Решение по дело №270/2021 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 12
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Виолета Костадинова Апостолова
Дело: 20212310100270
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Елхово, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело №
20212310100270 по описа за 2021 година
Производството пред Елховския районен съд е образувано въз основа на
предявени от „EВН ***” ЕАД гр.*** по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК в
обективно съединяване положителни установителни искове по чл.327 от ТЗ, вр.с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, против А.П.А. от гр.***.
В исковата молба Дружеството - ищец, чрез процесуалният си представител –
юрисконсулт К.А., твърди, че „EВН ***” ЕАД гр.***, в качеството си на краен
снабдител съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продава
електроенергия на клиентите си при публично известни условия, които за процесния
период са действащите Общи условия /ОУ/ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН ***” АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от тези ОУ, последните влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. В исковата молба се сочи, че именно тези ОУ са
публикувани на сайта на дружеството: /http://www.evn.bg/Chastni klienti/Elektricheska-
energia/normativni-dokumenti-(1).aspx/. По силата на чл.7, т.1 от ОУ ищцовото ЕАД е
поело задължение да снабдява с ел.енергия обекта на ответника, находящ се в гр. ***,
ул. „***“, ***, с ИТН ***, като е бил открит кл.номер *** след подадено от А.А.
заявление-декларация за започване продажба на ел.енергия. Твърди се, че ищецът е
изпълнил задължението си за доставка на електроенергия, като в периода от периода от
04.02.20г. до 03.06.2020г. е доставил ел. енергия на обща стойност 226.78 лв., за което
са издадени и съответни фактури, но ответникът не е изпълнил задължението си и не е
платил цената на доставената и употребена ел. енергия в сроковете и по начините,
определени в чл.18, ал.1 и 2 от ОУ. Тъй като задълженията, съгласно месечните
фактури не са били платени на съответния падеж, се твърди и забава на ответника-
длъжник и се претендира съгласно чл.27, ал.1 от ОУ обезщетение за забава в общ
размер на 15.96лв. за периода от 21.03.2020г. до 26.01.2021г. Неизпълнението на
1
процесните задължения, ищецът е заявил като основание за депозиране на заявлението,
въз основа на което се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410, издадена по
ч.гр.д. № *** по описа на ЕРС, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от
ГПК.
Предвид на изложеното ищецът желае съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му по
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 43/2021г. по описа на
ЕРС за сумата от 226.78 лева, представляваща дължимата и неплатена цена на
потребена ел.енергия през периода от 04.02.20г. до 03.06.2020г. на основание Общи
условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЕВН ***” ЕАД и чл. 98 А от
Закона за енергетиката, сумата 15.96лева - обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 21.03.2020г. до 26.01.2021г.,
заедно със законната лихва върху главницата от 226.78 лева, считано от 27.01.2021г. до
окончателното плащане. Ищецът претендира и присъждане на направените в
заповедното производство разноски в размер на 75.00 лева и направените по
настоящото производство разноски, в т.ч. заплатена държавна такса 75.00 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Ответникът А.П.А. не е депозирала в предоставеният му едномесечен срок
писмен отговор, не е направила възражения по предявеният иск, не е посочила и
представила доказателства, поради което тези нейни права са преклудирани, за които
последици същата е предупредена от съда с разпореждане № 324 от 14.05.2021 год.
В съдебно заседание, за ищеца-търговец, редовно призован, не се явява
представител, но в писмено становище от процесуалния му представител –
юрисконсулт К.А. се заявява, че предявения иск се поддържа изцяло и се желае същият
да се уважи като основателен и доказан. Прави се и искане за постановяване на
неприсъствено решение при наличие на предпоставките на чл.238, ал.1 и чл. 239 от
ГПК.
Ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание
и не е изпратил представител. Същият не е изразил становище по иска и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори от страните, а и от приложеното по делото ч.гр.д. № 43/2021г. по
описа на ЕРС е видно, че в полза на заявителя „ЕВН ***” ЕАД, с ЕИК ***, чрез
пълномощника – юрисконсулт К.А., против ответника А.П.А. е издадена Заповед № 25
от 28.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от
226.78 лева - стойност на ел.енергия, доставена за периода от 04.02.20г. до
03.06.2020година, обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва за периода от 21.03.2020г. до 26.01.2021г. - 15.96 лева, заедно със
законната лихва върху главницата от 226.78 лв., считано от 27.01.2021г. до
окончателното изплащане, както и разноски по делото в общ размер на 75.00 лева -
платена държавна такса /25.00лева/ и юрисконсултско възнаграждение /50.00лева/. С
Разпореждане № 251 от 14.04.2021г. по ч.гр.д. № 43/21г. заповедният съд е указал на
заявителя – ищец в това производство, че на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК в
едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си против А.А., тъй като
последната е получила издадената Заповед за изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 от
ГПК. Настоящата исковата молба на ищеца е подадена в едномесечния преклузивен
2
срок по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като съобщението за предявяване на иска по чл. 422
ГПК е получено от ищеца на 23.04.2021г., а исковата молба е депозирана в съда на
12.05.2021г.
От представените заедно с исковата молба заверени копия от нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 60 от 06.11.2014г. по описа на нотариус Ж.Р., рег. №
*** в регистъра на НК, вписан ***, от Заявление-декларация от А.П.А. за започване на
продажба на електрическа енергия и Декларация от А.П.А. за достъп до мрежата, двете
от 18.11.2014година, е видно, че ответника А.А. е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. ***, ул. „***“, *** и като такава тя е подала на 18.11.2014г. заявление-
декларация до ищцовото дружество за започване на продажба на ел. енергия за обект с
ИТН *** с открит кл.номер *** и е декларирала, че е запознат и приема Общите
условия на договорите за пренос на ел. енергия на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от 10.05.2008г. По
силата на чл.7, т.1 от тези Общи условия ищцовото дружество се е задължило да
снабдява обекта на клиента – имота в гр.*** с ел.енергия, а ответникът от своя страна е
следвало, съгласно чл. 11, т.1 от ОУ да заплаща в сроковете, предвидени в чл.18 от ОУ
дължимите за използваните мрежови услуги и доставена ел. енергия суми, а при
забавено плащане на дължимите суми за ел.енергия – дължи обезщетение в размер на
законната лихва върху дължимата сума за всеки ден просрочие от деня на забавата.
По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си и е доставял
до обекта на ответника в гр.*** с посочен в иск.молба ИТН ел.енергия, както и не е
спорно и обстоятелството, че ответникът е собственик на този обект – ПИ с
идентификатор *** от КК на град ***, находящ се на ул „***“, ***, от което следва, че
в тежест на ответника възниква задължението за заплащане на цената на потребената
ел. енергия. От представените фактури с №№ ********** от 09.03.2020г., **********
от 09.04.2020г, ********** от 09.05.2020г. и ********** от 09.06.2020г, ведно с
приложената детайлна информация по всяка фактура съобразно посоченият в нея
отчетен период е видно, че задължението на ответника за процесния период от време
от 21.03.2020г. до 26.01.2021г., възлиза на претендираната сума или общо е в размер на
226.78 лева.
От приложеното от ищеца препис извлечение от сметка за кл.номер ***,
неоспорена от ответната страна, се установява, че за периода от 21.03.2020г. до
26.01.2021г. дължимата лихва върху неизплатеното от ответницата задължение към
ищеца е в общ размер на 15.96 лева.
Съдът намира, че са налице изискуемите от Закона кумулативни предпоставки
по чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото по
делото заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
след като са му били указани с Разпореждане № 324/14.05.2021г. на съда, връчено на
07.07.2021г. лично на А.А. на нейния настоящ адрес в с. ***, последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на представител в
съдебно заседание. От друга страна, искът се явява и основателен с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените в подкрепа на тях писмени
доказателства, посочени по-горе и липсата на данни за погасяване на задължението от
ответника.
Предвид горните съображения, съдът счита, че следва да се постанови решение,
като се приеме наличието на неизпълнено задължение в тежест на ответника, без да се
излагат мотиви по съществото на спора. В съответствие с гореизложеното
3
предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и 8 от ГПК ответника
А.П.А. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца „EВН ***” ЕАД гр.***
направените в заповедното производство разноски в общ размер на 75.00 лева, както и
направените в настоящото производство разноски за платена д.т. в размер на 75.00
лева, както и 200.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП, или общо разноски в размер на
275.00 лева. Искането за присъждане на юриск. възнаграждение в размер над 200.00 до
360.00 лева съдът намира за неоснователно и завишено, като за това взе предвид броя
на съдебните заседания, неявяването на представител на ищеца в с.з., извършената от
юрисконсулта работа с изготвяне на исковата молба, окомплектоване на същата с
приложените доказателства и подаването на допълнителна молба - становище, както и
липсата на възражения по иска от ответната страна, поради което прие, че сумата от
200.00 лева е достатъчна за заплащане на юриск. възнаграждение и е в рамките на
посоченото в чл. 25 от НЗПП възнаграждение - от 100 до 300 лева.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение следва
да се връчи на страните, като ответника, срещу който то е постановено, в едномесечен
срок от това връчване, има възможност да поиска от въззивния съд /ЯОС/ отмяна на
решението, ако е бил лишен от възможност да участва в делото поради ненадлежно
връчване или невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание или невъзможност да се яви
лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могъл да преодолее, както и че може да предяви с иск същото право или да го оспори,
когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.239, вр. с чл.238, ал.1 от ГПК,
Елховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.с чл.415, ал.1,
вр. с чл.79 и чл. 86 от ЗЗД по отношение на ответника А.П.А. с ЕГН – **********, с
постоянен адрес в гр. ***, обл. Ямболска, ул. „***“, *** и настоящ адрес в с. ***, ул.
***, че към 27.01.2021 година същият ДЪЛЖИ на ищеца –„ЕВН ***” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „***, представлявано от М.М.М.-Д. и
Ж.П.С., чрез пълномощника – юрисконсулт К.А., сумата от 226.78 лева /двеста
двадесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ - стойност на ел.енергия, доставена
в обект на потребление в гр. ***, ул„***“ ***, ИТН ***, кл.номер ***, за периода от
04.02.20г. до 03.06.2020г. година на основание Общи условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „ЕВН ***” АД и чл. 98 А от Закона за енергетиката,
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за
периода от 21.03.2020г. до 26.01.2021г. в размер на 15.96 лева /петнадесет лева и
деветдесет и шест стотинки/, заедно със законната лихва върху главницата от
226.78 лева, считано от 27.01.2021г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 25 от 28.01.2021 година за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 43/2021г. по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА А.П.А. с ЕГН – **********, с постоянен адрес в гр. ***, обл.
4
Ямболска, ул. „***“, *** и настоящ адрес в с. ***, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
„ЕВН ***” ЕАД, с ЕИК ***, направените в заповедното производство разноски в
размер на 75.00 лева /седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА А.П.А. с ЕГН – **********, с постоянен адрес в гр. ***, обл.
Ямболска, ул. „***“, *** и настоящ адрес в с. ***, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
„ЕВН ***” ЕАД, с ЕИК ***, направените по настоящото дело разноски в общ размер
на 275.00 лева /двеста седемдесет и пет/, от които 200.00 лева възнаграждение за
юрисконсулт и 75.00 лева - платена държавна такса, а искането за заплащане на
разноски за разликата над 275.00 до 375.00 лева / или за юриск.възнаграждение над
200.00 до 300.00 лева/ ОТХВЪРЛЯ като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на
обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се
връчи на страните.
Препис от решението да се изпрати за прилагане по ч.гр.д. № *** по описа на
ЕРС.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
5