О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 1118
14.07.2020г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, VI -ти състав,
в закрито заседание на 14.07.2020 г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело № 1256 по описа за 2020г. на ПОС, за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 274 и сл. от
ГПК.
Образувано
е по частна жалба на
„А1 България“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, чрез пълномощника по
делото адвокат Д.Ц., против
Определение от 13.03.2020 г. постановено по гр.д.№6796 по описа за 2019г. на Районен
съд Пловдив, III гр.с.,
с което e върната исковата молба вх. № 28199/ 30.04.2019 г. на „А1
България“ ЕАД, ЕИК: *********, и е прекратено производството по гр.д. № 6796 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III граждански състав. В жалбата се излагат
съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се развиват подробни доводи срещу изводите на районният съд за
недопустимост на предявените искове. Поддържа се, че претендираните
суми в заповедното и в исковото производство се основават на договор за електронни съобщителни услуги и закупени продукти № М5651192/ 02.05.2017 г., представляващ рамков договор
като услугите по него се предоставят чрез подписването на допълнителни
приложения или сключването на нови договори. Настоява се, че всички дължими
суми за услуги и продукти са предоставени въз основа на процесния
договор, както и са фактурирани към него. По отношение на неустойката се сочи,
че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същата включва различни
компоненти - неустойка за предсрочно прекратяване в размер на три месечни
такси, както и възстановяването на отстъпки от абонаментните планове и от
пазарните цени на закупените крайни устройства на изплащане. Искането към въззивния съд
е да отмени определението с
произтичащите от това законови последици.
Постъпил е
отговор на частната жалба от ответната страна С.А.К., ЕГН: **********,***, чрез
назначения му особен представител адвокат Г.П., с който излага доводи за
нередовност на частната жалба като оспорва представителната власт на
пълномощника адвокат Д.Ц.. По същество счита жалбата за неоснователна с довода,
че районният съд правилно и законосъобразно е приел, че ищецът не е спазил
изискването за идентичност на вземането в заповедното и исковото производство.
Моли да се потвърди определението.
Пловдивският окръжен съд, като провери
законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и
становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е
подадена в законоустановения едноседмичен срок,
подадена е от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен представител и
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима. Неоснователно е възражението за липсата на представителна власт на
пълномощника на жалбоподателя. Видно от представените към жалбата пълномощни,
„А1 България“ ЕАД, чрез своите законни представители, е упълномощило Адвокатско
дружество „Попов, Арнаудов и Партньори“ да представлява дружеството в заповедни
производства и установителни искове срещу длъжници на дружеството до окончателното им приключване. От
своя страна адв.Попов от Адвокатско дружество „Попов,
Арнаудов и Партньори“ е преупълномощил адвокат
Д.Ц.
да представлява „А1 България“ ЕАД по събиране на вземания от С.А.К. като осъществява представителство пред съдебни
институции във всички фази и инстанции като подава молби, жалби и др. Предвид
на това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В производството се установява, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД е образувано
ч.гр.д.№ 20566/2018 г. по описа на РС Пловдив. Издадена е заповед № 16/ 02.01.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК в полза на „А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, против
С.А.К., ЕГН: **********,***, за следните
суми: сумата в размер на 953, 31 лева- главница, представляваща цена на ползвани за
периода 12.05.2017 г.- 13.11.2017 г. услуги по договор
за електронни съобщителни услуги и закупени продукти № М5651192/
02.05.2017 г., сумата от
666, 11 лева - неустойка за предсрочно прекратяване
на договора, сумата в размер на 116, 73 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 28.05.2017 г.-
21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда- 31.12.2018 г.
до окончателното й изплащане, както и разноските по делото
в размер на 34, 72 лева- внесена държавна
такса. Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, предвид на което и в изпълнение на указанията на заповедният иск,
ищецът е предявил обективно съединени искове по чл.422 от ГПК за установяване
на вземането си по заповедта.
С исковата молба и уточняващата молба от 11.06.2019 г. ищецът основава
претенцията си на следните обстоятелства: Посочва, че между страните е сключен
рамков договор № М5651192 от 02.05.2017 г. с предмет предоставяне на електронни съобщителни
услуги и продукти. Отделните услуги и продукти по тях били предоставяни въз
основа на допълнителни индивидуални договори и приложения към тях - приложение № 1 от 02.05.2017 г., с което бил
избран тарифен план за телефонен номер 0883 466866, с месечна такса от 24,99
лв. с ДДС и срок от 24 месеца – до 02.05.2019 г. и към този телефонен номер бил
сключен и договор за продажба на изплащане от 02.05.2017 г., по силата на който
ищецът прехвърлил на ответника правото на собственост по отношение на апарат SAM Galaxy A5 (2017)
Black MAT 30, срещу задължението на ответника да заплаща уговорената цена на
разсрочено плащане на 23 месечни вноски. Към рамковия договор от 02.05.2017 г.
било подписано и приложение № 1 от 02.05.2017 г., с което бил избран тарифен
план за телефонен номер 0884 727849 с месечна абонаментна такса от 19,99 лв. с
ДДС и срок от 24 месеца – до 02.05.2019 г. и към този телефонен номер бил
сключен договор за продажба на изплащане от 02.05.2017 г., по силата на който
ищецът прехвърлил на ответника правото на собственост по отношение на Таблет Lenovo Tab A8-50 DS Сърф L, срещу
задължението на ответника да заплаща цената на апарата на 23 месечни вноски,
всяка в размер на 4,98 лв. Предвид на това претендира следните суми: 229,27 лв.
- обща сума за неплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни
съобщителни услуги по фактури за периода от 12.05.2017 г. до 12.10.2017 г. - за
мобилни услуги за телефонен номер ********** и **********; 609,50 лв. -
неплатени вноски по фактури за периода от 12.05.2017 г. до 13.11.2017 г. за
предоставени продукти на изплащане - Апарат SaM Galaxy А5 (2017) Black MAT 30 23м.; 114,54 лв. - неплатени
вноски по фактури за периода от 12.05.2017 г. до 13.11.2017 г. за предоставени
продукти на изплащане - Таблет Lenovo
Tab А8-50 DS Сърф L 23м.
Ищецът претендира и неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за услуги за телефонен номер 0883 46**** и телефонен номер 0884 72**** като претендира следните суми: 62,46 лв. (3
оставащи месечни вноски х 20,82 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 02.05.2017 г. по сметка № ********* от
15.10.2011 г. към рамков договор М5651192 от 02.05.2017 г.; 49,98 лв. ( 3
оставащи месечни вноски х 16,66 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 02.05.2017 г. по сметка № ********* от
15.10.2017 г. към рамков договор М5651192 от 02.05.2017 г.; 322,88 лв. - за отстъпки от цената на закупено
крайно устройство по Приложение № 1 от 02.05.2017 г. по сметка № ********* от
15.10.2017 г. към рамков договор М5651192 от 02 05.2017 г.; 168,15 лв. - за
отстъпки от цената на закупено крайно устройство по Приложение № 1 от
02.05.2017 г. по сметка № ********* от 15.10.2017 г. към рамков договор
М5651192 от 02.05.2017 г.; 62,64 лв. - за отстъпка от цена на услуги към
телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 02.05.2017 г.по сметка №
********* от 15.10.2017 г . към рамков договор М5651192 от 02.05.2017 г.
Ищецът претендира и сумата от 116,73 лева -
представляваща законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 953,31 лева
(сбора на сумите по всички издадени фактури по двата рамкови договора) за
периода от 28.05.2017 г. до 21.12.2018 г.
За да върне исковата молба и прекрати производството, районният съд е приел
предявените искове за недопустими, поради разминаване между твърденията за
основание на вземанията по издадената заповед за изпълнение и тези по
предявения иск по чл.422 ГПК. По отношение на претендираната неустойка
районният съд също така е приел, че не е ясно описаните суми за
„отстъпки“ от цената на устройството дали представляват неустойка, както и дали
са дължими при предсрочно прекратяване на договора, а също на кой договор.
Настоящият съдебен състав на ПОС намира определението за правилно.
Предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е обусловен от издадената заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ по чл. 417 ГПК или на заявление по чл. 410 от ГПК, като предметът на делото по установителния иск по чл. 422 ГПК е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл. 422 ГПК
иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно - ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.Правилен е изводът на РС, че сочената идентичност в
случая не е налице. В заповедното производство ищецът се е позовал на договор № М5651192/
02.05.2017 г. като основание на вземането
си. В исковата молба ищецът за първи път обосновава вземането си за заплащане
на услуги за предоставени
електронни съобщителни услуги с допълнително постигнати договорености за заплащането на месечни абонаментни такси за телефонен
номер 088346**** и 088472****, с което въвежда нови правопораждащи факти. Също така едва с исковата молба
ищецът основава вземането си за заплащане на закупени продукти с договори за
продажба на изплащане, които представляват самостоятелно основание за
претендиране на договорените с тях суми. Така с исковата молба ищецът сочи ново
правопораждащо основание на вземането си за главница,
което е различно от заявеното в заповедното производство. По отношение на
неустойката действително не става ясно дали същата се претендира като „отстъпки“
от цената на устройството. Не е ясно и основанието за нейното начисляване.Претендират
се отстъпки от цена за закупено крайно устройство, а според твърденията в исковата молба са сключени два договора за продажба на изплащане
на устройства, същевременно ищецът се позовава на договор № М5651192/ 02.05.2017
г. Обстоятелството,
че сумите са фактурирани към договор № М5651192/ 02.05.2017
г. не води до различен извод, доколкото фактурите не са конкретизирани в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, при което не
би могло да са направи преценка за съответствието им със сочените в исковата
молба. Посочването на ID - абонатен
номер на абоната също не би могло да обоснове идентичност на основанието,
доколкото самият жалбоподател сочи, че под този номер се завеждат всички
договори, при което следва да се има предвид, че всеки един от тях представлява
самостоятелно основание за претендиране на вземания.
Предвид
на изложеното, въззивният съд намира, че не
е налице идентитет на претенциите, заявени в исковото
и в заповедното производство, поради което обжалваното определение е правилно и
като такова ще следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът