Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.07.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:
1. Евгения Генева
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка П.
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 276/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на М.П.П. с ЕГН ********** и С.П.Д. с ЕГН **********,***,против
решението от 24.01.2020г. на РС-Етрополе по гр.д. № 483/2018г.,с което са
отхвърлени исковете им против П.И.К. с ЕГН ********** ***.Релевират
оплаквания за нарушения на материална закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Неправилно
съдът приел,че ищците не доказали какво точно са възложили на ответника да
извърши като СМР.Поръчката се съдържала в декларацията на изпълнителя.Тази
декларация била едностранно волеизявление и не съдържала насрещно волеизявление
за приемане на работата от страна на възложителя.същевременно декларацията била
признание на ответника,че е променил конструкцията на покрива и кота „било“ и „копниз“ без
съгласие на възложителя.Последният не могъл да констатира при първоначалния
преглед отклонението от поръчката.Недостоатъците били
толкова съществени,че трябвало да се разруши изработената от ответника
конструкция и да се изгради покривът отново.Без това сградата не можела да бъде
използвана по предназначение.Самият факт,че възложителите поискали да бъде
дадена декларация-гаранция означавал“едносмислено“,че
ищците не били доволни от изработеното и не приели работата на ответника.Съдът
неправилно кредитирал св.Ц.,роднина на ответника, а не кредитирал св.К.,който
собственоръчно премахнал конструкцията и установил,че билната
греда била зазидана в комина.Била игнорирана и СТЕ,която установила,че не били
спазени сторителни правила и норми и материалите
нямали необходимата якост.Искат отмяна на решението,осъждане на ответника да им
заплати 16 600 лв./платената цена по договора/,ведно със законната
лихва,считано от депозиране на исковата молба и разноски.Алтернативно
претендират ответника да бъде осъден да заплати необходимите разноски за
поправка на извършената работа,ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба.В с.з. уточняват,че при условие на евентуалност
предявяват иск на осн.чл.265,ал.1 ЗЗД с цена
11 708.03 лв.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема следното:
Исковата молба е депозирана на
24.10.2018г. по пощата.Ищците твърдят,че през м. април 2018г. се договорили с
ответника устно да извърши ремонт на покрива-подмяна на греди и керемиди на
собствената им търговско-жилищна сграда в гр.Е.,бул.“Р.“ № 00.Ответникът обаче
въпреки тяхното противопоставяне през целия период на строителството изградил
нов двускатен покрив вместо съществуващия трискатен като променил и нивата на кота
„корниз“ и кота“ било“. Ищците заплатили след
извършване на работата възнаграждение 16 600 лв. и след завършване на
работата поискали от изпълнителя нотариално заверена гаранция за качеството на
извършената работа,която той подписал.Самите ищци нямали никакви познания в
областта на строителството.Веднага след ремонта се появили течове и те се
обърнали за консултация към компетентни строителни инженери, които установили
следното: не е изпълнен укрепващ стоманено-бетонен пояс;не са изпълнени
вертикални пояси;не е зидано с носещи плътни тухли;няма завършващи зидариите
стоманено-бетонни пояси;няма укрепващи междинни зидове,няма обшивка на
покрива,топло и хидроизолация.Възложителите изпратили нотариална покана на
изпълнителя да отстрани недостатъците за своя сметка или да върне цената.Той
отказал и наели друг изпълнител за демонтаж на конструкцията и изграждане на
нов покрив,за което заплатили 10788.03 лв.-СМР 8200 лв. и строителни материали
2588.03 лв.
В отговора си по чл.131 ГПК
ответникът оспорва исковете. Признава,че на 02.04.2018г. бил нает от ищците да
помогне за ремонта на покрива на къщата им в качеството му на физическо лице-
общ работник, обаче му възложили да намери и други подобни,както и да закупи
строителни материали за тяхна сметка по свое усмотрение.Ищецът П. фактически
изпълнявал през цялото време“техническо ръководство“ на строителните дейности и
надзор“.Самият той помогнал при деконструкцията на
стария покрив и направил чертеж на новия покрив
със „задигнато“ ниво.Тъй като никой от работниците нямал техническо
образование,поискали му одобрен архитектурен проект,но собственикът настоял да
работят по неговия чертеж.По време на строителството собствениците правели
изменения в първоначалния замисъл, например поискали да бъде изградена допълнително открита тераса
от едната страна на покрива,което коствало допълнително материали,труд и
време.С по-голямата част от парите /около 9000лв./ закупил материали , а с
останалите платил на работниците,като самият той получил 650 лв.Всички
фактури и стокови разписки за
материалите предал на ищеца.След приключване на работата се оказало,че не са
получили общо 1800 лв. и като поискал парите,ищецът му казал,че ще ги плати
само след подписване на документ.Предположил,че става въпрос за
приемателно-предавателен протокол,но документът се оказал процесната
декларация.Той я подписал без възражения,защото имал ангажимент към останалите
работници за им предаде остатъка от сумата.Едва след получаване на нотариалната
покана осъзнал,че те имат претенции ,базирани на декларацията
като“признание“.Нотариусът заверил само подписа,но неи съдържанието,така че не
можели да се позовават на нея за неизгодни обстоятелства,признати от
декларатора.В поканата бил даден срок 10 дни за ново изпълнение на
работата,което било крайно недостатъчен срок за деконструкция
и ново изграждане. От правна страна не можело да става въпрос за „разваляне на
договор“,тъй като такъв не бил сключен.Ищците не били понесли щети по негова
вина,защото сами съборили построения покрив.Алтернативно оспорва иска по размер
над сумата 650 лв.,тъй като реално не бил получил друго възнаграждение, и
повечето пари били изразходвани за строителни материали.Претендира съдебни
разноски.
Видно от приложената към исковата
молба декларация с нотариално заверен подпис на 02.05.2018г. от нотариус Я.Д.рег.№
552,деклараторът признава,че бил нает на 02.04.2018г. от Д. и П. да подмени
гредите и керемидите срещу 14 800 лв.,от които половината били платени
авансово.В отделен абзац признава,че се наложило промяна на кота
„било“ и „корниз“,което наложило закупуването на допълнителни материали на
стойност 1800 лв.;в последния абзац се твърди,че „ съгласно договореното със
собствениците С.П.Д. и М.П. П. след подписване на
настоящата декларация имам право да получа от тях доплащане в размер на 1800
лв.“В декларацията също дава гаранция 5 години да отстранява за своя сметка
недостатъците и ще носи отговорност за щети.Признава,че на 25.04.2018г. получил
остатъка от сумата 14 800 лв. след приключване на строителните дейности.
От анализа на декларацията може да се
направят следните изводи:
На първо място,между страните е
сключен устен договор за изработка по чл.258 и сл ЗЗД,който е неформален.
Декларацията –гаранция е поискана от
възложителите именно като условие да доплатят сумата 1800 лв. за промяната на кота „било „ и кота“ корниз“.Това
означава,че на 25.04.2018г. възложителите са приели извършените СМР,включително
промяната в конструкцията на покрива, без възражения като единствено са
поставили условие за гаранционна отговорност.Именно затова те са поискали с
нотариална покана да бъдат отстранени недостатъците за сметка на
изпълнителя.Фактът,че на 25.04.2018г. са заплатили цялата уговорена сума,
означава че са приели изпълнението за качествено по смисъла на чл.261 ЗЗД.Съгласно чл.262,ал.2 ЗЗД, ако поръчващият установи че изпълнителят няма да
извърши работата по уговорения или надлежен начин,може да развали договора като
има право на обезщетение.Тази хипотеза касае разваляне на договора преди
окончателното му изпълнение“-разпоредбата е озаглавена“Текуща
проверка.Разваляне при опасност от неизпълнение“.В исковата молба се твърди,че
през цялото време ищците възразявали на промените в строителството,което
твърдение не кореспондира с горепосочените разпоредби и с факта,че са заплатили
работите след завършването им,включително и корекциите във височината на
покрива.СМР са били извършени за периода от 02.04 до 25.04.2018г.-за 23
дни.Следователно десетдневният срок за разрушаване на конструкцията и
изграждане на нова не е „подходящ срок“ по смисъла на чл.265,ал.1,предл.първо на ЗЗД.При сключване на договора страните не са
подписали конкретни спецификации за видовете СМР и собствениците не са
предоставили планове,строителни разрешения и др. документи,обезпечаващи
законосъобразността на построеното с оглед строително-техническите правила и
норми.Ето защо не може да се докаже ,че изпълнителят се е отклонил от
поръчката, съгласно чл.265,ал.1 предл. първо на ЗЗД.Свидетелят
К. твърди,че покривът бил“усукан“, пожароопасен.Св.А.
-строителен инженер отрича покривът да е бил“усукан“ и пожароопасен
и предполага,че при нормални условия
покривът би изкарал 10 години,но при
земетръс или тежка зима можел да падне.Естетически покривът изглеждал добре;
бил „кух“ и „неуравновесен“,но било възможно
да съответства на желанието на
собствениците по естетически или битови съображения.Настоящият състав не
кредитира твърденията св.К.,тъй като същият,извършил повторното строителство
срещу заплащане,е заинтересован да поддържа наличие на недостатъци,налагащи деконструкция и повторно изграждане.Съдебно-техническата ексдпертиза установява,че изпълнението на порцесната конструкция се осъществява след издаване на
строително-разрешение от Главния архитект на общината, въз основа на
инвестиционен проект .Строителството се ръководи от технически ръководител и се
изготвят приемателни протоколи.Тези изискнания не са
били изпълнени.Снабдяването със строителни разрешения е задължение на
възложителя и последният не може да се позовава на щети,пряко свързани със собствената
му неизправност.Тъй като покривната конструкция била разрушена,вещото лице не
може да направи констатации въз основа на оглед.Доколкото експертизата се
позовава на свидетелските показания, недостатъците са конструктивни ,а не
функционални.Това още веднъж доказва,че имат пряка връзка с липсата на
строително-техническа документация.Процесните СМР не
са ремонтни, а изцяло подмяна на покривната конструкция с нова от ниво тавана
подова конструкция до ниво било.Именно липсата на някои конструктивни елементи
би довела до разрушаването й при по екстремни натоварвания.Допълнителен ефект
би имало неизпълнението от материали с необходимата якост, но последното не
може да бъде категорично доказано поради разрушаване на конструкцията-само въз
основа на показанията на част от свидетелите вещото лице предполага,че тухлите
са били неподходящи.
За доказване на претенцията по
евентуално предявения иск е допусната и приета съдебно-счетоводна
експертиза,която достига до заключението,че сумите за „поправката на извършените
от ответника СМР и за възстановяване на покривната конструкция“ възлизат на
11 708.03 лв. и били заплатени в брой.Вещото лице е базирало заключението
си изцяло върху калкулациите на изпълнителя на втората покривна
конструкция/свидетелят К./и не е извършено проучване дали конкретните материали
са вложени и дали са извършени
конкретните операции.При тези данни не може да се докаже по категоричен начин
претенцията за размера на евентуалния иск.Предвид уточнението на вещото
лице,че изпълнителят бил физическо лице, както и данните в самия договор за
извършване на СМР,сключен на 09.08.2018г. със С. К. ,срокът за деконструкцията и новото изграждане е до 07.09.2018г.-т.е.
29 дни,което е почти двойно по-дълъг период в сравнение с дадения срок на ответника в нотариалната
покана.Следователно, ищците са имали възможност да поискат от ответника да
отстрани недостатъците за своя сметка и в този случай не биха понесли щети.
Пйървоинстанционният съд е приел,че е сключен устен
договор за изработка и исковете са с правно основание чл.262,аб.2 вр.чл.79,ал.1,т.2 от ЗЗД,
както и и ск на осн.чл.265,ал.1,т.2
от ЗЗД.Ищците не установили с пълно и главно доказване основното си
твърдение-какво точно са възложили на ответника.Не било доказано,че ответникът
извършил промени в уговореното въпреки противопоставяне от ищците.Нотариално
заверената декларация доказвала приемане на извършената работа от
възложителите.Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния
съд.Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила,всички обосновани доказателствени искания са
били уважени.С оглед изхода на делото съдебните разноски правилно са изчислени
и разпределени,с изключение на евентуалния иск,по който съдът е пропуснал да
събере държавна такса.Този пропуск следва да бъде коригиран във въззивното решение,като ищците бъдат осъдени да заплатят на
СОС държавна такса в размер на 468.32 лв.За въззивното
производство те дължат на ответника съдебни разноски в размер на 750 лв.,
платени в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62 от 24.01.2020г. на РС-Етрополе по гр.д.
№ 483/2019г.
ОСЪЖДА М.П.П.
с ЕГН ********** и С.П.Д. с ЕГН **********,***,да заплатят на П.И.К. с ЕГН **********
***, съдебни разноски за въззивонто производство в
размер на 750 лв.
ОСЪЖДА М.П.П.
с ЕГН ********** и С.П.Д. с ЕГН **********,***, да заплатят на Софийски окръжен
съд държавна такса в размер на 468.32лв./четиристотин шестдесет и осем лева и
32 ст./
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.