „GALAXY Z FLIP“ с IMEI ***************, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от 11.11.2020г. до окончателното изплащане. Претендират се направените
разноски по делото.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявеният иск и
пледира за неговото уважаване. Претендира направените разноски, за които
представя списък по чл. 80 от ГПК. В предоставения срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
искова молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Оспорва качеството на купувач по процесното продажбено правоотношение на
ищеца и съществуването на договорно правоотношение между страните по делото.
Счита искът за недоказан и необоснован от изложените в исковата молба факти и
обстоятелства и приложените към нея доказателства. Посочва, че с исковата молба
се цели внушаване на вина на „БТК“ ЕАД, макар обективно противоправно поведение
от страна на ответното дружество да липсва. Не са представени никакви
доказателства, които да подкрепят изложената теза за повреждане на процесния
мобилен апарат след предаването му за ремонт от гаранционния сервиз или от
мобилния оператор. В тази връзка се оспорват като неверни и недоказани
твърденията, че искането за отключване на телефона и изчистването на
разпознаването на пръстови отпечатъци е направено умишлено с недобросъвестна
цел да се прикрие извършеното увреждане и то да се вмени в тежест на
потребителя. Обобощава се, че изложената в исковата молба фактическа обстановка
се основава единствено на предположения, като дори не става ясно какво всъщност
твърди ищеца – увреждане на мобилния апарат по вина на служители на ответника,
на гаранционния сервиз или на самия ищец.
Ответникът отрича и изразената теза за липса на механична повреда на
мобилния апарат. Такава е имало и е била констатирана от външен независим
оторизиран сервиз. При прегледа на телефона е била установена повреда, причинена
от неправилна употреба – претоварване, механична повреда или удар. Доколкото
обхватът на гаранцията се отнася само за проявени фабрични дефекти,
извършването на ремонт е отказано. Оспорва се и употребата на понятието
потребител по отношение на ищеца и прилагането на разпоредби от закона за
защита на потребителите, тъй като същият е търговско дружество и са налице
търговски отношения.
С тези мотиви се моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендират се направените разноски по делото. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно
заседание ответникът не се явява и не изпраща представител. С молба с вх. рег.
№ 264314 от 09.03.2021г. отговорът на исковата молба се поддържа и се пледира
за постановяване на отхвърлително решение.
Съдът, като взе
предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаването
на предявения иск на първо място следва да бъде установено съществуването на
договорно правоотношение между страните по силата, на което ответникът да е
прехвърлил правото на собственост върху процесната вещ на ищеца, а ищецът да е
заплатил уговорената продажна цена.
Между страните е
спорен въпросът за съществуването на договор за покупко-продажба, тъй като
ответникът твърди, че мобилният телефон е предоставен във връзка с договор
за мобилни услуги, сключен на 14.04.2020г. с лицето Т.Г.Д., съответно страна по
продажбеното правоотношение била тя, а не - ищецът.
Относно наличието на облигационно правоотношение по делото са събрани
различни писмени доказателства, представени и от двете страни. От една страна
са представените от ответника договор за предоставяне на мобилни услуги от
14.04.2020г. с лицето Т.Д. и справка от системите на ответника, а от друга
страна са представените от ищеца - фактура № ********** от 14.04.2020г.,
фискален бон от 14.04.2020г., инвентаризационни описи на ДА за периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г. на ищцовото дружество и документ № ********** от
25.01.2021г.
След извършване на анализ на посочените доказателства в тяхната съвкупност
и всяко едно поотделно съдът намира, че между страните по делото е бил сключен
договор за покупко-продажба на 14.04.2020г. с предмет мобилен телефон марка „SAMSUNG“ модел „GALAXY Z FLIP“ с IMEI ***************.
Съгласно чл. 293, ал. 1 от ТЗ за
действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма
само в случаите, предвидени в закон. Доколкото в настоящия случай страните по твърдяното
облигационно правоотношение са търговци, то и сключеният между тях договор
следва да се квалифицира като търговска сделка. Същевременно в разпоредбите на
ТЗ липса изрична норма, предвиждаща форма за действителност на търговската
продажба – следователно договора за търговска продажба е неформален.
Непротиворечиво е разрешаван въпросът за
установяването на продажбено правоотношение и неговото съдържание чрез
представянето на фактури, имащи съдържанието предвидено в чл. 6 от Закона за
счетоводството. „Фактурата може да се
приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в
случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката
– вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили
подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й“ – в този
смисъл решение № 20 от 25.03.2013г. по т.д. № 206 по описа за 2012г. на ВКС, I т.о., решение № 62 от
25.06.2009 г. по т. д. № 546 по описа за 2008г. на ВКС, II т.
о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.
д. № 454 по описа за 2008 г. на
ВКС, II т. о., решение № 71 от 22.06.2009 г. по т.
д. № 11 по описа за 2009г. на ВКС, I т. О. и
други.
Ето защо съдът намира, че от представената
по делото фактура може да се направи извод за съществуването на договор за
покупко-продажба между страните с описаните в нея съществени условия.
Освен неформален, съгласно чл. 318, ал.
1 от ТЗ договорът за търговска продажба е и консенсуален, тоест сключването му
е предпоставено единствено от постигането на съгласие между страните относно
съществените елементи от съдържанието на сделката. От това следва, че
предаването на вещите и заплащането на цената им не са елемент от фактическия
състав на търговската продажба, а имат значение за изпълнението на
произтичащите от договора задължения – ако не е уговорено друго, заплащането на
цената е поставено в зависимост от предаването.
Съдът не
възприема тезата, че договорът за покупко-продажба на процесната вещ е сключен
с лицето Т.Д., което се извеждало от представения договор за мобилни услуги.
Видно от съдържанието на представения договор с него се предоставят мобилни
услуги на лицето Т.Д. срещу заплащането на определена цена месечно, но в
условията на този договор не е включена уговорка за закупуване на каквото и да
е мобилно устройство. Единствено на стр. 7 от договора е предвидено, че при
предсрочно прекратяване на договора абонатът дължи на „БТК“ ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките на абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора. Посочената клауза обаче е
принципна и не води до извод за закупуването на процесното мобилно устройство.
Представената от
ответника справка от системите му е частен документ, изготвен от една от
страните в полза на твърденията й, поради което съдът го цени с оглед всички
останали доказателства по делото. От самата справка е видно обаче, че е
издадена фактура за продажбата и фактурата е с номер 62373726, който номер
съответства на представената от ищеца фактура. Това обстоятелство представлява
неизгоден за ответната страна факт и следва да се цени с висока доказателствена
стойност. Същевременно представената по делото фактура е издадена от служител
на дружеството-ответник и като получател е вписано дружеството ищец. В подкрепа
на извода за съществуването на договорно правоотношение между страните са и
представените от ищеца доказателства за включването в активите на дружеството
на процесния мобилен телефон.
От събраните по
делото доказателства се установява и изпълнението на задълженията по
продажбеното правоотношение – купувачът е заплатил продажната цена (видно от
представения фискален бон), а продавачът е прехвърлил правото на собственост и
е предал владението върху вещта (между страните не се спори за тези
обстоятелства).
За възникването
на процесното притезателно право в полза на ищеца следва да са възникнали
всички материални предпоставки (юридически факти) от сложния му фактически
състав, а именно да е отпаднало основанието за заплащане на продажната цена,
тоест да са били налице предпоставките за разваляне на договора и съответно
надлежно да е било упражнено възникналото потестативно право.
Настоящият
съдебен състав споделя становището на ответника, че в полза на ищеца не е
възникнало правото на разваляне на договора на основание чл. 113, ал. 3 вр. чл.
114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, тъй като законовата гаранция за съответствие на
потребителската стока с договора възниква само при наличието на потребителски договор,
какъвто в настоящия случай няма. Ищецът по делото и купувач по договора за
продажба е търговско дружество, а съгласно легалната дефиниция на понятието
потребител гласи, че потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Нормите на чл.
113 и чл. 114 от ЗЗП са специални и при наличието на съответните предпоставки
за приложението им, дерогират общите. След като в настоящия случай те не са
приложими, действат общите правила на ЗЗД. Разпоредбата на чл. 195 от ЗЗД
предвижда, че купувачът може да върне вещта поради наличието на недостатък и да
иска обратно цената, тоест налице е едно особено приложение на установената в
чл. 87 от ЗЗД възможност за разваляне с разликата, че развалянето не е
обусловено нито от наличността на вина у продавача (то е допустимо и когато продавачът
не знае за недостатъците), нито от безрезултатното изтичане на даден на
продавача срок за изпълнение.
Съгласно
чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има
недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление, като продавачът не
отговаря за тези недостатъци, които са били известни на купувача при
продажбата. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че продавачът
отговаря и за тези недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при
обикновен преглед, така наречените „скрити недостатъци“.
Нормата
на чл. 195, ал. 1 от ЗЗД е регламентирала възможностите за правна защита на
купувача, а именно: да
иска разваляне на договора и разноските
по продажбата, да задържи вещта
и да иска намаление на цената,
да иска отстраняване
на недостатъците за сметка на
продавача или да иска друга
стока без недостатъци. Исковете по чл. 195 от ЗЗД се погасяват
с изтичането на 6 месеца при продажбата на движими вещи.
Възможно
е страните да уговорят отговорност на продавача за недостатъци сходна на
законната чрез уговарянето на гаранционно задължение. С поемане на гаранцията
за качество, освен задължението да предаде вещта, се поема и паралелно
задължение за друга престация дължима само при определени условия-уверение, че
предметът на договора ще съхрани през определен срок (наречен гаранционен)
означените в гаранционното споразумение качества и свойства и че ще отстрани за
своя сметка онези недостатъци и повреди, които се появят в гаранционния срок и
представляват валиден гаранционен случай. Задълженията на продавача при
наличието на гаранция не се различават от тези по чл. 195, ал. 1 от ЗЗД.
Разликата е в срока, в който може да се иска някоя от възможностите. Следователно
чрез уговарянето на гаранция своеобразно страните удължават срока на
отговорността на продавача за недостатъци на вещта, предвидена в ЗЗД.
Между страните
не е спорно наличието на гаранционно задължение, предявяването на рекламация в
гаранционния срок, както и неизпълнението на поетото от ответника задължение да
отстрани за своя сметка недостатъците на предоставения мобилен апарат в
гаранционния срок. Ищецът първоначално е
поискал остраняване на недостатъците за сметка на продавача като е определил
срок за това, а под условие при неизпълнение на задължението на продавача в
срок е отправил волеизявление за разваляне на договора и връщане на продажната
цена.
Не се оспорва и обстоятелството,
че слушалката на телефона, закупен от ищеца, е била повредена, поради което се
затруднява обичайната употреба на телефона. Следователно налице е дефект, при
който закупената от ищеца вещ не е годна за обичайната си употреба, поради
което следва да се приеме, че е налице вещ с недостатък.
Всъщност основният спорен въпрос по делото е дали
този
недостатък, повредата на слушалката, представлява производствен дефект или
повредата е резултат от неправилна експлоатация, съхранение или употреба,
съответно дали е налице валиден гаранционен случай или не.
За изясняване на това
обстоятелство по делото са събрани множество доказателства – писмени, гласни,
включително е назначено изготвянето на съдебно-техническа експертиза.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля Т.Д., тъй като същите са подробни, хронологични и чрез тях се
пресъздават личните й впечатления. Въпреки това от анализа им не може да се
направи извод за осъществяването на повреда на телефона след предаването му за
гаранционен сервиз. Тежестта на доказване на това обстоятелство се носи от
ищеца и съответно следва да бъде установено при условията на пълно и главно
доказаване. Доказването може да се приеме за пълно само тогава, когато създава
сигурно убеждение в истиността на съответното фактическо твърдение. В настоящия
случай пълно доказване на обстоятелството, че повредата на телефона е
осъществена след предаването му за гаранционно обслужване не е повредено нито
пряко, нито косвено. Твърденията, че действията на оторизирания сервиз по
изискването за отключване на телефона и изчистването на разпознаването на пръстови отпечатъци са извършени единствено с цел да се
прехвърли отговорността от повредата на купувача, са недоказани. Същите
представляват предположения на ищеца от създаденото усещане в съзнанието на неговия
представител при извършване на действията по рекларамацията за
недобросъвестност. Този извод не се променя и от дадения в заключението на
назначената съдебно-техническа експертиза отговор на въпроса дали е необходимо
отключването на мобилен телефон от процесната марка и модел и осигуряването на
достъп до него с цел диагностика и ремонт отстраняването на опции за заключване
чрез пръстов отпечатък, лицево разпознаване и шаблони при предоставена парола
за достъп. Вещото лице е посочило, че с вярна парола за отключване на мобилния
апарат е възможен достъп до работната му среда, но същевременно е уточнило, че
оторизираният сервиз има протокол за работа, съгласно който не се извършва
оглед, диагностика и обслужване на мобилния апарат, докато не бъдат отстранени
всички защити до работната му среда. Следователно твърдението на ищеца, че
връщането за отстраняване на лицевото разпознаване и другите защити на телефона
е с цел прехвърляне на отговорността от увреждането, е толкова вероятно,
колкото е и извършването на това действие в изпълнение на вътрешните правила за
работа на оторизирания сервиз.
Твърдението
на ищеца, че мобилният телефон е предаден в перфектно външно състояние, поради
което няма как да е налице механична повреда – отчупване на парче от корпуса
при слушалката, също не се установява категорично по делото.
Действително
от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че при
приемането на процесната вещ за рекламация не са описани видими наранявания по
въшния вид на вещта. Направеният оглед на вещта при приемането й обаче е
извършен от лице, което не е професионалист и без специални средства.
От
заключението по назначената съдебно-техническа експертиза и от разясненията на
вещото лице при изслушването му се установя, че изводът за перфектното външно
състояние на мобилния телефон се основава единствено „на пръв поглед“, тоест
без използването на специални средства или методи. При използването на такива
обаче се установява, че има отлепване, охлузване, огъване и механично
нараняване на мобилния телефон, а именно: „отлепване
на дисплея от алуминиевата рамка, охлузвания на алуминиевата рамка в горната
част на телефона от предната страна, където е позиционирана слушалката,
наранявания по повърхностния слой по цялата горна част на отвора и на две места
отдолу на отвора на слушалката и огъване на детайл от вътршеността вътре в
отвора на алуминиевата рамка, където е позиционирана слушалката“. От това
следва извод, че макар и в протокола за приемане на вещта за рекламация да
пише, че е без видими забележки, не е изключено наличието на такива, тъй като
огледът при приемането за рекламация и огледът, извършен от служител на
сервиза, са с различна степен на детайлност и при използване на различни
средства и методи за извършването му.
По
отношение на конкретния дефект на телефона, а именно повреждането на слушалката
довела до невъзможност да се чува, освен при използването на високоговорител,
съдът намира, че не се установи причината за него да е фабричен дефект,
подлежащ на гаранционен сервиз. Вещото лице посочва, че причините за проблем на
слушалката могат да бъдат много, а именно – удари, счупвания, деформации,
корозия, наличие на течности, влага, софтуерни настройки, проблем в софтуера,
дефектна част и други. Следователно не е изяснено по ясен и категоричен начин
каква е причината за конкретния дефект на телефона и представлява ли тя гаранционен
случай, тъй като причина за констатирания недостатък може да бъде както такава
освобождаваща гаранта от задълженията му (удар, счупване, деформации, корозия,
влага, течност и други), така и такава подлежаща на рекламация (софтуерен
проблем, дефектна част).
В
протокола за отказ е посочено, че е налице механично повреждане на мобилния
телефон, тъй като е установено изкъртено парче от корпуса при слушалката.
Действително при извършения оглед на мобилното устройство от вещото лице
изкъртено парче от корпуса при слушалката не е установено. Вещото лице обаче
заявява многократно при изслушването си в съдебно заседание, че е извършен
единствено външен оглед. В самото заключение посочва, че е възможно да има
изкъртено парче от корпуса вътре в телефона, тоест не се изключва възможността
за наличието на описаната в протокола за отказ механична повреда. Наличието на
механична повреда е основание за отказ от гаранционно обслужване, независимо
дали тя е причината за конкретния дефект. Същевременно заключението на вещото
лице е прието без възражение от ищеца и без искане за поставяне на допълнителна
задача за извършване на оглед на телефона и отвътре с цел установяването на
произхода на повреждането му.
След като
от доказателствата по делото не може да се направи категоричен и единствено
възможен извод за осъществяването на твърдените от ищеца факти, а е налице
възможност за осъществяването на други със същата степен на вероятност, не може
да се приеме, че е осъществено пълно доказване, поради което и с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг.
чл. 154, ал. 1 от ГПК. Не може да се приеме, че в правната сфера на продавача е
възникнало задължението за ремонт на процесната вещ, тъй като не се установява
по безспорен начин наличието на гаранционен случай.
Ето защо
съдът намира, че в полза на ищеца не е възникнало потестативното право на
разваляне на договора, което да бъде надлежно упражнено и да доведе до отпадане
на действието му с обратна сила, тоест до връщане на даденото в изпълнение на
задълженията по договора. След като не са доказани всички материални
предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
същият следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
При този
изход на правния спор право на разноски има ответника на основание чл. 78, ал.
3 вр. ал. 8 от ГПК. Съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 от ГПК, във връзка
с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора и осъществената
защита, изразяваща се в изготвяне на отговор на искова молба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Мустанг Аутосървис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България“ № 33 против „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115И, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 2149,98 лева, претендирана като платена на отпаднало основание поради разваляне на сключен договор за покупко-продажба на мобилен телефон марка „SAMSUNG“ модел „GALAXY Z FLIP“ с IMEI ***************, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба – 11.11.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Мустанг
Аутосървис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково,
бул. „България“ № 33 да заплати на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
/“БТК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115И сума в размер на 100,00 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Окръжен
съд – Хасково.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.