Решение по дело №1900/2015 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 май 2016 г. (в сила от 27 октомври 2016 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20152330101900
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

№281/20.5.2016г.                                               20.05.2016 година                            град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                            ХV - ти граждански състав

На 26.04                                                                                                   2016 година 

В публично заседание в следния състав:                                                

   

Председател: Марина Христова

при секретаря Ст. М.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 1900 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от ДНСК , гр. С. против Й.Ж.П. и Ж.Й.Ж., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат  на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.

В исковата молба се твърди, че на 12.02.2009 год. началника на РДНСК – Я. на осн. чл. 225,ал.1 и чл. 222,ал.1,т.10 от ЗУТ е издал заповед за премахване на незаконен строеж- лятна кухня в ПИ – ***, кв. *** по плана на гр. Я. В заповедта бил указан срок за доброволно изпълнение, както и че в противен случай органите на ДНСК ще пристъпят към премахване на строежа по принудителен ред за сметка на извършителя. Заповедта била получена лично от ответника П. на 16.02.2009 год. На 19.11.2009 год. служители на РДНСК съставили протокол  за принудително изпълнение на заповедта , с който се констатирало, че извършителят не е премахнал строежа. Органите на РДНСК пристъпили към принудително изпълнение на заповедта, като било проведено предварително проучване относно начина, стойността и срока за премахването, оформени в протокол от 30.11., в едно с количествено – стойностна сметка. За принудителното премахване бил сключен договор с „Полистрой“ЕООД от 21.04.2011 г. , за което ответниците били уведомени на 03.05.2011 год. До 12.05.2011 год. извършителят не бил изпълнил заповедта, за което в присъствието на представители на РДНСК е съставен протокол за установяване състоянието на строежа и строителната площадка преди започване на ПИ. На 12.05.2011 г.бил съставен и протокол за състоянието на строежа след започване на ПИ, с което се констатирало приключването на принудителното премахване на незаконния строеж. За направените разходи по премахването бил съставен протокол  от същата дата, въз основа на който ДНСК издало фактура на изпълнителя , по която извършило и плащане в размер на 1403, 70 лв. , на 13.10.2011 год., в изпълнение на договорните си задължения.

ДНСК предприела действия по събиране на вземането си, за което изпратила на извършителя ПДИ. Т.к. плащане не постъпило, то и ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК, по повод на което било образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС и издадена ЗИ и изпълнителен лист за исковите суми.

Претендира се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В депозирания отговор двамата ответници оспорват изцяло предявения иск. Посочено е, че от страна на ищеца са представени документи с невярно съдържание, а именно протокол от 12.05.2011 год., в който се посочвало, че обекта е опразнен, но всъщност само автоматична пералня била изнесена от собственика, а всичката останала покъщнина била унищожена и плочата и стените на строежа, съборени върху нея. Ответниците двукратно отправяли питания до ДНСК, но получили мъгляви и незадоволителни отговори. Ответникът П. бил инвалид, а съпругата му с четири мозъчни и един сърдечен инфаркт. Подали молба за отлагане на изпълнението на 07.04.2011 год., а в последствие и устна такава. Върху плочата на строежа се намирали и около 2-3000 тухли „единички“, които също не били преместени и се срутили. Събарянето станало от трима души с чукове.Не отговаряло на действителността и посоченото в протокол от 12.05.2011 год., че строежа е премахнат до кота терен. Била допусната техническа грешка в датата на един от представените протоколи, липсвала и посочената количествено – стойностна сметка. Иска с е отхвърляне на иска.

Ответниците са депозирали насрещен иск срещу ищеца, с който молят последният да бъде осъден да им заплати сумата от общо 1220 лв., представляващи стойността на унищожена при събарянето на сградата покъщнина, подробно описан в насрещния иск, като посочват, че за тях са възникнали имуществени вреди в резултат на дейността възложена от ищеца на изпълнителя. Претендира се уважаване на насрещния иск, както и присъждане на разноски.

В срока за отговор по насрещния иск, ответникът е оспорил същия, като неоснователен по подробно изложени в отговора и допълнение към него съображения. Иска се отхвърляне на насрещния иск.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа , а насрещният иск оспорва от процесуален  представител на ищеца.

Ответниците оспорват иска чрез процесуален представител и молят за уважаване на насрещния иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение №*** г., с която е разпоредено длъжниците Й.Ж.П. и Ж.Й.Ж. да заплатят на заявителя следните суми- 1403,70 лв. главница, от който П. сумата 935, 80 лв., а Ж. – 467,90 лв., в едно със  законна лихва от датата на подаване на заявлението, както и 28,07 лв. – разноски в заповедното производство. В предвидения в чл. 414 ГПК срок длъжниците са депозирали възражения против заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Към исковата молба е приложена заповед *** год. на началника на РДНСК – Я., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – лятна кухня, подробно описан в заповедта, като е определен срок за доброволно изпълнение до 30.04.2009 год., както и е посочено, че при неспазване на срока за доброволно премахване да се извърши принудително такова на строежа, по възлагане от ДНСК , за сметка на собственика. В заповедта е посочено, че същата подлежи на обжалване пред Адм. съд – Я., в 14- дневен срок от връчването й.Видно от приложената обратна разписка заповедта е връчена на двамата ответници на 16.02.2009 год., като е получена от лицето Й.П.. Липсват данни или твърдения по делото заповедта да е била обжалвана, респ. отменена.

Видно от приложения протокол от 19.11.2009 год. , на посочената дата, в отсъствието на собствениците е извършена проверка относно изпълнението на заповедта и е констатирано, че разпореждането за премахване на незаконния строеж не е изпълнено.

Приложено е копие от протокол за предварително проучване на принудително изпълнение н премахването на незаконния строеж, с дата 30.11.2005 г. /изписването на годината в който по делото беше констатирано, че вероятно е техническа грешка/, изготвен от работна група, в който се посочва, че се предлага по изложени съображения ръчно изпълнение на разрушителните работи с механизирани инструменти по количествено – стойностна сметка /неприложена по делото/, със срок за изпълнение 1 месец и стойност без включен ДДС – 600, 47 лв.

От представения договор  от 21.04.2011 г. се установява, че между възложителя – ДНСК – гр. С. и изпълнителя „Полистрой“ЕООД – гр. Я. е постигнато споразумение последния да извърши принудително премахване на процесния строеж за срок от 30 дни, като стойността възлиза на 1169, 75 лв. без включен ДДС, съгласно предложена оферта от изпълнителя, неразделна част от договора. На 03.05.2011 год. с приложеното писмо , посочените в него адресати са уведомени, че е възложено принудителното изпълнение на заповед  от 12.02.2009 год. на „Полистрой“ЕООД по силата на сключен договор, като е определен срок за изпълнение 10.05-20.05.2011 год., в присъствието на служители от РДНСК – Я., община Я. и при съдействието на ОДМВР.Посочено е, че в случай на отказ на собственика или отсъствие се пристъпва към принудително освобождаване на строежа от имущество и оборудване, като служител на община Я. съставя описи на изнесеното имущество , при условията на чл. 11 от Наредба 13/23.07.2011 год. на МРРБ.Видно от отбелязванията в копието изпратено до ответниците, е че на 05.05.2011 год. Й.П. е отказал да получи същото в присъствието на свидетели.

На 12.05.2011 год. работна група в състав служители при РДНСК, в присъствието на служители на Община Я., РУП – Я., КЕЦ – Я. и ВиК Я. е установила, че строежът е опразнен от строителна механизация, техника, хора, материали и др., както и от оборудване на собственик на строежа. В 10,50 ч. се е пристъпил към принудително изпълнение на заповедта за премахване на строежа. Посочения протокол  е оспорен от ответниците. Представен е и протокол от същата дата за установяване състоянието на строежа и строителната площадка след започване на принудителното изпълнение, подписан от същите лица, в който е посочено че премахването е приключило в 13,45 ч. , заповедта е изпълнена, строежът е приведен в състояние – негоден за ползване, премахнат до кота терен, а строителните отпадъци са готови за изнасяне.

Видно от протокол за извършени разходи по премахването на незаконен строеж от 12.05.2011 год., съставен от служители на РДНСК , след извършена проверка  е било установено, че  са извършени работи на обща стойност 1403, 70 лв. с ДДС. Представена е и фактура за горната сума, както и платежно нареждане, установяващо превеждането й от възложителя на изпълнителя по банков път на 13.10.2011 год.

Ответниците са представили констативен акт от 13.11.2008 год. , с който е извършена проверка от служители на РДНСК – Я. по повод постъпило писмо от кмета на Община Я. във връзка с преписка по изграден незаконен строеж и в който е посочено, че строежът е изграден без необходимите строителни книжа в нарушение на ЗУТ, действал през периода на строежа му. На 06.03.2009 год. двамата ответници са депозирали в ДНСК – Я. възражение против констативния акт.

Във връзка с възраженията и оспорванията направени от ответниците в отговора на исковата молба ищецът отново е представил част от гореописаните документи по преписката касаеща процесния строеж, както и ПДИ от 29.10.2009 год., която видно от приложените известия за доставяне е получена и за двамата ответници от Й. П. на 02.11.2009 год.

Представена е още количествено – стойностна сметка за събаряне на процесния строеж – лятна кухня , в която е посочена стойност на работите общо 720, 56 лв. с ДДС.

На 25.03.2011 год. управителя на „Полистрой“ЕООд е изпратил на началника на РДНСК – Я. оферта за принудително събаряне на процесния строеж . Към същата се съдържа количествено – стойностна сметка, изготвена от фирмата – изпълнител на обща стойност 1403, 70 лв. с ДДС, както и декларация по чл. 56,ал.1,т.10 от ЗОП, с която кандидата в процедурата е декларирал под страх от наказателна отговорност, че в предложената цена, приложена към офертата за участие в обществената поръчка е спазено изискването за минимална цена на труда и СМР.

На 29.03.2011 год., видно от представения протокол от проведено заседание на комисията назначена от Н. на РДНСК по НВМОП  е разгледала постъпилите оферти – три на брой и е предложила за изпълнител на принудителното премахване на строежа – лятна кухня. 

Видно от приложеното копие от искане, на 17.04.2012 год. Й. П. е поискал да му бъдат предоставени документи, касаещи преписката по събаряне на строежа. Същия е направил и допълнение към искане, в резултат на което на 27.03.2012 год. в 16.00 ч. на адв. К. е представена за справка цялата преписка.

По искане на ответниците е назначена и изслушано заключението на СТЕ, вещото лице по която е посочило, че квадратурата на армираната плоча е била 26,25 кв.м., като е премахната 25,25 кв.м., а останалата част еот 1 кв.м. е захваната за МС и е с неизрязана армировка.Посочено е каква е била дебелината на някои от зидовете, както и че оградните зидове спрямо съседните имоти са разрушени частично, а по информация на ответника южния зид изобщо не би разрушаван.Посочено е още какъв е бил размер на прозорците и вратите на постройката, както и че от позицията на времето не може да се каже дали е разбивано с компресорен къртач или не. Армировката според вещото лице видимо не била рязана, а стена на изток видимо не била строена.

       При изслушването си в с.з. вещото лице изяснява, че техниката е толкова различна и не знае какво точно е компресорен къртач. Посочва, че на фасадата на сградата има изрязана арматура, но и видимо неизрязана. Строителните отпадъци са на обекта и са в процес на разлагане, като са затрупани и с тухли, собственост на ответниците, които не са били част от строежа. Строежът бил разрушен до степен – негоден за ползване. Кота нула означавало да се изчистят всички отпадъци от очертанията на строежа до нивото на строежа, което било задача на съответната община според действащото законодателство.Правели се съвместни комисии, каквито документи имало приложени по делото. Т.к. терена бил под наклон, кота нула и кота терен при тях било едно и също, т.к. кота нула се постигала със стълбището, изградено до лятната кухня.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Св. Х. – приятелка на семейството на ответницата посочва, че преди 5 години на 09.09 се върнала от почивка и ответницата и звъннала по телефона, че е много зле, т.к. им събарят лятната кухня. Свидетелката пристигнала с такси и там било панаир. Имало и полицаи и три момчета- р., едното от които им било бригадир. Дошли да разбиват, а не носели никакви инструменти.Г.им дала инструмент- голям чук и започнали да разбиват. Свидетелката била ходила и преди разбиването и знаела какво има в лятната кухня – подробно посочва каква покъщнина  е имало вътре. Полицаите били там и не позволявали нищо да се изнася. Двете момчета изтъркаляли пералнята по стълбите и тя вече за нищо не ставала. Всичко и сега си било там в руините.  Всичко било съборено, но постройката била разделена на три отделения. В момента на събаряне на постройката свидетелката била там, пред лятната кухня, вътре не била влизала, защото били започнали да разбиват, стояла и гледала как всичко пада.Железата си стояли там.

Св. М. – Д. посочва , че работи като и. в РДНСК – Я. Присъствала на събарянето на лятната кухня. Имало заповед от 2009 год. , която влязла в сила към края на годината и била изпратена ПДИ на собствениците. Излага каква е процедурата по принудително премахване на строежа.Тя контролирала самия процес. Видимо нямало техника в обсега на събаряне на сградата, която било напомнено на собствениците, че следва да изнесат. Датата била обявена предварително на собствениците и площадката била видимо готова за събаряне. Служител на общината имал задача ако нещо е останало да го изнесе. Помни бегло, че някаква техника е била изнесена. Т.к. нямало достъп до ток, който следвало да бъде изключен бригадата се принудила да събаря с ръчни инструменти. Цялата комисия определяла до къде е съборен строежа. Цените се определяли по специален справочник, който бил меродавен за фирмите.Посочва още, че механизирания труд се оказва по-скъп от ръчния, поради което предпочитат одобряването му пред ръчния. Свидетелката посочва, че подписа под протокол от л.13 на делото е нейн и вероятно има грешка в изписването на годината. Посоченото в него била цената която те предлагали през 2009 год. След което фирмите правели оферти и печелела тази с най – ниската. Подписа под протокола от л.*** от делото също бил на свидетелката.Първоначалните замервания били правени още при констатирането, че строежа е незаконен. В деня на събарянето протокола се подписвал според това, което е установено. Арматурата се считала за разбита и когато бетона  е отделен от стоманата, просто била разбита. Кота нула тук била много разтегливо понятие, т.к. имота бил наклонен. Свидетелката твърди, че не е видяла никакви стени да стърчат над руините.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявените искове  е чл. 422 от ГПК и насрещен иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД.

По иска по  чл. 422 ГПК:

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника  възражение.

За успешното провеждане на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането - пораждането на задължението, а ответникът – че то е погасено.

По иска за неоснователно обогатяване по чл. 225, ал. 6 ЗУТ в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване чрез извършените разходи по принудително премахване на незаконен строеж и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова.

Редът за премахване на незаконни строежи от първа, втора или трета категория или части от тях е уреден в чл. 225 ЗУТ, както и в Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол /обн., ДВ, бр. 69 от 7.08.2001г., в сила от 7.08.2001г./. Съгласно тази регламентация, в случай на констатиране на незаконен строеж, Н. на ДНСК издава заповед за премахване на незаконен строеж въз основа на констативен акт на длъжностни лица на дирекцията. Актът се връчва на заинтересованите лица, които могат да подадат възражения в 7 дневен срок. Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от органите на ДНСК по ред, установен с наредба на министъра на инвестиционното проектиране. Принудителното премахване е за сметка на извършителя и на строителя, когато строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж /чл. 225, ал. 6, т. 3 вр. ал. 2, т. 2 от ЗУТ/. Собственикът  следва да заплати сумата на направените разходи за премахване, тъй като в резултат на премахването неоснователно се обогатява за сметка на ДНСК, спестявайки си разходи до размера на обедняването на дирекцията. В процесния случай ответниците не са оспорили , че са съсобственици на имота, както и квотите си в съсобствеността.

 В конкретния случай по делото е представен Констативен акт, с който е процесния строеж е установен като незаконен. Въз основа на него е издадена и  заповед , с която е наредено премахване на незаконен строеж, определен е срок за доброволно изпълнение, както и са указани последиците от неизпълнението. Ответниците в процесния случай не са ангажирали никакви доказателства да са започнали премахването на части или да са премахнали целия строеж в предоставения срок за доброволно изпълнение , нито в следващия изтекъл доста дълъг период от време до изпълнение на заповедта. Такива твърдения липсват дори в показанията на разпитаната по тяхно искане св. Х. 

Съгласно дадената легална дефиниция на понятието в § 1 от ДР на Наредба № 13/2001г., "премахване на незаконен строеж" представлява разрушаването му до кота терен и/или до състояние негоден за ползване при спазване нормите по противопожарна безопасност, хигиена и безопасност на труда. В процесния скучай са представени протокол за установяване състоянието на строежа преди и след започване на принудителното изпълнение, съставени от нарочна комисия, състояща се от представители на органи, определени със закона, и въпреки че в във втория от двата е посочено, че строежа е премахнат до кота терен, то съдът приема от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, вкл. СТЕ, че горепосочените изисквания са изпълнени, като строежът е премахнат до състояние – негоден за ползване.Т.е. съдът приема, че доказателствената сила на оспорените /без да е искано откриване на производство по чл. 193 от ГПК в съответните срокове/ документи не е опровергана посредством ангажиране на годни доказателства установяващи противно на описаното в същите.

По делото са приложени доказателства за извършеното от ищеца действително плащане на исковата сума, под формата на разходи по принудително премахване на незаконен строеж, извършен от ответниците. В този смисъл е установено и обедняването на ищеца чрез реално плащане стойността на извършените разходи по премахване на незаконния строеж. Ето защо е налице основание за ангажиране отговорността на ответниците за извършеното от ищеца плащане на третото лице. Ответникът е спестил разходи за сметка на ищеца, които реално са извършени от последния.

            Следователно са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците при условията на чл. 225, ал. 6 ЗУТ. Предявеният на това основание иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Неоснователно е твърдението, че действително извършените работи и тяхната стойност, не е установено по надлежния ред. Тук следва да бъде посочено, че назначената по делото СТЕ не следва да бъде кредитирана в нейната пълнота, т.к. следва да бъде отчетено, че вещото лице не се е запознало , респ. извършвало замервания и констатации въз основа оглед на строежа, респ. някакви документи, констатирало е строителни отпадъци, които са в процес на разпад, още повече вещото лице е правило замервания на място по оставалите основи, като следва да се има предвид, че при събарянето се твърди да е премахната таванна плоча, която към днешна дата с оглед изминалия дълъг период от време няма как да бъде точно установена, предвид възможността същата да е излизала извън очертанията на пода на строежа. По делото са представени- договор с фирмата – изпълнител , количествено - стойностна сметка изготвена от него при предлагане на оферта, от които се установява, че с оглед поставената от възложителя задача - събаряне на незаконен строеж – „лятна кухня“, изпълнителят предварително е определил стойността на извършваните дейности от него по събаряне на обекта, поради което и е определил обща цена в размер на исковата сума, с вкл. ДДС, поради което е избран и за изпълнител. В конкретния случай не е необходимо изпълнителят да посочва отделна стойност на всяка от извършваните от него дейности, тъй като цената е въпрос на свободно договаряне и се обективира в сключен между възложителя и изпълнителя договор. Тук следва да се има предвид, че първоначално разходите, които както посочва процесуалния представител на ответниците са прогнозно определени на доста по-нисък размер, но от определянето им през 2009 год. до реалното изпълнение на работата през 2011 г. са изминали  около 2 години, а и крайната сума както беше посочено е определена в офертата на самата фирма – изпълнител. /В горния смисъл и решение на ВОС по в.гр.д.*** г.

Тук е мястото съдът да посочи, че при липса на каквито и твърдения някое от подписалото оспорените протоколи и КА длъжностни лица да е заинтересовано от изхода на административната преписка, респ. изхода на настоящото дело, както и липса на  доказателства в такава насока, за съда не съществува възможност, да приеме хипотетично, че същите са отразили в документите невярни и несъответстващи на действителността факти и обстоятелства.

Предвид изхода на процеса в тази му част и уважаване на претенцията, съгласно ТР *** г. на ОСГТК,  съдът в исковото производство следва да се произнасе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че  в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер , а именно 28,07 лв. – заплатена ДТ.

По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр.чл. 45 ЗЗД:

Предявеният насрещен иск  е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД като се твърди, че са причинени имуществени вреди, при или по повод изпълнение на работата на изпълнителя, възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД.

При ангажиране на тази отговорност е необходимо да се установи, че пострадалият е претърпял вреди, че тези вреди произтичат пряко и непосредствено от действията на определени лица / причинна връзка между деянието и вредата/, за които възложителят отговаря, вследствие на противоправно деяние на изпълнителя.

Пълното и главно доказване относно наличието на вреди и техния размер, противоправното поведение от страна на лицето, което е извършило деянието е в тежест на лицето, което твърди че е претърпяло вреди. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал виновно или тя не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа (така Решение № 503 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о., постановено по чл. 290 от ГПК).

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , ЯРС приема, че ответниците въпреки указаната им доказателствена тежест не са установили да са претърпяли имуществени вреди в размер на 1220 лв., представляващи стойността на унищожена при събаряне на строежа покъщнина, подробно описана в насрещния иск. Не са представени доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че към момента на изпълнение на заповедта на ДНСК, за премахване на незаконния строеж – лятна кухня, в същия се е намирала неизнесена покъщнина принадлежала на собствениците, която да е унищожена. В тази част съдът счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Х., т.к. въпреки че първоначално същата подробно описва какво е имало в постройката, в края на показанията си уточнява,ч е при събаряне на строежа не е била или поглеждала вътре, а отпред и когато е пристигнала вече са започнали да разбиват, като последното от твърденията й не кореспондира и с твърдението й, че е видяла бригадата и как ответницата им е дала един инструмент – чук, с който да започнат да разбиват, т.к. нямали инструменти. Поради недоказаност на един от горепосочените елементи, този иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора в тежест на ответниците следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски за настоящата инстанция, а именно – 71,93 лв. – заплатена държавна такса, както и юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

         Водим от гореизложеното, Я Р С

                                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Й.Ж.П. , ЕГН ********** и Ж.Й.Ж., ЕГН **********, че дължат на Дирекция за национален строителен контрол, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК *********, сумата от 1403, 70 лв., за която е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: по отношение на първия длъжник Й.Ж.П. , ЕГН ********** сумата 935, 80 лв. , представляваща 2/3 от цялата сума , а по отношение на Ж.Й.Ж., ЕГН ********** сумата от 467, 90 лв. , представляваща 1/3 от цялата сума , ведно със законна лихва от  датата на подаване на заявлението -28.08.2012 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.Ж.П. , ЕГН ********** и Ж.Й.Ж., ЕГН ********** против  Дирекция за национален строителен контрол, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ********* иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 1220 лв., представляваща сройност на унищожена покъщнина намирала се в принудително съборен незаконен строеж- лятна кухня.

ОСЪЖДА Й.Ж.П. , ЕГН ********** и Ж.Й.Ж., ЕГН ********** да заплатят на Дирекция за национален строителен контрол, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ********* сумата от 28,07  лв. – разноски в заповедното производство.

         ОСЪЖДА  Й.Ж.П. , ЕГН ********** и Ж.Й.Ж., ЕГН ********** да заплатят на Дирекция за национален строителен контрол, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ********* сумата от 371, 93 лв. - разноски за настоящото производство.

           

 

                                                                                                                                         

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: