Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  262340                 11.10.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 16363 по описа за 2020 година.

                                              

Предявен е иск с правно осн. чл.240 ЗЗД.

Ищецът В.М.П. твърди, че е предоставил на ответника сумата 1500 лева в заем със срок до ******* Въпреки настъпване на падежа, сумата не била върната. Иска се да бъде осъден ответникът да я заплати.

Ответникът К.Д.Ц. не е депозирал отговор на исковата молба. В  писмено становище след срока по чл.131 ГПК твърди, че е заплатил сумата, за което има и свидетели.

Съдът намери за установено следното:

Установява се от показанията на свидетеля И.П., че ищецът по делото, който е *** на свидетеля, живее постоянно във *******. През месец май на 2020г. ищецът се бил върнал в България. При едно пътуване на двамата в автомобил, ищецът получил обаждане от ответника. Тъй като шофирал ищецът приел разговора на високоговорител при което свидетелят чул, че Ц. иска в заем сумата 1500 лв. Първоначално ищецът нито приел, нито отказал. По-късно, след като вече бил във ******, П. се обадил на брат си. Обяснил, че ответникът отново му се е обаждал за да иска пари, казал на свидетеля да изтегли сумата и да я предаде на ответника. Свидетелят П. изтеглил от кредитна карта на брат си сумата, срещнал се с ответника на ***** през 2020г. и му я предал с уговорка да е върне до ***** на същата година. След това ответникът бил престанал да се обажда на ищеца, но и не бил върнал парите.

На ****** ищецът отправил до ответника писмена покана за заплащане на сумата по заема / *****/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между ищеца и ответника е сключен договор за заем, като предаването на сумата съдът намира за установено от събраните свидетелски показания. Наличието на уговорка тя да бъде върната, сочи на правна квалификация по чл.240 ЗЗД.

След като е получил заема ответникът е следвало да го върне. Същият не е доказал, че е сторил това.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да се уважи.

Що се отнася до законната лихва, тя следва да се присъди, считано от датата на завеждане на исковата молба – *****

            По разноските:

            Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 660 лв. от които 60 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение.

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА К.Д.Ц. ЕГН **********,*** да заплати на В.М.П. ЕГН **********,***. *******, съд. адрес ***, адв. А.Ц., на осн. чл. 240, ал.1 ЗЗД, сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ дължима по договор за заем от ******, както и законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2020г. до окончателното заплащане.

 

ОСЪЖДА К.Д.Ц. да заплати на В.М.П., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 660лв. /шестстотин и шестдесет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.