РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 22.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на
прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 514 / 2019 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административното дело е образувано по повод искова молба на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, с цена на иска 7 000 лв., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София.
Исковата молба е оставяна без движение два пъти с определение от з.с.з. на 02.01.2020 г., в което е указано на ищеца в едноседмичен срок от съобщението: 1. Да посочи изрично дали искът е предявен по чл. 284 от ЗИНЗС или по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ; 2. Да посочи ответника /ответниците съгласно чл. 205 от АПК, като част от съдържанието на ИМ по чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК; 3. Да посочи цената на иска за мораторна лихва, който е посочен в исковата молба само като период от 22.02.2018 г.; 4. Да посочи прецизно изложение на обстоятелствата на ИМ-чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, като конкретизира предпоставките за допустимост на иска с оглед разпоредбите на чл. 204, ал. 1 от АПК - да уточни има ли отменен конкретен административен акт и какъв и дали ще се позовава на влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 82/2018 г. на Административен съд – Ловеч; 5. В случай на оспорване по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК-да конкретизира заедно с оспорването на какъв административен акт е предявен иска/исковете; 6. Да конкретизира дали искът/исковете е предявен при условията на чл. 204, ал. 3 от АПК и от какви нищожни и/или оттеглени административни актове са претърпени вредите, 7. Да конкретизира дали искът е предявен при условията на чл. 204, ал. 4 от АПК, в който случай следва да посочи конкретните действия и/или бездействия на конкретни длъжностни лица и дали същите са правозащитни органи или от системата на изпълнителната власт; 8. Да посочи от какъв акт на администрацията-действие или бездействие на орган или длъжностно лице са претърпените вреди, 9. Да конкретизира дали вредите са при и по повод изпълнение на административна дейност и каква и на кои длъжностни лица или претендира вреди по общия ред на чл. 45 от ЗЗД; 10. Да посочи връзката между незаконосъобразния ИАА, действие или бездействие и настъпилата вреда /имуществена или неимуществена/, 11. Да посочи петитум - в какво се състои искането-чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК, както и характерът на вредата/вредите- имуществена/неимуществена, както и дали са предявени два иска; 12. Да внесе държавна такса от по 10 лв. по сметка на ЛАС /за иска за мораторна лихва, в случай че поддържа такъв иск и след уточнението на неговия размер/ съгласно Тарифа № 1 и да представи документ за внасянето на същата по сметка на ЛАС-чл. 128, т. 2 от ГПК, като указва и номера на сметката: Централна Кооперативна Банка, Банков код: ******, ******; 13. Да представи преписи от исковата молба и приложенията, както и от уточняващата молба според броя на ответниците; 14. Да уточни изрично ответника /ответниците, като съобрази разпоредбата на чл. 205 от АПК, както и правното основание на исковете по чл. 284 и чл. 285 от ЗИНЗС /редакция ДВ, бр. 100/2019 г., в сила от. 01.01.2020 г./ и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като са указани и последиците при неизпълнение и с определение от з.с.з. на 31.01.2020 г., в което е указано на ищеца в едноседмичен срок от съобщението ищецът да отстрани недостатъците на ИМ, а именно: 1. Да посочи правното основание на иска за неимуществени вреди; 2. Да посочи изрично дали е предявил само един иск за неимуществени вреди в размер на 7000 лв. или претендира и втори иск за мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД; 3. Да посочи конкретен размер на иска за мораторна лихва, като съобрази посочения от него период на иска за мораторна лихва - с начална дата, която следва да посочи изрично - до датата на подаване на исковата молба; 4. Да внесе допълнителна държавна такса от 10 лв. по сметка на ЛАС /за иска за мораторна лихва, в случай че поддържа такъв иск и след уточнението на неговия размер/ съгласно Тарифа № 1 и да представи документ за внасянето на същата по сметка на ЛАС-чл. 128, т. 2 от ГПК, като е указан и номера на сметката: Централна Кооперативна Банка, Банков код: ******, ******; 5. Да представи 1 бр. препис от исковата молба и приложенията, както и от уточняващата молба, като на ищеца са указани последиците при неизпълнение.
По повод сочените определения на съда са постъпили две уточняващи молби от ищеца вх. № 240/16.01.2020 г. и вх. № 856/19.02.2020 г. Видно от последната уточняваща молба на ищеца № 856/19.02.2020 г., както и от предходната уточняваща молба, а също и от съдържанието на първоначалната искова молба, ищецът поддържа, че искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /а не по чл. 284 от ЗИНЗС/, че претендираните 7000 лв. неимуществени вреди са за период от 22.02.2018 г. до 11.10.2018 г., като ги заявява като претърпени вреди в резултат на обявяване на нищожност на Заповед № 269/22.02.2018 г., подписана „за началник” - Затвора Ловеч с Решение № 124 от 02.10.2018 г. по адм.д. № 82/2018 г. на Административен съд – Ловеч. Ищецът сочи, че предвид множеството заведени от него дела в Административен съд – Ловеч в администрацията на ЗОЗТ „Атлант“ се е оформило негативно отношение към него, като с обявената за нищожна заповед ищецът сочи, че в крайна сметка е попаднал точно под контрола на администрацията, от която се е оплаквал, като сочи, че: „започнах да изпитвам основателен страх от незаконосъобразни актове на затворническата администрация, след като в ЗОЗТ „Атлант“ са ми налагани не едно доказано незаконосъобразни дисциплинарни наказания, а затворническата администрация разглежда потърсването на съдена защита, като конфронтация, а не като законен метод за разрешаване на възникнал между две страни спор“. Ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 1192 лв., с начален период от 22.02.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, като поддържа исковата молба. Заявява, че по повод негови други искови молби има образувани други искови адм. дела в Административен съд – Ловеч, като сочи адм.д. № 555/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч и адм.д. № 371/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч, като сочи, че няма дублиране на делата, т.к. останалите му искови дела са на различно правно основание.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София в писмен отговор вх. 3802/14.10.2020 г., чрез юрк. Г.Г., сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи, че на основание, чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът не спори по въпроса, че е налице първата кумулативна предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, че Заповед № 269/22.02.2018 г., подписана „за началник” - Затвора Ловеч е обявена за нищожна с Решение № 124 от 02.10.2018 г. по адм.д. № 82/2018 г. на Административен съд – Ловеч, влязло в сила, но отрича от тази заповед да са настъпили каквито и да било неблагоприятни правни последици за ищеца, както и да има връзка на причинените вреди с обявената за нищожна заповед. Сочи, че неблагоприятни правни последици биха настъпили евентуално при промяна на режима на изтърпяване на наказанието, какъвто не е предметът на обявената за нищожна заповед. Сочи, че условията в Затвора – Ловеч и в ЗОЗТ „Атлант“, гр. Троян са еднакви, както и че целесъобразността на преместване на лишените от свобода от затвор в затворническо общежитие от закрит тип е изцяло от компетентност на началника на затвора и не подлежи на съдебен контрол. Ответникът сочи, че има издадени множество последователни заповеди за преместването на ищеца все в ЗОЗТ „Атлант“, като допълнително сочи, че по идентично дело на настоящото с Решение № 72 от 16.03.2020 г., постановено по адм.д. № 555/2019 г. на Административен съд – Ловеч, съдът е отхвърлил изцяло иска на същия ищец за неимуществени вреди.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Г.Г., която поддържа писмения отговор, отрича да са настъпили вреди за ищеца и връзка на същите с обявената за нищожна заповед, като в заключение моли съда да отхвърли изцяло иска.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че исковата молба е изцяло неоснователна. Прокурорът сочи, че доказателствата, на които се позовава ищеца, касаят събития, свързани с други негови дела, като сочи, че ищецът основава исковата си претенция не на обявената за нищожна заповед, а на други административни актове по други административни дела, като акцентира, че исковата претенция е неоснователна, а фактите, посочени в нея, са относими към други административни дела.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Твърдяното увреждане е настъпило в Област Ловеч, като адресът на ищеца също е в Област Ловеч, правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.
Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От фактическа страна се установява, че със Заповед № 269/22.02.2018 г., подписана „за началник” - Затвора Ловеч, ищецът е бил преместен/разпределен на работа в ЗО „Атлант“, като същата заповед е обявена за нищожна с Решение № 124 от 02.10.2018 г. по адм.д. № 82/2018 г. на Административен съд – Ловеч, влязло в сила на 02.10.2018 г., като адм.д. № 82/2018 г. на Административен съд – Ловеч е приложено към настоящото дело.
По настоящото дело не подлежи на установяване и преценка законосъобразността на заповедта, тъй като същата е обявена за нищожна с влязъл в сила съдебен акт по приложеното адм.д. № 82/2018 г. на Административен съд – Ловеч.
Няма спор между страните, а и се установява от писмените доказателства, че ищецът л.св. С.Б.Б. изтърпява наказание лишаване от свобода с размер 17 години, наложено с влязла в сила присъда по НОХД № 193/2011 г. на ОС - Габрово. Поставен е на общ режим с Протокол № 6/20.11.2015 г. на комисията по изпълнение на наказанията при Затвора в гр. Ловеч, категория - закрит тип. В затвора в гр. Ловеч ищецът е постъпил на 06.10.2011 г.
След предвидения в ЗИНЗС престой в приемното отделение
на Затвора в гр. Ловеч на 22.03.2012 г. ищецът Б. е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“, към Затвора Ловеч. Впоследствие е разпределян да
работи в Затвора в гр. Ловеч и след отпадане на необходимостта да работи е
преразпределен отново в ЗОЗТ „Атлант“, гр.
Троян. От 06.10.2011 г. до 22.03.2012 г. е в Затвора - Ловеч. На
22.03.2012 г. е преместен в Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ „Атлант“ към Затвора - Ловеч. От 06.10.2016 г. до 22.02.2018
г. търпи наказанието си в Затвора - Ловеч. Изтърпява наказание лишаване от
свобода в Затворническо общежитие от закрит тип „Атлант“
гр. Троян от 22.02.2018 г., като е преместен от Затвора в гр. Ловеч със Заповед № 269/22.02.2018 г. „за началник“ на затвора в гр. Ловеч.
Заповед № 269/22.02.2018г. „за началник“ на затвора в гр. Ловеч е обявена за
нищожна с Решение от 02.10.2018 г. по адм. д. №
82/2018г. на АдмС – Ловеч, влязло в сила на
02.10.2018 г., приложено към настоящото дело.
Поради това
ищецът л.св. Б. е включен при разглеждане разпределянето на лишените от свобода
на 11.10.2018 г. и със Заповед №
1254/11.10.2018 г. на началника на затвора е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“. Същата заповед е отменена като незаконосъобразна с
решение по адм. д. № 357/2018 г. по описа на
Административен съд - Ловеч, след което е издадена Заповед № 435/28.03.2019 г. на началника на Затвора гр. Ловеч. Със Заповед № 435/28.03.2019 г. на началника на Затвора гр. Ловеч л.св. С.Б.
отново е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“, където
първоначално е бил разпределен със заповед № 465/22.03.2012 г. на началника на
Затвора гр. Ловеч.
Заповед № 435/28.03.2019
г. на началника на Затвора гр. Ловеч
също е обжалвана от С.Б., след което е издадена отново последваща
Заповед № 158 от 10.02.2020 г. на
началника на Затвора Ловеч, с която ищецът Б. отново е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“.
Със Заповед №
844/30.07.2020 г. на началника на Затвора Ловеч ищецът Б. е разпределен да
изтърпява наказанието си в Затвора Ловеч.
В хода на съдебното производство ответникът
е представил заверен препис от картона за свиждане на лишения от
свобода ищец Б., както и текущи доклади от 03.09.2018 г., 10.09.2019 г. и текущ
доклад от 07.08.2017 г.
Ищецът С.Б. е завел до 02.04.2021 г. общо 58 дела в
Административен съд – Ловеч, като жалбоподател или ищец. От всички 58
административни дела, образувани в Административен съд – Ловеч, към 02.04.2021
г. 22 административни дела са искови по искови молби на ищеца С.Б. Б..
От исковите дела, заведени от С.Б., по следните четири
адм. дела по искови молби на ищеца Б. периодът на
исковата претенция съвпада частично с периода на настоящата искова претенция,
както следва: адм.д. № 3/2020 г. по описа на Административен
съд – Ловеч за незаконосъобразни действия на затворническата администрация в
периода 01.08.2017 г. – 28.02.2018 г., адм.д. №
371/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч с период на исковата
претенция 07.07.2014 г. – 07.03.2018 г. за
незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, адм.д. № 399/2018 г. по описа на Административен съд –
Ловеч с период на исковата претенция 28.08.2018 г. – 15.11.2018 г. за
незаконосъобразни бездействия на административния ръководител на ЗОЗТ „Атлант“, адм.д. № 262/2018 г. по
описа на Административен съд – Ловеч с период на исковата претенция 10.04.2018
г. – 05.07.2018 г. за незаконосъобразни действия и бездействия на
затворническата администрация.
Настоящата искова молба се поддържа с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за 7 000 лв. неимуществени вреди за период от 22.02.2018 г. до 11.10.2018 г.
В съдебно заседание на 17.03.2021 г. ищецът Б. отново
заявява, че поддържа искова претенция за същия период от 22.02.2018 г. до 11.10.2018 г.
В същото съдебно заседание на 17.03.2021 г. съдът изрично е указал на ищеца Б., че с
оглед заявеното и поддържано правно основание на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ доказателствената тежест да докаже както основателността,
така и размера на иска пада върху него с оглед субсидиарното
приложение на ГПК, като съдът изрично е указал на ищеца до датата на следващото
съдебно заседание да сочи допълнителни доказателства.
В съдебно заседание на 02.06.2021 г. съдът е
констатирал, че ищецът Б. не е представил допълнителни доказателства, като е
заявил, че няма да сочи доказателства и желае да се даде ход на делото по
същество.
Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК - Исковете за обезщетения
за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни
органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и Върховния административен съд, са подведомствени
на административните съдилища.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК - Исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
Съгласно чл. 205 от АПК – Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ се явява
пасивно легитимирана страна, т.к. представлява юридическо лице и осъществява
пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода,
в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен
ответник по делото.
Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация,
насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и
отговаряща на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално
допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК - За неуредените въпроси за имуществената
отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.
По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс /ГПК/. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК - всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал указания на ищеца и ответника относно разпределянето на доказателствената тежест с определение от 17.03.2021 г.
Както беше посочено многократно по-горе, ищецът поддържа, че исковата молба е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а не чл. 284 от ЗИНЗС, поради което не може да се ползва от привилегията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. При иск по чл. 1, ал. 1 от ЗИНЗС настъпването на неимуществените вреди не се предполага, а следва да се докаже от ищеца по реда на ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Според чл. 8, ал. 2 от ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразен административен акт на ответника или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред, настъпила вреда в правната му сфера, която включва реално причинени неимуществени вреди, и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Съдът съобразно доказателствата по делото намира, че първата предпоставка – наличие на административен акт, който е отменен като незаконосъобразен, е налице.
Няма спор между страните, а и видно от приложеното към настоящото адм.д. № 82/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч, че с влязло в сила Решение № 124 от 02.10.2018 г. е обявена нищожността на Заповед № 269/22.02.2018 г., подписана „за началник” - Затвора Ловеч, като решението е влязло в сила на 02.10.2018 г. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността се приема за обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение за вреди изисква отмяната на административния акт по съответния ред, съобразно чл. 204, ал.1 от АПК.
Съдът съобразно доказателствата по делото намира, че първата предпоставка – наличие на административен акт, който е отменен като незаконосъобразен/обявен за нищожен, е налице. С т. 8 на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г., постановено по ТД № 2/2014г. на Общите събрания на I и II колегии на ВАС и Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС е прието, че отношенията между лишените от свобода от една страна и затворническата администрация от друга, не са равнопоставени, а са такива по упражняване на държавна принуда. Специализираните органи по изпълнение на наказанията са административни органи и осъществяват дейността си в изпълнение на предвидени в закона правомощия. Техните актове /включително заповедите за разпределяне на лишените от свобода/ са актове по изпълнение на административна дейност, поради което претенциите за вреди от тях подлежат на разглеждане от административните съдилища.
Въпреки наличието на обявен за нищожен административен акт, в хода на съдебното дирене по делото и въпреки указанията на съда до ищеца да представи допълнителни доказателства, не са доказани останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответната страна, а именно ищецът да е претърпял неимуществени вреди и същите да са в пряка причинно - следствена връзка с незаконосъобразният акт.
Не се представиха конкретни доказателства за факти, от които да са произлезли твърдените от ищеца вреди с посочения резултат – „страх“ от незаконосъобразни актове.
Безспорно естеството и характера на вредите следва да бъдат преценявани не от страна на субективното възприятие на ищеца, а с оглед на конкретни факти, от които те произтичат. Следва да се съобрази, че „страх“ ищецът би могъл да изпитва в резултат на много фактори, в т.ч. и предвид средата, в която пребивава в качеството си на лишен от свобода. Видно от данните от приложените по делото текущи доклади, в които е отразено становище на работещият с лишения от свобода социален инспектор, същите не го характеризират като човек, изпитващ страх и безпомощност. В текущите доклади се сочи, че ищецът Б. се характеризира с егоцентрична воля за себеутвърждаване, че е убеден в правотата си и няма сила, която да го спре, че не зачита ограниченията на средата и прави опити постоянно да е в опозиция и др. В текущите доклади е отразено също, че ищецът е „настроен за проблемен престой, водещ непрекъснато дела, негативен и мнителен.....Спечелил е няколко дела и това му дава кураж да завежда нови срещу различни административни актове....От друга страна негативното му отношение градира във времето във връзка с давани му поощрения в предишни периоди на добро поведение на осн. чл. 98 ал. 1 т. 5 от ЗИНЗС, които той счита, че е трябвало да се извършат под формата на ненаблюдавана среща с лице от женски пол под формата на интимен контакт в специално подготвено помещение. В многократни разговори е подчертавал, че това е основния му проблем за конфликт с администрацията“.
Следва да се посочи, че ищецът С.Б. е завел към 02.04.2021 г. общо 58 административни дела в Административен съд – Ловеч /видно от разпечатка от деловодната система на съда на л. 75 и л. 76 от делото/, като значителен процент от същите дела са били на доклад включително на настоящия съдия-докладчик, като по всички дела ищецът Б. се е явявал лично в съдебно заседание, поради което и съдът няма впечатление ищецът Б. да се характеризира като личност, изпитваща „страх“, даже напротив – видно и от значителния брой дела, заведени все от л.св. С.Б. – 58 административни дела в настоящия съд, то дори само по техния брой може да се направи извод, че ищецът не е страхлив и лабилен психически, като същият отстоява непрекъснато правата си, познава разпоредите на ЗИНЗС, както и има доста добра юридическа подготовка, което му дават предимство да води, включително успешно, различни видове административни дела.
Ето защо съдът намира, че недоказано остана твърдението на ищеца Б. в исковата молба същият да изпитва чувството на „страх“, както и недоказано остана конкретно твърдението на ищеца, че: „започнах да изпитвам основателен страх от незаконосъобразни актове на затворническата администрация“.
Служебно известно е на настоящия състав на съда, че за всеки незаконосъобразен акт, действие или бездействие на затворническата администрация ищецът С.Б. е завел жалба в Административен съд - Ловеч, като служебно известно е на настоящия състав на съда, че отделно ищецът Б. е завел и множество искови молби в Административен съд - Ловеч, както по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и по реда на чл. 284 от ЗИНЗС с ответник ГДИН.
Както беше посочено по-горе, ищецът С.Б. е завел към 02.04.2021 г. общо 58 административни дела в Административен съд – Ловеч, от които 22 административни дела са искови дела по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ или чл. 284 от ЗИНЗС, като следва да се посочи, че към момента на постановяване на настоящото решение е възможно броят на заведените от ищеца С.Б. дела в настоящия съд да е нараснал и над сочените 58 броя административни дела.
Същото е видно от справка/разпечатка от деловодната система на съда на л. 75 и л. 76 от делото, както и от писмените доказателства за конкретни образувани в Административен съд – Ловеч дела по жалби/искови молби на ищеца Б. на л. 77-137 от делото.
Ето защо не се доказа нито ищецът да изпитва какъвто и да било „страх“, нито твърденият от него „страх“ да е конкретно във връзка с обявената за нищожна Заповед № 269/22.02.2018 г., подписана „за началник” - Затвора Ловеч.
Отделно следва да се посочи, че престоят на ищеца Б. в ЗОЗТ „Атлант“ не е в резултат само на обявената за нищожна Заповед № 269/22.02.2018 г., подписана „за началник” - Затвора Ловеч.
Както беше посочено по-горе, за разпределението на ищеца Б. *** има издадени множество поредни заповеди:
На 22.03.2012 г. ищецът Б. е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“, към Затвора Ловеч. Впоследствие е разпределян да
работи в Затвора гр. Ловеч и след отпадане на необходимостта да работи е
преразпределен отново в ЗОЗТ „Атлант“ гр.
Троян. От 06.10.2011 г. до 22.03.2012 г. е в Затвора - Ловеч. На
22.03.2012 г. е преместен в Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ „Атлант“ към Затвора - Ловеч. От 06.10.2016 г. до 22.02.2018
г. търпи наказанието си в Затвора - Ловеч. Изтърпява наказание лишаване от
свобода в Затворническо общежитие от закрит тип „Атлант“
гр. Троян от 22.02.2018 г., като е преместен от Затвора в гр. Ловеч със Заповед № 269/22.02.2018 г. „за началник“ на затвора в гр. Ловеч.
Заповед № 269/22.02.2018г. „за началник“ на затвора в гр. Ловеч е обявена за
нищожна с Решение от 02.10.2018 г. по адм. д. №
82/2018г. на АдмС – Ловеч, влязло в сила на
02.10.2018 г., приложено към настоящото дело.
Поради това
ищецът л.св. Б. е включен при разглеждане разпределянето на лишените от свобода
на 11.10.2018 г. и със Заповед №
1254/11.10.2018 г. на началника на затвора е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“. Същата заповед е отменена като незаконосъобразна с
решение по адм. д. № 357/2018 г. по описа на
Административен съд - Ловеч, след което е издадена Заповед № 435/28.03.2019 г. на началника на Затвора гр. Ловеч. Със Заповед № 435/28.03.2019 г. на началника на Затвора гр. Ловеч л.св. С.Б.
отново е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“, където
първоначално е бил разпределен със заповед № 465/22.03.2012 г. на началника на
затвора гр. Ловеч.
Заповед № 435/28.03.2019
г. на началника на Затвора гр. Ловеч
също е обжалвана от С.Б., след което е издадена отново последваща
Заповед № 158 от 10.02.2020 г. на
началника на Затвора Ловеч, с която ищецът Б. отново е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“.
Видно от текущите доклади, лишеният от свобода Б. многократно е наказван, което показва, че ако изпитва страх от незаконосъобразни актове на затворническата администрация, би следвало да не е наказван със заповеди за налагане на дисциплинарни наказания. Подчертава се също така в текущите доклади, че у него има стремеж за самоизтъкване и надценяване на собствените му способности, което в никакъв случай не го характеризира като безпомощен и безсилен. Отделно на съда е служебно известно, че Б. нееднократно е наказван с наложени дисциплинарни наказания, които са били обжалвани от него и са били образувани административни дела в Административен съд – Ловеч.
Доколкото обявената за нищожна заповед е издадена „за началник“ на Затвора Ловеч, въпросът какви отношения се създават между ищеца и затворническата администрация в ЗО „Атлант“, гр. Троян е пряко засягащ поведението на самия ищец и няма отношение към решенията и преценката на Началника на Затвора Ловеч във връзка с разпределянето му от Затвора Ловеч в ЗО „Атлант“.
Отделно условията и в
двете места за лишаване от свобода са еднакви. От друга страна няма данни за
промяна на режима за изтърпяване на наказанието, за да се приеме, че
положението на ищеца е било утежнено по този начин и от там, че от
администрацията трябва да му се възстанови първоначалното положение, както
твърди.
Не се доказа и твърдението на ищеца Б., че е било затруднено посещението му от близки, тъй като според приложеният по делото картон за свиждания Б. е имал свиждания с близки.
Следва да се посочи, че с влязло в сила Решение № 119 от 22.07.2019 г. по адм.д. № 371/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч, приложено към настоящото дело, на ищеца Б. вече е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 07.07.2014 г.- 07.03.2018 г., поради което няма как в настоящото производство да се обсъждат твърдения относно специалното помещение, в което да се провеждат свижданията по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС, както и изобщо всички детайли относно помещението за свиждане, които са съобразени в соченото влязло в сила решение.
По делото не се доказа твърдението, че в резултат на незаконосъобразната и обявена за нищожна заповед за разпределянето му в ЗОЗТ „Атлант“ ищецът е поставен в по-отдалечено до постоянният му адрес място. Видно от представените данни постоянният адрес на ищеца е в гр.Габрово. Безспорно като разстояние в километри град Габрово е по-близо до град Троян /49.38 км./, отколкото до гр. Ловеч /57.20 км/.
Ето защо неимуществените вреди, изразяващи се в твърдяното негативно психическо състояние на ищеца в резултат на обявената за нищожна заповед, с която същият е бил разпределен в ЗОЗТ „Атлант“, гр. Троян, не бяха доказани. Необходимо е да се установи интензитета на негативните преживявания, тяхната продължителност и конкретното им въздействие и възприятие от ищеца.
Както бе посочено по-горе, съгласно материалноправна разпоредба на чл. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Не са доказаха твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Фактическите основания на исковата претенция, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване в исковия процес и в крайна сметка обективните предели на силата на присъдено нещо, с която се ползва съдебното решение. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права.
Твърденията в исковата молба се свеждат до това, че с обявената за нищожна заповед ищецът е претърпял неимуществени вреди, като доказателства за това не са представени по делото. Принципът на състезателността в исковия процес – чл. 8, ал.2 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, задължава страната да посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи незаконосъобразен акт, който непосредствено е довел до причиняване на вреди на ищеца, в какво се изразяват тези вреди, основанието и размера им.
За ищеца не са настъпили вреди конкретно от обявената за нищожна Заповед № 269/22.02.2018 г., подписана „за началник” - Затвора Ловеч.
Отделно, както беше посочено по-горе, налице са множество заповеди на началника на Затвора Ловеч, с които ищецът Б. е бил разпределян все в ЗОЗТ „Атлант“ – Троян.
В съответствие с разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ППЗИНЗС след престоя в приемното отделение лишените от свобода се разпределят по затворнически общежития, групи и работни обекти от комисия, ръководена от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, в зависимост от определения от съда тип на затворническото заведение, правната и личностната им характеристика и обектите, на които работят. От значение при разпределяне на лишените от свобода от комисията по чл. 35, ал. 1 от ППЗИНЗС е оценката на риска, личностните особености, здравословното състояние, способностите им за работа и възможността за работа, която може да им се осигури, фактори, които се преценяват от администрацията на затвора, която е специализирана и са изключително и само в нейната компетентност. Целесъобразността на преместване на лишените от свобода от затвор в затворническо общежитие от закрит тип е изцяло от компетентността на началника на затвора и не подлежи на съдебен контрол. По тези съображения са правно и фактически необосновани очакванията на ищеца, след отмяната/обявяването на нищожност от съда на съответната заповед, с която е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“ – Троян, да му бъде прекратено пребиваването там. Отделно престоят на ищеца Б. *** е в резултат на множество, издадени от началника на Затвора Ловеч заповеди, и трудно може да се направи връзка, въз основа на коя точно заповед, ищецът се е почувствал емоционално засегнат, а отделно, както беше посочено по-горе, няма доказателства ищецът Б. да изпитва чувство на „страх“.
Ето защо съдът намира, че не се доказаха претърпени неимуществени вреди за конкретния исков период 22.02.2018 г.-11.10.2018 г., а също и липсват каквито и да било доказателства такива вреди да са пряка и непосредствена последица от обявената за нищожна Заповед № 269/22.02.2018 г., подписана „за началник” - Затвора Ловеч.
Поради това съдът намира предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 7000 лв. за периода 22.02.2018 г.-11.10.2018 г., в резултат на обявената за нищожна Заповед № 269/22.02.2018 г., подписана „за началник” - Затвора Ловеч, за изцяло неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен.
При това положение следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за мораторна лихва в размер на 1192 лв. за периода от 22.02.2018 г. до завеждане на исковата молба.
Съдът съобрази и практиката на ВАС по идентично на настоящото дело, заведено от същия ищец срещу същия ответник - Решение № 16030 от 30.12.2020 г. по адм.д. № 7310/2020 г. на ВАС.
От страна на ответника не са претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение, а и такива не се дължат съгласно практиката на ВАС, че съгласно изричната разпоредба на чл. 10 от ЗОДОВ не се предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска. /Така Решение № 16030 от 30.12.2020 г. по адм.д. № 7310/2020 г. на ВАС/.
На основание гореизложеното Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, за сумата от 7000 лв. неимуществени вреди за периода 22.02.2018 г.-11.10.2018 г., заявени в резултат на обявена за нищожна Заповед № 269/22.02.2018 г., подписана „за началник” - Затвора Ловеч.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, за моратарна лихва с претендиран размер от 1192 лв. за периода от 22.02.2018 г. до завеждане на исковата молба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.
АДМ. СЪДИЯ: