№ 1496
гр. Плевен, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20234430103906 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба от Г. В. В., против ***, с
правно основание чл. 4 от ЗЗДискр. и цена на иска 5100 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, като се оспорва искът.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния му представител,
поддържа предявения иск.
Ответникът, чрез юрк. П. поддържа писмения отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12
и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Законът за защита от дискриминация е български закон, изработен през
2003 г. и влязъл в сила на 1 януари 2004 г. в изпълнение на поетите от
Република България международни ангажименти за законодателна забрана на
дискриминацията по различни признаци и изграждането на национален
механизъм за превенция на и защита от дискриминация. Сред целите на
закона е и да бъдат транспонирани в националната правна система
стандартите на редица антидискриминационни директиви на Съвета на
Европейския съюз, сред които Директива 2000/43/ЕС (Расовата директива),
1
Директива 2000/78/ЕС (Рамковата директива), Директива 2002/73/ЕС
(Директива за принципа на равно третиране на мъжете и жените) и Директива
2010/41/ЕC на Европейския парламент и на Съвета (Директива за прилагане
на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват
дейности в качеството на самостоятелно заети лица). ЗЗДискр установява
специализиран орган за прилагането му – Комисията на защита от
дискриминация (КЗД), като паралелно предвижда и специална
триинстанционна искова защита от гражданските съдилища. Чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр. транспонира предвидената в общностното право и
антидискриминационните конвенции на ООН забрана за всякаква
дискриминация, като изрежда защитените признаци: Забранена е всяка пряка
или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон
или в международен договор, по който Република България е страна. — Чл. 4,
ал. 1 от ЗЗДискр.
Основни форми на дискриминация. Пряка дискриминация.Чл. 4, ал. 2 от
ЗЗДискр. въвежда определение за понятието пряка дискриминация: Пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. — Чл. 4, ал. 2 от
ЗЗДискр. С това определение Законът дефинира дискриминацията като „всяко
по-неблагоприятно третиране на [физическо или юридическо] лице на
основата на [защитените признаци]“. Като „по-неблагоприятно третиране“
законодателят определя „всеки акт, действие или бездействие, което пряко или
непряко засяга права или законни интереси“ (§1, т. 7 от Допълнителните
разпоредби на ЗЗДискр.). Законовата формулировка не изисква защитеният
признак да бъде доказан като единствена причина за спорното третиране, но
изисква той е предполагаема причинна връзка с него (вж. Прехвърляне на
доказателствената тежест).
Непряка дискриминация. Чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. въвежда определение
за понятието непряка дискриминация:
2
Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците
по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез
привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази
разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на
законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
— Чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр.
Както гражданските съдилища, така и ВАС и АС-СГ имат неразвита и
порочна практика по института на непряката дискриминация.
Други форми на дискриминация. Чл. 5 от ЗЗДискр. допълва понятието за
дискриминация с няколко специфични нейни форми: Тормозът на основа на
признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към
дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица ***
до публични места, се смятат за дискриминация. — Чл. 5 от ЗЗДискр.
Тормоз. §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. определя
института на тормоза като „всяко нежелано поведение на основата на
[защитените признаци], изразено физически, словесно или по друг начин,
което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и
създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна
среда.“
Противно на практиката на някои съдилища, законът не изисква целта и
резултата от спорното третиране да са довели накърняване на достойнството
на лицето и създаването на нетърпима среда, а изисква цел или резултат, т.е.
достатъчно е наличието само на едното.
По основателността на исковете съдът намира следното:
В производството за защита от дискриминация, след като страната,
която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които
може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната
страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
Ищецът не е доказал и установил фактите, въз основа на които може
да се направи предположение, че е налице дискриминация, за да бъде уважен
предявеният иск.
От представените с исковата молба писмени доказателства не може
3
да се направи категоричен извод, че В. е дискриминационно третиран.
По гореизложените съображения, съдът намира, че исковата
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г. В. В., ЕГН **********, гр.
***, чрез адв. Я., против ***, с правно основание чл. 4 от ЗЗДискр. и
цена на иска 5100 лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4