Решение по дело №556/2024 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 87
Дата: 20 май 2025 г.
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева Кръстева
Дело: 20245230100556
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Панагюрище, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100556 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Ц. И. Л. срещу
„Фератум България“ ЕООД, с искане да се прогласи за нищожен договор за № 1316514 от
10.01.2024., поради противоречие с императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК,
В исковата си молба ищецът твърди, че на 10.01.2024 г. е сключил с „Фератум България“
ЕООД договор № 1316514 по силата на който му е предоставена в заем сума от 4000 лв.
при лихвен процент -23,33% и ГПР 49,66 %, за срок от 18 месеца. Сочи се, че съобразно чл. 5
на договора същият се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза
на кредитодателя, за което се дължи заплащане на възнаграждение в размер на 3030 лева за
срока на действие на договора, която сума се заплаща разсрочено на 18 месечно вноски,
които се кумулират към падежните вземания по погасителния план,. В исковата молба се
сочи, че ищецът е усвоил заемния ресурс, но не дължи заплащане на лихвата и останалите
вземания по него, тъй като е нищожен. Изложени са доводи, че са нарушени изискванията
на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Кредиторът е нарушил
изискванията на чл. 10, ал. 1 ичл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и не е записал действително
приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент, тъй като уговореният процент
от 23,33 % не съответства на записаната лихва от 1400 лв. Сочи се, че липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, както и яснота
досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на
договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да
формира размер на ГПР от 49, 66 %. ГПР се определя по точно опредЕ. методика,
регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в
Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени
1
между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4
ЗПК/. Твърди се, че съгласно императивните изисквания на горепосочените норми,
кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на
поръчителство от Ferratum Bank в полза на кредитодателя. Записването в кредитния договор
на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
Закона за защита на потребителите. Уговорената такса „гарант" - възнаграждение за
осигуряване на дружество поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на
кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Твърди се, че получаването на кредита е било обусловено от
сключването на договор за гаранция от страна на кредотополучателя, за което той дължи
такса, а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на
задълженията по договора за кредит. Сочи се, съгласно императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок 50 % от взетата сума.
Съгласно чл. 21 ЗПК, нищожни са клаузи в договор за потребителски кредит, имащи за цел
или за резултат заобикаляне на нормативните правила на ЗПК. Кредиторът е нарушил
императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. чл. 19, ал.1 ЗПК да разпише
действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение ГПР, тъй като
незаконосъобразно не е включил таксата - възнаграждение на дружеството - гарант в
записания в договор размер на ГПР от 49, 66 %, което обуславя нищожността на уговорената
в процесния договор клауза на чл. 4 от същия относно приложимия ГПР. Поради това, че
тази такса не е включена в обявения на потребителя ГПР следва да се приеме, че търговецът
е заблудил Наред с това следва да се има предвид и че макар, че в съдържанието на договора
да е включена клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, за срока, в който това право може да бъде упражнено и е предоставена
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал.4„ в него не са разписани другите условия по неговото упражняване, по-
конкретно не е налице информация за размера на лихвения процент на ден и че при
упражняване на правото на отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от
потребителя обезщетение, каквото е изискването по чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК. Тази
информация е от съществено значение за потребителя, тъй като той следва да има нужните
данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на отказ. Сочи се, че
при липса на тази информация, той е изправен пред опасността да не изпълни точно
задълженията си при направен отказ от договора, което да има за него тежки негативни
последици - да загуби поради неизпълнение това си право. Излага се, че непредоставянето
на релевантната за потребителя информация относно основен елемент - стойността на
финансовата услуга преди сключване на договора и невключването й в условията на
контракта е увреждащо за потребителя, поради което законодателят е предвидил тежката
правна последица по чл. 22 ЗПК - нищожност на договора за потребителски кредит на
основание неизпълнение на изискването по чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Моли се за уважаване на
исковите претенции. Претендират се разноски.
2
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който не се
оспорва сключването на договор за потребителски кредит от 10.01.2024. между него и ищеца
като се иска да се приеме, че са предявения иск е неоснователен, тъй като потребителят
може да избере свой поръчител или този предложен от кредитора, като според сайта на
ответното дружество потребителя сам избира кредитора, твърди се, че искове за
недействителност на договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу
правилната страна. Сочи се, че договорът за гаранция е отделно облигационно отношение,
по което ответникът не е страна. Твърди се, че не може да се говори за заблуждаваща
търговска практика, тъй като с кратко съобщения от мобилния си телефон ищецът е
потвърдил желанието си да сключи договор. Сочи се, че претенциите на ищеца не са
подкрепени с убедителни доказателства, а твърденията за нарушение на чл. 143 ЗЗП са
неоснователни, като в СЕФ подробно е описани възможностите за обезпечение, които
ищецът е приел доброволно. Сочи се, че не е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
доколкото договора за гаранция е възмездна услуга от трето лице и разходът за нея не следва
да се включва в ГПР, като освен това ищецът е имал право да се откаже от договора в 14-
дневен срок, но не е упражнил това свое право. Моли се да се отхвърли като неоснователна.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложения по делото договор за
предоставяне а потребителски кредит № 1316514 от 10.01.2024 г. сключен между страните
по делото, че между тях е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е
задължил да предаде в собствеността на заемателя под формата на потребителски кредит
сума в размер на 4000 лв., а заемателят се е задължил да я върне на 18 месечни вноски, в
срок до 09.02.02024 г., заплащайки месечен лихвен процент в размер на 23,33% и ГПР в
размер на 49,66 %, като е посочено, че общата дължима сума по кредита е в размер на 5400
лева. В чл. 5 от договора за паричен заем е посочено, че договорът се обезпечава с
поръчителство предоставено от Мултитюд банк срещу възнаграждение затова, което
възнаграждение не е включено в предвидения в договора за кредит ГПР.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти),
които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да
установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от
които се ползва- че е налице възникнало между страните облигационно правоотношение въз
основа на сключения договор за потребителски кредит, че същият е нищожен поради
противоречие с императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП. Ответникът следва да докаже
фактите, на които основава своите твърдения.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
3
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
От данните по делото се установява, че между „Фератум България” ЕООД и Ц. Л. на
10.01.2024 г. е сключен договор за кредит, по силата, на който търговското дружество е
предоставило на ищеца кредит в размер на 4000 лв. Уговорен е между страните фиксиран
лихвен процент и годишен процент на разходи. Предвид изложеното, съдът приема, че
между страните по делото са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК, като съдът е
длъжен служебно да следи за неговата валидност.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския
съвет на Република България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще
извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В размера на тези разходи следа да се включат и
всички суми уговорени в договора, които водят до увеличаване размера на дълга (в този
смисъл са и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС и Решение от 13.03.2025 г. по
дело С-337/23 на СЕС). Годишен процент на разходите, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение.
4
Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи,
договорът за кредит следва да се счита за нищожен.
В точка шест на цитираното Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС е прието,
че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с
клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер
на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и
следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите” .
В процесния Договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 49,66% т.е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, доколкото така отразен този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК . Този размер на ГПР обаче не
отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно
възнаграждението за предоставяне на поръчителство от конкретно избрано от кредитодателя
лице. Сключването на договор за поръчителство с лице посочено конкретно от ответника
като условие за отпускане на кредита е посочен в чл. 5 от процесния договор за кредит.
Фактът, че в посочения ГПР не е включено възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, не само е признат от ответника в отговора на исковата молба, но също така е
отделен за безспорен с изготвения по делото проекто-доклад обективиран в Определение
№131 от 06.03.2025 г. Само по себе си неправилното посочване на ГПР на разходите по
процесния договор за кредит води до нищожност на самия договор за кредит, доколкото по
този начин се лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение, лишен е от възможност по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му. Посочването на стойност на ГПР по-малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на
целия Договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК (в този смисъл Определение № 50685
от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г.о. и Решение от 13.03.2025 г. по дело №
С-337/23 СЕС).
Ето защо, съдът счита, че предявеният от ищеца Ц. Л. срещу ответника „Фератум
България“ ЕООД иск за прогласяване нищожността на договор за № 1316514 от 10.01.202 г.,
е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските направени от ищеца. Доколкото по делото не са представени
доказателства за направени разходи - в договор за правна защита и съдействие от 10.07.2024
г. - л. 11 от делото не са представени доказателства в полза на процесуалния представител на
ищеца да е заплатено адвокатско възнаграждение, нито е посочено да е осъществено
безплатно процесуално представителство на осн. чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА. Ето защо съдът не
дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, предвижда, че когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
5
съда. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса,
съобразно цената на иска, която е в размер на 160 лева.
По изложените съображения Районен съд – Панагюрище
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД във вр.
с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1316514 от
10.01.2024г., сключен между Ц. И. Л. ЕГН: ********** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
*********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 3, бул.
“Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - Панагюрище ДТ в размер на 160 лева и такса в
размер на 5 лева, само в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
6