Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 20.02.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

     Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ

             КРИНСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Ирен Иванова и в присъствието на прокурор Станимир Димитров, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 5264 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

 

С Присъда  от 26.01.2017 година, постановена от СРС, НО, 18-ти състав по НОХД № 21458 описа за 2012 година, съдът е признал подсъдимата В.А.Д. за ВИНОВНА в това, че на 09.06.2011 г. в гр. София, ул. „*********”, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у Н.М.О. заблуждение — че притежава влог от 50000 лева в Банка „ДСК” АД, който е запориран, поради което не може да тегли суми от него, собствеността на който влог ще прехвърли на О. срещу заплащане на парична сума - и до 04.08.2011 г. в резултат на така възбуденото заблуждение Н.О. й предал парична сума в общ размер на 10920 лева и с това му причинила имотна вреда на стойност 10920 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което я е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от 5 години, като на основание чл. 67, ал. 3 от НК е постановил през изпитателния срок пробационната мярка, задължителни периодични срещи с пробационен служител, като я признава за невиновна по обвинението в това и да е поддържала заблуждение у Н.О., както и по обвинението в това посоченият О. да й е предал сума, по-голяма от 10920 лева (включително до 38742 лева), респективно - по обвинението в това да му е причинила имотна вреда на стойност по-голяма от 10920 лева (включително до 38742 лева), в това число по обвинението в това имотната вреда да е в големи размери.

 

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимата В.А.Д. да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД като неделимо задължение (чл. 128 и чл. 129 от ЗЗД) на Г.Н.О. с ЕГН ********** и М.Н.О. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** (адв. И.В.), в качеството им на наследници на Н.М.О., сумата от 10920 лева - обезщетение за претърпени от горепосоченото престъпление имуществени вреди, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 38742 лева.

 

С оглед изхода на делото съдът е възложил в тежест на подсъдимата направените по делото разноски - сумата от 436,80 лева - държавна такса върху уважения размер на иска, която да бъде заплатена по сметка на СРС.

 

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от СРП  от дата 27.01.2017г.. с който се иска подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от  НК, като предмет на измамата е сума в размер на 38 742 лв. В заключение се иска увеличаване на наказанието до 4 години Лишаване от свобода или връщане на делото на друг състав на РС.

 

Постъпило е и допълнение към протеста с дата 12.02.2018г. в който се иска налагане на по-високо наказание, като се сочат отегчаващи вината обстоятелства – безпомощното състояние на пострадалия и други наказателни производства, приключили с влязла в сила присъда.

 

Постъпило е и Допълнение към протеста от 21.05.2018г. в който се сочи, че СРС неправилно е индивидуализирал наказанието, като не е взел редица отегчаващи отговорността обстоятелства – че пострадалият е незрящ човек и бил упражнявал адвокатска професия, което е улеснило възбуждането на заблуждение от страна на подсъдимата. В заключение се иска увеличаване на наказанието и неговото ефективно изтърпяване.

 

В съдебното заседание по делото прокурорът не поддържа протеста и допълнението към него, не прави нови искания по доказателствата.

 

Адв. В. се оспорва протеста и допълнението към него, не прави доказателствени искания и искания за отводи.

 

Адв. Б. оспорва протеста и допълнението към него. Не прави искания по доказателствата и заявява, че няма искания за отводи.

 

В хода по същество прокурорът не поддържа протеста на СРП, като счита изложените в него аргументи за несъстоятелни. Счита, че наказанието на подсъдимата е правилно определено и е годно да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция.

 

Адв. В. моли да бъде уважен изцяло протеста като основателен. Счита, че СРС превратно е анализирал и тълкувал събраните доказателства и е направил незаконосъобразни прави изводи. В заключение моли да се уважи гражданския иск в цялост. Счита, че наказанието на подсъдимата е определено неправилно, като сочи, че наказание към средния размер, изтърпяно ефективно ще постигне целите на наказанието.

 

Адв. Б. моли съдът да постанови решение с което да потвърди присъдата на СРС, която счита за правилна и законосъобразна. Счита, че доводите в протеста са неоснователни, а наказанието на неговата подзащитна е определено правилно.

 

Подсъдимата Д. лично в своя защита заявява, че поддържа казаното от нейния адвокат и няма какво да допълни.

 

В последната си дума подсъдимата Д. моли да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция.

 

Съдът, като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и изложените в съдебно заседание от страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда  намира, че при постановяването на същата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които дават основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.

 

Съображенията на настоящата инстанция са следните :

 

Първоинстанционният съд при постановяване на обжалваната присъда е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК, свеждащо се до липса на мотиви.

 

При постановяване на присъдата съдът решава точно определени въпроси – посочени в чл. 301, ал.1  от НПК, между  които : има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно; съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация. В мотивите на присъдата /чл.305, ал.3 от НПК/  се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.

 

Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл.107, чл. 301 и чл.305, ал.3 от НПК съдът е длъжен след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да вземе решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото като се ръководи от закона.

 

Съдът е задължен да  посочи в мотивите си кои обстоятелства счита за безспорно установени и въз основа на какви доказателствени материали, събрани и проверени посредством допустимите по НПК доказателствени средства, и какви са правните съображения за взетото решение. Съдът следва да се мотивира на кои доказателства дава вяра и на кои не, и поради каква причина, а при противоречия между доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. 

 

Съдът не може да игнорира едно или друго доказателствено средство /включително наличните разписки и СИЕ и наличните свидетелски показания за използване на писмени документи/. Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и прави мотивите формални и декларативни, освен това може да доведе до ограничаване на процесуалните права на страните, в частност на прокуратурата. Нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата относно правнорелевантни факти, които следва да се вземат предвид при формиране на окончателната воля на съда.

 

Необсъждането на едни доказателства обаче и формалното изброяване на други, и несъпоставянето на всички събрани по делото доказателства е съществено нарушение на процесуалните правила - нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК. Съдът е длъжен да формира вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В мотивите на протестираната присъда това не е сторено. Що се отнася до събраните по делото противоречиви доказателства, при наличие на такива, няма пречки съдът да кредитира едни доказателствени материали и да отхвърли други, а и е длъжен да  го направи. При всяко положение обаче следва да се мотивира така, че да позволи на горната инстанция да проследи логиката на вътрешното му убеждение, израз на което е постановената присъда.

 

Видно от текста на мотивите на първоинстанционния съд, същият не е възприел посочения в обвинителния акт механизъм на извършване на деянието – чрез представяне на документ, за който било посочено, че представлява удостоверение от Банка „ДСК“ АД, собствеността на който влог ще прехвърли на О. срещу сумата от 30 000 лева и поддържала заблуждението като му представила още 2 броя документи, които приличали на издадени от банка „ДСК“ АД по повод съществуването на паричния влог. В същото време съдът не е посочил в приетата от него фактическа обстановка какъв е механизмът на възбуждането на заблуждението, след като явно е приел, че това не е станало чрез представяне на посочения в обвинителния акт документ от страна на подсъдимата. В мотивите е посочено само, че „подсъдимата убедила пострадалия“, но не и как е станало това – устно, чрез представяне на документ или по друг начин. Така бланкетно формулирано твърдение, относно механизма на деянието не може да изясни въпроса кои факти съдът е приел за установени във връзка с механизма на деянието, като изводът му, че използването на посочените документи е правно ирелевантно е неправилен, доколкото същите са част от механизма на изпълнителното деяние, посочен в Обвинителния акт и ако съдът е приел друг механизъм, различен от посочения е бил длъжен да го изясни при посочване на приетото от него от фактическа страна.

 

Не става ясно и на какво основание съдът не е кредитирал разписките, приложени по делото за общата сума от 38 742 лв., както и Експертното заключение на СИЕ, приета по делото, което е в същия смисъл. Вместо това декларативно е прието, че размерът на вредата е 10920 лева, без да са изложени мотиви в тази насока и да са посочени фактите, които съдът е приел за установени в тази връзка и въз основа на какви доказателства е приел едни факти, а е отхвърлил други. Нещо повече, в мотивите си, на стр. 4 съдът е приел от една страна, че не дава вяра на данните в разписките, относно пълния размер на сумата, а няколко изречения по-долу сочи, че кредитира същите, което съставлява вътрешно противоречие на мотивите. Отделно от това, съдът е приел, че реално получените суми не са били по-големи от 10 процента /което е 3874,20 лв./ от посочената в Обвинителния акт и потвърдена от разписките и от заключението на СИО сума, но отново не става ясно как достига до размер на сумата от 10 920 лв. Тази неяснота относно размера на вредата представлява непреодолимо съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото при обвинението по чл. 209 от НК по което съдът е признал подсъдимата за виновна, вредата е елемент от фактическия състав и следва да е ясно посочена, както и въз основа на какви доказателства съдът е приел нейния размер, нещо което по настоящото дело не е направено.

 

В мотивите като цяло липсва доказателствен анализ, като бланкетно се посочва, че съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата, на разписките, на заключенията на вещото лице, но без реално доказателствата да са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като се отстранят противоречията между тях и мотивирано се посочи защо едни доказателства се кредитират, а други не.

 

В мотивите към първоинстанционната присъда реално липсва и правен анализ, като не са изложени подробни правни аргументи относно всеки един от обективните и субективните признаци на деянието.

 

Посочените процесуални нарушения са довели и до вътрешно противоречие между изводите на съда от фактическа и правна страна, респективно до противоречие между мотиви и диспозитив на присъдата.

 

Съдът неправилно е приел и че не дължи оправдателен диспозитив по по-тежкото обвинение, това по чл. 210 , ал. 1, т. 5 от НК към което е била привлечена към наказателна отговорност подсъдимата, като в тази им част мотивите влизат в противоречие с диспозитива на присъдата, където съдът реално е оправдал подсъдимата за сумата над 10 920 лв., което именно е квалифициращото обстоятелство – големи размери, макар и да не е посочил текста от закона..

 

Доколкото мотивите на СРС са бланкетни, не съдържат анализа на всички събрани доказателства по начин, който да даде възможност на въззивния съд да анализира волята на първата инстанция, а приетото от съда не може да бъде проверено от настоящата инстанция, поради липса на всякаква връзка между събраните доказателства и направените от съда фактически и правни изводи, то според настоящия състав е налице основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав.

 

Допуснатите нарушения са отстраними, но не може да бъдат санирани от въззивната инстанция. Последицата е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от  друг състав на същия съд,  от стадия на разпоредителното заседание.

 

Неотстранимо се явява за настоящата инстанция и констатираното противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите по делото, което е още едно самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав.

 

Предвид необходимостта от упражняване на правомощието му по чл.334, т.1 от НПК  въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда останалите доводи, съдържащи се в протеста и допълнението към него, както и изложените в съдебно заседание от страните, свързани със събирането на доказателствата, но те следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото от първоинстанционния  съд.

 

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯВА Присъда  от 26.01.2017 година, постановена от СРС, НО, 18-ти състав по НОХД № 21458 описа за 2012 година и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                                           2.