Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV - Д въззивен състав в публично заседание на единадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 13255 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 от ГПК.
С
решение № 457428 от 24.07.2018г., постановено по гр.д.№ 35773-/ 2017г. са
отхвърлени предявените от Д.Й.Р., срещу У.И. „С.К.О.“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със Заповед № РД-25-13/25.04.2017 г. на ректора на С.У.„С.К.О.“;
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Директор У.И. „С.К.О.“,
и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа
вследствие на уволнението за периода от 25.04.2017 г. до 26.10.2017 г. в размер
на сумата от 7085 лв., като неоснователни. С решението са оставени без
разглеждане предявените от Д.Й.Р. срещу
С.У.„С.К.О.“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
Недоволен
от постановеното решение, ищецът Д.Й.Р.
го обжалва с въззивна жалба, в частта, с която са били отхвърлени предявените
от него искове срещу ответника У.И. „С.К.О.“.
Поддържа, че в обжалваната си част решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон. Твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ е била изготвена и връчена на ищеца много след като е изтекъл
срокът по чл.194 от КТ. Това е така, защото срокът за налагане на наказание за дисциплинарно
нарушение е започнал да тече, не както СРС е приел – от доклада на финансовия
орган Агенция за
държавна финансова инспекция от 31.03.2017г., а от фактическото узнаване от
работодателя, което се е случило в много по – ранен етап. Освен това твърди, да
не е спазено изискването на чл.195 от КТ и процесната заповед не е мотивирана и
в нея не са посочени всички елементи на нарушението и така служителят е бил
лишен от право на защита срещу нея. Намира също, че описаното в заповедта
нарушение не е квалифицирано и че не е от кръга тези, за които законът
предвижда дисциплинарна отговорност. По тази причини иска решението в
обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове, като основателни и доказани,
да бъдат уважени.
В
срока и по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната по нея страна – У.И.
„С.К.О.“. Постъпил е отговор от С.У.„С.К.О.“, който няма качеството на
насрещна по въззивната жалба страна.
Решението,
в частта му, с която са оставени без разглеждане исковете, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от Д.Й.Р. срещу С.У.„С.К.О.“ и което има
характера на преграждащо развитието на производството и като такова се обжалва с
частна жалба по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК , е влязло в сила като
необжалвано.
Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и като
процесуално допустима, следва да бъдат разгледана по същество.
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл.344, ал.1 и т.2 от КТ за
признаване на извършеното със заповед № РД-25-13/25.04.2017г. на ректора на
СУ дисциплинарно уволнение на ищеца за
незаконно и възстановяване на длъжността, която е заемал при ответника преди
прекратяване на трудовото правоотношение – „директор на УИ на СУ“ и иск с правна квалификация чл.344, ал.1,т.3
във вр.с чл.225, ал.1 от КТ за сумата от 7085 лева и за периода от 25.04.2017г.
до 26.10.2017г., явяваща се обезщетение за оставане без работа, поради
незаконното уволнение.
Безспорно
е по делото, че между страните e съществувалo безсрочнo трудовo правоотношениe, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „директор
на У.И. на С.У.Св.К.О.“, въз основа на договор от № 22-579 от 02.05.2011г. Това
трудово правоотношение било прекратени със заповед № РД-25-13/25.04.2017г. на ректора на СУ, с
която на основание чл. 188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.7, във вр. с чл.187, ал.1,
т.10 от КТ било наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“. В текста
на заповедта е описано, как служителят
– ищец е одобрил разходи за „периодични доставки на офсетови плаки и проявители
на термални пластини за отчетната 2016 г.“ в размер на 137 124,94 лв., която
сума е изплатена в брой от У.И. на дружеството „М.К.“ ООД, с които си действия е извършил нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т.3, т.7 и т. 10 и чл.190,
ал.1, т. 7 от КТ. В заповедта е посочено, че
извършените нарушения са открити въз основа на доклад на Агенция за
държавна финансова инспекция с № ДИ1СФ – 17/27.03.2017 г., връчен на ректора на
31.03.2017 г. Заповедта е връчена на ищеца на дата 25.04.2017 г. С посочените действия служителят е нарушил своите
трудови задължения да се грижи за финансовото състояние и да контролира
финансовата дейност на У.И. на Софийски университет, което представлявало
нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл.187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ.
По
реда на чл.193 от КТ на ищеца са били искани обяснения по случая, преди
налагане на дисциплинарното наказание, което свое право той е упражнил, като е
депозирал такива, видно от приложените на л.57 и л.58 от първоинстанционното
дело обяснения. По делото е приложен правилник
за организацията и управлението на университетското И..
По делото са приложени длъжностна
характеристика за длъжността „директор на УИ на СУ“, с която служителят е
изрично запознат, видно от положеният негов подпис на характеристиката; доклад
на АДФИ от 27.03.2017г.; решение № ВО – 40-34 от 04.04.2016г. ректора на СУ за
прекратяване на обществена поръчка по обособена позиция №1 с предмет:
“Периодична доставка на офсетови плаки, химикалки и печатарско мастило за
нуждите на У.И. на С.У.Св.К.О.“; писмо от СУ, отдел Обществени поръчки с изх.№
72-00-569 от 29.09.2016г. до Д.Р., с което от него с е иска в срок до
02.09.2016г. да представи писмени разяснение по какъв договор са правени
заявките за доставка на офсетни плаки на стойност от 41 202,00 лева;
месечни отчети за касово изпълнение на бюджета на Университетското И. за 2015г.
и 2016г.; приложен е фиш за последното тудовово възнаграждение на ищеца и копие
на трудовата му книжка.
Приета
е пред СРС съдебно – счетоводна експертиза.
Други,
релевантни доказателства не са ангажирани.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност, предвид наведените от въззивника - ищец
оплаквания, въззивният съд намира
първооинстанционното решение за неправилно по
следните съображения:
Надлежен ответник в конкретния случай действително се явява У.И. на СУ Св.К.О.,
на основание чл.61, ал.2 от КТ и Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012г. по
т.д.№ 1/2010г. ОСГТК на ВКС, защото именно И.то се явява работодател по смисъла на § 1, т.1 ДР на КТ. То
съставлява самостоятелно юридическо лице и третостепенен разпоредител с
бюджетни средства. Трудовият договор с директора на И.то се сключва с ректора
на университета, съобразно Правилника за организацията и управлението на У.И. „С.К.О.“,
който разполага и с дисциплинарна власт спрямо директора, предвидена изрично в
чл.29,ал.1.т.7 от Правилника за устройството и дейността на „С.К.О.“.
Съгласно разпоредбата на чл. 195 от КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз
основа на който същото се налага.
Изцяло в доказателствената тежест на ответника-работодател е да проведе
пълно и главно доказване, относно фактите и обстоятелствата, на които се
позовава, за да посочи, че са налице нарушения на трудовата дисциплина от ищеца
и които са основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение, както и че е спазил и реда за налагането му. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, регламентира задължение за работодателя преди налагане на дисциплинарно
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
По смисъла на чл.195 от КТ надлежният дисциплинарен
орган, който може да проведе процедурата по установяване на дисциплинарно
нарушение и налагане на съответно дисциплинарно наказание в конкретния случай е
ректорът на СУ. Законосъобразно е наказанието, само ако е наложено в
сроковете по чл.194 от КТ, която норма е
императивна.
Заповед № РД-25-13/25.04.2017г., с която е наложено
дисциплинарното наказание на ищеца е
изготвена след доклада от 27.03.2017г. на Агенция за държавна финансова
инспекция, според който служителят – ищец е
одобрил разходи за „периодични доставки на офсетови плаки и проявители на
термални пластини за отчетната 2016 г.“ в размер на 137 124,94 лв., която сума
е изплатена в брой от У.И. на дружеството „М.К.“ ООД.
Настоящият въззивен състав, за разлика от СРС
намира, че моментът на откриване на нарушението обаче е друг, по – ранен, а не
от датата на доклада. По делото са приложени 21 броя месечни отчети за касово
изпълнение на бюджета на Университетското И. в периода м. февруари 2015г. –
м.декември 2016г., изготвени от директора на Университетското И. и представени
пред дисциплинарния орган – ректора на СУ. Освен това по делото – на
л.54 от първоиснтанционното производство е приложено писмо от СУ, отдел
„Обществени поръчки“ с изх.№ 72-00-569 от 29.08.2016г., в което се упоменава,
че по повод постъпил на 05.08.2016г. сигнал от „П.“ ООД изискват от Директора
на университетското И. писмено обяснение, по какъв договор И.то е разходвало
49 657,06 лева за закупуване на офсетни пластини. От посоченото може да се
направи обоснованото заключението, че дисциплинарният орган е констатирал
нарушението, такова каквото е описано и в заповедта за дисциплинарно уволнение,
още към датата на посоченото писмо -
29.08.2016г. Това е моментът на фактическо узнаване на нарушението на трудовата дисциплина и именно
от този момент следва да тече срокът, предвиден в чл.194 от КТ. В този смисъл и Решение № 231 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 858/2010 г., IV г. о. което дава
следното обвързващо тълкуване: Правото на дисциплинарно наказване принадлежи
единствено на субекта на дисциплинарната власт. При констатиране на нарушение
на трудовата дисциплина той има право да прецени дали да наложи дисциплинарно
наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на
дисциплинарното наказание. Откриване на нарушението означава узнаване от
субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и
мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от
обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение.
Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не
означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат
Така също и Решение № 256 от
18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2011 г., IV г. о., според което "Откриване на
нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от
субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и
мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието
от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно
в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от
установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически
състав, работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни
проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да
събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи
дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно
наказание на работника или служителя. След изтичането на двумесечния срок по
чл. 194, ал. 1 от КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира.
При
тези мотиви, настоящият въззивен състав намира, че като наложено след
преклузивиния срок по чл.194,
ал. 1 от КТ, дисциплинарното уволнение на ищеца е
незаконосъобразно на формално основание, а предявените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2 от КТ се явяват основателни
и следва да се уважат, предвид което атакуваното първоинстанционно съдебно
решение се явява неправилно и следва да бъде отменено в тази част.
Поради
основателността на главните искове следва да се разгледа и този по чл.344,
ал.1, т.3 от КТ за присъждане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение. От представеното копие на трудова книжка е
видно, че ищецът е останал без работа в периода, който заявява като претенция
си – от 27.04.2017г. до 26.10.2017г. От представения от ищеца фиш за трудово
възнаграждение за месец март 2017г. е видно, че месечното брутното
възнаграждение на ищеца е в размер на 1180, 80 лева, което означава, че
претенцията му , заявена в общ размер на 7081,08 лева се явява изцяло
основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.
По
разноските:
При
този изход на спора право на разноски има въззивната страна. По делото – на л. 9 е приложен договор
за правна защита и съдействие, от който е видно, че въззивникът е договорил с
процесуалният си представител възнаграждение в размер на 1200 лева, чието
плащане е извършено в брой. На л.17 от първоинстанционното делото е приложен договорът за процесуално
предсатвителство пред СРС, оформен по идентичен начин. Разходите за адвокатски хонорар на
въззивника за производствата пред СРС и СГС се явяват доказани и следва да й бъде присъдени.
Предмет
на настоящата въззивна проверка е решение на СРС по разгледани с него три
кумулативни иска - по чл. 344, ал.1,т.1
и т.2, за които чл.7, ал.1 , т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г.
предвижда възнаграждение не по – малко от размера на минималната работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ (23.05.2017г.)– определен ПМС № 316/20.12.2017г. в размер
на 510 лева и един от които- оценяем иск, по чл. 344, ал.1, т.3 във вр.с чл.225, ал.1
от КТ, за който чл.7, ал.1, т.1. предл. 4, вр. с ал.2, т.3 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004г.
предвижда минимален размер на възнаграждението от 684.05 лева – т.е общо 1194,05
лева. От изложеното следва, че
претендираното от въззиваемия – ответник
възнаграждение за адвокатски хонорар в настоящото производство в общ
размер от по 1200 лева, за всяка инстанция е незначително завишено и не налага
да бъде редуцирано поради прекомерност.
Решението на въззивната инстанция подлежи на
обжалване пред ВКС по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 457428 от 24.07.2018г., постановено по
гр.д.№ 35773-/ 2017г. в частта с която са отхвърлени предявените от Д.Й.Р., срещу У.И. „С.К.О.“
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 КТ, във връзка с чл.
225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед
№ РД-25-13/25.04.2017 г. на ректора на С.У.„С.К.О.“; за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „Директор У.И. „С.К.О.“, и за заплащане на
обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на
уволнението за периода от 25.04.2017 г. до 26.10.2017 г. в размер на сумата от
7085 лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Д.Й.Р. с
ЕГН: **********, извършено със заповед Заповед № РД-25-13/25.04.2017 г. на ректора на С.У.„С.К.О.“; с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" на основание чл. 187, ал.
1, т. 3, чл. 188, т. 3, чл. 190, ал.
1, т. 7 и т.10 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Й.Р. с
ЕГН: ********** на заеманата до уволнението длъжност с код по НКПД 11206005 "Директор У.И. „С.К.О.“с ЕИК:********.
ОСЪЖДА У.И. „С.К.О.“ с ЕИК:******** да
заплати на Д.Й.Р.
с ЕГН: ********** на основание чл. 225, ал.
1 и ал. 2 от КТ, обезщетение в размер на 7081,80 лв. за периода от
27.4.2017 г. до 26.10.2017 г. , както и на основание чл. 78 ГПК, сумата от 2400 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА У.И. „С.К.О.“ с ЕИК:******** да заплати по
сметка на СРС сумата от 383, 27 лева – държавна такса и сумата от 300 лева
– разноски за съдено–счетоводна експертиза, както и по сметка на СГС сумата в размер на 191,63 лева – държавна такса за
въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховен касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: