РЕШЕНИЕ
№ 227 , 23.07.2018г., гр.Исперих,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на деветнадесети юни две хиляди и
осемнадесета година,
в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Детелина Витанова
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 1058 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е
по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба
вх.№ 5000/ 28.12.2017г. от С.С.М., ЕГН – ********** ***, Т.Ф.И., ЕГН – **********
***, А.М.Ф., ЕГН – ********** *** против Т.М.А., ЕГН – ********** и А.Ю.А., ЕГН
– **********,*** с която молят съда да признае за установено по отношение на
ответниците: 1./ че ищецът С.М. е собственик по силата на давностно владение на
810/ 2200 ид.части от Поземлен имот с начин на трайно ползване Пасище, мера,
находяща се в землището на село К, с площ от 2,200дка, трета категория,
съставляваща имот №; 2./ че ищецът Т.И.
е собственик по силата на давностно владение на 885/ 2200 ид.части от
Поземлен имот с начин на трайно ползване Пасище, мера, находяща се в землището
на село К с площ от 2,200дка, трета категория, съставляваща имот №; 3./ че
ищцата А.Ф. е собственик по силата на
давностно владение на 254/ 2200 ид.части от Поземлен имот с начин на трайно
ползване Пасище, мера, находяща се в землището на село К, с площ от 2,200дка,
трета категория, съставляваща имот № 000056. В исковата молба ищците разказват,
че са съседи в село К, като техен съсед е бил първоначално бащата на ответника Т.А.,
а понастоящем и самият ответник. Непосредствено зад имотите на страните
находящи се в регулация имало земеделска земя от 2,200дка, която още през 1995
година собственикът М. *** предоставил за ползване на ищците и бащата на
ответника А.. По този начин
всеки от четиримата завладял реални части от земеделският имот. Между страните
е имало разбирателство, всеки е обработвал и владял своята определена част и не
се е месил в частите на останалите. В края на 2017 година ищците разбрали, че
ответника Т.А.
се бил снабдил с нотариален акт за собственост над целия надвижим имот по
давностно владение. Ищците сочат, че отразеното в акта не отговаря на истината.
А. не е владял имота никога самостоятелно, не го владеел и към настоящият
момент, но постановеният в негова полза собственически акт породил правният
интерес на ищците от водене на настоящото дело. По доказателствата ищците молят да се изиска
нотариалната преписка по която е издаден нотариалният акт, с който Т.А. се
легитимира като единствен
собственик, молят да се допуснат гласни доказателства и да се назначи
съдебно-техническа експертиза със задача на вещото лице, след като се запознае
със свидетелските показания и извърши оглед на место да изготви скица на
процесният имот в която да отрази реалните части, които се владеят от страните
по делото, да посочи техните граници, площ и местоположение.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответниците Т.М.А.
и А.Ю.А.. Двамата оспорват предявените обективно съединени установителни
искове. Твърдят, че процесният имот е завладян от бабата и майката на ответника
Т.А. още през 1992 година след ликвидиране на ТКЗС. Бил е сметище, което
майката на ответника почистила и семейството започнало да го ползва като
пасище, мера, за отглеждане на тютюн, за сушилни и за засяване на зеленчуци. Не
отговаряло на истината твърдението в исковата молба, че имота някога е бил
собственост на М. ***, тъй като негов бил съседният имот - № 46 по скицата,
който в момента бил собственост на Ю Ю от село К. Заявяват възражение за
изтекла в тяхна полза придобивна давност от 1992 година. Сочат, че ищецът С.М. почнал преди по-малко от
година да ползва част от имота, като ответниците не се противопоставили т.к.
имота не им бил необходим в него момент. Ищецът, обаче наскоро поставил телена
ограда, което смутило ответниците, но не желаели разправии със съседите т.к.
знаели че имотът е техен. По тези съображения молят исковете да бъдат
отхвърлени. По доказателствата молят да им бъде дадена възможност да сочат
гласни доказателства – трима свидетели в режим на довеждане относно
обстоятелството кой владее процесният имот и от кога.
В съдебно заседание ищците чрез своите
процесуални представители поддържат исковите претенции и молят същите да бъдат
уважени по същество.
В
съдебно заседание ответниците чрез своя процесуален представител оспорват
исковите претенции и молят същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съдът,
след като се запозна с представените по делото писмени и гласни доказателства
намира за установена следната фактическа обстановка : Ищците по делото
притежават съседни имоти в землището на село К, община И, област Р. Зад имотите
на някои от тях съществуват празни дворни места – ясаци. По време на ТКЗС тези
ясаци били сметище. Впоследствие това сметище било почистено, като в
почистването участвали хората, зад чиито къщи и дворове се намират тези ясаци. На
приложената скица (л.14 от делото)
свидетелят Е Ф. – съпруг на ищцата А.Ф. описва процесните имоти по следният
начин: къщата под № 93 била тяхна – на ищцата А.Ф., къщата под № 92 била на
лице на име Ш, като местата зад двете къщи отразени под номер 46 и 118 на
скицата се обработвали от А.Ф. и семейството и. Имота под № 91 на скицата бил
собственост на ищцата Т.Ф.И.. Тя обработвала и имот № 117, намиращ се
непосредствено под дворното и място. Имота под № 90 се притежавал от ищеца С.С.М.,
като той обработвал и имот № 116, който е непосредствено след дворното му
място. Ответникът Т.М. владеел и обработвал имот с № 115 на скицата.
Разпитаният в процеса свидетел Ю Ш сочи, че познава тримата ищци и знае, че те
са съседи и че зад къщите на тримата има ясаци, като всеки от тях обработвал
тези ясаци. Ясакът обработван от ищцата Т.И. бил около 700-800 кв.м. Ясакът
обработван от ищеца С.С. бил също около 700-800 кв.м. Мястото обработвано от А.Ф.
било по-малко – около 200-300 кв.м. Мястото на ответника Т. А. било също около 200-300 кв.м. Свидетелят
сочи, че тези места се владеели и обработвали от страните по делото по този
начин от 1995-1996 година, след прекратяване съществуването на ТКЗС. В тези
места съседите гледали различни насаждения, имало шатри за сушене на тютюн,
гледали са животни, струпвали са бали. Свидетеля Ш сочи също така, че ответника
А. не е обработвал местата на тримата ищци. В периода от 1995г. до 1998г. върху
процесните ясаци имало сметище и в част от него имало тор. Впоследствие тази
тор била разчистена, като свидетелката Р К сочи, че торта е била разчистена от
хората, които обработват местата, а свидетелката Р М. твърди, че тя, майка и и
сестра и почистили сметището. Свидетелката Р М. твърди, че е ползвала цялото
място под № 116 на скицата (л.14 от делото)
намиращо се под имота на ищеца С.С., но понастоящем част от това място се
ползвало от свидетелката, а друга част от ищеца С.. Свидетелката Р М. твърди,
че ползвала цялото място – ясак зад имота на ищеца С.С. от 1992 година, там
сяла тютюн, правила лехи. Синът на ищеца С., който е живял в къщата над ясака
никога не бил правил проблем на свидетелката, че ползвала ясака. Свидетеля Х К
разпитан по делото разказва в своите показания, че познава страните по делото и
знае, че те са съседи, както и че обработват ясаците разположени непосредствено
след имотите, в които живеят. Първо бил имотът на ответника Т.А., после бил
имота на ищеца С., след него следвал имота на ищцата Т.И., до нея бил имота на
Ш, а до него имота на ищцата А.Ф.. Всеки от изброените лица обработвал ясака
разположен под неговия имот. В тези места лицата садяли домати, тикви, всеки каквото
искал. Местата на С. и Т.И. били около 800 кв.м., мястото на А.Ф. било около
200 кв.м., като долу-горе толкова било и мястото на ответника А.. От 1995
година тези лица ползвали местата с такива приблизителни квадратури. През
2017та година в мястото на ищцата И. имало овце, в мястото на ищцата Ф. имало
засадени домати, а в мястото на ищеца С. имало пчели. Свидетеля не бил чувал за
конфликт между ищеца С. и ответника А. по повод ясака зад къщата на ищеца.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава следното
заключение : Ищцата А.Ф. владеела част от имот № по КВС на селото, означена с номер 01 (оцветена
в жълто на скицата на л.82 от делото) в северозападната
страна на имота с площ 237 кв.м.
Мястото не било оградено и нямало постройки, били засяти домати, които не били
окопани и били буренясали.
Ш владеел част от
имот № по КВС на селото, означена с 02 (оцветена
в зелено на скицата на л.82 от делото) в северната страна
на имота, с площ 18 кв.м. Мястото било оградено и включено към дворно
място на УПИ XVI-92 от кв.5 по ЗРП на селото, в което била
построена жилищната сграда на Ш.
Т.Ф.И. владеела части
от имот № по КВС на селото, означени с №
03 (оцветена в светлосиньо на скицата на л.82 от делото)
в средата на имота с площ 798 кв.м. Мястото не било оградено и в него била
построена лека постройка – шатра, а така също и имот № 04 (оцветена
в оранжево на скицата на л.82 от делото)
в средата на имота с площ 87 кв.м. Мястото на било оградено и в него била
построена лека постройка – шатра.
Т.А. владеел части от
имот № по КВС означени с : № 05 (оцветена в
светлозелено на скицата на л.82 от делото)
в югозападната част на имота, с площ 542
кв.м. Мястото било с неправилна многоъгълна форма и било оградено частично
в източната част, където била построена лека постройка – шатра. В част от
имота, която не била оградена, югозападно
от частта с № 06 били засадени картофи и боб. и № 08 (оцветена
в червено) в югоизточната част на имота с площ 57 кв.м.
С.С. владеел части от
имот № по КВС означени с: № 06 (оцветена
в кафяво на скицата на л.82 от делото) в средата на имота с площ от 356 кв.м. Мястото било оградено с мрежа и дървени
стълбчета, нямало постройки, а имало пчелни кошери и № 07 (оцветено
в тъмносиньо на скицата на л.82 от делото)
в източната част на имота с площ 105
кв.м. Мястото било оградено и включено към дворно място на УПИ XVIII – 90 от
кв.5 по ЗРП на селото, в което била построена жилищната сграда на С.С.. Общата
площ, която се владеела от ищеца С. била 461
кв.м.
С оглед изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Площта на целият
процесен имот, в който са разположени спорните ясаци съобразно скицата
изготвена от вещото лице приложена на л.82 от делото възлиза на 2200 кв.м.
По отделните
обективно съединени искови претенции съдът намира следното :
Предявеният иск от
ищцата А.М.Ф., че същата е собственик по
силата на давностно владение на 254/ 2200 ид.части от Поземлен имот с начин на
трайно ползване Пасище, мера, находяща се в землището на село К, с площ от
2,200дка, трета категория, съставляваща имот № съдът приема за недоказан.
Въпросната квадратура касае ясак разположен под имота на лице с името Ш, който
е съсед на Ф.. Единственият свидетел, който твърди че ищцата и въпросното лице
са се разбрали А.Ф. и съпругът и да обработват ясака под къщата на Ш е именно
съпругът на ищцата. Засвидетелствуваното от него не се подкрепя от останалите
доказателства в процеса. Останалите свидетели (Ю
Ш и Х К) в своите показания сочат, че лицата са обработвали
процесните ясаци съобразно разположението им спрямо имотите, в които са къщите
на ищците и на Ш т.е. налага се извод, че по договореността имотът под къщата
на Ш би следвало да се обработва от него. Свидетеля К сочи, че ищцата А.Ф.
обработва ясак от около 200 кв.м., но не сочи, че той се намира под имота на Ш.
По същият начин са и показанията на другия свидетел Ю Ш и той говори за ясак на
ищцата под мястото, където е разположена къщата и, което съобразно скиците
приложени по делото и обясненията на съпруга на Ф. попада извън спорният
недвижим имот. В случая въпросните 237 кв.м. (съобразно
заключението на вещото лице) се намират под имота
на Ш, а не на А.Ф. и до толкова, до колкото липсват показания които да
подкрепят твърдението на заинтересования свидетел – съпруга и Е Ф. за наличие
на договореност между тях и Ш за ползване на ясака под неговия имот, то искът
на А.Ф. се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Тази
квадратура съобразно скицата попада в северната част на големия имот.
Предявеният иск от
ищцата Т.Ф.И. че същата е собственик по силата на давностно владение
на 885/ 2200 ид.части от Поземлен имот с начин на трайно ползване Пасище, мера,
находяща се в землището на село К, с площ от 2,200дка, трета категория,
съставляваща имот № съдът приема за
доказан. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетелите Ю Ш, Х К и Е Ф.,
че ясакът който се владее реално от ищцата И., разположен под имота, в който се
намира нейната къща е с площ около 800 кв.м. Вещото лице изчислява квадратурата
разположена под имота на тази ищца на 885 кв.м., които кореспондират със
заявените по искова молба. Тази квадратура съобразно скицата попада в средната
част на големия имот.
Предявеният иск от
ищеца С.С.М. че същият е собственик по силата на давностно владение на 810/
2200 ид.части от Поземлен имот с начин на трайно ползване Пасище, мера,
находяща се в землището на село К, с площ от 2,200дка, трета категория, съставляваща
имот № съдът приема за доказан. В тази
насока съдът кредитира показанията на свидетелите Ю Ш, Х К и Е Ф., че ясакът
който се владее реално от ищеца С., разположен под имота, в който се намира
неговата къща е с площ около 800 кв.м. Вещото лице изчислява квадратурата
разположена под имота на този ищец на 810 кв.м., които кореспондират със
заявените по искова молба. Тази квадратура съобразно скицата попада в южната
част на големия имот. Не се събраха доказателства, че част от имота на този
ищец се е владял от ответника Т.А.. Единствено неговата майка твърди, че е
обработвала целият ясак под имота с къщата на С.С., но нейните показания се
опровергават от засвидетелствуваното от останалите посочени по-горе трима
свидетели, които сочат че тримата ищци обработват и владеят ясаците под имотите
с къщите си от 1995 година, след закриване на ТКЗС. Това, че свидетелката Р М.
– сестра на ответника твърди, че тя, майка и и сестра и са почиствали сметището,
което е било разположено в част от ясаците не установява, че ответника е станал
собственик на ясака разположен под имота на С.С..
С оглед изхода на
делото издадения в полза на ответника Нотариален акт за собственост на недвижим
имот № , том , рег.№ , дело № от 2017г.
на нотариус П. А., с рег.№ 688 на НК район на действие РС – И, следва да бъде
отменен за 1695/ 2200 ид.части от ПИ №, целият с площ от 2200 кв.м., находящ се
в землището на село К, ЕКАТТЕ 40899, община И, с начин на трайно ползване
пасище, мера.
Неразделна част от
решението следва да бъде изготвената от вещото лице скица на имотите на л.82 от
делото.
На страните се
следват и разноски по производството. Ответникът следва да заплати на ищците Т.Ф.И.
и С.С.М. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК за разноски по делото сумата 266.66лв.
Съобразно
отхвърлената искова претенция на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата А.М.Ф. дължи на ответниците Т.М.А. и А.Ю.А.
за разноски по делото сумата 300.00лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата в.в. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от А.М.Ф., ЕГН – ********** *** против Т.М.А.,
ЕГН – ********** и А.Ю.А., ЕГН – **********,*** иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищцата
А.М.Ф.Ф. е собственик по силата на
давностно владение на 254/ 2200 ид.части в северната част от Поземлен имот с
начин на трайно ползване Пасище, мера, находяща се в землището на село К, с
площ от 2,200дка, трета категория, съставляваща имот № КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.М.А., ЕГН – ********** и А.Ю.А., ЕГН – **********,***,
че ищцата Т.Ф.И., ЕГН – ********** *** е собственик по давностно владение на
885/ 2200 ид.части в средата от Поземлен имот с начин на трайно ползване
Пасище, мера, находяща се в землището на село К с площ от 2,200дка, трета
категория, съставляваща имот № .
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.М.А.,
ЕГН – ********** и А.Ю.А., ЕГН – **********,***, че ищецът С.С.М., ЕГН – **********
*** е собственик по давностно владение на 810/ 2200 ид.части в южната част от
Поземлен имот с начин на трайно ползване Пасище, мера, находяща се в землището
на село К, с площ от 2,200дка, трета категория, съставляваща имот № .
ОТМЕНЯ на осн.
чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот № , томI,
рег.№ , дело № от 2017г. на нотариус П
А, с рег.№ 688 на НК район на действие РС – И до размер от 1695/ 2200 ид.части
от ПИ № , целият с площ от 2200 кв.м., находящ се в землището на село К, ЕКАТТЕ
40899, община И, с начин на трайно ползване пасище, мера.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК Т.М.А., ЕГН – ********** и А.Ю.А., ЕГН – **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ
на Т.Ф.И., ЕГН – ********** и С.С.М.,
ЕГН – ********** за разноски по делото сумата 266.66 /двеста шестдесет и шест
лева и шестдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК в.в. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в.в. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения А.М.Ф., ЕГН – ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.А., ЕГН – **********
и А.Ю.А., ЕГН – ********** за разноски по делото сумата 300.00 /триста лева/.
Неразделна част от
решението е изготвената от вещото лице скица на имотите на л.82 от делото.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна
инстанция Окръжен съд – Р.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :