Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на шестнадесети
март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Евгения Гачева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 5331 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно
основание чл. 108 ЗС.
Ищците В.Т.К., Н.В.К. - В., А.В.М., С.Н.К., С.И.К., Т.И.К., К.И.К.- П., Н.И.К., Ю.С.К., Т.С.К., Й.С.К.
(последните три в качеството на наследници по закон на първоначалния ищец С.Г.К.) поддържат твърдение, че в качеството на наследници по закон на бившия
собственик К.С.Т.– те притежават в режим на съсобственост поземлен имот № 4666
от 18400 дка , находящ се в гр. София, м.
„Къро„, обозначен в кадастрален лист № 15, по
кадастралния план от 1939 година, отразен спрямо сега съществуващата ситуация в
кадастрален лист № 504, по плана на гр. София от 1975 година , НПЗ „Изток”-
местността „Къро„ и с местонахождение спрямо настоящото административно делене
на гр. София в административен район „Младост„ южна градска територия 1- ва
част. В качеството си на собственик, наследодателят на ищците се легитимирал посредством Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, добит чрез обстоятелствена проВ.№ 34, томV,
рег. №34, дело № 49/1938г. на ІІ нотариус при Софийски областен съд. С Царски Указ N° 1 / 09.01.1941 година и с Царски Указ № 9 /13.03. 1943 година, издадени на
основание Закона за отчуждаваш на недвижимите имоти за държавна и обществена
полза е обявена обществената нужда за извършване на отчуждаване на процесния
имот, но отчуждаване
не било извършено. През 1952
година, вече при действието ЗПИНМ и ППЗПИНМ - Министерство на комуналното стопанство и
благоустройството издало Заповед № 427/ 20.03.1952г. с която
на основание чл. 29 т.2 от Правилника за плановото изграждане на населените
места е утвърден регулационния план от терена в м. „Къро„ където се намирал процесния имот - за нуждите на Министерство на народната
отбрана. При издаване на заповедта обаче, била
нарушена разпоредбата на чл. 29 т.2 ЗПИНМ (ДВ бр. 227 от 1.10.1949 г.) и по
тази причина не било налице влязло в сила (т.е. валидно) решение за отчуждаване на имота, тъй като не било налице основание по
смисъла на чл. 22 от ППЗПИНМ . Посочените по- горе Царски Указ № 1/ 09.01.1941
година и Царски Указ № 9 /13.03.1943 година били
издадени на основание Закона за отчуждаване на недвижимите имоти за държавна и
обществена полза и представляват обявяване на обществената нужда за извършване
на отчуждаване на процесния имот по реда и при условията на отменен нормативен
акт и по тази
причина не могли да се ползват
като основание за отчуждителното производство по ЗПИНМ. Тъй като споменатата по- горе заповед не била обнародвана
в ДВ, поради което по смисъла на чл. 29 ал. 2 ЗПИНМ не било налице влязло в
сила решение на градоустройствения съвет за отчуждаване на имота. Не на
последно място - за процесния имот наследодателят на ищците не бил получил обезщетение, доколкото не била осъществена
процедурата по чл. 44 ЗПИНМ. През 1952 година
процесният имот бил фактически отнет без правно основание от наследодателят на
ищците и предаден
на ответника по иска – Министерство
на отбраната. От
този момент имотът бил
ползван от него без правно основание. С влизане в сила на реституционните закони в Република България - ищците
били направили множество опити за реституция на
имота, сезирайки с искания Поземлена комисия „Слатина“,
Район „Младост„ при Столична община, Министерство на отбраната на Република
България, но исканията им не довели до търсения резултат, тъй като посочените
институции твърдяли, че имотът е бил отчуждан при пълно спазване на законовите
изисквания за нуждите на МО и не подлежал на
реституция. При
всички изложени фактически твърдения, ищците поддържат, че процесния имот не е одържавен по предвидения правен ред действал към
момента на отчуждаването и не е настъпил вещно-
транслативния ефект на отчуждаването в полза на държавата, поради което същият този имот бил държан без основание от ответника по иска и те самите били легитимирани да
получат владението върху него.
