Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260091
гр.Варна,
23.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№429/20г. по описа на
ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от П.Й.С. чрез процесуалния му
представител адв. М.Д., против решение №260150/20.07.2020г., постановено по
гр.д.№1109/19г. по описа на ВОС, гр.о./допусната е поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението с решение №260526/11.09.2020г.,
постановено по гр.д.№ 1109/19г., по описа на ВОС, гр.о., влязло в сила/, с
което е прието за установено по отношение на П./допусната е в
решението очевидна фактическа грешка при посочване личното име на ответника,
като действителното такова е П./ Й.С., че Г.Т.И., А.Т.Д., Д.И.Т. и А.И.М. са
собственици на реална част с площ от 900 кв.м. от недвижим имот с идентификатор
10135.2526.388 по КККР на гр.Варна, с обща площ от 2 216 кв.м., находящ се
в гр.Варна, м-т „Свети Никола“, с
граници на реалната част: ПИ №10135.2526.1495, ПИ №10135.2526.9521, ПИ
№10135.2526.1494 и останалата част от ПИ №10135.2526.388, при граници на целия
имот: ПИ №10135.2526.1495, ПИ №10135.2526.9521, ПИ №10135.2526.1494, ПИ
№10135.2526.387, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност и
наследяване, с присъединяване владението от техните праводатели съпрузите И.Т.М., починал на
25.06.2004г. и Г.Д. М., починала на 13.09.1991г., което е започнало
на 20.09.1966г. след предаване владението от Т.М.К./Т.Д.К./, въз основа на
договор за покупко-продажба на същия
имот и разписка за платена цена в размер на 1200лв., на осн. чл.79, ал.1 от ЗС, както и П.Й.С. е осъден да
заплати на Г.Т.И., А.Т.Д., Д.И.Т. и А.И.М. сумата от 3 378, 38лв.,
представляващи направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон,
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени.Претендират се разноски.
Въззиваемите Г.Т.И.,
А.Т.Д., Д.И.Т. и А.И.М. в депозирания
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, всички чрез процесуалния им
представител адв. К.К., поддържат становище за нейната неоснователност и молят
обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендират разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба, уточняващите
такива към нея от 27.08.2018г. и 26.09.2018г., и съгласно уточненията,
извършени в първото по делото о.с.з. на 19.03.2019г., ищците Г.Т.И., А.Т.Д., Д.И.Т. и А.И.М. излагат, че с
договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№126/65г., съпрузите Г.Д.М.
и И.Т.М. /наследодатели на третия и четвъртия
ищец и наследодатели на наследодателя на първия и втория ищец/ са закупили недвижим
имот, представляващ лозе с площ от 1 000 кв.м., находящо се в землището на
гр.Варна, м. “Акчелар“№88, заедно с изградената в него постройка, при съответни
граници.
Между И.Т.М. като
купувач и Т.М.К./него
съсед/ като продавач е сключен на 20.09.1966г. писмен договор за продажба на
лозе с площ от 900 кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, м.“Акчелар“, при
граници: път, ГНС-Варна, наследници на Д. Х.К.
и И.Т.М., в който е посочено, че продажната цена
е получена напълно в брой в деня на подписването му, както и, че владението и
стопанисването е предадено на купувача, като страните са се договорили при
първа възможност снабдяването на купувача с нотариален акт.Т.К.
починал 1980г., като не се е достигнало до сключване на окончателен договор с
н.а.Имотът, предмет на н.а.№126/65г., и този, предмет на договора от 1966г., са
съседни/намират се един под друг/ и по сега действащите КККР /и по предходни
планове/ са заснети като един имот, представляващ по КККР ПИ с идентификатор
10135.2526.388 с площ по план от 2 216 кв.м., ограден с обща ограда.С
договор за дарение, обективиран в н.а.№147/78г., съпрузите М.
са дарили на сина си Т.И.Т. ½ ид.ч. от недвижимия имот,
предмет на н.а.№126/65г.
От 1966г. и до смъртта си И.Т.М.,
поч.2004г., и Г.Д.М., поч.1991г.,
са упражнявали трайно и необезпокоявано фактическа власт с намерение за своене
върху частта от 900 кв.м., като част от имот с идентификатор 10135.2526.388, в
който и са живеели.След това фактическа власт, също трайно и необезпокоявано и
с намерение за своене, осъществяват наследниците им, техните синове Т.И.Т.,
Д.И.Т. и А.И.М., а след смъртта на Т.И.Т.
през 2008г. и наследниците на последния Г.Т.И. и А.Т.Д..Така частта от 900
кв.м. е придобита чрез давностно владение, упражнявано в период от над 50
години с присъединяване владението на наследодателите, като се притежава
понастоящем от ищците при квоти по 1/6 ид.ч. за първия и втория/наследници на
Т.Т./ и по 2/6 ид.ч. за третия и четвъртия.В началото на лятото на 2018г.
установили, че е инициирано производство за изменение на ПНИ от наследниците на
Т.М.К.,
един от които ответникът П.Й.С., чрез изключване на частта от 900 кв.м. от
техния имот.Ответникът не се легитимира като собственик на тази част,
собственост на ищците, като придобита от тях чрез давностно владение, предвид
което претендират да бъде прието за установено по отношение на същия, че ищците
са собственици при горепосочените квоти на реална част от ПИ с идентификатор
10135.2526.388 с площ на реалната част от 900 кв.м. и граници на тази част: ПИ
с идентификатори 10135.2526.1494, 10135.2526. 1495, път, останалата част от ПИ
с идентификатор 10135.2526.388, така, както са обозначени на скицата, приложена
на л.72 от гр.д.№12047/18г. по описа на ВРС, като частта, оцветена с оранжев
цвят
Ответникът П.Й.С.
в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството
оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни.Излага, че е един от наследниците по закон на Т.Д./М./
К., поч. 1980г., както и на Д. Х.К.
/баща на Т.К./, поч.
1964г., които са притежавали съседни имоти, находящи се в м.“Акчелар“.С договор
за покупко-продажба, обективиран в н.а.№81/43г., Т.К.
е закупил от Н.Н.К.,
недвижим имот, представляващ лозе с площ от 5 дка, при съседи към датата на
н.а.: н-ци на Н.К., Д. К.,
С.Д., В.М.В.,
М.С., Н.П.
х.Т. и път, който недвижим имот е част от
по-голям имот на праводателя с площ от 6, 2 дка по н.а.№281/24г., и 7 дка по
удостоверение на Варненска градска община.От земеделския си недвижим имот с
площ от 5 дка в м.“Акчелар“, находящ се тогава извън строителните граници на
населено място/по-късно включен в територия имотите, в която са били
предоставяни за ползване по реда на актовете, посочени §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/,
Т.К. е подарил на
ДПФ 3 дка съгласно Опис на подписалите декларации граждани, които подаряват
свои имоти на ДПФ, където фигурира под №217.Този опис се съхранява в архива на
Община Варна в папка „списъци на отчуждените по 1220“.Цитираното Окръжно
№1220/06.12.1963г. на секретариата на ЦК на БКП е относно по-нататъшното коопериране
на частните земеделски имоти в района на Варненска градска община.Със същото е
разпоредено, че лицата, които не са членове на ТКЗС/Т.К.
не е бил член на ТКЗС/, могат да притежават земеделски имоти до 2 дка в
землището, в което се намират, при условие, че се обработват от тях, както и,
че разликата над 2 дка се включва в баланса на земята на ДЗС-Варна.Указано е
мероприятието да се проведе най-късно до м.02.1969г.Така частта от 3 дка е била
обобществена от Т.К. и е станала държавна собственост.В законоустановения
срок наследниците на Т.К. са пропуснали да подадат заявление за
реституция на тази част по реда на ЗСПЗЗ, предвид което са предявили иск с
пр.осн. чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, уважен с влязло в сила на 19.09.1995г. решение по
гр.д.№1730/93г. по описа на ВРС.По адм. преписка по заявление от 11.11.1996г. е
постановено от ПК-Варна решение №771/05.02.2001г., с което наследниците на Т.К.
е признато право на възстановяване в стари реални граници върху недвижим имот,
представляващ лозе с площ от 3 дка, находящо се в територия по §4к от ПЗР на
ЗСПЗЗ, представляващо имот пл.№275 и имот пл.№273 по плана на старите имотни
граници, а по КП от 1956г. представляващ имот пл.№13155 и имот пл.№13158.
Процесната реална част от 900 кв.м., съставлява част от имот пл.№13155 по КП от
1956г., за който на наследниците на Т.К. е признато
право на възстановяване на собствеността с цитираното решение на ПК-Варна,
издадено след изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, обн.ДВ, бр.68/99г.,
поради което и нямащо конститутивен ефект.За територията е одобрен ПНИ 2007г.,
но в полза на наследниците на Т.К. понастоящем
не е издадена заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността, поради което и понастоящем за тях не е завършила
административната процедура по реституция на недвижимия имот, бил собственост
на техния наследодател.Поради липсата на завършена реституция по реда на ЗСПЗЗ
за недвижимия имот придобивна давност не би могла да тече и в тази връзка
ищците, вкл. наследодателите им, независимо от упражняваната фактическа власт
не са могли да придобият собственост чрез посочения от тях придобивен
способ.Неправилно/така поради ограждането на процесната част от 900 кв.м. от
ищците/ по ПНИ и КККР имотът на наследодателя с площ от 3 дка е бил обозначен с
границите на имот с идентификатор 10135.2526.1495 с площ от 1 790 кв.м.,
поради което и е инициирана процедура по изменение на ПНИ, съответно и КККР,
така щото тази част да се придаде от имот с идентификатор 10135.2526.388 към
имот с идентификатор 10135.2526.1495.
Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и
правна страна следното.
Предявени са в условията на активно
субективно съединяване искове с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
С договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№281/24.04.1924г., Ж.и К.
Г. са продали на Н.Н.К.
недвижим имот, представляващ лозе, находящо се в м.“Акчелар“ с площ от 6, 2
дка, а според удостоверение от 24.04.1924г., издадено от Варненско градско
общинско управление, с площ от 7 дка, при съседи: Н.П.,
Х.Т., грамада и път.
С договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№81/24.12.1943г., Н.Н.К.
/легитимирайки се като собственик с н.а.№281/24г./ е продал на Т.Д.К.
от собственото си лозе във Варненски лозя, м.“Акчелар“ с площ от 6, 2 дка, а
според удостоверение от 24.04.1924г., издадено от Варненско градско общинско
управление, с площ от 7 дка, при съседи: Н.П.,
Х.Т., грамада и път, само 5 дка, при сегашни
новообразувани съседи: наследници на Н.К.,
Д. К., С.Д.,
В.М.В.,
М.С., Н.П.,
х.Т. и път.
С договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№82/24.12.1943г., Н.Н.К.
/легитимирайки се като собственик с н.а.№281/24г./ е продал на С.С.В.
от собственото си лозе във Варненски лозя, м.“Акчелар“ с площ от 6, 2 дка, а
според удостоверение от 24.04.1924г., издадено от Варненско градско общинско
управление, с площ от 7 дка, при съседи: Н.П.,
Х.Т., грамада и път, само 2 дка, при сегашни
новообразувани съседи: З.Н., Т.Д.К.
и път.
С договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№772/27.10.1923г., Н.П.
е продал на И.И. Й. недвижим
имот, представляващ хавра/лозе, находящо се във Варненските лозя, м.“Акчелар“,
състоящо се от 8 уврата, а по общинско удостоверение от 5, 7 дка, при сегашни
съседи: Ж.Г., П.К.,
Г.П. и път.
С договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№409/07.05.1925г., И.И. Й./легитимирайки
се като собственик с н.а.№772/23г./ е продал на Н.К.
от собственото си хавра/лозе, находящо се във Варненските лозя, м.“Акчелар“,
състоящо се от 8 уврата, а по общинско свидетелство от 5, 7 дка, при съседи: Ж.Г.,
П.К., Г.П.
и път и сегашни съседи: Н.Н. от двете
страни, Д.Б. и път, само
част от 1 944 кв.м., при съседи: от три страни Н.Н.,
продавача И.И..
С договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№461/26.05.1925г., И.И. Й./легитимирайки
се като собственик с н.а.№772/23г./ е продал на Д.Х.К.
едно лозе, находящо се във Варненските лозя, м.“А.“, състоящо
се 3, 7 дка, при съседи: Ж.Г.,
П.К., Г.П.
и път.
С договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№117/29.12.1945г., М.Н.К.,
Н.Н.К.
и И.Н.К./наследници
на Н.К./ са продали
на С.Н.К./другият
наследник на Н.К./ собствените
си ¾ ид.ч. от лозе, находящо се в землището на гр.Варна, м.“Акчелар“,
цялото с площ от 1944 кв.м., при съседи по н.а.: от три страни Н.Н.,
И.И., а при сегашни съседи по общинско
удостоверение: Д. К., път и от двете страни Т.К..
С договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№29/16.07.1957г., С.Н.К., легитимирайки се като собственик с
н.а.№117/45г. и н.а.№409/25г. /за правата на наследодателя за размера от
¼ ид.ч./, е продал на Л.Д.З. собственото си лозе, находящо се в
землището на гр.Варна, м.“Акчелар“, цялото с площ от 1944 кв.м. по н.а., а по
общинско удостоверение с площ от 1500 кв.м., съставляващо парцел XII,
кв.168 по плана на гр.Варна.
С н.а.№11/13.05.1965г. Л.Д.З.,
легитимирайки се като собственик с н.а.№29/57г., по реда на ЗРППВННИ е продал
на К.Б.Д. и Д.Д.Д. едно лозе с площ от 944 кв.м., находящо се в гр.Варна, вилна
зона, съставляващо парцел XII-1211б, кв.168 по
плана на вилната зона на гр.Варна.
С н.а.№126/16.10.1965г. Л.Д.З.,
легитимирайки се като собственик с н.а.№29/57г., по реда на ЗРППВННИ е продал
на Г. Д.М. и И.Т.М. едно лозе с площ от 1000 кв.м., заедно с постройка,
находящо се в гр.Варна, м.“Акчелар“№88, при граници/съседи: К.Б.и от трите
страни Т.Д..С договор за дарение, обективиран в н.а.№147/78г., Г. Д.М.и И.Т.М.
са дарили на сина си Т.И.Т. ½ ид.ч. от недвижимия имот, придобит с
н.а.№126/65г.
Представен е писмен договор от
20.09.1966г., сключен между Т.М.К. като продавач и И.Т.М. като купувач/оспорена
е от ответника автентичността на документа, открито е производство по чл.193 от ГПК, от изслушаната по делото СГЕ от 12.11.2019г. се установява, че подписите
са положени от горепосочените в документа лица/, съгласно който Т.К. продава на
И.М. 900 кв.м. в м.“Акчелар“, при
граници на имота: път, ГНС-Варна, н-ци на Д. Х.К. и И.Т.М. за сумата от 600лв.,
получени напълно в брой в деня на подписване на договора, като и се предава
владението и стопанисването на имота.Посочено е и, че при първа възможност продавачът
ще снабди купувача с н.а.Представена е и разписка от 20.09.1966г. за получената
от Т.К. сума от И.М. срещу 900 кв.м. лозе/оспорена е автентичността на
документа, от същата СГЕ се установява, че подписът е положен от Т.К./.
От комплексния анализ на изслушаните
пред ВОС СТЕ от 16.04.2019г. на в.л.Ш. Х., допълнителната СТЕ на същото в.л. от
27.11.2019г., СТЕ от 14.05.2020г. на в.л.Р.П. и СТЕ от 22.06.2021г. на в.л.Ж.Б.,
изслушана пред настоящата инстанция и обясненията на в.л.Ж.Б. в о.с.з. на
30.06.2021г., се установява заснемането и обозначаването по плановете на
недвижимите имоти, предмет на горецитираните договори, както
следва.Хронологично действали за територията, в която имотите попадат, планове
са: 1/ КП „Лозята“ от 1936г. с РП от 1937г., 2/ КП „Крайбрежието“ от 1956г., 3/
КП от 1962г., 4/ КП от 1977г., 5/ План на старите имотни граници/ПСИГ/ и
Помощен кадастрален план/ПКП/ от 2004г., 6/ ПНИ от 2007г., 7/ КККР от 2008г.
Приобретателят по н.а.№281/24г. Н.Н. е
записан в РЛ към плана от 1936г. като собственик на имот пл.№1210 с площ по
план от 6 577 кв.м.Приобретателката по н.а.№82/43г. С.С. е записана като
собственик на съседния имот пл.№1211 с площ по план 1 894 кв.м.Приобретателят
по н.а.№461/ 25г. Д. Х.К. е записан като собственик на имот пл.№1209 с площ по
план от 2 665 кв.м.Тези имоти и съседните им по същия план са посочени със
сив цвят на комбинирана скица №1 към СТЕ от 22.06.2021г.По последващия КП от
1956г.-комбинирана скица №2 към същата СТЕ имот пл.№1209 по предния план
съставлява имот пл.№13158 по плана от 1956г., записан на Д. К. и по този
план.Имот пл.№1211 съставлява имот пл.№13154 по плана от 1956г., също записан в
РЛ към него като собственост на С.С.В.Имот пл.№1210 по предходния план се
разполага върху: 1/ имот пл.№13147 с площ по план от 1 858 кв.м., записан
на Т.К. /приобретателя по н.а.№81/43г./, 2/ имот пл.№13155 с площ от 2 988
кв.м., записан на Т.К. /приобретателя по н.а.№81/43г./, 3/ имот пл.№13156 с
площ от 421 кв.м., записан на С./С.Н./приобретателя по н.а.№117/45г. и
наследник за ¼ на приобретателя по н.а.№409/25г./, 4/ имот пл.№13157 с
площ по план от 1 642 кв.м., записан на С.Н./приобретателя по
н.а.№117/45г. и наследник за ¼ на приобретателя по н.а.№409/25г./.При
съпоставка на имотите по двата плана и записванията на собствениците в РЛ към
тях на имотите и на съседните им имоти, както и записаните съседи в
горецитираните н.а., се установява, че недвижимият имот с площ от 7 дка по
н.а.№281/24г., от който впоследствие през 1943г. Н.Н. е продал на Т.Д. К. 5 дка
и остатъкът от 2 дка на С.С.В. съставлява североизточната, източната част и
югоизточната част на имот пл.№1210, както и целия имот пл.№1211 по плана от
1936г., а по плана от 1956г. обхваща записаните на Т.К. имот пл.№13147/площ от
1858 кв.м./ и имот пл.№13155/площ от 2 988 кв.м./, както и имот пл.№13154,
записан на С. В.
Границите/съседи/ по н.а.№81/43г. са
наследници на Н.К./приобретателя по н.а.№409/25г./, Д. К./имот пл.№1209 по
плана от 1936г., имот пл.№13158 по плана от 1956г./, С.Д./имот пл.№1190 по
плана от 1936г.-собственост, придобита с н.а.№155/28г. с праводател по договора
Д.Б. и граница от североизток, имот пл.№13146 по КП от 1956г., също записан на
нейно име/, В.М.В./записан за имот пл.№1188, също граница от североизток/, М.С./имот
пл.1214 по плана от 1936г., записан на Д. С., граница от север/, Н.П., Х.Т.и
път/от южна страна/.Границите/съседите/ по н.а.№82/43г. са З.Н., Т.К. /от
запад/ и път/от юг/.
При съпоставка на имотите по двата плана и
записванията на собствениците в РЛ към тях на имотите и на съседните им имоти,
както и записаните съседи в горецитираните н.а., се установява, че недвижимият
имот с площ от 5, 7 дка по н.а.№772/23г., от който впоследствие през 1925г. И.Й.
е продал на Н.К. 1 944 кв.м. и остатъка от 3, 7 на Д. Х.К./баща на Т.Д. К./
съставлява имот пл.№1209 по плана от 1936г., записан на Д. К./имот пл.№13158 по
плана от 1956г./, както и част от имот пл.№1210 по плана от 1936г., която по
плана от 1956г. обхваща имот пл.№13156 и имот пл.№13157, записани на С.Н. -
приобретателя по н.а.№117/45г. за ¾ ид.ч. и наследник на ¼ ид.ч.
за имота по н.а.№409/25г. с обща площ на двата имота от 1 945 кв.м. по план.Впоследствие
през 1957г. С.Н. е продал имота с площ от 1944 кв.м. по н.а. на Л.Д.З., а той
се е разпоредил с две последователни сделки от 1965г., съответно с частта от
944 кв.м. в полза на К. и Д.Д. и с частта от 1000 кв.м. в полза на
наследодателите на ищците Г. и И.М..
Последващият КП е от 1962г. и към него
няма РЛ, но ясно се обозначават на скицата по него - комбинирана скица №3 към
СТЕ от 22.06.2021г. заснемането към 1962г. на имота по н.а.№81/43г. на Т.К. /с
пл.№213-1923 кв.м. и с пл. №210-2924 кв.м. по този план, отговарящи по плана от
1956г. на имот пл.№13147 и имот пл.№13155/, имотът по н.а.№82/43г. на С.С./с
пл.№209-1976 кв.м. по този план, отговарящ на имот пл.№13154 по плана от
1956г./, имотът по н.а.№409/25г. на Н.К./с пл.№214-1935 кв.м. по този план,
отговарящ на имот пл.№13156 и имот пл.№13157 по плана от 1956г./ и имотът по
н.а.№461/25г. на Д. К. с пл.№215 по този план, отговарящ на имот пл.№13158 по
КП от 1956г.
Последващият план е КП от 1977г. -
комбинирана скица №4 към СТЕ от 22.06. 2021г.Видно от същата и от записванията
по РЛ по този план Д.Д. е записани като собственик на имот пл.№1217 с площ по
план от 914 кв.м. с документ за собственост н.а.№11/1965г.Имот пл.№1207
/пл.№1209 по плана от 1936г., пл.№13158 по плана от 1956г./ е записан на
наследниците на Д. Х.К. въз основа на н.а.№461/25г.М., приобретатели по
н.а.№126/65г., са записани като собственици на имот пл.№1208 с площ на имота по
този план от 2 139 кв.м.Имот пл.№1208 обхваща, както част от имот
пл.№13157 по плана от 1956г., записан на С.Н./праводател на техния праводател Л.З./,
така и реална част от имот пл.№13155 по плана от 1956г., записан на Т.К..Останалата
част от имот пл.№13155 по плана от 1956г. попада в имот пл.№1223 с площ от
1 842 кв.м., записан на ГНС-Варна.Имот пл.№1216 /северната част от имот
пл.№1210 по плана от 1936г., идентичен с имот пл.№13147 по плана от 1956г./ с
площ по план от 1 940 кв.м. е записан на Т.Д. К. въз основа на н.а.
№81/1943г.
Представена е декларация №751/без
четлива дата/ за притежаваните непокрити земеделски имоти/Емлячен регистър/,
съгласно която Т.Д. К./на 40 навършени години според декларацията, т.е.
годината на съставяне е 1946г./ притежава едно лозе с площ от 5 дка по н.а. в
м.“Акчелар“.Представена е такава декларация и за Д. Х.К./с навършени 76 години,
т.е. декларацията също е от 1946г./, съгласно която притежава едно лозе с площ
от 3, 7 дка по н.а. в м.“Акчелар“ или според посочените декларации всеки от тях
е притежавал по един земеделски имоти, съответно Т.К. имота по н.а.№81/43г., а
Д.К. имота по н.а.№461/25г.Според изготвеното писмо от ДА „Архиви“, дирекция
„РДА“-Варна, отдел „ДА“-Варна след справка не са установени заявления за
членство на Т.К. и Д.К. в ТСКЗ „Черно море“, с.Виница/в чиито териториален
обхват попадат имотите в м.“Акчелар“/, или притежаваните от тях имоти не са
били обобществени въз основа на членството им в ТКЗС.
Представен е опис на подписаните
декларации от граждани, с които те подаряват своя имот на ДПФ, съхраняван,
съгласно писмо от Община Варна от 15.05.2017г., в папка „Списъци на отчуждените
по 1220“ в Архива на Община Варна.Под №217 в списъка фигурира Т.Д. К., който
подарява на ДПФ имот от 3 дка, находящ се в м.“Акчелар“.С цитираното окръжно
писмо от Секретариата на ЦК на БКП до окръжните комитети на БКП
№1220/06.12.1963г. са дадени указания във връзка с изземването на земи от
частни земеделски стопани, вкл. за земи, находящи се извън регулационния план
на населеното място, да се изземват за над площта от 2 дка, а до 2 дка да
останат при условие, че стопаните живеят в района и земите се обработват лично
от тях.Площта от над 2 дка, ако се включва в ТКЗС или ДЗС, да се обмени по
установения законен ред.Според цитираното писмо от Община Варна в съхраняваните
протоколи на ТПС комисии за периода 1952г.-1974г. не фигурират имената на Т.Д.
К. и Д. Х.К., т.е. липсват данни за замяна по реда на ЗТПС/отм./, но в случай
на безвъзмездно отстъпване на собствеността на ДПФ такава и не се извършва.С
безвъзмездното отстъпване на земеделския имот на ДПФ настъпва и фактическото му
обобществяване при колективизацията
на земята.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците, отстъпили безвъзмездно
земите си на трудовокооперативно земеделско стопанство или на
държавата.Безвъзмездното отстъпване на земя на ДПФ и по този начин
причисляването й към ДПФ по чл.21 от ЗТПС/отм./ е вид обобществяване на
земеделска земя на нечленове на ТКЗС, за която законодателят е предвидил, че
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ при наличието на останалите предвидени
в закона предпоставки.Наследниците на Т.К., поч. 1980г./един от които
ответникът, съгласно представените удостоверения за наследници/, са пропуснали
срока по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за подаване на заявление за възстановяване на
собствеността, предвид което и са предявили иск с пр.осн. чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ,
уважен с решение от 15.08.1994г., постановено по гр.д.№1730/ 93г. по описа на
ВРС, с което им е признато право на възстановяване на собстве -ността върху
лозе с площ от 5 дка, м.“Акчелар“, на което наследодателят се е леги -тимирал
като собственик с н.а.№81/43г.
Със заявление от 11.11.1996г. въз
основа на посоченото решение на ВРС е поискано от ПК-Варна възстановяване на
собствеността на наследниците на Т. К. върху един недвижим имот и това е лозе с
площ от 3 дка/а не от 5 дка, както е по решението на ВРС/ в м.“Акчелар“,
собственост на наследодателя съгласно н.а.№81/43г., с посочени от заявителя
стари запазени граници в описанието на имота: С.С.П., Р.Д.Д., И.Т.М., Т.И.Т. и Д.Х.К.В
образуваната адм.преписка пред ПК Варна е представена служебна бележка,
издадена от отдел „Земеделие“ при Община Варна през 1996г., съгласно която под
№217 в опис на подписаните декларации от граждани, с които те подаряват своя
имот на ДПФ, е записан Т.Д. К., подаряващ 3 дка в м.“Акчелар“.
По заявлението е постановено решение
№771/05.02.2001г. от ПК-Варна, с което е признато право на собственост в стари
реални граници на наследниците на Т.Д. К. върху имот, находящ се в терен по §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, съставляващ лозе с площ от 3 дка в м.“Акчелар“, съставляващо
по ПСИГ имот пл.№275 и имот пл.№273, а по КП от 1956г. съставляващо имот
пл.№13155 и имот пл.№13158.Всички СТЕ сочат, а и ответникът не оспорва, че в
решението е допусната грешка досежно посочването на имот №273 по ПСИГ,
съответно имот пл.№13158 по КП от 1956г., т.к. това съставлява имотът на Д. Х.К.
по н.а.№461/25г., който не е заявеният за възстановяване имот от наследниците
на Т.Д. К. с площ от 3 дка.Заявеният за възстановяване имот от наследниците на Т.Д.
К. съставлява имот пл.№13155/площ по план 2 988 кв.м./, съответно имот
№275/площ по план от 2 924 кв.м./ по ПСИГ.Също всички СТЕ сочат и, че е
налице „изместване“, „преплъзване“ на имотите по ПСИГ /на север с около 9 м., а
на запад с около 4 м./ поради грешното отразяване на КП от 1956г. в ПСИГ от
2004г., видно от комбинирана скица №5 към СТЕ от 22.06.2021г./както и всички
последващи скици/, където границите по ПИСГ за дадени в зелен контур.Независимо
от отчасти грешното нанасяне на КП от 1956г. в ПСИГ от 2004г., съответно ПКП,
това не се е отразило на последващите КП от 2004г., ПНИ от 2007г., съответно
КККР от 2008г., по които за основа са взети предвид границите по КП от 1956г.,
съответно КП от 1962г. и КП от 1977г.По ПКП имот пл.№13155 по КП от 1956г.
попада в западната си част/където е и процесната част от 900 кв.м./ в имот
пл.№388, целият с площ от 2 211 кв.м. по този план, идентичен по площ и
граници с имот №388 по ПНИ от 2007г. и с имот с идентификатор 10135.2526.388 по
КККР от 2008г.Останалата част от имот пл.№13155 по КП от 1956г. по ПКП попада в
имоти №386, 385 и 384, записани по този план на Полиграфия, а по плана от
1977г. на ГНС-Варна, а по ПНИ и по КККР съставляващи един имот - имот №1495 с
площ от 1 790 кв.м.-комбинирани скици №7 и №8, записан на Т.Д. К.
Страните не спорят, а и от изслушаните
по делото показания на свидетелите Х.П. и св.К.М. се установява, че
първоначално наследодателите на ищците Г. и И.М., съответно и Т.Т., а
впоследствие и самите ищци трайно упражняват фактическа власт върху недвижимия
имот, предмет на договора от 1966г. с намерение за своене от посочената в
договора дата и понастоящем като част от техен имот с площ от около 2 дка.Видно
от комбинираните скици към СТЕ от 22.06.2021г. частта от 900 кв.м. още по КП от
1977г. и по всички последващи планове е била заснемана като един имот с общи
граници заедно с частта от 1000 кв.м., закупена от М. с н.а.№126/65г. и в РЛ
към всички планове те са били записвани като собственици, съответно на имот
пл.№1208 по КП от 1977г./площ от 2 139 кв.м./, на имот №388 по КП от
2004г./2 216 кв.м./, на имот №388 по ПНИ с площ от 2 216 кв.м. и на имот с
идентификатор 10135.2526.388 по КККР от 2008г. с площ от 2 216 кв.м.Спорно
между страните е дали чрез така упражняваната фактическа власт с намерение за
своене е могло да се достигне до придобиване на собственост чрез придобивна
давност.
Съгласно заключението на СТЕ от
22.06.2021г. имот пл.№13147 по КП от 1956г. /скица №2/ с площ от 1 858
кв.м. по този план и по всички хронологично следващи планове е бил записван в
РЛ като собственост на Т.Д. К./заварен собственик/ въз основа на н.а.№81/43г.,
съответно неговите наследници, а именно: имот пл.№213 по КП от 1962г. с площ от
1923 кв.м./скица №3/, имот пл.№1216 по КП от 1977г. с площ от 1 940
кв.м./скица №4/, имот пл.№249 по ПКП от 2004г. с площ от 1 793 кв.м./скица
№5/, имот пл.№380 по КП от 2004г./плана на ползвателите/ с площ от 2 677
кв.м./скица №6/, ПИ №380 по ПНИ с площ от 2 677 кв.м. и имот №380 по
КККР.Видно от същите скици е, че по-голямата площ на този имот по КП от 2004г.,
ПНИ и по КККР е следствие от включване в него на северната част от имота на Д.
К. по н.а.№461/25г. От своя страна имот пл.№13155 /без частта от него,
завладяна от М. въз основа на договора от 1966г./ не е била идентифицирана при
съставянето на плановете като имот на Т.К. след 1966г., а като имот на
ГНС-Варна по плана от 1977г., актуализиран 1991г., тогава с отразяване като
ползвател на Полиграфия/държавно тогава предприятие във Варна/, така и в КП от
2004г.
Предвид така установеното от
записванията по плановете и от цитираната СТЕ /т.3.5 от заключението/ съдът
приема, че от недвижимия имот, предмет на н.а. №81/43г. с обща площ от 5 дка,
частта от 2 дка, която Т.К. е запазил, е именно имот пл.№13147 по КП от 1956г.,
а частта от 3 дка, която той е отстъпил безвъзмездно на ДПФ, съставлява имот
пл.№13155 по КП от 1956г., съответно имот пл.№210 по плана от 1962г., която и
част след фактическото й обобществяване той повече не е владял.Процесната
реална част от 900 кв.м. съставлява част именно от този недвижим имот с площ от
2 988 кв.м. видно от всички комбинирани скици.Към датата на влизане в сила
на ЗСПЗЗ имотът е съставлявал земеделска земя по см. на чл.2 от закона /според
СТЕ включен в картите за земеделско ползване, в територия на земи, негодни за
машина обработка, предоставяни за лично ползване, и включен в строителни
граници на населено място през 2000г./ и е подлежал на възстановяване на осн.
чл.10, ал.3 от ЗСПЗЗ по предвидения в закона ред и условия, от лицата, от които
е бил обобществен.На наследниците на Т.К. е признато с решение на ПК Варна от
05.02.2001г. право на възстановяване в стари реални граници върху имот пл.
№13155 по КП от 1956г.Доколкото имотът попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
и решението е след изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, обн.ДВ,
бр.68/99г., в сила от 30.07.1999г., възстановяване на собствеността е двуфазно
и конститутивен ефект има заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на
общината. Не е спорно между страните, че понастоящем такава заповед в полза на
наследниците на Т.К. не е издадена съответно собственост не им е била
възстановена. Предвид нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ изтеклата до влизането й
в сила през 1997г. придобивна давност за имота не може да се зачете.Нова
давност обаче не е могла да започне да тече след това, защото реситуционната
процедура по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Т.К. не е завършила, а
след като те не могат да предявят против настоящите ищци искове, с които да
прекъснат давността им, защото не се легитимират като собственици поради липса
на издадена заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че по
отношение на тях давност не тече.
По изложените съображения съдът
приема, че упражняваната от наследо - дателите на ищците, съответно и от самите
ищци впоследствие фактическа власт с намерение за своене върху процесната
реална част от имот с идентификатор 10135. 2526.388
по КККР, която е част от признатия за възстановяване имот пл.№13155 по КП от
1956г., съответно имот №210 по КП от 1962г., не е могла да доведе до
придобиване на собственост чрез придобивна давност, предвид което предявените
положителни установителни искове следва да бъдат отхвърлени.Обозначението от
ищците на процесната реална част от 900 кв.м., предмет на договора от 1966г., е
на окомерна скица, приложена на л.72 от гр.д.№12047/18г. по описа на ВРС, като
видно е, че при обозначаването й те са се ръководили от проекто скиците/л.38 и
л.39 от посоченото дело/, получени по повод инициираното адм.производство от
наследни -ците на Т.К. за изменение на ПНИ досежно имот №388 и имот №1495 /впос
-ледствие спряно до приключване спора за материално право/ като са обозначили
като спорна частта, която като част от тези имоти по КП от 1956г. и 1962г. и
част от имот №388 по ПНИ, е предвидено да се предаде към имот №1495.Процесната
част е показана на комбинирана скица №3 и комбинирана скица №4 към СТЕ като
частта оконтурена с лилав цвят и обозначена с лилави точки, без малка част от
5, 25 кв.м. в североизточния й край, щрихована от в.л. със син цвят, която част
не е част от имот №13155, съответно имот №210, но тя не е част и от претенцията
на ищците - спорът между страните е само досежно тази част от имот №388, която
е призната за възстановяване на наследниците на Т.К. /като част от имота по
н.а.№81/43г./.
Предвид достигане до различни правни изводи от
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявените искове следва да бъдат
отхвърлени, при което процес -ният имот се обозначи с границите си по скица,
която, приподписана от състава на съда, съставлява неразделна част от
настоящото решение.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на ответника
следва да се присъдят сторените от него разноски пред първа и въззивна
инстанция, а именно сумата от 4 876, 48лв. разноски пред ВОС, от които
адв.възнаграждение 3 600лв., възнаграждения за в.л. 1 202, 90лв. и
остатъкът д.т. за такси за удостоверения и преписи, и за пред въззивна
инстанция сумата от 4 205лв., от които адв.възнаграждение 3 600лв.,
възнаграждения за в.л. 350 лв. и остатъкът д.т. за въззивно обжалване или общо
дължима е сумата от 9 081, 48лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260150/20.07.2020г.,
постановено по гр.д.№1109/19г. по описа на ВОС, гр.о./с допусната поправка на
ОФГ в същото с решение №260526/11. 09.2020г., постановено по гр.д.№ 1109/19г.,
по описа на ВОС, гр.о./, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Т.И., ЕГН **********,
адрес ***, А.Т.Д., ЕГН **********, адрес ***, Д.И.Т., ЕГН **********, адрес ***
и А.И.М., ЕГН **********, адрес ***, против П.Й.С., ЕГН **********, адрес ***,
искове за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици
на реална част от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.“Свети Никола“,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.2526.388 по КККР на гр.Варна, одобрени
2008г., с граници на процесната реална част: ПИ №10135.2526.1495, ПИ
№10135.2526.9521/път/, ПИ №10135.2526.1494 и останалата част от ПИ №10135.2526.388,
така, както са обозначени на комбинирана скица №4 към СТЕ от 22.06.2021г.,
приложена на л.88 от в.гр.д.№429/20г. по описа на ВАпС, гр.о., като частта от
ПИ с идентификатор 10135.2526.388, оконтурена с лилав цвят и обозначена с
лилави точки, без частта от 5, 25 кв.м. в североизточния край, щрихована от
в.л. със син цвят, която скица, приподписана от състава на съда, съставлява
неразделна част от настоящото решение, твърдяна, че е придобита от ищците въз
основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност с присъединяване владението
на техните наследодатели, в периода от 20.09.1966г. и към датата на подаване на
исковата молба, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Т.И.,
ЕГН **********, адрес ***, А.Т.Д., ЕГН **********, адрес ***, Д.И.Т., ЕГН **********,
адрес *** и А.И.М., ЕГН **********, адрес ***, да заплатят на П.Й.С., ЕГН **********,
адрес ***, сумата от 9 081, 48лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: