МОТИВИ към Присъда № 229/19.10.2010г.
по НЧХД № 925/2009г. по опис на Районен съд Стара
Загора:
Постъпила
е тъжба от И.Ж.Г. срещу подсъдимия Т.З.И. въз основа на която е образувано
настоящото частнонаказателно производство.
Обвинението срещу подсъдимия Т.З.И. е за
това, че:
-на 05.12.2008г. в
град Стара Загора причинил на И.Ж.Г., лека телесна повреда изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – отоци и кръвонасядания на главата, лицето, устните и носа; счупване
на носните кости, охлузване на лицето, разкъсноконтузна
рана на горната устна на устата, кръвонасядания на
шията - престъпление по чл.130 ал.1 от НК;
- на 07.04.2009г. в
град Стара Загора причинил на И.Ж.Г., лека телесна повреда изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – оток на главата, оток, кръвонасядане и разкъсно контузна рана на устната на устата - престъпление по чл.130
ал.1 от НК /според константната практика на ВС и ВКС съдът не е обвързан от
правната квалификация на деянието, дадена от тъжителя, а следва сам да
квалифицира същото, изхождайки единствено от обстоятелствата, изложени в
тъжбата/.
В съдебно
заседание са приети за съвместно разглеждане
граждански искове срещу подсъдимия за всяко от горепосочените деяния в
размер на по 900 лева, всяка сума, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането. Тъжителката претендира и за направените по делото разноски.
В съдебно
заседание за тъжителката се явява упълномощен повереник,
който счита, че в хода на съдебното следствие по категоричен начин е
установено, че на всяко от посочените в тъжбата време и място, подсъдимият е
причинил на тъжителката лека телесна повреда – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Счита, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпления по
чл.130 ал.1 от НК. Повереникът пледира на подсъдимия
да се наложи наказание в размер на законоустановения
минимален и да се уважат изцяло предявените граждански искове.
Подсъдимият
е редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът след
като съобрази доводите и становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установена следната
фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
и тъжителката са поддържали интимни отношения.
На 07.04.2009г.
обедно време тъжителката била на работа на жп гара Стара Загора където работила
като хигиенистка заедно със свидетелките О. и В.. Трите били в стаята за
персонала, която представлява тясно и дълго помещение. Подсъдимият влязъл в
помещението, тъй като искал до говори с тъжителката насаме, носил закуски и
боза и настоял тъжителката да излезе навън да поговорят. Тъжителката не искала
да го вижда, защото считала, че всичко помежду им е приключило и му казала да
си върви. Между двамата възникнали пререкания. Подсъдимият както бил седнал на
едно от нарчетата скочил и ударил с юмрук по устата
тъжителката след което започнал да я налага. Ударил тъжителката в лицето в
областта на челюстта с юмрук /”круше” според свидетелката
О./ и от устата на тъжителката бликнала кръв. Подсъдимият нанесъл на тъжителката
и други удари по главата. Свидетелката В.
застанала помежду им и се опитала да ги разтърве. Тъжителката побягнала от
помещението в посока към полицейските служители от жп гарата, за да търси
съдействие. Бягайки стигнала до свидетелят С. и колегата му служители от
Транспортна полиция. Тъжителката им казала, че е бита от своя бивш приятел.
Полицаите се отправили в посока към Станционната
градина да търсят извършителя. Заварили подсъдимия да стои на една от пейките в
Станционната градина, която се намира в
непосредствена близост до жп гарата. Подсъдимият бил одраскан и със скъсана
блуза. Като видял полицейските служители подсъдимият не избягал и не отрекъл,
че бил тъжителката като посочил, че било при самозащита. Свидетелят С. съставил
на подсъдимия протокол за предупреждение.
Видно от медицинско
удостоверение № 38 от 07.04.2009г., при прегледа на тъжителката на 07.04.2009г.
около 14,30 часа са установени – оток на
главата, оток, кръвонасядане и разкъсно
контузна рана на устната на устата. Описаните и
установени увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи предмети
и отговарят да са получени по начин посочен от тъжителката при прегледа й, а
именно, че в стая й е бил нанесен побой от познато за нея лице. На тъжителката е
причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота. Това
освидетелстване е направено от д-р Пасев – лекар със специалност по съдебна
медицина и е издадено по искане на тъжителката с цел да послужи пред съдебните
власти.
Видно от заключението на д-р Р.М., изпълнила
съдебно медицинската експертиза, тъжителката на 07.04.2009г. е получила лека
телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно
за живота – оток на главата, оток, кръвонасядане и разкъсно контузна рана на устната
на устата. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на тъпоръбести предмети и отговарят да са получени от действие
на твърди тъпи предмети, каквито са ударите с или върху твърди тъпи предмети. ВЛ посочи, че уврежданията отговарят да са получени по
описания в тъжбата начин и че начинът, по който разпитаните по делото свидетели
описват в показанията си съответства на механизма на получаване на посочените
увреждания. Видно от експертизата, срокът за възстановяване от травмите, при
правилно протичане на оздравителния процес е до 10 – 14 дни. Експертизата сочи, че описаните
травматични увреждания са от характер да причинят временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Заключението на съдебно
медицинската експертиза относно уврежданията получени на 07.04.2009г. не е
оспорено от страните, а съдът го приема като добросъвестно и компетентно
дадено. От приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза, съдът приема
за установено, че на 07.04.2009г. на тъжителката е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите В.,
О. и С.; от приетите писмени доказателства – съдебно медицинско удостоверение от
07.04.2009г.; заключение на съдебно медицинска експертиза; от материалите от
изисканата и приложена по делото прокурорска преписка. Горните доказателства
кореспондират помежду си и водят до единствено възможния логичен извод, че
подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Свидетелите В. и О.
са очевидци на побоя нанесен на тъжителката и на поведението на подсъдимия спрямо тъжителката
на 07.04.2009г. Показанията на свидетелите почиват на лични, преки впечатления
и възпрятия и съдът ги кредитира с доверие.
От показанията на
свидетелите Н.В., М.О. и В.С., взети в тяхната логична взаимовръзка съдът
приема за установено, че на 07.04.2009г. в град Стара Загора, подсъдимият
причинил на И.Ж.Г. лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство
на здравето, неопасно за живота – оток на главата, оток, кръвонасядане
и разкъсноконтузна рана на устната на устата. Съдът кредитира
с доверие показанията на свидетелите, колежки на тъжителката във връзка с
нанесения побой. Тези показания са непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондират с медицинската документация сочеща налични телесни увреждания на
тъжителката. Следва да се отбележи също, че показанията им че вследствие побоя
тъжителката била с окървавена уста кореспондират с показанията на свидетеля С.,
който е видял тъжителката непосредствено след инцидента с окървавена уста – „имаше
рана и кръвонасядания на едната устна”.
Относно обвинението
срещу подсъдимия за това, че причинил на тъжителката лека телесна повреда на
05.12.2008г.:
Съдът приема това
обвинение за недоказано по категоричен и безспорен начин. По делото е разпитана
като свидетел Я.Х. – майка на тъжителката. Свидетелката посочи, че видяла
подсъдимият „да блъска и дърпа тъжителката към вратата на улицата..хванал я за
косата”. Показанията на свидетелка преценени съвкупно с приетото по делото като
доказателство съдебно медицинско удостоверение са крайно недостатъчни и не
могат да обосноват категоричен извод подкрепящ обвинителната теза. Свидетелката
е заинтересована от изхода на делото. По делото не са ангажирани други
доказателства /например показания на други свидетели контактували с тъжителката
непосредствено след 05.12.2008г.; сигнали в полицията или в РП и прочие/. Ето
защо съдът приема, че в тази му част обвинението повдигнато с тъжбата е
недоказано, поради което подсъдимият бе оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл.130 ал.1 от НК на 05.12.2008г.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
При така установената
фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен начин, че
подсъдимият на 07.04.2009г. в град Стара Загора, причинил на И.Ж.Г., ЕГН **********,
лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – оток на главата, оток, кръвонасядане
и разкъсно контузна рана на
устната на устата - престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за
виновен съдът прие за установено, че деянието е било извършено при пряк умисъл,
тъй като подсъдимият е съзнавал неговия обществено опасен характер, предвиждал
е и е искал настъпването на тези последици – извод в тази насока може да бъде направен
от начина на причиняване на телесните увреждания – подсъдимият нанесъл на
тъжителката удар с юмрук по устата след което започнал да налага тъжителката.
След като ударил тъжителката в лицето в областта на челюстта с юмрук и от
устата на тъжителката избликала кръв, подсъдимият
нанесъл на тъжителката и други удари в областта на главата.
ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА
НАКАЗАНИЕТО:
В конкретния случай са
налице всички кумулативно посочени от законодателя изисквания и предпоставки за
приложение на чл.78А, ал.1 от НК.
За извършеното престъпление
се предвижда наказание до две години или пробация.
Деецът е пълнолетно лице; не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78А от НК; от престъплението няма причинени съставомерни
имуществени вреди, които следва да се възстановяват.
С оглед императивната
разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК /действал и по време на извършване на
деянието/ съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия за извършено
престъпление по чл.130 ал.1 от НК и му наложи административно наказание – глоба.
При определяне размера на
наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на
дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно
минало. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете проявената
престъпна упоритост. Отчитайки горното и с оглед постигане целите на специалната
и генерална превенция, съдът наложи на подсъдимия административно наказание при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно глоба в размер на 600.00
/шестотин/ лева.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК от
деянието на 05.12.2008г.
По делото е предявен
граждански иск против подсъдимия за присъждане на сума в размер на 900,00 лева,
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Законовото основание на
претенцията е чл.45 от ЗЗД - непозволено увреждане. Гражданският иск като
допустим и своевременно предявен е приет за съвместно разглеждане в частно
наказателното производство и в съдебно заседание се поддържа. С оглед на това,
че обвинението се явява недоказано по категоричен и непротиворечив начин, съдът
приема, че осъществяването на фактическия състав на отговорността за
непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД не се доказа по категоричен начин, поради
което предявеният граждански иск бе отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК от
деянието на 07.04.2009г.
По делото е предявен
граждански иск против подсъдимия за присъждане на сума в размер на 900,00 лева,
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Законовото основание на
претенцията е чл.45 от ЗЗД - непозволено увреждане. Гражданският иск като
допустим и своевременно предявен е приет за съвместно разглеждане в частно
наказателното производство и в съдебно заседание се поддържа. По силата на чл.
45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както
имуществени, така и неимуществени. В случая е предявен иск за присъждане на
сума, представляваща причинени неимуществени вреди.
С оглед на данните по делото
и предвид възприетата фактическа и правна обстановка, съдът приема за
установено по категоричен начин осъществяването на фактическия състав на
отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД: Вреда, в случая
причинени неимуществени вреди на гражданския ищец; Противоправно
деяние, извършено от подсъдимия; Причинна връзка между противоправното
деяние и вредата; Вина на подсъдимия.
От показанията на
свидетелите О., В. и С., съдът приема за установено, че тъжителката след
инцидента с подсъдимия била с кръв по лицето, около устата. Тези показания съобразени
със заключението на съдебно медицинската експертиза, което сочи, че срокът за
възстановяване от травмите е до 10-14 дни, съдът приема, че на тъжителката са
причинени от подсъдимия неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени.
Изхождайки от вида, характера на телесната повреда, броя на травматичните
увреждания, оздравителния процес и критериите за справедливост визирани в ЗЗД и
изяснени от съдебната практика, съдът приема предявения граждански иск за
основателен и доказан до размера на 800.00 лева, поради което осъди подсъдимия
да заплати на гражданския ищец сумата от 800.00 лева. Искът в останалата му
част до размера на 900.00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Причинените на гражданския
ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният причинител
му дължи. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение той
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като
задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът
се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл.86 ал.1
от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. С оглед на
тези съображения следва да се присъди и законната лихва върху горната сума,
считано от датата на увреждането – 07.04.2009г. до окончателното изплащане,
така както е направено искането на пострадалия.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
В тежест на подсъдимия на
основание чл.189 ал.1 и 3 от НПК се възложи сума в размер на 832.00 лева,
представляваща направени от гражданския ищец разноски, от които 750 лева -
разноски за един адвокат; 70.00 лева – разноски за експертиза и 12 лева – ДТ за завеждане на делото.
В тежест на подсъдимия се
възложиха разноски - сума в размер на 80.00 лв. разноски за експертиза и сума в
размер на 50.00 лева, представляваща дължима ДТ върху
уважения размер на гражданския иск.
Причини и условия
способствали за извършване на престъплението: слаби волеви задръжки и ниско
правно съзнание.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: