Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр. Сливен, 06. 02. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети
януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ ФЪРЧАНОВА и
на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно
дело № 267 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от И.Г.Й.,
подадена против Решение № 425 от 01.11.2022 г., постановено по АНД № 707/2022
г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление /НП/ № 22-0804-001833 от 08.06.2022 г., издадено от
Началника на Група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр. Сливен, с което на
жалбоподателя са наложени следните наказания: за нарушение на чл. 150а, ал. 1
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1
от ЗДвП - глоба в размер на 300 лева; за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; за нарушение на чл. 147, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева; и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, се отнемат общо 12
контролни точки.
В касационната жалба се твърди, че на посочената
в АУАН и НП дата е предложена проверка за
алкохол на жалбоподателя, която същият е отказал, тъй като нямал качеството на
водач по смисъла на ЗДвП. Описана е фактическата обстановка, свързана с
проверката на контролните органи. Посочено е, че по делото са разпитани две
групи свидетели, от чиито показания не може да се направи категоричен извод, че
жалбоподателят е бил водач на процесния автомобил. Тъй като съдебното решение
не може да се позовава на предположения, моли съда да постанови решение, с
което да отмени решението на Районния съд, както и НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на
МВР – Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното
решение, моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност
на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За
да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и
преценил събраните по делото доказателства, е направил извод, че АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, като
при съставянето им не са допуснати процесуални
нарушения; счел е, че приетата за установена в НП фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства; изложил е
подробни и обосновани съображения защо кредитира показанията на полицейските
служители и защо не кредитира показанията на свидетелите, ангажирани от
жалбоподателя; приел е за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е
извършил вменените му нарушения на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП; извел е заключение, че наложените наказания са
определени правилно.
Изводите на Районния съд са правилни.
Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право, и се
споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 13.05.2022 г. полицейски служители са извършили проверка в с. К.
на ул. „Осми март“ на товарен автомобил с Рег. № ********, у. от И.Г.Й., при
която са установили, че жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС по
административен ред, а автомобилът не е преминал през годишен технически
преглед. Полицейските служители
са поискали от жалбоподателя да му бъде извършена проверка за у. на а., но той категорично отказал, с мотив че не той е
управлявал автомобила. За констатираните нарушения –
на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е съставен АУАН Серия GA № 623475 от 13.05.2022 г. Въз основа на
съставения АУАН, на 08.06.2022 г. е издадено процесното НП.
Към доказателствения материал по делото
пред първоинстанционния съд са приобщени следните документи: ЗППАМ № 22-0804-000331 от 13.05.2022 г.; Справка
за промяна на регистрацията на МПС с Рег. № ********; Талон за медицинско
изследване; ЗППАМ № 22-0804-000330 от 13.05.2022 г.; Справка за нарушител/водач
за И.Г.Й.. Разпитани са
свидетелите: И. П. Б. – а., А. А. А. – с. по АУАН, И. И. Г. – п. на
жалбоподателя, и Г. Й. В. – б. на жалбоподателя.
Приетата за установена от Районния съд
фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства.
Установено е по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване у. на а. в кръвта или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на к.
на а. в к. му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от две години и глоба 2000 лева. Жалбоподателят не оспорва, че
е отказал извършване на проверка за у. на а., като прави възражение, че не той
е управлявал моторното превозно средство, поради което не е следвало да му бъде
направена такава проверка и да бъде ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
В съставения АУАН изрично е посочено, че водач на МПС
е именно Й.. По своята правна същност актът за установяване на административно
нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от
закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което
разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с
обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното
изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение
представлява фактически оборима презумпция за
истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на
акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на
обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е
извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване
на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до
доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил
доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти,
които оборват установеното в АУАН. В хода на делото пред първоинстанционния съд
по почин на жалбоподателя са разпитани свидетелите И. И. Г. и Г. Й. В., с чиито
показания се цели оборване доказателствената сила на АУАН. Районният съд е
обсъдил тези показания, като е приел, че макар и безпротиворечиви, същите са
нелогични.
При анализ на възраженията, релевирани
в жалбата, и ангажираните от жалбоподателя свидетелски показания се установява,
че са налице разминавания между твърденията на жалбоподателя и показанията на
свидетелите, поради което защитната теза, че не Й. е управлявал превозното
средство, е недоказана.
Според показанията на свидетеля Г., МПС е било
управлявано от свидетеля В., отивали са за разсад, когато гориво свършило и
автомобилът угаснал, а В. отишъл да вземе туба от р. преди да отиде до
бензиностанцията за гориво. Според показанията на свидетеля В., автомобилът е
угаснал, докато са пътували към дома на р., откъдето да вземат разсад, взел е
от тези р. туба за гориво, с която тръгнал към бензиностанцията в с. К. за
нафта, като не се е връщал до камиона. Свидетелят В. е посочил и че телефонът
му е бил в камиона върху касетката с разсад, което води до извод, че В. се е
върнал до камиона, за да остави касетката с разсада, върху която е останал и
телефонът му. Дори на полицейските служители да е било необходимо време, за да
направят обратен завой и да последват автомобила, то предвид всички действия,
които свидетелят В. е извършил – отиване за туба за гориво, вземане на разсад, който
вече е бил в автомобила при проверката, тъй като телефонът на свидетеля В. по
време на проверката е бил върху разсада /както самият свидетел посочва в
показанията си пред Районния съд/ и затова жалбоподателят не е успял да се
свърже с него, то логично е все в някой от тези моменти контролните органи да
са го видели. Според показанията на полицейските служители, В. не е присъствал при проверката. Според показанията на свидетеля
А. /с. по АУАН/, той е разпознал жалбоподателя, който е управлявал превозното
средство, още в момента, в който двете МПС са се разминали.
Формираният от Районния съд извод, че извършването на
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от страна на жалбоподателя е доказано, предвид неуспешното оборване на презумпцията
по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, е правилен. Относно другите две установени нарушения,
следва да се има предвид следното:
Нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение
на водач, които управлява моторно превозно средство - да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Според
представената и приобщена към доказателствата по делото пред Районния съд
справка за нарушител/водач за И.Г.Й., с НП № 21-0813-000819 от 20.04.2021 г.,
влязло в сила на 28.02.2022 г., на Й. е наложено наказание лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 месеца. В процесния случай, в качеството си на
водач на МПС, жалбоподателят е нарушил
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал МПС, след като е бил лишен от
това право. Относно нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, по делото липсват доказателства за извършен технически
преглед, който съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е задължителен. Няма твърдения
от страна на жалбоподателя за извършен такъв, не са представени и доказателства
в този смисъл. Според санкционната разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП,
административното наказание се налага на собственика на МПС. Видно от
приложената справка за промяна на регистрацията на МПС с Рег. № ********,
собственик на същото е И.Г.Й.. Предвид изложеното, законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на
тези нарушения.
По отношение формирания от първоинстанционния съд
извод за правилно определяне размера на наложените от административнонаказващия
орган наказания, настоящата инстанция го намира за правилен. Размерът на
глобата за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е фиксиран – 2000 лева, точно
определен е и периодът, за който се налага наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство - срок от две години, което съответства на
наложеното от наказващия орган наказание. С разпоредбата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП е фиксиран и размерът на глобата за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1
от ЗДвП - 50 лева, какъвто е и опреденият с НП размер. Според приобщената към доказателствения материал пред
предходната инстанция справка за нарушител/водач за И.Г.Й., за предходни
нарушения на ЗДвП са му били налагани административни наказания, включително и
за нарушения на чл. 150а от ЗДвП, поради което съдът е формирал правилен извод
относно законосъобразното определяне на размера на административното наказание
по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния
закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в
касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 425 от 01.11.2022
г., постановено по АНД № 707 / 2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: