РЕШЕНИЕ
№ 13753
гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110162045
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.
Ищцата Д. Г. Х. - В. твърди, че заедно с ответника К. Г. Х. са наследници по закон на
Г.К. Х. и Р. А. Х., починали съответно на 30.05.1997 г. и на 26.05.2012 г., които са били в
брак от 1966 г. Излага, че по силата на договор за дарение от 14.05.1968 г., обективиран в
нотариален акт № 49, том ХI, нот. дело № 1948/1968 г., майка им - Р. А. Х. е била надарена
от баща си – А. Ст. Т. с 1/2 идеална част от правото на собственост върху празно дворно
място, находящо се в землището на к...., съставляващо цялото парцел ХIХ от кв. 92 по плана
на ...., с площ от 1 058 кв.м., с уредени сметки по регулация, при съседи: улица, ....
наследници на С...., придобита от нея при режим на изключителна собственост, на
основание чл. 33 ЗЛС /отм./. Сочи, че останалата 1/2 идеална част от правото на собственост
върху празното дворно място е притежание на .... (...) .... – брат на бащата на майка й Р. А.
Х. – А. Ст. Т., който е починал на 07.06.1988 г., оставяйки за свои наследници по закон – В.
К. М. (дъщеря), С. К. К. (дъщеря) и .... (преживяла съпруга), като по силата на договор за
продажба срещу задължение за издръжка и гледане от 07.06.1988 г., обективиран в
нотариален № 174, т. ХV, нот. дело № 2592/1988 г., поправен с нотариален акт № 198, т.
ХХVI, нот. дело № 4407/1988 г., последните две са се разпоредили с наследените от тях
общо 2/6 идеални части от същия /по 1/6 идеална част всяка/ в полза на К. И. К. Изяснява, че
към момента на извършване на алеаторния договор имотът е представлявал парцел ХVI-722
от кв. 92 по плана на ...., целият с пространство от 1 130 кв. м., при съседи: улица,
наследници М...., с неуредени сметки по регулация за 87 кв. м. Допълва, че с договор за
замяна от 21.12.1988 г., обективиран в нотариален акт № 183, том XXXV, нот. дело №
5889/1988 г., приобретателят по алеаторния договор - К. И. К.е прехвърлил придобитите от
него общо 2/6 идеални част в полза на В. В.ев Г., който от своя страна по силата на договор
за дарение от 06.03.1989 г., обективиран в нотариален акт № 145, т. VII, нот. дело №
1020/1989 г., ги е дарил на сина си В. С. Г.. Допълва, че по силата на договор за покупко -
продажба от 03.08.1989 г., обективиран в нотариален акт № 32, том ХХV, нот. дело №
4113/1989 г., третият наследник на .... (...) .... – дъщеря му В. К. М. е продала на В. С. Г.
1
наследствената си 1/6 идеална част от поземления имот, представляващ УПИ XVI-722 в кв.
92 по плана на г.... с площ от 1 130 кв. м. Сочи, че съгласно действащия регулационен план
на г..., одобрен с Решение № 4 по протокол № 21/19.02.2001 г. на СОС, поземленият имот
представлява УПИ XXVI-988, 991, с площ от 1 138 кв. м., при граници: УПИ ХХVII-987,
XIII-989, XIV-990, XXV-1192 и улица, като същият е нанесен в кадастралната карта на гр.
София, одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
като 1/ поземлен имот с идентификатор 68131.1977.991 с адрес: ...., с площ от 578 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 991, кв.
92, парцел: XXVI, при съседи: имоти с идентификатори: 68131.1977.1192, 68131.1977.990,
68131.1977.988 и 68131.1979.201 и 2/ поземлен имот с идентификатор 68131.1977.988 с
адрес: ....., ул. „.... с площ от 566 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 991, кв. 92, парцел: XXVI, при съседи:
имоти с идентификатори: 68131.1977.991, 68131.1977.990, 68131.1977.989, 68131.1977.987 и
68131.1979.201, отправяйки искане за допускането му до делба при следните квоти: за Д. Г.
Х. – В. – 3/12 идеални части, за К. Г. Х. – 3/12 идеални части, за В. С. Г. – 5/12 идеални части
и за Е. Е. Г. – 1/12 идеална част. Допълва, че в периода 1989-1990 г. в дъното на парцела от
източната му страна без изрично да им е учредено право на строеж от останалите
съсобственици на парцела Г.К. Х. и Р. А. Х. са построили масивна едноетажна жилищна
сграда, представляваща сграда с идентификатор 68134.1977.991.2, с адрес на сградата: ....9,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1977.991, със застроена площ от 52 кв.
м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор – няма, номер по предходен план:
няма, която на основание чл. 92 ЗС също е съсобствена между страните, отправяйки искане
за допускането й до делба при следните квоти: за Д. Г. Х. – В. - 3/12 идеални части, за К. Г.
Х. – 3/12 идеални части, за В. С. Г. – 5/12 идеални части и за Е. Е. Г. – 1/12 идеална част.
Твърди още, че въз основа на учредено със заявление по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.), вписано
на 20.07.1993 г., право на строеж и издадено въз основа на него разрешение за строеж №
0022/01.09.1994 г. в периода 1994 г. – 1996 г. ... Х. са построили в източната част на парцела
масивна 3-етажна жилищна сграда със ЗП от 98 кв. м., РЗП от 480 кв. м., съгласно одобрен
на 28.09.1994 г. архитектурен проект, която съгласно действащите КК и КР на гр. София,
одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК
представлява сграда с идентификатор 68134.1977.991.1, с адрес: ....9, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1977.991, със застроена площ от 96 кв. м., брой
етажи: 3, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма. Допълва,
че в периода 1996 г. – 1997 г. Р. А. Х., Г.К. Х. и В. С. Г. са построили в източната половина
на УПИ-то допълнителни обслужващи помощни постройки, а именно: барбекю със
застроена площ от около 20 кв. м. /с дървена конструкция с покрив от керемиди/ и стопанска
постройка на един етаж /склад за дърва/ със застроена площ от около 20 кв. м. /с ламаринен
покрив/, имащи обслужващи функции към 3-етажната жилищна сграда с идентификатор
68134.1977.991.1, поради което нямат характер на самостоятелни обекти, а представляват
принадлежности към нея, поради което отправя искане за допускането им до делба при
следните квоти: за Д. Г. Х. – В. – 1/2 идеални части и за К. Г. Х. – 1/2 идеална част.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. Г. Х. не е подал отговор на исковата
молба. В хода на процеса изразява становище, че не възразява по изложените от ищцата
правни и фактически твърдения, както и по размера на квотите.
Ответниците В. С. Г. и Е. Е. Г. (конституирана с определение от 15.03.2023 г.) също
не оспорват иска за делба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
2
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Индивидуализацията на имотите, предмет на делбата, следва да от представените по
делото скици, както следва: № 15-396261/13.04.2021 г., № 1137384/19.10.2021 г., № 15-
396267/13.04.2021 г. и № 15-396270/13.04.2021 г., издадени от СГКК – гр. София.
От данните, удостоверени в представеното удостоверение, издадено от Благоевски
районен народен съвет, става ясно, че на 25.12.1966 г. между Г.К. Х. и Р. А. Х. е сключен
граждански брак, за което е съставен акт за женитба № 2021/25.12.1966 г.
Установява се още, че по силата на нотариален акт № 109, том VII, нот. дело №
1082/17.07.1965 г. А. Ст. Т. и .... .... са признати за собственици по давностно владение,
наследство и съдебна делба на следния недвижим имот, находящ се в ...., а именно: празно
дворно място в местността „Коленото“, с площ от 1 150 кв. м., при съседи: .... .... и улица,
съставляващо част от имот с пл. № 340, от което: 524 кв. м. са включени като основа на
парцел XIX от кв. 92 по плана на ..., парцела е с неуредени сметки по регулация, 216 кв. м. се
отчуждават за съседни парцели, а останалите 410 кв. м. се отчуждават за улица.
Впоследствие, по силата на нотариален акт № 49, том ХI, нот. дело №
1948/14.05.1968 г. А. Ст. Т. дарява на дъщеря си Р. А. С.а следния свой собствен недвижим
имот, а именно: 1/2 идеална част от празно дворно място, находящо се в землището на к....,
съставляващо цялото парцел XIX от кв. 92 по плана на ..., с площ от 1 058 кв. м., с уредени
сметки по регулация, при съседи: улица, .... наследници на С....
Видно от удостоверение за наследници с изх. № РВТ21-УГ01-3175/18.03.2021 г.,
издадено от Столична община, ... Р. А. е починала на 26.05.2012 г., оставяйки за свои
наследници по закон К. Г. Х. – син и Д. Г. Х. – В. – дъщеря.
Съгласно удостоверение за наследници с изх. № РВТ22-УФ01-367/22.06.2022 г.,
издадено от Столична община, ... ... .... е починал на 17.02.1986 г., оставяйки за свои
наследници по закон .... – съпруга, В. К. М. – дъщеря и С. К. К. – дъщеря.
По силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 174, том ХV, нот. дело № 2592/07.06.1988 г., поправен с нотариален
акт № 198, том XXV, нот. дело № 4407/03.10.1988 г., С. К. К. и .... прехвърлят на К. И.
К./син на първата и внук на втората/ всяка една от тях по 1/6 идеална част или общо 2/6
идеални части от недвижим имот, представляващ празно дворно място, а именно: парцел
ХVI-722 от кв. 92 по плана на гр. София, к...., целият с площ от 1 130 кв. м., при съседи:
улица, наследници на М...., с неуредени сметки по регулация за 87 кв. м., срещу поемане от
негова страна на задължението за издръжка и гледане на майка си и баба си до края на
живота им.
Установява се още, че впоследствие по силата на нотариален акт за замяна на
недвижим имот № 183, том XXXV, нот. дело № 5889/21.12.1988 г. К. И. К.се е разпоредил в
полза на В. И. Г. с притежаваната от него 1/3 идеална част от недвижим имот,
представляващ празно дворно място, а именно: парцел ХVI-722 от кв. 92 по плана на гр.
София, к...., целият с площ от 1 130 кв. м., при съседи: улица, наследници на М...., с
неуредени сметки по регулация за 87 кв. м.
По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 45, том VII, нот. дело
№ 1020/06.03.1989 г. В. В.ев Г. дарява на сина си собствената си 1/3 идеална част от
недвижим имот, представляващ празно дворно място, а именно: парцел ХVI-722 от кв. 92 по
плана на гр. София, к...., целият с площ от 1 130 кв. м., при съседи: улица, наследници на
М...., с неуредени сметки по регулация за 87 кв. м.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 32, том ХХV,
нот. дело № 4113/03.08.1989 г. В. К. М. продава на съсобственика си В. С. Г. 1/6 идеална
част от недвижим имот, представляващ празно дворно място, а именно: парцел ХVI-722 от
3
кв. 92 по плана на гр. София, к...., целият с площ от 1 130 кв. м., при съседи: улица,
наследници на М...., с неуредени сметки по регулация за 87 кв. м.
Видно от съдържанието на заявление по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.), вписано в Служба
по вписванията – гр. София под № 7, т. 8, вх. рег. № 25137/20.07.1993 г., Р. А. Х. и В. С. Г., в
качеството им на съсобственици и носители на по 1/2 идеална част от дворно място, цялото
с площ от 1 130 кв. м., представляващо парцел ХVI-722 от кв. 92 по плана на гр. София, к....,
при съседи: от една страна: улица, парцели XV-722, V-720, IV-719 и XVII-721, са дали
съгласие и взаимно са учредили помежду си право на строеж върху следните самостоятелни
обекти, а именно: 1/ жилищна сграда и гараж в източната част на дворното място,
обозначена като жилищностроително петно „А“ на скица № 189, издадена на 24.06.1993 г.
от ... – гр. София, която да бъде изградена от Р. А. Х. и 2/ жилищна сграда и гараж в
западната част на дворното място, обозначена като жилищностроително петно „А“ на скица
№ 189, издадена на 24.06.1993 г. от ... – гр. София, която да бъде изградена от В. С. Г..
Представени са още разрешение за строеж № 0022/01.09.1994 г., издадено от Гл.
архитект на ... – гр. София и архитектурен проект, утвърден на 29.08.1994 г., касаещи
изграждането на жилищна сграда в парцел XVI-722 от кв. 92 по плана на ....
От удостоверение с изх. № РВТ22-УФ01-1051/21.12.2022 г., издадено от Столична
община, ... става ясно, че считано от 01.08.1984 г. В. С. Г. е в брак с Е. Е. Г., който е първи за
тях.
За изясняване на спора от фактическа страна, в частност за надлежно
индивидуализиране на предмета на делбата, по делото е изслушано и заключение по
съдебно-техническата експертиза, изготвено след изследване на писмените доказателства по
делото, допълнително набавените от вещото лице документи, както и извършен оглед на
място, като експертизата е установила следното фактическо положение: в поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.991 е построена жилищна сграда с идентификатор
68134.1977.991.1 с обща застроена площ от 98 кв. м., разгърната застроена площ от 480 кв.
м., брой етажи – 3, от които: два етажа и един мансарден етаж, монолитна, със
стоманобетонни плочи, греди и колони и стени от решетъчни плочи, като същата се състои
от сутеренен етаж – два гаража, три мазета, котелно помещение, вход и стълбищна клетка,
първи етаж – дневна, столова, кухня, две спални, тоалетна и баня, антрета и тераси, от
югоизток и югозапад стълбищна клетка, втори етаж – идентичен с първи етаж и тавански
етаж – от кота + 8,50 м. под ъгъл 45 градуса, както и дървена покривна конструкция, като
сградата е изпълнена съгласно одобрени архитектурни проекти от Главния архитект на
Общински народен съвет „Витоша“ от 29.08.1994 г. Изяснява се още, че в дъното на
поземлен имот с идентификатор 68134.1977.991 г. и на границата с поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.990 е разположена сграда с идентификатор 68134.1977.991.2 с
обща застроена площ от 52 кв. м., представляваща стопанска постройка, като същата се
състои от един етаж с входно антре, две стаи и кухня между тях, масивна измазана, на
бетонова основа и тухлени стени, с външна и вътрешна мазилка, с височина от 2,15 м.,
построена на ниво терен, както и долепена към нея масивна външна тоалетна. Експертът е
констатирал още и допълнителни постройки, а именно: 1/ обособено отворено пространство,
покрито с дървен навес с обща площ от 23 кв. м., трискатен и покрит с керемиди, като в
пространството под него има хоризонтална стена, на която се разположени мивка с В и К
инсталация, плот и барбекю, както и 2/ допълнителна стопанска постройка, отразявайки
същите съответно с червен и син цвят в скицата към експертизата. В поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.988 вещото лице е установило наличието на изградена жилищна
еднофамилна сграда с идентификатор 68134.1977.988.1, с обща застроена площ от 83 кв. м.,
брой етажи – 2, както и сграда с идентификатор 68134.1977.988.2, представляваща хангар,
депо, разположено на уличната регулационна граница, със застроена площ от 31 кв. м. След
проследяване на данните, отразени в представените по делото нотариални актове от 1957 г.,
4
от 1695 г. и от 1968 г. експертът е констатирал, че обективираните в тях сделки касаят един
и същи парцел, а именно: XIX от кв. 92 по плана на в. з. Драгалевци, който съгласно
нотариалните актове от 1988 г. и от 1989 г. представлява парцел XVI-722 от кв. 92, к...., с
площ от 1 130 кв. м. по регулационния план от 1970 г., а по предходния регулационен план
представлява УПИ XXVI-988, 961, с площ от 1 138 кв. м., по Протокол № 21/19.02.2001 г. на
СОС, който към настоящия момент е нанесен в кадастралната карта като два отделни
поземлени имота, а именно: с идентификатор 68134.1977.991 с площ от 578 кв. м. и с
идентификатор 68134.1977.988 с площ от 566 кв. м. Според вещото лице е налице пълна
идентичност между имотите, описани в представените по делото нотариални актове,
заявление по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ, 2 броя скици от кадастралната карта и комбинирана скица.
По време на изслушването си вещото лице заявява, че по регулационен план изследваният
парцел е един, но в кадастралната карта е нанесен като два самостоятелни поземлени имота
с отделни идентификатори.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц. Д. Г. и Г.
С. Г.ов.
Свидетелката Ц. Г. разказва, че някъде през 1994 г. родителите на Д. и К. – ... са
започнали да строят голямата къщата в имота на ул. ....., а малката къщичка с барбекюто към
нея в дъното на парцела е построена в по-късен момент.
Свидетелят Г. Г.ов също разказва, че строежът на голямата сграда е започнал през
1994 г., без да знае кога е построена малката къща, в която се живели родителите на жена
му.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза са
съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на
делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена
тежест на съделителя, предявил иска.
- по отношение на УПИ XXVI-988, 991, с площ от 1 138 кв. м., при граници: УПИ
ХХVII-987, XIII-989, XIV-990, XXV-1192 и улица, нанесен в кадастралната карта на гр.
София, одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
като 1/ поземлен имот с идентификатор 68131.1977.991 и 2/ поземлен имот с идентификатор
68131.1977.988;
За отговор на въпроса относно наличието на съсобственост между съделителите по
отношение на описания поземлен имот съдът намира, че най-напред следва да съобрази
данните, отразени в представения нотариален акт № 109, том VII, нот. дело №
1082/17.07.1965 г. /л. 14 от делото/, по силата на който праводателите на всяка една от дете
групи съделители - А. Ст. Т. и .... .... са придобили при равни квоти – по 1/2 за всеки от тях,
доколкото не е уговорено нещо друго, правото на собственост върху празно дворно място в
местността ...., с площ от 1 150 кв. м., при съседи: .... .... и улица, съставляващо част от имот
с пл. № 340, от което: 524 кв. м. са включени като основа на парцел XIX от кв. 92 по плана
на ..., като с оглед изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза съдът
приема, че същият е идентичен с имота, предмет на последващата прехвърлителна сделка от
14.05.1968 г., обективирана в нотариален акт № 49, том ХI, нот. дело № 1948/1968 г. /л. 13 от
делото/, по силата на който Ангел Т. е дарил на дъщеря си Р. С.а придобитата от него 1/2
идеална част от правото на собственост върху него, станала нейна лична собственост – арг.
чл. 33 ЗЛС /отм., но действащ към релевантния момент/. На следващо място видно, от
5
представеното удостоверение за наследници с изх. № РВТ21-УГ01-3175/18.03.2021 г. /л. 12
от делото/, Р. С.а е починала на 26.05.2012 г., оставяйки за свои наследници по закон ищцата
Д. Г. Х. – В. – дъщеря и ответника К. Г. Х. – син, поради което по силата на наследствено
правоприемство всеки един от тях е придобил по 1/2 идеална част от притежаваната от нея
приживе 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния поземлен имот, или
по 1/4 идеална част от него – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН, като по делото няма данни за
осъществяването впоследствие и на други юридически факти, довели до промяна в правата
върху него, поради което следва да се приеме, че към настоящия момент всяко едно от
посочените лица също се легитимира като негов собственик при посочения по-горе обем от
права, а именно: по 1/4 идеална част всеки, в какъвто смисъл са и поддържаните в хода на
процеса твърдения. Що се отнася до правата върху останалата 1/2 идеална част от процесния
поземлен имот, съдът намира, че с оглед данните по делото за настъпила смърт на
праводателя .... Т., починал на 17.02.1986 г., видно от представеното удостоверение за
наследници с изх. № РВТ22-УФ01-367/22.06.2022 г. /л. 89 от делото/, както и след
проследяване на осъществилите се впоследствие множество прехвърлителни сделки,
обективирани в останалите представени нотариални актове, то действително може да се
направи извод, че към настоящия момент титуляри на същата са именно ответниците В. С.
Г. и Е. Е. Г.. Това е така, доколкото след смъртта на .... Т. двама от наследниците му по
закон – С. К. К. – дъщеря и .... – съпруга са се разпоредили в полза на К. И. К.с
притежаваните от тях общо 2/6 идеални части от правото на собственост върху имота,
представляващ част от наследствената маса на наследодателя им, за което свидетелства
представеният нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 174, том ХV, нот. дело № 2592/07.06.1988 г. /л. 16 от делото/,
поправен с нотариален акт № 198, том XXV, нот. дело № 4407/03.10.1988 г. /л. 17 от делото/.
Установява се също така осъществяването и на последваща прехвърлителна сделка,
обективирана в нотариален акт за замяна на недвижим имот № 183, том XXXV, нот. дело №
5889/21.12.1988 г. /л. 18 от делото/, по силата на която като носител на тези общо 2/6
идеални части от правото на собственост върху имота се легитимира бащата на ответника В.
С. Г. - В. В.ев Г., който от своя своя страна се е разпоредил в полза на сина си, дарявайки му
изцяло правата си върху имота, за което е съставен нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 45, том VII, нот. дело № 1020/06.03.1989 г. /л. 19 от делото/. В случая, съдът приема,
че посоченото лице е станало изключителен собственик на дарените от баща му общо 2/6
идеални части от правото на собственост върху него – арг. чл. 20, ал. 1, изр. 1 СК от 1985 г.
/отм., но действащ към релевантния период/, като по делото липсват данни относно
осъществяването впоследствие на други юридичекси факти, довели до промяна в обема от
правата, поради което следва да се направи извод, че към настоящия момент това също е
така. Нещо повече, видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 32, том ХХV, нот. дело № 4113/03.08.1989 г. /л. 90 от делото/ третият
наследник на .... Т. – В. М. е продала на съсобственика си В. Г. наследената от нея след
смъртта на баща си 1/6 идеална част от процесния поземлен имот, представляващ към този
момент празно дворно място, а именно: парцел ХVI-722 от кв. 92 по плана на гр. София,
к...., целият с площ от 1 130 кв. м. В същото време обаче, данните по делото сочат, че към
този момент купувачът по придобивната сделка е бил в брак с ответницата Е. Е. Г., за което
свидетелства представеното удостоверение за семейно положение, съпруга и деца с изх. №
РВТ22-УФ01-1051/21.12.2022 г. /л. 114 от делото/, според което посочените лица са
сключили брак на 01.08.1984 г., който е първи за тях, въз основа на което съдът прави извод,
че частта от имота, предмет на покупко-продажбата от 03.08.1989 г., е придобит от В. Г. в
режим на съпружеска имуществена общност – арг. чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм., но
действащ към релевантния период/. Следва да се отбележи, че за установяване
идентичността на процесния поземлен имот, въведен от ищцата като самостоятелен предмет
на делбата, с описания такъв във всеки един от обсъдените по-горе нотариални актове, които
6
на основание чл. 179, ал. 1 ГПК се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно собствеността върху посочения в тях обект, поради което транслативното
действие на удостоверените в тях прехвърлителни сделки следва да бъде съобразено от
съда, по делото е изслушано и прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, което е констатирало пълно съответствие на изследвания поземлен имот,
проследявайки статута му съобразно действащия регулационен план, предходните
регулационни планове, както и начина на нанасянето му в кадастралната карта към
настоящия момент, а именно: като два отделни поземлени имота съответно с
идентификатори 68134.1977.991 и 68134.1977.988. Нещо повече, съдът приема, че делбата
на същия по начина, по който е предявен и искът за делба - като самостоятелен обект, не е
недопустима, включително и при съобразяване на съображенията, възприети с т. 1, б. „д“ на
ППВС № 2/1982 г., а именно: че такава недопустимост е налице ако касае за съсобствен
парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от
съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Това е така, тъй като в настоящия
случай посочената хипотеза не е приложима, с оглед данните по делото, че в съсобствения
поземлен имот са построени сгради, които са суперфициарна индивидуална собственост на
един от съделителите, а именно: сграда с идентификатор 68134.1977.988.1 и сграда с
идентификатор 68134.1977.988.2, построени от ответника В. Г. в имот с идентификатор
68134.1977.988. Действително, никоя от тези сгради не е предмет на делбата, но от
доказателствата по делото се установява, че в качеството им на собственици на по 1/2
идеална част от дворно място, цялото с площ от 1 130 кв. м., представляващо парцел XVI-
722 в кв. 92 по плана на .... Р. Х. и В. Г. са подписали декларация, с която взаимно са дали
съгласието си всеки един от тях да построи сграда и гараж съответно в източната и
западната част на дворното място, отстъпвайки по този начин право на строеж в полза на
другия съсобственик, в какъвто смисъл е представеното заявление по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ
/отм./ от 20.07.1993 г., адресирано до ... – гр. София /л. 20 от делото/. Съгласно посочената
разпоредба в съсобствен имот или в етажна собственост може да се извърши нов строеж,
надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици или етажни собственици
със съгласието на останалите, изразено в заявление до общината с нотариална заверка на
подписите на съсобствениците или етажните собственици и на лицата, на които се
разрешава извършването на строежа, надстрояването или пристрояването. В случая,
съсобствениците са спазили тази форма, като по делото не се спори, че декларацията от
20.07.1993 г. е достигнала до кметството в .... както и, че В. Г. е построил обектите, предмет
на учредената му суперфиция. Данни в тази насока се изличат от констатациите на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, изследвало находящите се в поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.988 обекти, достигайки до извод, че те действително са
построени, описвайки и конкретните характеристики на всяка една от отделните сгради. Ето
защо, съдът приема, че реализирайки това свое право, посоченото лице е станало
изключителен собственик на сграда индивидуална собственост, находяща се върху
съсобствения поземлен имот, който е предмет на делбата, поради което приложение в
случая следва да намерят разрешенията, възприети с решение № 59/12.03.2012 г. по гр. дело
№ 911/2011 г., II г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което се приема, че
когато в съсобствения поземлен имот има сграда, която е съсобствена между
съсобствениците на земята и втора сграда, която е индивидуална суперфициарна
собственост на съделител, то цитираното разрешение на т. 1, б. „д“ на ППВС № 2/1982 г. не
намира приложение и е допустимо да се извърши съдебна делба на поземления имот, заедно
със съсобствената в него сграда. Това е така, защото в този случай не може да се приеме, че
теренът е загубил самостоятелния си характер и е придобил обслужващо значение спрямо
сградите, т. е., че е станал обща част. В този смисъл е и решение № 87/07.07.2011 г. по гр.
дело № 825/2010 г., II г. о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което
делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти,
7
индивидуална собственост на собствениците на терена. В случая, такава хипотеза не е
налице с оглед данните по делото, че в поземлен имот с идентификатор 68134.1977.991 е
построена и сграда с идентификатор 68134.1977.991.2, за която не съществуват строителни
книжа, нито е учредено право на строеж, поради което следва да се приеме, че също е
притежание на съсобствениците на земята – арг. чл. 92 ЗС. Нещо повече, следва да се
отбележи, че с исковата си молба ищцата също е претендирала допускането до делба на
съсобствения УПИ като самостоятелен обект, без да бъдат включени в предмета на делбата
и притежаваните от ответника В. Г. самостоятелни обекти, представляващи негова
индивидуална суперфициарна собственост. При това положение съдът приема, че
процесният поземлен, представляващ УПИ XXVI-988, 991, с площ от 1 138 кв. м., при
граници: УПИ ХХVII-987, XIII-989, XIV-990, XXV-1192 и улица, нанесен в кадастралната
карта на гр. София, одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, като 1/ поземлен имот с идентификатор 68131.1977.991 с адрес: ...., с
площ от 578 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 991, кв. 92, парцел: XXVI, при съседи: имоти с идентификатори: 68131.1977.1192,
68131.1977.990, 68131.1977.988 и 68131.1979.201 и 2/ поземлен имот с идентификатор
68131.1977.988 с адрес: ....., ул. „.... с площ от 566 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 991, кв. 92, парцел: XXVI, при
съседи: имоти с идентификатори: 68131.1977.991, 68131.1977.990, 68131.1977.989,
68131.1977.987 и 68131.1979.201, следва да се допусне до делба между посочените по-горе
лица, като с оглед изискването за равенство в знаменателя на квотите, при които следва да
се допусне упражняването на потестативното право на съдебна делба, то следва да се
приеме, че квотите на съделителите са, както следва: 3/12 идеални части – за Д. Г. Х. – В.,
3/12 идеални части – за К. Г. Х., 4/12 идеални части – за В. С. Г. и 2/12 идеални части – за В.
С. Г. и Е. Е. Г. /притежавани в условията на съпружеска имуществена общност/.
- по отношение на сграда с идентификатор 68134.1977.991.1, с адрес: ....9,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1977.991, ведно с обслужващите я
второстепенни помощни постройки;
Както вече се посочи по-горе, данните по делото сочат, че Р. Х. и В. Г., в качеството
им на съсобственици и носители на по 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ от 1
130 кв. м., представляващо парцел XVI-722 в кв. 92 по плана на .... са подписали декларация,
с която взаимно са дали съгласието си всеки един от тях да построи сграда и гараж
съответно в източната и западната част на дворното място, отстъпвайки по този начин право
на строеж в полза на съсобственика си, при условията на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./, за което
свидетелства представеното заявление от 20.07.1993 г., носещо подписите им, чието
авторство не е оспорено. Наред с това, с оглед представените разрешение за строеж №
0022/01.09.1994 г. от Гл. архитект на ... – гр. София, както и архитектурен проект към него,
утвърден на 29.08.1994 г., а също така и констатациите по съдебно-техническата експертиза,
установила при огледа си на място наличието на процесната сграда с идентификатор
68134.1977.991.1, съдът приема, че същата е реално изградена в съсобствения на страните
поземлен имот с идентификатор 68134.1977.991, ставайки индивидуална суперфициарна
собственост на Р. Х., като придобита от нея след отстъпеното й право на строеж, на
основание чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./. Експертът е описал конкретните характеристики на
изградената сграда, като с оглед представените по делото строителни книжа, съдът приема,
че същата е построена именно в периода след 1994 г., както се твърди и от ищцата с
исковата молба. Нещо повече, в подкрепа на такъв извод са и показанията на разпитаните по
делото свидетели Ц. Г. и Г. Г.ов, които споделяйки свои непосредствени възприятия за
фактите, за които разказват, с категоричност заявяват, че масивната къща е построена от ...
Х. именно през посочения период от време. В тази връзка следва да се отбележи, че
8
даденото от ответника В. Г. съгласие за построяване от Р. Х. на самостоятелен обект,
представляващ нейна лична собственост, не е опорочено с оглед липсата на участие в
заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./ и на съпругата му Е. Г.. Това е така, с оглед
разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК от 1985 г. /отм./, но действащ през релевантния период,
според която разпореждането с обща недвижима вещ или право върху такава вещ,
извършено от единия съпруг, поражда действия и за другия, ако в 6-месечен срок от
узнаването той не го е оспорил по исков ред. В случая, по делото не се твърди, а и не се
доказва ответницата Е. Г. да е оспорила изходящото от съпруга й заявление по чл. 56, ал. 3
ЗТСУ /отм./ в законоустановения срок, поради което съдът прави извод, че последиците от
него я обвързват. Нещо повече, в открито съдебно заседание на 23.03.2023 г. /на гърба на л.
131 от делото/ тя изрично заявява, че е знаела за реализирането на сделката от съпруг си, но
въпреки това не се е противопоставила на същата, а това означава, че наследодателката Р. Х.
надлежно е упражнила произтичащите от нея права. Както се посочи по-горе, последната е
починала на 26.05.2012 г., оставяйки за свои наследници по закон Д. Г. Х. – В. – дъщеря и К.
Г. Х. – син, които на основание наследствено правоприемство са придобили по 1/2 идеална
част от процесната сграда с идентификатор 68134.1977.991.1, при които квоти тя следва да
се допусне до делба.
Съдът намира, че това е така и по отношение на находящите се в източната половина
на УПИ второстепенни помощни постройки, а именно: барбекю със застроена площ от
около 20 кв. м. /с дървена конструкция с покрив от керемиди/ и стопанска постройка на един
етаж /склад за дърва/ със застроена площ от около 20 кв. м. /с ламаринен покрив/, отразени
съответно с червен и син цвят в скицата към съдебно-техническата експертиза /л. 128 от
делото/, за които не се спори, че имат обслужващи функции спрямо 3-етажната жилищна
сграда с идентификатор 68134.1977.991.1, с адрес: ....9, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.991, в какъвто смисъл са изложените от ищцата в хода на
процеса фактически твърдения, останали не оспорени от ответниците. Това е така,
доколкото те не представляват самостоятелни обекти, като при липсата на уговорка в
различен смисъл, следва да се приеме, че имат характер на принадлежности към главната
вещ – арг. чл. 98 ЗС.
- по отношение на сграда с идентификатор 68134.1977.991.2, с адрес на сградата: ....9,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1977.991;
Съдът приема, че по делото се установява изграждането и на процесната сграда с
идентификатор 68134.1977.991.2, която с оглед констатациите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, описало характеристиките на същата, има характер на
самостоятелен обект. Както се посочи по-горе, по отношение на нея не са ангажирани
доказателства за издадени строителни книжа, нито надлежно да е учредено право на строеж,
каквито данни са налице по отношение на другата сграда с идентификатор 68134.1977.991.1,
а това означава, че по силата на приращението с права върху нея разполагат собствениците
на земята, върху която тя е построена – арг. чл. 92 ЗС, в какъвто смисъл са и изложените с
исковата молба фактически твърдения. Ето защо, следва да се приеме, че обемът на правата
върху нея съответства на вече възприетите по-горе квоти по отношение на съсобствения
поземлен имот, в който сградата е построена, а именно: 3/12 идеални части – за Д. Г. Х. – В.,
3/12 идеални части – за К. Г. Х., 4/12 идеални части – за В. С. Г. и 2/12 идеални части – за В.
С. Г. и Е. Е. Г. /притежавани в условията на съпружеска имуществена общност/, при които
делбата на същата следва да се допусне.
При така установените правнорелевантни обстоятелства съдът намира, че следва да се
допусне упражняването на предявеното потестативно право на съдебна делба с предмет –
процесните 1/ УПИ XXVI-988, 991, с площ от 1 138 кв. м., при граници: УПИ ХХVII-987,
XIII-989, XIV-990, XXV-1192 и улица, нанесен в кадастралната карта на гр. София,
одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като 1/
9
поземлен имот с идентификатор 68131.1977.991 и 2/ поземлен имот с идентификатор
68131.1977.988, съгласно 2 броя скици съответно № 15-1137384/19.10.2021 г. и № 15-
396261/13.04.2021 г., издадени от СГКК – гр. София; 2/ сграда с идентификатор
68134.1977.991.1, с адрес: ....9, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1977.991, съгласно скица № 15-396267/13.04.2021 г., издадена от СГКК – гр. София,
ведно с обслужващите я второстепенни помощни постройки, отразени съответно с червен и
син цвят в скицата към съдебно-техническата експертиза /л. 128 от делото/, както и 3/ сграда
с идентификатор 68134.1977.991.2, с адрес: ....9, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.991, съгласно скица № 15-396270/13.04.2021 г., издадена от
СГКК – гр. София, съобразно установените по делото квоти и по отношение на посочените
по-горе лица.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Д. Г. Х. – В., ЕГН **********, с
адрес: гр. .... К. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, к...., ул. ....., В. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, к...., .... и Е. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, к....,
ул. „.... на следните техни съсобствени недвижими имоти, представляващи:
1/ УПИ XXVI-988, 991, с площ от 1 138 кв. м., при граници: УПИ ХХVII-987, XIII-
989, XIV-990, XXV-1192 и улица, нанесен в кадастралната карта на гр. София, одобрена със
Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като 1/ поземлен
имот с идентификатор 68131.1977.991 с адрес: ...., с площ от 578 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 991, кв. 92, парцел:
XXVI, при съседи: имоти с идентификатори: 68131.1977.1192, 68131.1977.990,
68131.1977.988 и 68131.1979.201 и 2/ поземлен имот с идентификатор 68131.1977.988 с
адрес: ....., ул. „.... с площ от 566 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 991, кв. 92, парцел: XXVI, при съседи:
имоти с идентификатори: 68131.1977.991, 68131.1977.990, 68131.1977.989, 68131.1977.987 и
68131.1979.201, съгласно 2 броя скици съответно № 15-1137384/19.10.2021 г. и № 15-
396261/13.04.2021 г., издадени от СГКК – гр. София;
2/ сграда с идентификатор 68134.1977.991.2, с адрес: ....9, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1977.991, със застроена площ от 52 кв. м., брой етажи: 1, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, стар идентификатор – няма, номер по предходен план: няма, съгласно скица
№ 15-396270/13.04.2021 г., издадена от СГКК – гр. София, при следните КВОТИ:
3/12 идеални части – за Д. Г. Х. – В.;
3/12 идеални части – за К. Г. Х.;
4/12 идеални части – за В. С. Г. и
2/12 идеални части – за В. С. Г. и Е. Е. Г. /притежавани в условията на съпружеска
имуществена общност/;
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Д. Г. Х. – В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, .... и К. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, к...., ул. ....., на следния
техен съсобствен недвижим имот, представляващ:
1/ сграда с идентификатор 68134.1977.991.1, с адрес: ....9, разположена в поземлен
10
имот с идентификатор 68134.1977.991, със застроена площ от 96 кв. м., брой етажи: 3, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, съгласно скица №
15-396267/13.04.2021 г., издадена от СГКК – гр. София, ведно с обслужващите я
второстепенни помощни постройки, а именно: барбекю със застроена площ от около 20 кв.
м. /дървена конструкция с покрив от керемиди/ и стопанска постройка на един етаж /склад
за дърва/ със застроена площ от около 20 кв. м. /с ламаринен покрив/, находящи се в
източната половина на УПИ-то, при следните КВОТИ:
1/2 идеална част – за Д. Г. Х. – В.;
1/2 идеална част – за К. Г. Х.;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11