Поддържайки тезата, че
именно те са легитимирани в качеството на съсобственици на имота, а ответникът Министерство на отбраната на Република България го владее без основание - чрез неговото поделение 18 780 - ищците претендират за осъждане
на ответника да им предаде владението върху процесния недвижим имот. С оглед очаквания
от тях изход на делото, ищците претендират за осъждане на ответника да им
заплати и направените деловодни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника Министерство
на отбраната на РБ, по съображения, които са подробно изложени в подадения
отговор. Ответникът признава че владее имота, заявява, че се счита за негов
собственик, легитимира се като такъв с АпДС № 0110/26.11.1999г. и АпДС
№0111/13.12.1999г., като оспорва заявените в исковата молба права на ищците
поради отричане на възможни правни последици на реституция на имота и
поради императивната забрана да се
извършва земеделска реституция на недвижими имоти, за които е реализирано
строително мероприятие. Сочи, че процесния имот попада в обособена част ІІІ във
войскови район № 1013 и върху имота са разположени сгради на функциониращи
поделения на Българската армия – Национална гвардейска част и Институт по
отбрана при МО. При условията на евентуалност, ако съдът установи релевираното
от ищците основание за съществуване на правото на собственост върху имота в
техния патримониум – ответникът прави възражение за изтекъл срок на придобивна
давност, за периода, считано от 1952г. до датата на предявяването на иска. Моли
за отхвърлянето на иска и претендира за присъждане на разноски за процесуално
представителство- възнаграждение на юрисконсулт.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Приетият като
доказателство Нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот, добит чрез обстоятелствена
проверка № 34, том V,
рег. № 34, дело №
49/1938г. на
ІІ нотариус при Софийски областен съд посочва К.С.Т.в качеството на собственик
на описания в него недвижим имот, представляващ поземлен имот № 4666 от 18400 дка , находящ
се в гр. София, м. „Къро„ обозначен в кадастрален лист № 15,
по кадастралния план от 1939 година.
Приетия като
доказателство Указ №1/20.01.1941г. на държавния глава на Царство България
установява, че е издаден за обнародване на Закон за отстъпване на Българската
народна банка и на министерството на войната място от пет хиляди квадратни
метра за казарма.
Приетия като
доказателство Указ № 1/20.01.1941г. на държавния глава на Царство България
установява, че е издаден за обнародване на Закон за отстъпване на Българската
народна банка и на министерството на войната място от пет хиляди квадратни
метра за казарма.
Приетия като
доказателство Указ № 9/13.03.1943г. на държавния глава на Царство България установява,
че е издаден за отчуждаване на недвижими имоти на основание чл.2, параграф 1 от
Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза- в
конкретния случай: за разширения на района на 4 дивизионен артилерийски полк в
местността „Къро“ гр. София, с частни имоти, намиращи се в с. Слатина,
Софийско, по списък. В т. 2 от указа е постановено изрично прогласяването на
спешност за завладяване на имотите, което означава, че през периода на
1941-1943г. са били били предприети нормативно установени мерки за незабавно
отчуждаване на имота за нуждите на Министерство на войната, съобразени с процедурите
на действащото право към момента на издаването на указите.
Приетата като
доказателство Заповед № 427/20.03.1952г. на МКСБ установява, че с нея е
утвърден регулационният план от терена в м. „Къро“ 4 км. По шосето за Враня, за нуждите на Министерство
на народната отбрана според чертежи, които са приложени към същата заповед и
скица.
Приетите като
доказателства Удостоверение за наследници № 6579/20.09.2007г. на Район
„Слатина“ при Столична община и Удостоверение за наследници №
ЕС-УН-1121/31.05.2014г. на Район „Оборище“ Столична община заедно с
Удостоверение за идентичност на имена /стр.427-430 от делото/ сочи
първоначалните ищци в качеството на наследници по закон на починалия на 10.02.1965г.
К.С.Т.(К. С.Т.).
Приетите като
доказателства след предявяването на иска Удостоверение за наследници № 826/
21.02.2012г. на Район „Слатина“ при Столична община /стр.186 от делото/ и
Удостоверение за наследници № 2788/29.05.2014г. на Район „Слатина“ при Столична
община /стр.406 от делото/ установяват правоприемството между конституираните
при условията на чл. 227 от ГПК ищци Ю.С.К., Т.С.К., Й.С.К. (в качеството на наследцити по закон на първоначалния ищец С.Г.К.), както
и между ищците Н.В.К. - В., А.В.М. и починалата в хода
на процеса първоначална ищца Верка В.С..
Приетият като
доказателство Акт за публична държавна собственост № 0110/ 26.11.1999г. с
приложение и скица установява, че като имоти ввв режим на публична държавна собственост са
били актувани терен с площ от 55, 08 декара застроена и незастроена площ с 16
броя сгради с обща застроена площ от 13280 кв.м. и години на застрояване
1968-1990г. В АпДС е посочено основание за предоставени на Министерство на
отбраната права върху имота - Указ № 1/09.01.1941г. и Заповед №
427/20.03.1952г. на МКСБ.
Приетият като
доказателство Акт за публична държавна собственост № 0111/13.12.1999г. с
приложение и скица установява, че като имоти в режим на публична държавна
собственост са били актувани терен с площ от 60, 368 декара застроена и
незастроена площ с 16 броя сгради с обща застроена площ от 15464 кв.м. и години
на застрояване 1972-1990г., с местонахождение кв.“, парцел І от НЗП „Изток“,
част І, м. „Къро-2“ на Район „Младост“. В
АпДС е посочено основание за предоставени на Министерство на отбраната права върху
имота – Указ № 9 /13.03.1943г. и Заповед № 427/20.03.1952г. на МКСБ.
Като доказателство по
делото са приети протоколи, скици, комбинирани скици, Решение №
469/19.07.2013г. на Столичен общински съвет и заповеди, относими към
кадастралната карта и кадастралния план на м.
„Къро„ съгласно кадастралния план от 1939 година,
кадастралния
план на гр. София от
1975 година , НПЗ „Изток”- местността „Къро„ и актуалните изменения към момента на съдебното
дирене. Тези данни са обект на анализ от допуснатите съдебно- технически
/кадастър и картография/ експертизи.
Заключението на приетата
съдебно техническа експертиза – основна /стр. 320-324 от делото/ и допълнителна
/стр. 364-371 от делото/, изготвена от вещо лице инж. Б.Х. мотивира следните изводи:
·
Процесния недвижим имот първоначално е отразен в
кадастралния план на гр. София от 1939г. По актуални данни, бившият имот пл. № 4666
попада в кадастрален лист № 504.
·
Първата регулация за района, в която попада бившият имот
е Заповед № 427/ 20.03.1952г. В следващия по време регулационен
план, който е утвърден със Заповед № 280/02.10.1967г. бившият имот попада в
парцел VІ- Министерство на народната отбрана, Държавно военно издателство,
Общоармейска рационална база, по който план нивите са заличени, но на терена са
отбелязани бъдещи постройки. Действащият рагулационен план е за НПЗ-Изток-
Къро, който е утвърден със Заповед № РД-50-09-373/08.12.1988г. По всички
регулационни планове от 1939г. до 1988г. теренът, върху който попада процесния
поземлен имот е отредан за нуждите на отбраната.
·
Теренът, в който попада процесния поземлен имот се намира
в кв. „Полигона“, Район „Младост“, НПЗ „Изток“, част 1, м. „Къро-1“ и м.
„Къро-2“, а регулационно попада в кв.2, УПИ-1 и в кв.4, УПИ-1.
·
В Район „Младост“ при Столична община не са открити данни
относно заплатено обезщетение за отчуждения имот- бивша нива – поземлен имот №
4666.
·
Проучването на графичните данни мотивира извод, че бивша
нива – поземлен имот № 4666 е бил включен в списъка за отчуждаване на терени по
Царски Указ N° 1 /
09.01.1941 година и Царски Указ № 9 /13.03. 1943 година, а понастоящем имотът
попада в границите на терен, актуван с
АпДС № 0110/26.11.1999г. и АпДС №0111/13.12.1999г.
·
Не се открива рещгулационна преписка с № 231/ 1952г.
която да отразява отчуждаването на имот пл. № 4666.
·
По общия градоустройстван план на гр. София, теренът,
върху който се намира процесния имот попада в границите на имот, предоставен за
нуждите на министерство на отбраната. В имота се помещава действащо поделение
на Българската армия и са налице постройки.
Заключението на приетата повторна съдебно техническа експертиза – основна /стр. 432 - 438 от
делото/ и допълнителна /стр. 516 - 526 от делото/, изготвена от вещо лице инж. А.К. мотивира следните изводи:
· Заповед №427/20.11.1952г. на МКСБ е за
утвърждаване на нов регулационен план на терена в местността „Къро” при 4 км.
Тя е издадена за утвърждаване на регулационен план от терена в м.”Къро” за
нуждите на Министерството на народната отбрана.
· След преглед на к.л. 15 кадастрален план
емисия 1939г. (Приложение №1), разписен лист към него (Приложение №2), Указ
№21/12.10.1937г. (Приложение №3) и приложението към същия (скица-план),
(Приложение №4 - 6 (шест) листа) вещото лице констатира, че процесния имот с
№4666 (повдигнат с жълт цвят в Приложение №1) не влиза в границите на отчуждена
територия съгласно Указ №21/12.10.1937г. За процесният имот в регулационните
планове от 1939г. не е посочен като отреден за нуждите на Министерството на
войната. Процесният имот обаче е посочен като отреден за нуждите на Министерството на
войната – към
периода на 1943г.
· Имотът понастоящем е застроен, но
резултатите от извършената проверка в СО-Район „Младост” не установява наличие
на строителни книжа на сградите от процесния имот При проверка в Министерство
на отбраната се установява наличие на документи с ниво на класификация гриф
„поверително”, според които хронологията на застрояване на сградите е в периода
от 1968г. до 1990г.
· Характеристиката на сградите е
стоманометонни конструкции с различна етажност – складове, стопански сгради и
производствени помещения, които се използват от действащи формирования на
Българската армия.
· Сградите съгласно схема Приложение № 10 са
част от инфраструктурата на отбраната
по см. на чл. 316 от ЗОВС . Същите представляват недвижими имоти, обекти и съоръжения, предназначени за
разполагане на военните формирования; недвижими имоти, обекти и съоръжения,
предназначени за изпълнение на специфични функции и задачи по отбраната на
страната; недвижими имоти за логистично осигуряване на въоръжените сили; обекти
и съоръжения за нуждите на комуникационно-информационното осигуряване на
отбраната;
· След преглед на план (Приложение №8) към
Царски указ №9/13.03.1943г. (Приложение №9) и к.л.15 от кадастрален план 1939г.
се установява, че имот с №122 (съгласно Царски указ №9/13.03.1943г. и
приложения към него план) на К.Т.при съседи : път, Н. Г. Ц., М.Г., Й.С.,
Наследници наМ.Т., Д.Б.и В... (не с е чете) Б. е идентичен с имот 4666
(съгласно к.л.15 от кадастрален план 1939г. с разписен лист) на К.Т.(с № по
разписен лист 4666) при съседи както следва: път, Н.Г.(с № по разписен лист
4665), М.Г. (с № по разписен лист 4673), Й.С. (с № по разписен лист 4672),
Наследници наМ.Т. (с № по разписен лист 4670), Д.Б.(с № по разписен лист 4668)
и Б. (с № по разписен лист 4667).
· Процесният имот под № 4666 е посочен в
регулачна преписка № 213/1952г на стр. 78 от делото, където съгласно утвърден регулационен план към Заповед №427/20.111.1952г. се
отчуждава за нуждите на МНО. Процесния имот попада в квартали 2,4,10 и 12 район
Младост отбелязани с червена арабска цифра в червен кръг. Приложение №12. Част
от процесния имот попада в границите на квартал 4 - като специален терен
отреден за нуждите на Министерство на отбраната за административни и стопански
сгради, гаражи на МО - отбелязан в светло розово в Приложение №13. Част от
процесния имот попада в границите на квартал 2-и съгласно нов УПИ II -
62,9455,5013,5014,5015,5024 е отреден за административни, културно-битови и
спортни нужди съгласно решение № 469 на Столичния общински съвет от 19.07.2001
Зг. Приложение №12 и Приложение №14. Част от процесния имот попада в границите
на квартал 10-и съгласно нов УПИ I-
9452,9453,9455,9456,5017,5020,5021,5022,5023,5024 е отреден за научно
технологичен парк София съгласно решение № 469 на Столичния общински съвет от
19.07.20013г. Приложение №14 и Приложение № 12. Част от процесния
имот попада в границите на квартал 12-и съгласно отреждане на УПИ IX- 749 за
жилища, офиси и магазини и УПИ VIII- 1196 за жилища, офиси и магазини съгласно
заповед № РД-09-50-1594/18.12.2008г. на главен архитект на Столична община
Приложение №12 и Приложение № 15.
· Характеристиката и статута на сградите от
процесния имот, попадащи във войскови район, за който са издадени АПДС 110 и
АПДС 111, са описани в класифицирани регистри и инвентаризационни форми е гриф
„СЕКРЕТНО”.
· Наличието на съществуващата подземна
(специални мрежи, кабелни трасета, ВиК, топлопроводи, ел.мрежа и други)
инфраструктура не позволява определянето на прилежащата площ конкретно към
всяка сграда. Инфраструктурата на терена мотивира извод, че върху него няма
свободни от застрояване площи.
· Няма данни за учредени сервитути в
процесния имот.
· Квадратурата от процесния имот, попадаща в
квартал 4 е 5355 кв.м.
· В действащия Общо устройствен план на
гр.София, не са открити данни за новонанесени частни имоти в кв. 4 в Район
„Младост“.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора е заявеното от ищците право да
осъществят фактическа власт върху процесния имот, в рамките на правомощията на сложното
субективно право на собственост, което те претендират да притежават в своя патримониум.
Разрешаването на процесния спор е обусловено от
преценка - дали ищците действително притежават заявеното от тях субективно право
на собственост (чиято защита е предмет на претенцията им) и ако го притежават,
дали правата им са противопоставими на ответника, с оглед на заявените от последния
самостоятелни права върху имота – произтичащи от отчуждаване на имота от
неговия собственик през периода на 1939г. – на К.С.Т./К. С.Т./.
При това, следва да бъдат съобразени като
преюдициални въпроси – в кой период и по какъв ред е извършено отчуждаването на
имота, дали е спазен предвидения в закона ред.
Подлежи ли имотът на реституция по реда на закона
за земеделска реституция или по реда на другите реституционни закони.
На трето място - за основателността на иска следва
да бъде извършена и преценка - дали към момента на приключване на устните
състезания по делото ответника осъществява фактическа власт върху процесния
имот, но вчастност - по отношение на това твърдение на ищците между страните
няма спор.
Третата от споменатите по- горе предпоставки е
налице и по нея не се спори, а спорът се концентрира в конкуренцията между
заявените права на ищците и на ответника.
Внимателният анализ на събраните в хода на
съдебното дирене писмени доказателства и експертни заключения мотивират извода
на настоящия състав на съда, че правата, заявени от ищците като носители на
правото на собственост върху процесния недвижим имот, не могат да бъдат
противопоставени на ответника.
Този извод определя предявените субективно
съединени искове като ДОПУСТИМИ, но НЕОСНОВАТЕЛНИ поради следните съображения:
Заключенията на изслушаните съдебно- технически
експертизи /картография и кадастър/ установиха категорично и без противоречия съвпадане на бившия имот 4666 от 18400 дка , находящ се в
гр. София, м. „Къро„ обозначен в кадастрален лист № 15,
по кадастралния план от 1939 година в границите на
настоящия имот, отразев в границите на АпДС № 0110/26.11.1999г. и АпДС
№0111/13.12.1999г. При това положение, съдът следва да се произнесе по заявените
конкуриращите се помежду си права на ищците и ответника върху един и същи
/процесния/ недвижим имот.
Ищците основават претендираното от тях право на
собственост на наследствено
правоприемство. Те не представят като доказателство в процеса друг
легитимиращ правото на собственост документ, освен посочения в настоящото
решение и представен още с исковата молба Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, добит чрез обстоятелствена проверка № 34, том V, рег. №34, дело № 49/1938г. на ІІ нотариус при
Софийски областен съд. Този доказателствен акт посочва общия наследодател в
качеството на собственик на описания в него недвижим имот, представляващ поземлен имот № 4666 от 18400 дка,
находящ се в гр. София, м.
„Къро„ обозначен в кадастрален лист № 15,
по кадастралния план от 1939 година.
Същевременно, ответникът
се легитимира като ползвател на имота, посредством по- нови АпДС №
0110/26.11.1999г. и АпДС №0111/13.12.1999г., отричащи заявените в исковата
молба права на ищците, основавайки се на правното действие на Указ №
1/20.01.1941г. на държавния глава на Царство България и на Указ № 9/13.03.1943г.
на държавния глава на Царство България които са издадени за обнародване на
Закон за отстъпване на Българската народна банка и на министерството на войната
място от пет хиляди квадратни метра за казарма и за отчуждаване на недвижими
имоти на основание чл.2, параграф 1 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти
за държавна и обществена полза (ЗОНИДОП), както и на правното действие на
Заповед № 427/20.03.1952г. на МКСБ.
Ето защо, предмет на обсъждане са всички юридически
факти, настъпили в периода в периода от 1939г. до 1999г. които
имат отношение към осъществяване на предвидени в закона основания за възникване
или изгубване на правото на собственост върху процесния имот.
В хода на съдебното
дирене, посредством заключенияята на съдебно- техническите експертизи се
установи, че че споменатият имот в действителност е бил обхванат от предмета на
Указ № 1/20.01.1941г. и Указ № 9/13.03.1943г. Налице са косвени доказателства,
че още след издаването на указите, процесният имот е бил фактически завзет за
нуждите на Министерството на войната т.е. че отчуждаването е извършено още
преди 1945г. Доказателства за изплатено обезщетение на собственика на имота, който
е починал на 10.02.1965 г. обаче не бяха установени, а ЗОНИДОП (отм.) предвижда
изплащане на обезщетение на собственика на отчуждения имот, дори и в хипотезите
на незабавно завземане.
Само поради липсата на
доказателства за изплатено обезщетение - настоящият състав на съда приема, че
започналата през 1939г. процедура по отчуждаване на имота по реда на ЗОНИДОП
(отм.) не е била надлежно приключена. Въпреки това обаче, в хода на съдебното
дирене се установи по категоричен начин, че с по- късно издадената Заповед №
427/20.03.1952г. на МКСБ е бил утвърден Регулационен план, според който процесният имот (бивш ПИ № 4666, който е посочен
в регулачна преписка № 213/1952г.) попада в границите на по- голям терен, предназначен за нуждите на МНО. По правния въпрос за
отчуждителното действие на Закона за приложение на общия градоустройствен план
на Столична голяма община от 1941г. (отм.), Върховният касационен съд, първо
гражданско отделение е
приел следното следното становище: За имотите, които са отредени по Закона за
приложение на общия градоустройствен план на София от 1941 г. (отм.) за направа на сгради и строежи и създаване на терени
за нуждите на държавните учреждения и предприятия, е приложима разпоредбата на
чл. 74а ЗПИНМ (отм.). Ако до 09.07.1956г. собствениците на са били обезщетени и
имотът не е бил завзет за предвиденото по плана мероприятие, отчуждителното действие
на плана се обезсилва.
В хода на съдебното дирене бе
устновено, че през целия период от 1968г до
1990г теренът, в който попадат границите на процесния имот и построените сгради са били предоставени
за стопанисване и управление на МНО и са ползвани от него за разполагане на личен състав и
техника. Понастоящем, земята и сградите са
използвани и продължават да се
използват за удовлетворяване на нужди на въоръжените сили, а Министерството на
отбраната е натоварено с изпълнение дейността по отбраната на Държавата. Тъй като няма спор по въпроса, че теренът и сградите, предназначени за осъществяването на тази
дейност, са били в режим на публична държавна собственост
към 25.02.1992г. (когато влиза в сила ЗВСОНИ) – налага се извода, че процесният бивш поземлен имот № 4666
в гр. София, м. „Къро„ и построените в него сгради по дефиниция не подлежат на
реституция по реда
на ЗВСОНИ.
Бившият поземлен имот не
подлежи на реално възстановяване, с оглед ограниченията на чл.2, ал. 1
ЗОСОИ и чл. 7, ал.4 ЗДС. Разпоредбите са императивни и са израз на засилена
защита на публичната държавна собственост. Този статут имотът е имал и към
момента на влизане в сила на приложимите реституционни закони от 1991- 1992 г., поради което
пречката за реално възстановяване е съществувала и към този релевантен момент.
От дрга страна, самите ищци
твърдят в исковата молба, че за имота не е налице завършена реституционна
процедура по реда на ЗСПЗЗ - а при липса
на постановено и влязло в сила решение на поземлената комисия, ищците не биха
могли да се легитимират, като носители на правото на собственост, чиято защита
те се домогват да реализират. Впрочем, заключенията
на изслушаните СТЕ мотивират извода, че са налице споменатите вече пречки за
възстановяване на собственосттта върху бившият вече поземлен имот с № 4666 по
казастрален план от 1939г., в стари (възстановими) реални граници, понеже понастоящем
имотът попада в урбанизирана територия с военна инфраструктура върху цялата му площ
(сгради, подземни и специални комуникации и др.).
Прецизният анализ на
събраните, (вкл. представените от ищците) писмени доказателства мотивират крайния
извод, че макар да се легитимират като наследници по закон на бившия собственик
на имота К.С.Т.(К. С.Т.) – ищците не могат, нито пък биха могли да се
легитимират надлежно като носители на правото на собственост върху имота към
момента на настоящия правен спор. С оглед специфичните особености на
извършеното строително мероприятие върху имота – той без съмнение попада в
режим на публична държавна собственост и не подлежи на реституция по нито един
от приетите след 1991 г. реституционни закони.
При изложения по- горе извод, съдът трябва да
отхвърли претенцията, без да обсъжда
пасивната материална легитимация на ответника, нито направеното от него
възражение за изтекъл срок на придобивна давност върху имота.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, ответникът има право да получи общата сума на направените от него съдебни
разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, които възлизат на
сумата от 450 лева, според действащата редакция на чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Т.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, Н.В.К. - В. с ЕГН ********** и адрес: ***, А.В.М. с ЕГН ********** и съдебен адресат: адв. Х.,***
партер, С.Н.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, С.И.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, Т.И.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, К.И.К.-
П. с ЕГН ********** и адрес ***, Н.И.К. с ЕГН ********** и адрес ***, Ю.С.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, Т.С.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат: адв. Х.,***
партер, Й.С.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, (последните три - в качеството на
наследници по закон на първоначалния ищец С.Г.К.), срещу Министерство
на отбраната на РБ, с адрес – гр. София, ул. „********, искове с
правно основание чл. 108 от ЗС – относно
поземлен
имот представляващ бивш
имот № 4666 от 18400 дка, находящ се в гр. София, м. „Къро„, обозначен в кадастрален лист № 15,
по кадастралния план от 1939 година, отразен спрямо сега съществуващата
ситуация в кадастрален лист № 504, по плана на гр. София от 1975 година, НПЗ
„Изток”- местността „Къро„ и с местонахождение спрямо настоящото административно
делене на гр. София в административен район „Младост„ южна градска територия, 1- ва част.
ОСЪЖДА В.Т.К., Н.В.К. - В., А.В.М., С.Н.К.,
С.И.К., Т.И.К., К.И.К.- П., Н.И.К., Ю.С.К., Т.С.К., Й.С.К., общо да заплатят на Министерство на отбраната на РБ, на
основание чл. 78, ал. 3, от ГПК – сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет)
лева, представляващи съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: