Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4587 02.12.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI
граждански състав, в публично заседание на пети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16251 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата А.И.П., ЕГН: **********- малолетна, представлявана от майка си Г.Р.Т., ЕГН: **********,***, е предявила против СУ „Св. К.- К. ***, представлявано от *** Е.К., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата в размер на 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки, стрес и страдания, в следствие на причинена й средна телесна повреда- луксация на капачка на дясна колянна става, от действията на Н.Х.Н., ЕГН: **********, по време на следобедна занималня в двора на училището, ведно с лихва за забава върху сумата от датата на увреждането- 18.04.2018 г. до окончателното плащане.
В исковата молба е посочено, че през миналата учебна година А.П. и Х.Н. били съученици в СУ „Св. К.- К. ***.2018 г. А. била на училище и около 16 часа по време на занималня децата си играели в двора на училището с пръчки, като докато момичето се отбранявало, момчето я ритнал с крак в коляното и тя паднала на земята. От удара изпитала силна болка, капачката й била изместена, уплашила се много, не можела да се движи, а Х. избягал. Тя започнала да вика и плаче за помощ, когато я чули други момичета от класа и се обадили на баба й. Жената веднага дошла в училище и заварила внучката си на земята, плачеща и виеща от болка. Тя се обадила на майката и по неин съвет сигнализирала на телефон 112. След около 10- 15 минути дошъл лекар от Бърза помощ, който след преглед установил, че капачката на коляното била изместена и се налагало хирургична интервенция. А. била закарана в болница и оттам потвърдили, че се налага операция под обща упойка, за което се изисквало съгласие на родител. Майката излязла от работа и отишла в болницата, където заварила дъщеря си силно разстроена и плачеща. Тя й обяснила, че Х. я бил ритнал и много я боляло. Подписала документи за операцията, която продължила около половина час, а след това имало 4- дневен болничен престой. Кракът на детето бил в гипс за 45 дни, като движението било невъзможно. Момичето дори не можела да ходи до тоалетна, ползвала памперси, не можела да става от леглото, след 30- тия ден гипса бил сменен с шина, която се заплащала. След 45- тия ден започнали рехабилитации, като били направени три курса по една седмица всеки. През цялото време детето не ходело на училище, учело уроците заедно с майка си, а нейна съученичка идвала в къщи да й помага. Към края на учебната година за около 10 дни била на училище за оформяне на оценките. Твърди се, че до момента никой от родителите на момчето не се бил свързал с тях дори да се поинтересува за състоянието на детето или да изпита съжаление и да се извини. Отношението на ръководството на училището също било възмутително, защото по време на инцидента децата били оставени сами на двора, без надзор на учител или възпитател, дори след случая други деца се обадили на бабата да я уведомят за станалото. В допълнителна молба уточнява, че вината на родителите на момчето се търсела на основание чл. 48 ал. 1 от ЗЗД, защото те отговаряли за вредите, причинени от децата им, като отговорността им била за това, че не били изпълнили задължението си да го възпитат правилно и за това, че не били осъществили контрол върху поведението му. Наред с това, гаранционно- обезпечителна отговорност носело и училището като юридическо лице, защото увреждането настъпило в сградата на училището, децата били оставени без надзор на служител на учреждението, което не било положило дължимата грижа да упражни този надзор. Отговорността на ответниците била солидарна- както на прекия извършител, така и на неупражнилия надзор. Излагат се твърдения за всеки един от елементите на деликта. С петитума се моли за постановяване на решение, с което да се осъдят солидарно ответниците да заплатят сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки, стрес и страдания в резултат инцидента, ведно с лихва за забава от датата на увреждането- 18.04.2018 г. до окончателното плащане. Моли и за разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът СУ „Св. К.- К. *** е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че изнесените в исковата молба фактически обстоятелства не отговаряли на действителната обстановка по случая. Въпросният ден ученичката А. не присъствала на заниманията в полуинтернатната група и в дневника имала отсъствие. След училище тя се прибрала в къщи и следобед се върнала в двора на училището, без да се обади на учителя и без да се присъедини към групата ученици. Групата, заедно с учителя, били в предния двор на училището, където се провеждала учебна дейност, а момичето играело в задния двор. В този смисъл отговорност не можело да се търси от ръководството на училището, защото детето не било на занималня и след приключване на редовните учебни занятия то следвало да бъде под контрола на родителите си. Твърди се още, че веднага след инцидента на мястото пристигнало медицинското лице на училището, което извършило преглед на момичето и се обадило на тел. 112, за да извика Бърза помощ. Тогава била уведомена и бабата, а на място дошли директорът, заместник- директора и учителя от занималнята, които изчакали пристигането на линейката. При това положение липсвало каквото и да е виновно поведение на директора или на служител на училището, като не били налице и предпоставките на чл. 49 от ЗЗД. Касаело се за случайно деяние от страна на съученик на пострадалата. Отговорност от ответника можело да се търси, ако инцидентът бил станал по време на часовете или, ако липсвал контрол от страна на училището, но такъв имало. Оспорва се и размерът на иска като прекомерен, а в тази връзка се твърди, че лекарите овладели своевременно травмата и предотвратили по- сериозни последици. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание страната чрез законния си и упълномощен представител моли за отхвърляне на иска, като също претендира разноски. Представя и писмена защита.
С писмена молба в първото по
делото с.з. ищцата е направила отказ от иска си против Н.Х.Н., ЕГН: **********
и М.Т.Н., ЕГН: **********, като родители и законни представители на малолетния Х.Н.Н., ЕГН: **********, като е намалила и размера на иска
против СУ „Св. К.- К. *** от 6 000 лева на
4 000 лева.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
от фактическа страна следното:
Видно от издадено от ответника удостоверение, ищцата
е била ученичка в шести клас в СУ „Св. К.- К. ***,
през учебната 2017/ 2018 г., като за периода 19.04.2018 г.- 15.06.2018 г. тя е
отсъствала от учебни занятия поради здравословни причини.
Представена е и медицинска документация за
здравословното състояние на ищцата- СМУ, епикриза, 7 броя амбулаторни листове.
Приложени са и болнични листове на майката за гледане на дете за период от 34
дни- домашен режим.
По делото е приета и съдебно- медицинска експертиза,
по която вещото лице след изследване на медицинската документация, налична по
делото, е приел, че се касае за причинена на детето травма на дясна колянна става, като имало причинна връзка между
уврежданията и действията, които са го предизвикали.
Представени са извадка от дневник за отсъствията на
ученици от занятия в полуинтернатната група за дата 18.04.2018 г., както и
Правилника за вътрешния трудов ред в училището.
Приложена е прокурорска преписка № 4876/ 2018 г. по описа
на РП- Пловдив, образувана по сигнал на майката на ищцата за станалия с дъщеря
й в училищния двор инцидент, по която са събрани обяснения от двете деца,
участници в него, като същата е приключила с постановление от 12.06.2018 г. за
отказ да се образува досъдебно производство, поради малолетие на извършителя.
Събрани са и гласни доказателства,
чрез разпит на трима свидетели- един, ангажиран от ищеца и двама от ответника
(протоколи от с.з. от 05.03.2019 г. и от 02.04.2019 г.). Св. Р.П.А.- **** в
училището, заявява, че в деня на инцидента следобед й се обадила жената от
стола, която й казала, че в задния двор на училището е пострадало дете. Веднага
отишла, момичето седяло на земята и плачело, дошла и баба му. Свидетелката се
обадила на Бърза помощ, дошло и ръководството на училището, оказана й била
първа помощ. Поискала да я придружи в линейката, но й отказали, защото не била
родител. Уведомили и майката за случая. Занятията по занималня се провеждали в
предния двор, а инцидентът станал в задния двор на училището, който имал
отделен вход. Св. М.Г.Р.- *** при ответника, работеща като *** на групата,
посещавана от детето като занималня, посочва, че този ден момичето отсъствало и
в дневника й било записано това отсъствие. По време на занималнята се провеждал
час по интереси в предната част на двора на училището, като децата играели и
били под неин постоянен надзор. Изведнъж станала суматоха, събрали се много
хора, разбрало, че дете е пострадало при игра, извикали директорката,
медицинското лице в училището, после дошла и бабата на момичето. Св. Е.П.Ц.- баба
на ищцата по бащина линия, посочва, че м. април 2018 г. другата баба й се
обадила по телефона, за да й каже, че внучката им е пострадала в училище.
Веднага отишла на място, но детето вече били откарано с линейка към болницата.
Направили й операция, оказало се, че има изместена капачка на коляното и
скъсани връзки. Няколко дни останала в болница, а след това минала на домашно
лечение, но не можела да се обслужва сама, майката й помагала, била с нея като
придружител. Учила в къщи, за да не изостава от училище, явила се на изпити, за
да не губи годината. След свалянето на гипса ходела на рехабилитации за
раздвижване на коляното. Ходили до училище, за да се разберат за изпитите на
момичето с цел да не повтаря годината. Директорката не знаела дали родителите
на момчето, която я ритнало, знаели за състоянието на пострадалата, никой не ги
бил уведомил. Момичето се оплаквало на класната си, че това момче и друг път я
бута в училище. Не били доволни от създадената организация покрай изпити на
внучката й. В момента тя вече била преместена в друго училище.
Обяснения по реда на чл. 176 от ГПК дава и директорът на училището, в качеството си на законен представител на
ответника. Посочва, че от страна на ръководството на училището били взети
необходимите мерки. Родителите на момчето били уведомени, но и двете деца
обяснили, че инцидентът станал по време на игра, а не става дума за агресия
между ученици. Не бил уведомен отделът за закрила на детето, защото не се
касаело за умишлена агресия. Лично директорът дал указания изпитите на ищцата
да се провеждат на първия етаж на училището, за да не се изкачва нагоре.
Обяснява още, че при отсъствие на ученик се нанася отсъствие, като, ако се
касае за отсъствие от занималня, не се уведомява родител, освен при
продължително отсъствие, доколкото занималнята не е задължителна за посещение.
По правилника на училището родителят следвало да представи документ за
отсъствие до три дни. Ищцата отсъствала въпросния ден от занималня, като от
страна на училището било направено всички необходимо по оказване на първа помощ
след инцидента, както и по успешното завършване на годината- даване на
консултации, явяване на изпити и организацията им.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че на ищцата
е било причинено травматично увреждане- изкълчване на капачката на дясната колянна става, в следствие на инцидент по време на игра
между съученици в двора на училището през време на следобените
часове на занималнята. Искът е насочен спрямо училището,
защото увреждането настъпило в сградата на училището, а се твърди още, че децата
били оставени без надзор на служител на учреждението,
което не било положило дължимата грижа да упражни този надзор. Юридическото
лице обаче не е деликтоспособно, поради което
отговорността в случая за непозволеното увреждане може да бъде единствено квалифицирана
като такава по смисъла чл. 49 от ЗЗД, чийто фактически състав се припокрива с
този на чл. 45 от ЗЗД, с уточнението, че се изисква
допълнително да се установи възлагане на работа от юридическото лице на
конкретно физическо лице и вредата да е причинена при или по повод изпълнение
на тази възложена работа.
За да бъде основателен пък иск с
правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, трябва по несъмнен начин по делото да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки- деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия състав
на деликта води до отхвърляне на претенцията.
В конкретния случай липсват елементите „противоправно деяние“ и „вина“ от страна на представители
на ответника, за да се ангажира неговата отговорност. Независимо от твърденията
в исковата молба, в хода на делото от събраните гласни и писмени доказателства
безспорно се установи, че в деня на инцидента ищцата не е присъствала на учебни
занятия в полуинтернатната група, която е записана да посещава, като отсъствието
й е надлежно отразено в дневника, воден от съответния възпитател. На първо
място, това обстоятелство се установява от представената с отговора извадка от
дневника за отсъствия на занималнята на групата, посещавана от ищцата, като
документът не е оспорен от ищцата откъм съдържание в хода на процеса и
доколкото представлява официален свидетелстващ документ, той има обвързваща
сила за удостоверените с него обстоятелства. Воденето на дневника и вписването
на обстоятелствата в него са нормативно регламентирани (Закон за предучилищното
и училищното образование и Наредба № 8/ 11.08.2016 г. за информацията
и документите за системата на предучилищното и училищното образование), а и за
това са вменени задължения на учителите, видно от представения правилник за
вътрешния трудов ред на училището (чл. 23 точки 2, 4 и 21). На второ място, от
разпитаните от ответника свидетели и по- конкретно от св. Р., която е именно
учителят в полуинтернатната група на ищцата, също се установява, че този ден
детето не е било на занималня, за което има нанесено нейно отсъствие. Отделно
от това, от показанията на свидетелите се доказа още, че следобедните занятия
на децата от групата на занималня се провеждат винаги в предния двор на
училището, докато инцидентът между ищцата и нейният съученик е станал в задната
част на двора. При това положение, за служителя на ответника (учител,
възпитател или което и да е лице, провеждащо по график следобедните занятия на
децата) няма и не могат да възникнат задължения, които да му вменят отговорност
по осъществяване на грижа и надзор над ученици, които не са присъствали в
съответния учебен час, дори и те принципно да са записани в групата или пък такива,
които дори и да са ученици в училището си играят свободно в неговия двор по
време на часовете. Несъмнено учителят има задължения, свързани с това да следи
за спазване на дисциплината на децата по време на учебен час, като същият носи
отговорност за живота и здравето на учениците, върху които упражнява надзор и
следва да полага необходимата грижа. В конкретния случай обаче не може да се
приеме, че ищцата е била оставена без надзор или, че спрямо нея не е била
проявена дължимата грижа за наблюдение, защото детето не е присъствало в часа
на следобедната занималня и е играело със свои съученици в двора на училището,
но на различно място от там, където са се провеждали занятията на групата. В
този смисъл няма как да е осъществено налице неправомерно бездействие на
служителя на ответника, който нито има задължения да отговаря за ученици, които
не са в неговия час, нито пък за такива, които свободно си играят в двора на
училището през време на учебни занятия. Тук не може да се говори и за вина на
учителя, защото няма такова съзнателно негово поведение, което да е насочено
към неспазване на вменените му задължения по оказване на грижа и надзор на
децата от класа, който води. Инцидентът не е настъпил в следствие на неупражнен
контрол върху играещите деца, за да се търси отговорност от съответния учител,
поради което претенцията, заявена по начина, по който е поддържана по делото,
се явява неоснователна.
Само за пълнота на изложението, следва да се посочи,
че въпреки че не са имали задължения по грижа и надзор над играещите в двора на
училището деца, служители на ответника след инцидента са оказали не само
необходимата първа помощ на пострадалото момиче- идване на медицинската сестра,
обаждане на Бърза помощ, информиране на родител, но и в последствие са
съдействали на детето да завърши учебната година, чрез осигуряване на консултации
по учебния материал, предоставяне на възможност за явяване на изпити и т.н.
При съвкупността от всички обсъдени по- горе релевантни
факти и обстоятелства се налага единствено възможният извод, че причинителят на
вредата не е ответникът, нито него служител, което е достатъчно основание за
отхвърлянето на претенцията без въобще да е необходимо да се обсъждат
останалите предпоставки на фактическия състав на деликта,
както и всички наведени от страните съображения. Без виновно и противоправно
поведение на юридическото лице/ негов представител, е безпредметно по-
нататъшното изследване на другите елементи, имащи значение за отговорността.
Така искът неимуществени вреди се явява неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли изцяло до пълния си предявен размер, защото не е доказано наличието на
всички предпоставки на причинено непозволено увреждане в съответната хипотеза.
С оглед изхода на делото, а
именно- отхвърляне на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответника се дължат направените по делото разноски. Такива надлежно се
претендират, за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК, като са налице
доказателства за това, че те са реално направени- заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 630 лева (л. 53). Направените от ищеца разноски за
държавна такса, депозит за вещо лице и възнаграждение за адвокат си остават за
сметка на страната, без да се възлагат на другата.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.П., ЕГН: **********- малолетна, представлявана от майка си Г.Р.Т., ЕГН: **********,***, против СУ „Св. К.- К. ***, представлявано от *** Е.К., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки, стрес и страдания, в следствие на причинена й средна телесна повреда- луксация на капачка на дясна колянна става, от действията на Н.Х.Н., ЕГН: **********, по време на следобедна занималня в двора на училището, ведно с лихва за забава върху сумата от датата на увреждането- 18.04.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.И.П., ЕГН: **********- малолетна, представлявана от майка си Г.Р.Т., ЕГН: **********, да заплати на СУ „Св. К.- К. ***, представлявано от директора Е.К., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 630 (шестстотин и тридесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД