Делото е образувано по жалба от „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], **, представлявано от С. С. С. – управител, против Заповед №ДК-02-Х-2/03.09.2024г. на Началника на РДНСК Хасково.

Жалбоподателят оспорва заповедта с искане да бъде обявена за нищожна или отменена като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че е издадена от некомпетентен орган. Неправилно в същата било посочено, че извършител на строежа, подлежащ на премахване, е „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, съответно незаконосъобразно дружеството било адресат на заповедта. Цялото административно производство по издаването на оспорената заповед било проведено без участието на задължителните заинтересовани страни. В заповедта не било индивидуализирано точното местоположение на строежа, който се нареждало да бъде премахнат. Сочи, че целта на административното производство по чл. 225 ЗУТ било премахването на конкретен, точно индивидуализиран строеж, както по параметри, местонахождение и др., така и с оглед неговия извършител, адресат на заповедта, чиято правна сфера се засяга чрез вменяване на задължение за доброволното му премахване или понасяне на разноските за принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед. Навежда и доводи, че оспорената заповед била издадена в нарушение на принципите на законност, истинност и безпристрастност, засилен приоритет на служебното начало, в резултат на неспазване на императивната разпоредба на чл. 35 от АПК. Процедурата по издаване на заповедта била изпълнена от неправоимащи лица. Твърди, че посоченият в заповедта строеж е с характер на търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване. Моли за отмяна на атакуваната заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Подробни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед се излагат в писмени бележки.

Ответникът – Началник РДНСК Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Счита, че събраните по делото доказателства, включително и заключението на представената съдебно-техническа експертиза, кореспондират изцяло с изложеното в заповедта. Моли за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том II, рег. № 1933, дело № 161/2017г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том II, рег. № 1934, дело № 162/2017г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том III, рег. № 3365, дело № 333/2017г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том II, рег. № 2187, дело № 195/2022г., дружеството-жалбоподател „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], * със Заповед № РД-18-1272/22.06.2018г. на И. Д. на АГКК, находящ се в [населено място], местността *, с площ от 19 170 кв.м., с начин на трайно ползване: нива (с номер по предходен план № 100008).

С писмо № СВ-827-01-572/09.07.2024г. на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), постъпило в РДНСК – Хасково с вх.№ Х-1436-03-665/09.07.2024 г., Началникът на РДНСК-Хасково е уведомен за постъпило в ДНСК и заведено с вх. № Х-1436-07-892/03.07.2024г. писмо изх. № И-4091/01.07.2024г. на арх. А. К. – Кмет на О. С., във връзка с установени нарушения в поземлени имоти, касаещи изграждането на водни обекти (микроязовири) с насипи и язовирни стени от „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, с молба за предприемане на действия по компетентност. Изпратено е копие от писмото и е разпоредено извършването на проверка по изнесените в него данни, с оглед изясняване на случая от фактическа и правна страна.

От Началника на РДНСК – Хасково е издадена Заповед № ДК-14-Х-16/11.07.2024г. В същата е посочено, че в РДНСК – Хасково е постъпило писмо с вх. № Х-1436-03-665/09.07.2024 г. от ДНСК, с което се иска извършване на проверка от страна на РДНСК -Хасково по повод констатирани нарушения от страна на Община Свиленград в [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] и други по КККР на [населено място], Община Свиленград, като констатираните нарушения се изразяват в изграждане на язовир и прилежащите му съоръжения (бент, подпорно-насипни стени, водохващания) от „Еуро Плантс“ ЕООД. Предвид изложеното и на основание чл. 220, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 221, ал. 5 от ЗУТ, със заповедта е наредено да се извърши проверка в [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] и други по КККР на [населено място], *, от комисия в определен със заповедта състав. Указано е комисията да започне своята работа на 19.07.2024 г.

Видно от Констативен акт № Х-3, съставен от служители при РДНСК – Хасково, на 16.08.2024г. е извършена проверка на строеж: „Земно насипна стена/дига“ (Хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение), намиращ се в [ПИ] по КККР на [населено място], * (стар № 100008, м.*). Контролните органи са установили, че имотът, както и строежът, са собственост на „Еуро Плантс“ ЕООД. Строежът е описан като изпълнена земнонасипна стена/дига с размери план: дължина 80 м., ширина 4 м. на билото на стената и височина от по-ниския терен - 3 м., чрез която и вследствие на естественото удълбочаване на терена се е образувал водосбор. Посочено е, че строежът е трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3б от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 8 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Отбелязано е, че строителството е изпълнено през 2016г. – 2017г. по данни от извършителя. Посочено е, че строежът е изпълнен без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Посочено е също, че предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж (по реда на чл. 225, ал.2 от ЗУТ). Констативният акт е връчен на Ю. К. Р. – пълномощник на дружеството, посочена и за присъствала на проверката.

С вх. № СВ-827-01-901/21.08.2024 г. в РДНСК – Хасково е постъпило възражение от „Еуро Плантс“ ЕООД против съставения констативен акт. Във възражението е посочено, че в описаните в констативния акт имоти няма извършен от дружеството строеж, с посочените в акта параметри, съотв. няма извършен строеж от трета категория, както и че дружеството не е възложител и изпълнител на описания строеж. Теренът на описаните имоти бил естествено удълбочен и водел до образуването на водосбор през различни периоди от годината.

Въз основа на съставения Констативен акт № Х-3/16.08.2024г. от Началника на РДНСК – Хасково е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № ДК-02-Х-2/03.09.2024г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Земно насипна стена/дига“ (Хидротехническо – хидромелиоративно съоръжение), намиращ се в [ПИ] по КККР на [населено място], * (стар № 1000008, м.“Казака“), извършен от „Еуро Плантс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], Община Свиленград, едноличен собственик на капитала и управител С. С. С..

В заповедта е посочено, че в РДНСК - Хасково е образувана преписка във връзка с писмо с изх.№ Х-1436-06-665/09.07.2024г. на Главен директор на Главна дирекция „Строителен контрол“ в ДНСК, с което се изисква извършването на проверки по повод установени нарушения в поземлени имоти, касаещи изграждането на водни обекти (микроязовири) с насипи и язовирни стени от „Еуро Плантс“ ЕООД, във връзка с което е издадена Заповед № ДК-14-Х-16/11.07.2024г. на началника на РДНСК - Хасково за извършване на проверки на място и по документи. Посочено е, че при проверка, извършена по документи и на място на строеж: „Земно насипна стена/дига“ (хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение), намиращ се в [ПИ] по КККР на [населено място], * (стар № 1000008, м.“Казака“) от служители на РДНСК - Хасково е съставен Констативен акт № Х-3/16.08.2024г., от който се установявало, че имотът и строежът са собственост на „Еуро Плантс“ ЕООД, като строежът бил извършен от дружеството. За строежа не били представени договор за строителство и договор с лице за упражняване на строителен надзор. За строежа нямало издадени: одобрен проект, в това число съгласувани и одобрени части на проекта, съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. Строежът представлявал: изпълнена земнонасипна стена/дига с размери дължина - 80 м., ширина – 4 м. на билото на стената и височина от по ниския терен – 3 м., чрез която и вследствие на естественото удълбочаване на терена се образувал водосбор. Строежът бил трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3б от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 8 от Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Строителството било изпълнено през 2016г. – 2017г., по данни от извършителя. Отбелязано е, че строежът е изпълнен без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Посочено е, че констативният акт е съставен в присъствието на Ю. К. Р. - пълномощник на дружеството, че същата е получила срещу подпис екземпляр от акта, с което извършителят е уведомен за образуваното административно производство по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж. В заповедта е визирано постъпилото срещу констативния акт възражение с вх.№ СВ-827-01-901/21.08.2024г. Посочено, че с възражението не се предоставят нови данни и доказателства за законосъобразното извършване на констатирания строеж, поради което същото не се уважава, като е изтъкнато, че изпълнената земнонасипна стена/дига, установена с констативния акт, представлява хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3б от ЗУТ и е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието извършване се изискват одобрени проекти и влязло в сила разрешение за строеж. Налице бил безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Заповедта е връчена на 11.10.2024 г. на Ю. К. Р. – пълномощник на дружеството, срещу подпис.

Жалбата е подадена на 17.10.2024 г. директно пред Административен съд – Хасково.

По искане на жалбоподателя по делото бяха събрани гласни доказателства.

Свидетелят Н. Н. С. заяви в показанията си пред съда, че работел за собственика на „Еуро плантс“ ЕООД от 2010г. в *, където същият имал три фирми за производство на разсад и плодове. През 2014г. решили да инвестират в същия бизнес в България . Направили съвместна обиколка и се спрели на имоти в землището на [населено място], заради изградена начална инфраструктура - съществуващи малки водоеми, които били важни за производството. Водемите били налични през 2015г., когато за първи път дошъл тук. Започнали да изкупуват нивите , в които се намират водоемите и други наоколо, в землищата на [населено място] и [населено място]. По отношение на процесния водоем, свидетелят пояснява, че единственото което направили, било да го почистят вътре, имотът, в който се намирал, бил тяхна собственост. Водоемът бил наличен през 2015г. Всички водоеми били правени през комунизма , през 50 –те , 60-те години, правени били от ТКЗС и това установили след тяхно проучване като питали хората от региона. Не му било известно по време на проверката от РДНСК представител на дружеството да е заявявал, че насипната стена, дигата е направена от „Еуро плантс“ ЕООД и че направена през 2016г.-2017г. , вкл. той не бил казвал нещо такова. Сочи, че присъствал на проверката през м. юни-юли 2024г., но не били съставени документи и не бил подписвал такива. Известно му било, че е съставен акт и издадена заповед за премахване. Според свидетеля, параметрите, описани в акта не са верни и по-конкретно като размери, но местоположението съответствало. След приключване на проверката изпратил г-жа Ю. Р. да получи акта и да го подпише. Язовирът бил тяхна собственост, започнали проучвания чрез наета фирма дали същият отговаря на изискванията. Задвижена била процедура по съгласуване, направени били сондажи на стените на язовира дали отговарят на изискванията за безопасност, сеизмичност. Това била начална процедура, за да може да се узаконят язовирите.

Свидетелят И. А. Ш. заяви при разпита си в съдебно заседание, че работел във фирмата от 2014 г. до лятото на 2024 г. Фирмата развивала дейност най-напред в Англия - отглеждане на ягоди, малини и разсад. Развивали същата дейност и тук, между [населено място] и [населено място]. Мястото било избрано, защото било подходящо, имало малки язовири, направени може би от ТКЗС , от времето на 50-те, 60-те години според казаното от старите хора. Свидетелят участвал в това проучване, минали и ги огледали. Фирмата купила земи в землището между [населено място] и [населено място]. По отношение на процесния водоем, свидетелят сочи, че съществувал още през 2014 г. Обяснява, че те не строили, а единствено почиствали водоема, дига не били изграждали.

Свидетелката Ю. К. Р. заяви при разпита си в съдебно заседание, че не била присъствала на проверката на РДНСК – Хасково от 16.08.2024 г., но подписала констативния акт като пълномощник на „Еуро плантс“ ЕООД, по указания на Н. С.. Запознала се със съдържанието на констативните протокли при подписването им. Работела във фирмата от м.май 2020г. , но когато започнала язовирите си били там. Не знаела кога и от кого са правени. Заявява, че не била давала сведения, че са построени от „Еуро плантс“ ЕООД през 2016г. – 2017г., не присъствала на проверката, само подписала констативния акт.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена комплексна съдебно-техническа експертиза. В заключението вещите лица посочват, че процесната земнонасипна стена (дига) е изградена в поземлен имот с [идентификатор]., находящ се в м.“Казака“, [населено място], * представляващ земеделска територия, с НТП нива, с площ 19710 кв.м. , номер по КВС 100008. Действителните технически параметри били установени на база извършени геодезически измервания, проучвания на документи и огледи на място. Посочват, че обектът, предмет на оспорената заповед, представлява северния скат на първия от четирите основни резервоара от изградената система за водоснабдяване на „Стопанство за отглеждане на ягодоплодни култури“ в землището на [населено място], * Образува граница (дига) на малък водоем, северно от Резервоар 1, получена от удълбочаване на терена северно на резервоара и моделиране за експлоатационен път. Изградена е от уплътнени земни насипи от местни материали – от глинест пясък до прахово-песъчлива глина. Дължината на съоръжението, измерена по оста на билото е около 90 метра. Средната ширина на съоръжението възлиза на 6.20 метра. Максималната височина на насипното тяло, установена като денивелация от най-високата точка на билото до най-ниската кота (дъното на южното водно тяло според възложеното от жалбоподателя геодезическо измерване) е 7.80 м. (Приложение №1). В зависимост от материалите (уплътнени земни маси) и по обобщени параметри, обектът се определял като малка земно насипна стена съгласно чл.7 от Наредба №13/29.01.2004г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях.

По данни от Констативния акт, строителството било изпълнено за през 2016–2017г.

При направеното проучване в „Google Earth“ (Приложения №2 и №3) било установено, че заснетият терен най-рано визуализирал водоем – в случая северната част на Резервоар 1, в изображението към м.09.2020г. В предходно изображение, към м.07.2016г. и по данни от едромащабна топографска карта – Приложение №4 , мястото представлявало удълбочен терен в посока северозапад-югоизток. От изображението към м.07.2021г. можело да се допусне, че към този момент са започнали изкопни и насипни дейности на терена, за оформяне/възстановяване на общинския полски, горски път – [ПИ]. Към датата на огледа – 23.04.2025г. вещите лица са констатирали извършване на допълнителни насипни дейности от север на процесното съоръжение за разширение на експлоатационния път.

Според експертизата, ориентировъчния период на изпълнение на процесния обект е от м.09.2020г. до м.04.2025г.

По външни белези и състояние на земнонасипната дига , вещите лица считат, че строителни намеси (изкопни и насипни дейности) са извършвани за разширение за експлоатационен път.

Съгласно заключението, по технически характеристики и предназначение, обектът представлява водопреградно съоръжение между Резервоар №1 и водоема северно от него, застрояване по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗУТ, респ. представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. При съобразяване на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 13 от 29.01.2004г., вещите лица сочат, че процесният обект (малка земнонасипна стена) се квалифицира като строеж от трета категория строежи по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 36 от ЗУТ. Разрешава се по реда на чл. 148 от ЗУТ въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, оценен за съответствието с основните изисквания към строежите.

Заключението по комплексната СТЕ е прието без оспорване от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима.

Същата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – Началник РДНСК Хасково, в съответствие с делегираните му със Заповед №РД-13-177/20.06.2024г. на Началник ДНСК правомощия (т.10.23) да издава заповеди по чл.225, ал.1 във вр. с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ от първа до трета категория включително, като в случая възприетата от административният орган категория на строежа е трета съгласно чл.137, т.3, б.б от ЗУТ, което се потвърждава и от заключението по назначената СТЕ.

Предвид горното, неоснователно е оплакването за некомпетентност на издателя на оспорената заповед, респ. за нищожността й на това основание.

Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, включително правни и фактически основания за издаването й. От фактическа страна административният орган се е позовал на констатациите по съставения констативен акт по чл.225, ал.3 от ЗУТ за незаконен строеж, извършен без необходимите книжа, а от правна страна е квалифицирал установените факти под нормата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и в съответствие с нормата на чл.225, ал.1, вр. чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е издал атакуваната заповед. Наред с това, разпоредителната част на процесната заповед отговаря и на специфичните изисквания на чл.225, ал.4 и ал.6 от ЗУТ.

При издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издаването на заповедта се предхожда от съставен констативен акт, явявящ се задължителен етап в административната процедура съгласно чл.225, ал.3 от ЗУТ. Констативният акт е надлежно съобщен на дружеството, дадена му е възможност за представяне на възражение, от която същото се е възползвало, като възражението е прието и обсъдено от административния орган. Заповедта е издадена след изясняване на фактите и обстоятелства по случая в съответствие с изискването на чл.35 от АПК. Изяснена е собствеността на имота, върху който е осъществен процесния строеж, както и предназначението на извършеното строителство. Описанието в КП и заповедта не се различава съществено от установеното и описано от вещите лица, както и няма спор между страните за действителното съществуване на обекта. Възражението относно процесуално нарушение и липсата на извършени СМР от дружеството следва да се прецени и съгласно разпоредбата на пар.3, ал.1 от ДР на Наредба №13/23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, определяща адресата на заповедта като физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. В случая жалбоподателят твърди, че не е извършител на строежа, но няма спор, че този строеж е разположен върху негов собствен имот, а това е установено и от СТЕ. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да посочи като адресат на заповедта извършителя на строежа и/или неговия собственик, когато двете лица са различни.

Съдът приема оспорения административен акт за съответстващ и на материалния закон.

От представените по делото писмени доказателства (горецитираните нотариални актове) се установява, че дружеството-жалбоподател е собственик на [ПИ], върху който е изграден процесният обект. Разпитаните по делото свидетели сочат, че след закупуване на имотите, дружеството е извършвало единствено почистване и поддържане на съществуващия водоем, като заявяват, че не били извършвани строителни дейности, вкл. не е изграждана дига. Тези им твърдения обаче се опровергават от заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза и наличните геодезически данни, които ясно установяват, че ориентировъчният период на изпълнение на процесния обект (земнонасипна стена/дига) е от м.09.2020г. до м.04.2025г. От външните белези и състоянието на земнонасипната дига вещите лица извеждат еднозначен извод, че са били извършвани строителни намеси (изкопни и насипни дейности) за оформяне на дигата и експлоатационен път. Освен това, към датата на огледа – 23.04.2025г. вещите лица са констатирали и извършени допълнителни насипни дейности от север на процесното съоръжение за разширение на експлоатационен път. При така установеното от експертизата, се налага извод, че извършените дейности не се изразяват само в почистване на конкретния водоем, а категорично сочат на създаване и оформяне на ново строителство. В допълнение, изображенията от „Google Earth“ показват, че към.м.юли 2016г. мястото е било естествено дере, а през 2020/2021г. там е налично съоръжение с ясно видими параметри, което обективно потвърждава извършването на строителни дейности именно в този период.

Съгласно представените по делото нотариални актове, „Еуро Плантс“ ЕООД е собственик на имота, в който е разположено процесното съоръжение. Установява се, че по съоръжението са осъществявани строителни дейности – изкопни и насипни работи за оформяне на експлоатационен път, обективно необходими за създаването и оформянето на водопреградното съоръжение, като нито се твърди, нито по делото са представени доказателства, че друго лице е извършвало строителните дейности, като липсват данни за други стопански субекти или трети лица, които да са имали интерес или възможност да изградят този обект. От показанията на свидетелите и от административната преписка е видно, че жалбоподателят използва обекта за напояване на своите агрокултури – ягоди, малини, къпини и др., тоест съоръжението служи пряко за стопанската дейност на дружеството и е част от напоителната система, използвана от същото. Това функционално обвързване между имот и съоръжение е характерен белег за упражняване на собственически правомощия върху обекта.

След като по делото е доказано, че настоящият жалбоподател е собственик на процесното съоръжение, по въпроса дали последното представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, съдът намира, че следва да се отговори положително. Това е така, защото съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като строеж следва да се разглеждат „надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението“, а в случая процесният обект представлява именно такъв вид съоръжение – земнонасипна стена (дига), изпълняваща хидротехнически функции. Заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, безспорно установява, че обектът, предмет на спора, е изграден в поземлен имот, собственост на жалбоподателя, и притежава характеристиките на водопреградно хидротехническо съоръжение. Вещите лица ясно констатират, че оформеното съоръжение притежава всички белези на малка земнонасипна стена съгласно чл.7 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, и по технически характеристики представлява водопреграда между Резервоар 1 и водоема, северно от него. Нещо повече – при сравнение с изображенията от „Google Earth“, вещите лица са установили, че през 2016 г. мястото е представлявало естествено дере, а едва през 2020/2021г. там се е появило оформеното съоръжение с всички белези на хидротехническо строителство. Това още веднъж потвърждава тезата, че не се касае за естествено образувано или само поддържано съоръжение, а за осъществено строителство. Ето защо съдът намира, че процесната земнонасипна стена/дига безспорно представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, подлежащ на специален ред за одобрение и разрешаване, регламентиран в чл. 148 от ЗУТ. Липсата на одобрени проекти и разрешение за строеж я квалифицират като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което е напълно съответно на направените от административния орган правни изводи. Необходимо е да се отбележи също, че липсата на строителни книжа се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел Сюнедчиев, сочещи, че е предприета процедура, целяща „узаконяване“ на язовирите.

В случая е ненужно изследването на въпроса дали строежът е търпим и дали подлежи на узаконяване. От приетата без оспорване от страните комплексна съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че изграждането на обекта е извършено през 2020/2021г., поради което същият не попада в приложното поле на § 16 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

Оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл. 225 от ЗУТ.

Съдът намира за неоснователни възраженията в депозираните писмени бележки от жалбоподателя, че конкретните параметри на процесния обект са напълно различни от посочените в обжалваната заповед (до степен, непозволяваща безспорна идентификация). В случая заповедта съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Действително налице е разминаване по отношение на размерите на обекта, в сравнение със стойностите в заповедта. Доколкото обаче е налице пълно съвпадение между останалите характеристики на обекта и местоположението му и доколкото последните позволяват неговото еднозначно индивидуализиране, констатираните несъответствия се явяват незначителни и в този смисъл - несъществени, тъй като по никакъв начин не се отразяват на индивидуализацията на строежа, подлежащ на премахване. Допуснатите неточности в посочването на размерите на строежа не се явяват съществени нарушения във формата на акта и са напълно обясними, предвид факта, че вещите лица са използвали геодезически измервания, които се характеризират с много по-голяма точност от традиционните измервания. В този смисъл съдът приема, че е налице яснота относно разпоредения за премахване строеж с оглед на вида и местоположението му.

Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че процесният строеж е извършен през 1950-1960г. от ТКЗС, доколкото в никой от документите за собственост на имота, няма описано или отбелязано съществуването на „хидротехническо или хидромелиоративно съоръжение“, още повече и че О. С. подава сигнал пред РДНСК за извършените незаконни дейности.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли.

При този изход на производството, жалбоподателя дължи на ответната страна направените по делото разноски, а именно 465 лв – за възнаграждения на вещи лица и 100 лв - за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], *, представлявано от С. С. С. – управител, против Заповед №ДК-02-Х-2/03.09.2024г. на Началника на РДНСК Хасково.

ОСЪЖДА „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], **, представлявано от управителя С. С. С., да заплати на Дирекция за национален строителен контрол – [населено място] разноски по делото в размер на 565.00 (петстотин шестдесет и пет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните