Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260117 07.05.2021г. гр.Н.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Б.Г.
Секретар: А.Г.
като разгледа докладваното от съдия М.Б.Г.
гражданско дело № 1104 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба на Г.Ф., със седалище и адрес: ***,
представляван от Изпълнителните директори М.К. и С.С.,
подадена чрез процесуалния им представител – гл.юрк.Н.П.,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.П.Ч. ***/ против
Х.Д.Й. с ЕГН **********, с адрес: ***. В исковата молба се сочи, че на
основание чл.557, ал.1, т.2, б.”б” от Кодекса за застраховане /КЗ/, Г.Ф. е
заплатил по щета № 111187 от 12.12.2016г. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 823,22 лева за увредения лек автомобил „Р.т.” с рег.№ ****,
собственост на Я.Д.К., в резултат ПТП, настъпило на 29.11.2016г., около 09.40
часа в гр.Н.. Твърди се, че виновен за катастрофата е ответника Х.Д.Й., който
като неправоспособен водач, управлявал лек автомобил „О.а.” с ДК№ ****,
собственост на Р.А.К. и при движение на кръговото кръстовище до сервиз „Венци”
в гр.Н., не спрял на пътен знак Б1 и ударил правомерно движещия се лек
автомобил „Р.т.” с рег.№ ****, след което напуснал местопроизшествието. Сочи
се, че в нарушение на чл.249 вр. с чл.259 от КЗ
/отм./ сега чл.461 във вр. с чл.483 от КЗ, ответникът
управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. Същият бил поканен от ищеца да възстанови изплатеното
от Г.Ф. обезщетение, но до настоящият момент Й. не е погасил задължението си.
Гореизложеното е обосновало
правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника Х.Д.Й. да заплати на Г.Ф. сумата в размер на 823,22 лева /осемстотин двадесет и три
лева и двадесет и две стотинки/, представляваща изплатено от Г.Ф. по щета №
111187 от 12.12.2016г. обезщетение за имуществени вреди за увредения лек
автомобил „Р.т.” с рег.№ ****, собственост на Я.Д.К., в резултат ПТП, настъпило
на 29.11.2016г., около 09.40 часа в гр.Н., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 01.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Представят писмени
доказателства. На основание чл.127, ал.4 от ГПК посочват банкова сметка, ***ните от ищеца суми. Претендират присъждане на заплатените
по делото разноски, включая и юрисконсултско
възнаграждение.
Предявен е иск с правно основание
чл.558, ал.8 във връзка с ал.7 във връзка с чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК,
по делото не е постъпил отговор от ответника Й.. Не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание, за ищеца представител не се
явява. Изпращат молба, чрез процесуалния си представител, с която не възразяват
делото да се разгледа в тяхно отсъствие. Поддържат исковата молба, ведно с приложените
писмени доказателства. Изразяват становище по същество, с което молят съда да
уважи предявения иск, като им присъди заплатените по делото разноски.
Ответникът Й. се явява лично в съдебно заседание. Не
оспорва изложеното в исковата молба, че е участвал в ПТП, като водач на лек
автомобил „О.а.“, както и че за управляваният от него автомобил не е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за което заплатил
наложените му глоби. Първоначално заявява, че не знаел, че дължи суми на Г.Ф.,
но след предявяването му на известие за доставяне на документи, изпратени му от
Г.Ф. /л.18/, заявява, че е забравил, че е получил покана за плащане. Не сочи
нови доказателства. В хода на делото по същество изразява желание да заплати
разсрочено претендираната от него сума.
Исковата молба е допустима – подадена е от лице,
което има правен интерес от решаване на казуса, пред надлежната инстанция и
съдържа необходимите по закон реквизити.
Н.ският районен съд, като взе
предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените по делото Констативен протокол за
ПТП от 29.11.2016г., съставен от мл.автоконтрольор
при РУ-Н., ведно със схема на ПТП № 21 към него, се установява, че ответникът Х.Д.Й.,
като водач на лек автомобил „О.а.“ с ДК№ ****, собственост на Р.А.К.,
управлявал автомобила, като на кръгово кръстовище – сервиз Венци, не съобразил
поведението си с пътен знак Б1 и ударил лек автомобил „Р.Т.“ с ДК№ ****,
собственост на Я.Д.К. и управляван от С.Й.М., вследствие на което допуснал ПТП
с материални щети. В констативният протокол е отразено, че лекият автомобил „Р.Т.“
е със щети по дясна врата, десен заден
калник и други /л.3/.
По делото е представено писмо от Началника на РУ-Н.
до Изпълнителния директор на Г.Ф., видно от което, за настъпилото на
29.11.2016г. пътно транспортно произшествие, на виновния участник Х.Д.Й. са
издадени две наказателни постановления, както следва: НП №
16-0304-003232/2016г. за извършено нарушение по чл.150 и чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, с наложени глоби по чл.177, ал.1, т.2 и чл.179,
ал.2 от ЗДвП, връчено на 09.12.2016г., влязло в сила на 17.12.2016г. и НП №
16-0304-003268/2016г. за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, с наложена
глоба по чл.638, ал.3 от КЗ, връчено на 04.01.2017г., влязло в сила на
11.01.2017г.
От представената по делото справка от базата данни
на Информационен център към Г.Ф. се установява, че за процесното МПС с ДК№ ****
няма действаща застраховка "Гражданска отговорност" към датата на настъпилото
ПТП – 29.11.2016г. /л.5/. Същата е била прекратена на 12.09.2016г., поради
невнесена вноска.
Установява се от представените Уведомление за
имуществени вреди от 30.11.2016г., Доклад по щета за имуществени вреди №11 1187
от 12.12.2016г., Заключителна техническа експертиза по щета №11 1187 от
12.12.2016г., Техническа експертиза по щета №11 1187 от 12.12.2016г. /л.6-10
вкл./, че от собственика на увреденото МПС е било подадено уведомление за
настъпилата щета от процесното ПТП и след извършване на експертиза са били
определени щети в общ размер на 823,22 лева /осемстотин двадесет и три лева и
двадесет и две стотинки/. Представено е и платежно нареждане от 16.10.2017г.,
видно от което, на посочената дата Г.Ф. е изплатил на собственика на увредения лек
автомобил – Я.Д.К., сумата в размер на 823,22 лева, представляваща
обезщетението по щета №11 1187 от 12.12.2016г. /л.16/. С оглед на това, до
ответника Й. е била изпратена регресна покана от Г.Ф.
за заплащане на изплатеното от фонда на основание чл.558, ал.7 от КЗ
обезщетение по щета №11 1187 от 12.12.2016г.
Предвид гореизложеното, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ
Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите". В чл.558, ал.7 от КЗ е предвидено,
че след изплащане на обезщетението по чл.557, ал.1, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му.
Основателността на предявените искови претенции е
обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки:
1) ответникът виновно да е причинил описания в исковата молба деликт – ПТП; 2)
настъпилите от процесното ПТП имуществени вреди и техният размер; 3) липсата на
валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обезпечаваща
отговорността на делинквента към момента на
настъпване на ПТП; 4) изплащане от Гаранционния фонд на пострадалото от ПТП
лице стойността на причинените имуществени вреди.
В процесния случай предпоставките за уважаване на
предявения регресен иск са налице, съобразно
представените по делото доказателства.
От представения протокол за ПТП безспорно се
установява, че виновно и противоправно ответникът Й. е
причинил описания в исковата молба деликт – настъпилото на 29.11.2016г. ПТП.
Така съставеният протокол съставлява официален удостоверителен документ, който
не е оспорен от ответника, поради което следва да бъде кредитиран. Настъпването
на процесното ПТП и вината на Х.Д.Й. за него се потвърждава и от издаденото НП
№ 16-0304-003268/2016г. за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, влязло в
сила на 11.01.2017г., както и от направеното от ответника съдебно признание на
изложените в исковата молба факти, което съдът цени, съобразно разпоредбата на
чл.175 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установяват и настъпилите от пътнотранспортното произшествие
вреди, които са в причинно-следствена връзка с него, както и техният размер.
Налице е и предвидената в чл.557, ал.1, т.2, б.“а“
от КЗ предпоставка за изплащане от Гаранционния фон на обезщетение на увреденото
лице. Безспорно се установява, че към датата на настъпилото ПТП управляваното
от ответника МПС е било без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Установява се от приложеното по делото платежно
нареждане, че стойността на причинените имуществени вреди е била изцяло
изплатена на пострадалото лице от Гаранционния фонд, поради което на основание
чл. 558, ал.7 от КЗ ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и за него е
възникнало регресното право да иска заплащане на
изплатеното обезщетение от виновното лице – ответника Й.. По делото не са
представени доказателства за заплащане от страна на ответника на претендираната
сума в размер на 823,22 лева, поради което исковата претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2020г.
до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода на правния спор на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски за държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Х.Д.Й. с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Г.Ф., със седалище и адрес: ***, представляван от Изпълнителните
директори М.К. и С.С., със съдебен адрес:*** /чрез адв.П.Ч. ***/, сумата в размер на 823,22 лева /осемстотин
двадесет и три лева и двадесет и две стотинки/, представляваща изплатено от
Гаранционния фонд обезщетение по щета №11 1187 от 12.12.2016г. за причинени от Х.Д.Й.
имуществени вреди на лек автомобил „Р.т.” с рег.№ ****, собственост на Я.Д.К., в
резултат на настъпило на 29.11.2016г. в гр.Н. пътно транспортно произшествие, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 01.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Х.Д.Й. с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Г.Ф., със седалище и адрес: ***, представляван от Изпълнителните
директори М.К. и С.С., със съдебен адрес:*** /чрез адв.П.Ч. ***/, сумата общо в размер на 150 лева /сто и
петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: