РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. , 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20231220100356 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск от Л. С. М. от с. К. против М. А. З.
от с. К., обл.Бл.. Иска се на ищеца да бъде предоставено упражняването на
родителските права относно роденото от брака на страните малолетното дете,
а майката да бъде осъдена да му заплаща месечна издръжка, както и да бъде
определен режим на лични отношения на майката с детето.
Твърди се от ищеца, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с решение на РС - Гоце Делчев по гр. д. №850/2015 г. по описа на
съда. С решението е утвърдено постигнатото между страните споразумение,
по силата на което родителските права върху роденото от брака дете Л. М.а
били предоставени за упражняване от майката, при която било постановено
да е местоживеенето на детето, а на бащата бил определен режим на лични
отношения с детето и бил осъден да му заплаща издръжка. След развода
ищеца заминал да работи в Канада, където до развода живеело цялото
семейство. Въпреки това поддържа непрекъсната връзка по телефон и
социални мрежи с дъщеря си, тя споделя с него проблеми и чувства, търси
неговото мнение и одобрение. От своя страна от години ответницата има
1
психологически и психически проблеми, които се задълбочават в определени
периоди. Това се отразява на психиката на детето, което споделило с баща си
и баба си, че често майка й я заключва сама в квартирата им в гр.Г. Д.,
понякога не спи по цели нощи и не дава и на нея да спи. На 18.06.2022 г.
полицаи се обадили на майката на ищеца, че нещо се случва с ответницата,
поради което тя трябва да прибере детето от квартирата им. Майка му и брат
му отишли в гр.Г. Д., където от съседи разбрали, че ответницата изпаднала в
нервна криза, заключила входа на блока и не пускала никой да влезе,
хвърляла дрехи и крещяла. Това наложило намеса на полицията и
ответницата била отведена в Спешно отделение, където й били успокоителни.
Разбрали, че по-късно ответницата била на лечение в психиатрично отделение
в гр.Благоевград. Междувременно Л. заявила на баба си и на чичо си, че иска
да остане при баба си в с.К. и оттогава живее при нея. Детето се страхува да
общува с майка си и не желае да се върне при нея, поради което ищецът
възнамерява да се върне в страната, за да отглежда дъщеря си. Считайки, че
към настоящия момент са налице условия за изменение на постановените
мерки и, че той е родителят с по-висок родителски капацитет, ищецът е
предявил исковата молба.
Правната квалификация на претендираните от ищеца права е по чл.59,
ал.9 от СК, във вр. с чл.139, чл.142, чл.143 от Семейния кодекс.
Ответникът представя отговор в определения законов срок, с който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства не са верни и
не е променен начина на отглеждане на детето. Счита, че са налице промени в
отношението на ищеца спрямо нея и това намира отражение върху детето.
Ищеца живее в чужбина и не би могъл да извършва пряк контрол над детето.
Майка му е възрастна жена, която не може да се грижи и за себе си, а детето е
в трудна възраст и се нуждае от родител, който да я следи непрекъснато и да
полага грижи за нея. Докато Л. била при нея, ответницата прекарвала времето
си извън работа с детето, то било спокойно, имало много добър успех. Сега Л.
е без контрол, има лош успех и лошо поведение, има прояви на агресия. На
майката не се дава достъп до детето и му се говори против нея, с цел да ги
отдалечат. С искането си за промяна на родителски права ищеца цели да
откъсне детето от средата, с която е свикнало и да го установи при неясни
условия. Поради изложеното намира, че не са налице обстоятелства, които да
2
обосноват промяна в упражняването на родителските права.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.59, ал.9 от
СК.
От събраните по делото доказателства се установи следното във
фактическо отношение:
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с
решение № 525 от 12.02.2016 г., постановено по гр. д. № 850/2015 г. по описа
на Районен съд гр.Гоце Делчев. С решението било утвърдено постигнатото
между страните споразумение, по силата на което родителските права върху
роденото от брака дете Л. Л.ова М.а били предоставени за упражняване от
майката, при която било постановено да е местоживеенето на детето, а на
бащата бил определен режим на лични отношения с детето и бил осъден да му
заплаща издръжка.
След развода ищеца заминал на работа в Канада, където работел и преди
това, връща се в страната по няколко пъти в годината. Майката и детето се
настанили да живеят на квартира в гр.Г. Д., като няколко пъти сменяли адреса
си.
М. З. проявявала промени в поведението си, при което започвала да си
говори сама, да крещи на дъщеря си, както и на непознати, срещнати на
улицата, да ги псува и показва среден пръст. За времето от 25.01.2019 г. до
06.02.2019 г. била лекувана в „Център за психично здраве – Благоевград“
ЕООД с диагноза „Биполярно афективно разстройство. Сегашен епизод:
маниен без психотични симптоми“.
На 18.06.2019 г. свидетелите В. Дж. и С. М., служители на РУ на МВР
гр.Гоце Делчев, били изпратени от оперативния дежурен в РУ на МВР
гр.Гоце Делчев да проверят сигнал, че в ж.к. „Юг“, блок 2 жена е седнала на
стълбището и не допуска живущите да преминат. Когато отишли на адрес
видели ответницата, която седяла на стълбището, разперила ръце и крака, за
да пречи на преминаването. З. била във видимо неадекватно съС.ие, не
реагирала на поставените й въпроси, макар на моменти да говорела
несвързано и тихо, сякаш на себе си. След време полицаите успели да я
уговорят да излезе от блока и да отиде до чакащата линейка. Там и била
поставена инжекция с успокоителни и била отведена във ФСМП гр.Гоце
Делчев. По късно била прибрана от свой близък. От 22.06.2022 г. до
3
18.07.2022 г. М. З. била лекувана в „Център за психично здраве –
Благоевград“ ЕООД с диагноза „Шизоафективно разстройство, смесен тип“.
Преди да изведат З. от блока на 18.06.2022 г., живущи от блока казали на
служителите на РУ, че детето на З. може да е в апартамента. Двамата се
качили, но тъй като никой не отварял, потърсили ключар, с чиято помощ
влезли в апартамента, където намерили детето Лили З.. Тя била притеснена,
изплашена и не говорила с тях.
Позната на бабата на детето по бащина линия се обадила по телефона и
от нея свидетелката Г. М.а разбрала за случилото се. Заедно със сина си Д. М.
отишли до гр.Г. Д. и взели Л.. Заедно отишли до Бърза помощ и след като
видели съС.ието на майка й, взели детето с тях. Оттогава Л. живее в с.К. в
жилището на баба си по бащина линия, била записана и на училище в с.К..
Грижите по издръжката й са поети от баща й. Той се прибира няколко пъти в
годината в България, а когато е в Канада контактува непрекъснато с дъщеря
си по телефон и интернет.
Според свидетелите Г. М.а и Д. М., ангажирани от ищеца, последният
възнамерява да се върне в страната и да се установи трайно тук, но му е
необходимо време, предвид работата, която има в Канада. Междувременно Л.
е свикнала да живее с баба си, споделя с нея и приема съветите й. Има
възложени задължения, които изпълнява, има дневен режим, който спазва.
Изградила е приятелства, както с деца от квартала така и от училище.
Първоначално е намалила успеха си, тъй като трябвало да свиква с нови
учители, нови съученици, но постепенно свикнала и сега се справя много
добре с учебния материал. Майката се обажда понякога на дъщеря си,
понякога забравя и тогава бабата кара Л. да й позвъни. Нито един от двамата
свидетели не знае какви са доходите на ищеца.
На поставен от страна на ответницата въпрос, свидетелката Галя М.а
обяснява, че на 13.03.2023 г. имала проблем с племенник на своя съпруг.
Когато отишла на градина, близо до къщата им, видяла, че той е отрязал
всички засадени от нея и съпругът й дръвчета. Започнали да се карат и той
тръгнал с резачката в ръка към нея, а тя го ударила с ножицата по гърдите. Не
го наранила, а по врата си той имал кръв, вероятно от клон, който го одраскал,
докато е рязал дръвчетата.
Според свидетелката Събка З., ангажирана от ответницата, от м.06.2022
4
г. Л. живее в дома на баба си по бащина линия в с.К.. В същата къща живее
чичо й, а баща й живее в Канада. Бабата обиждала майката на Л. и
настройвала детето срещу нея. Л. не можела да се види спокойно с майка си,
защото бабата й се обаждала да се прибира. Докато била при майката детето
било спокойно, обгрижвано, успехът му бил отличен. Сега успехът й е много
нисък. Когато детето било под грижите на майката, бащата ги тормозел, като
искал първо да пуснат детето, да го види неговата майка, а след това да плати
издръжката. След това свидетелката обяснява, че това се случило, тъй като
детето се разстройвало, когато отиде при баба си, и те не го пускали при нея.
Детето иска да е при бащата, защото го лъжат, че той ще я отведе в Канада.
Твърди, че през зимата на 2022/2023 г. Л. изпаднала в депресия и била водена
на психиатър. Заявява, че дъщеря й работела два месеца във Франция със
заплащане от 10.52 евро на час. Не може да каже какви доходи е имала на
месец, но сега е регистрирана като безработна и за 6 месеца ще получава
обезщетение от 1600 лева на месец.
По делото е представена справка от „Център за психично здраве –
Благоевград ЕООД, гр.Благоевград за извършеното лечение на ответницата.
Представено е и писмо от Център за спешна медицинска помощ
гр.Благоевград, в което е посочено, че екип на ФСМП гр.Гоце Делчев в
състав д-р Поюклиева и м.с. Севдева се е отзовал на повикване в гр.Гоце
Делчев, ж.к. „Юг“, бл.2, ет.2. На място е осъществен преглед на М. З. и е
поставена диагноза „Тежка депресия“. Предложена е консултация с
психиатър в ЦПЗ Благоевград, която е отказана от брата на пациентката – В.
З.. Приложено е копие от книгата за повиквания на ФСМП гр.Гоце Делчев и
копие от фиш за СМП, изготвен от д-р П.. Във фиша за спешна медицинска
помощ от 18.06.2022 г. на пациент М. З. е отразено, че лицето е неконтактно и
неадекватно, а работната диагноза е „тежка депресия“, посочени са
медикаментите, поставени на пациента.
Представени са поделото и справки от Първо основно училище
„Св.Св.Кирил и Методий“ гр. Гоце Делчев за успеха на Л. М.а през учебната
2021/2022 г. и от средно училище „Христо Смирненски“ с.К. за успеха й през
учебната 2022/2023 г.
По делото е представен и социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Хаджидимово. Посочено е, че според ищеца през м. юни
5
2022 г. майката на детето г-жа М. М.а изпаднала в нервна криза, поради което
бабата по бащина линия - г -жа Г. М.а временно поела грижите относно
детето Л. М.а,тъй като бащата пребивавал зад граница, във Франция били и
родителите на М. З.. Детето отказало да продължи обучението си в Първо
основно училище „Св.Св.Кирил и Методий“ гр. Гоце Делчев, майката
депозирала Заявление до Директора на СОУ „Христо Смирненски" и детето
било записано да учи там.
Г-н М. споделил, че от дълги години работи и живее в Канада, но всяка
година се прибирал по два пъти за по един месец, като в периода му на
отсъствие поддържал поС.ни контакти с детето по телефона и социалните
мрежи, не е преставал да се интересува от неговото развитие. Детето споделя
за проблемите и чувствата си, поС.но търси неговата подкрепа и одобрение.
Той разчита и на помощта и подкрепата на своята майка - баба на детето по
бащина линия. Между бабата и детето има изградени силни отношения на
привързаност и емоционална връзка. Бащата заявил, че е с намерение да се
установи да живее и работи в България, за да може да се грижи за дъщеря си.
Семейство М.и живеят в триетажна къща в с. К., общ. С.. На всеки от
етажите има по три стаи със санитарен възел (баня и тоалетна) на всеки етаж.
Ищецът ползва третия етаж състоящ се от кухня с хол и две спални. За детето
Л. има обособена детска стая. Всички стаи са обзаведени с необходимата
мебелировка и уреди за бита. В жилището се поддържа добра битова хигиена.
Л. М. споделил,че е работил като шофьор и посочва месечен доход в
размер на 5000 долара. Има достатъчно спестени средства, за да обезпечи в
необходимата степен нуждите и потребностите на дъщеря си.
При разговора с малолетната Л., тя споделила, че се чувства спокойна в
жилището на баща си, за нея се полагат добри грижи. Много й харесва и в
училището в с. К., където има много приятелки, с които споделя ежедневието
си по теми от възрастов характер,заедно участват в игри. Споделила, че е
намалила малко успеха си, защото в пети клас е срещнала по - големи
затруднения в усвояването на учебния материал, който е по - труден за
разбиране, а също така е трябвало да се приспособи към новата училищна
среда и учителите по различните предмети.
Лили споделила, че за периода, през който живеела с майка си в гр.
Гоце Делчев (четири години), са сменили 5 квартири. Споделила, че на
6
17.06.2022 год. майка й изпаднала в нервна криза, ръкомахала, псувала,
говорила с невидими хора. Майка й е била на редовно медикаментозно
лечение, но често отказвала да си пие хапчетата. Изпитвала страх, когато
майка й изпадне в нервна криза, а това се случвало често. На 18.06.2022 г.
момичето разбрало от полицейски служител и домоуправителя на блока, че
майка й е буйствала и с кола на Бърза помощ е закарана в болницата. Детето
било уплашено и не знаело какво да прави, до момента в който дошла бабата
по бащина линия и чичо му, за да я вземат.
Социалните работници посетили семейното жилище на г-жа М. З. в с.
К., общ.С., но по данни на съседи, от началото на месец 04.2023 г. г-жа М. З.
заедно с родителите си пребивава във Франция, с цел работа. В тази връзка
детето споделило, че поддържа регулярни телефонни контакти с майка си.
Майката М. З. получава месечна помощ за деца от ДСП гр.
Хаджидимово, отпусната на осн. чл.7 от ЗСПД в размер на 50.00 лева.
Социалните работници нямат информация за естеството на работа на майката,
както и за размера на месечния й доход.
Въпреки указанията на съда, нито ищецът, нито ответницата представят
доказателства за доходите си – справка или декларация за доход, справка за
получавани обезщетения.
Изслушани са в съдебно заседание страните по делото.
Ищецът заявява, че Никога не е оставил детето, поддържал е контакти с
него, плащал е издръжката, помагал е с каквото може. Не счита, че за Л.е
добре да остане при майка си, предвид здравословните проблеми на
последната. Проблемите й датирали от средата на 2012 г. Твърди, че той не е
бил съгласен със споразумението, сключено при развода, но то било
подписано от адвоката му. Той е с намерение да се върне в България и да се
грижи за дъщеря си, като се надява до края на годината да уреди документите
си в Канада.
Ответницата счита, че детето трябва да остане при нея. Тя се е грижила
за нея 10 години. Откакто е при баба си е развалила успеха си. Детето трябва
да се отглежда от родителите си, а не от бабите. Страхува се за живота на
детето, тъй като бабата се опитала да убие дете на племенника си с ножица, за
което има жалба в полицията. Нейното заболяване никога не й е пречело да
отглежда детето. Пие редовно лекарствата си, чувства се добре, ходи на
7
работа. Л. не е ставала свидетел на нервните й кризи. Знае, че дъщеря й не
иска да се върне при нея, но това е защото е настройвана срещу майката.
По делото е изслушано детето Л. М.а. Тя обяснява, че иска да бъде
отглеждана от баща си, който се грижи по-добре за нея и има средства да я
отглежда. Докато баща й е в чужбина, за нея се грижи баба й. Майка й често
сменяла работата си, тъй като не получавала голяма заплата и понякога
нямали пари. Освен това често сменяли квартирите си. При баба си Л.има
задължения да помага, като отсервира масата, събира прането, помага при
чистенето. Докато била при майка си, трябвало не да помага, а да върши
изцяло домакинската работа. Майка й трябвало да взема поС.но хапчета.
Понякога спирала да ги взема и променяла поведението си – започвала да
крещи, да псува, включително на непознати на улицата, показвала им среден
пръст. Това се случвало през 2-3 месеца. Л. не можела да я накара да пие
хапчетата си, това успявала да я накара само баба й по майчина линия. През
2018 или 2019 г. майка й лежала в болница заради това си заболяване. През
2022 г. майка й отново променила поведението си и тогава Л. се преместила
при баба си по бащина линия. Заявява, че намалила успеха си в началото след
преместването, тъй като материала в 5-ти клас е по-труден, но сега е
свикнала. Не желае да се върне при майка си, тъй като има неприятни
спомени от случилото се, дори не иска да идва в гр.Гоце Делчев. Не обича да
споделя с майка си, тъй като й дава лоши съвети. Ако се оплаче от някое дете,
тя я съветва да го набие. Споделя с баща си и слуша неговите съвети. Поради
това иска да живее при баща си, който смята да се върне и да живее в
страната. Ако той не се върне, иска да е при неговата майка.
За да приеме за установена горната фактическа обстановка, съдът не
взема предвид показанията на свидетелката С. З. и становището на
ответницата относно случилото се между свид. М.а и племенника й.
Показанията им почиват на чуто от трети лица, а преди да има влязла в сила
присъда, съдът не може да приеме, че свидетелката М.а е извършила
твърдяното престъпление. Не взема предвид и твърденията ,че през зимата на
2022/2023 г. Л. изпаднала в депресия и била водена на психиатър, тъй като не
са представени доказателства за това.
Съдът не дава вяра на твърденията на ищеца, че той не е бил съгласен
със споразумението, сключено при развода, но то било подписано от адвоката
8
му. Съгласно разпоредбите на чл.321 и следващите от ГПК, когато е
постигнато споразумение за развод, съдът преминава към производство за
развод по взаимно съгласие. Споразумението трябва да е подписано лично от
съпрузите, или от техен представител, но въз основа на изрично пълномощно
за това. При развод по взаимно съгласие, страните задължително се явяват
лично в съдебно заседание, в противен случай производството се прекратява.
Ако не се явят, отново следва да са представлявани, с изрично пълномощно.
Поради това, без съгласие на ищеца, не би могло да бъде сключено
споразумение по делото за развод. Отделно от това, ако адвоката е подписал
споразумение без негово съгласие, М. е имал възможност да атакува същото.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира
предявените искове за допустими, като подадени от процесуално
оправомощено лице срещу надлежен ответник и пред съответния съд, а по
същество намира следното:
Установи се по делото, а и не се спори между страните, че ищецът е
баща, а ответницата е майка на малолетното дете Л. Л.ова М.а. Бракът между
страните бил прекратен с развод по взаимно съгласие с решение № 525 от
12.02.2023 г., постановено по гр. д. № 850/2015 г. по описа на Районен съд -
Гоце Делчев. С решението е одобрено постигнатото между страните
споразумение, съгласно което упражняването на родителските права относно
детето Л. М.а било предоставено на майката, при която да бъде и
местоживеенето й, а на бащата е определен режим на лични отношения с
детето и е осъден да му заплаща издръжка.
Съгласно разпоредбите на чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата, при
които е определено упражняването на родителски права, се изменят, съдът по
молба на единия от родителите, по искане на Дирекция „Социално
подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки и
да определи нови. При това съобразно чл. 59, ал. 2 от СК, съдът решава
въпросите относно упражняване на родителските права и режима на личните
отношения между децата и родителите, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата.
Следователно по делото е необходимо да се прецени дали са налице
промени в обстоятелствата, при които е определено упражняването на
родителски права и дали промяна на режима на упражняване на родителски
9
права ще бъде в интерес на детето. Доколкото Семейният кодекс не съдържа
легално определение на понятието „интерес на детето“ в постановеното по
реда на чл.290 ГПК решение № 140/ 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3356/2014 г., IV г. о., ГК, е прието при тълкуването на разпоредбите на чл. 59,
ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК, че интересът на детето се свежда до
това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който
му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование
и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна
личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните
му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в
гражданския оборот.
Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки
обстоятелства, може да касае промяна на родителските, на възпитателските
или на моралните качества на упражняващия мерките, на социалната среда, в
която живее детето след първоначалното решение, както и на жилищните или
битовите условия. Във всички случаи - обстоятелства, които засягат
положението на детето са: влошаване на жилищните условия при родителя,
на когото то е предоставено или подобряване на условията за живот при
другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето,
да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или
фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Изменението на
обстоятелства може да се изразява в: нововъзникнали права или задължения
на родителя по повод задължително спазване на определени мерки,
отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или
обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични
отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на
лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските
права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по
отношение на детето (решение № 160 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
214/2014 г., III г. о., ГК).
В настоящият случай са налице данни за настъпили у майката
здравословни проблеми, които се отразяват на възможността й да полага
грижи за малолетното дете. Както се установи от представената справка от
„Център за психично здраве – Благоевград ЕООД, гр.Благоевград за времето
10
от 25.01.2019 г. до 06.02.2019 г. М. З. е била лекувана в това лечебно
заведение с диагноза „Биполярно афективно разстройство. Сегашен епизод:
маниен без психотични симптоми“. От 22.06.2022 г. до 18.07.2022 г. била
лекувана в „Център за психично здраве – Благоевград“ ЕООД с диагноза
„Шизоафективно разстройство, смесен тип“.
От показанията на свидетелите Дж. и М. и справката от ФСМП Гоце
Делчев, се установи, че при настъпване на криза случай З. е неконтактна,
неадекватна. Според детето Л. М.а подобни криза са настъпвали при майка й
през период от 2-3 месеца. Няма съмнение, че в подобен момент ответницата
не може да полага грижи дори за себе си, а още по – малко за малолетната си
дъщеря. Както е видно от справката на ЦПЗ Благоевград, за нормализиране
съС.ието на майката са необходими между 2 седмици до почти месец. Тъй
като няма яснота какво провокира кризите и кога настъпват те, за гарантиране
на това, че за детето винаги ще бъдат полагани адекватни на нуждите му
грижи, следва да се промени режима на упражняване на родителските права.
Според представения социалния доклад бащата има родителски
капацитет да се грижи за отглеждането и възпитанието на малолетната Л.
М.а. Той декларира намерение да се върне и установи в България, за да
полага лично грижи за дъщеря си. Той може да разчита на помощта на майка
си, към която Л. е привързана и с която се разбира добре. Дори бащата да
остане в Канада, съдът намира, че това не може да е основание родителските
права да останат за упражняване от майката, предвид установеното
здравословно съС.ие на същата и евентуалните рискове за детето.
В изявленията си в съдебно заседание ищецът твърди, че ответницата е
започнала да проявява кризи в психичното си съС.ие от 2012 г., но доколкото
няма данни тези обстоятелства да са взети предвид при решаване на въпроса
на кого да се възложи упражняването на родителски права, съдът намира, че е
налице промяна в обстоятелствата, налагащо промяна в режима на относно
упражняването на родителски права. Отделно от това от цитираната по –горе
справка от ЦПЗ Благоевград се установява влошаване на съС.ието на
ответницата, което е наложило лекуването й в лечебно заведение от 2019 г.
При вземане на решението си, съдът взе предвид и становището на
малолетната Л. М.а, която изрично заявява, че се притеснява да бъде
отглеждана от майка си, и иска родителските права да се упражняват от баща
11
й, а ако не от него – от баба й.
Не е аргумент срещу промяна на упражняването на родителски права
намаления успех на Л. през учебната 2022/2023 г. В този период тя е сменила
училището, съучениците, трябвало е да се адаптира към нови учители с
различни изисквания. Нормално е да претърпи стрес и да намали успеха си, а
според показанията на свидетелите М.и (неопровергани) през тази учебна
година се справя успешно с учебния материал.
След като съдът намира, че е налице основание за промяна на
упражняването на родителските права, които се предоставят на бащата, то
трябва да се промени и режима на лични отношения, като се определи такъв с
майката, на която да бъде предоставена възможност за осъществяване на
контакти с децата. Като родител, същата не може да бъде лишен от това
право, освен в изключителни случаи, какъвто настоящия не е. Изхождайки от
данните по делото, възрастта на детето и потребността от поддържане на
връзка и с двамата родители, съдът намира, че поддържането на пълноценни
лични контакти с майката е изцяло в интерес на малолетната. Личните
контакти с майката дават възможност за запазване на емоционалната връзка и
близост, и за запълване на липсата на този родител, която детето несъмнено
ще изпитва в ежедневието си. С оглед на това, съдът намира, че на майката
следва да бъде определен следния режим на лични контакти с Л. М.а, а
именно да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца в
9.00 часа в събота и да го връща обратно в неделя до 17.00 часа. Ответницата
може да взема детето при себе си 20 дни през лятото, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата. Така определения режим ще даде
възможност на майката да изпълнява своя родителски дълг, да полага по-
често непосредствени грижи за детето, а то от своя страна няма да чувства
осезателна липса на този родител. Същевременно няма пречка, при добро
желание и общо съгласие от страна на двамата родители, контактите с
майката да бъдат и по-свободни, както и разширени и над определения
режим, стига това да е от полза за детето. Няма ограничение също така за в
бъдеще, при евентуална промяна на обстоятелствата да бъде поискано
определянето на нов режим на лични отношения.
По отношение на искането за присъждане на издръжка и нейния размер,
съдът съобрази следното:
12
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права
дължи издръжка на своето дете до навършване на пълнолетие. Задължението
за издръжка е безусловно и доколкото причини които да водят до обективна
невъзможност за даване на издръжка няма, ищцата следва да бъде осъдена да
заплаща такава на малолетното си дете, като при определяне размера на
дължимата издръжка намира приложение разпоредбата на чл.142 от СК,
според която съдът следва да се ръководи от нуждите на децата и от
възможностите на родителя. Към момента детето Л. М.а е на 12 години,
посещава училище, няма данни за здравословни проблеми извън обичайните
за възрастта. Предвид възрастта си, освен нормалните нужди от храна,
лекарства и др., има нужда от повече средства за закупуване на дрехи и
обувки, подходящи за училище, а и бързо израства същите, необходими са
средства и за закупуване на учебни помагала. С оглед на което съдът намира,
че за издръжка на детето са необходими около 350 лева на месец. Майката не
работи, като по данни на свидетеля З. получава обезщетение в размер на 1600
лева месечно. Няма задължения за издръжка към други лица освен детето Л.
М.а. Не се установи размера на доходите на бащата. Не се установи той да
дължи издръжка на други лица освен на детето си Л. М.а. Няма данни който и
да е от двамата родители да притежава недвижими имоти или друго
имущество, като възможен източник на доходи. При така установеното, съдът
намира, че майката следва да заплаща на детето си Л. М.а месечна издръжка в
размер на 200 лева, а останалите средства следва да се осигурят от бащата.
Тъй като съдът не може да присъжда повече от това което е поискано, а
ищецът иска в тежест на майката да се присъди издръжка в размер на 1/4 от
минималната работна заплата, която в момента е 780 лева, то съдът ще
присъди издръжка на малолетното дете в размер на 195 лева.
При това съдът намира за необходимо да упомене, че по аргумент от
чл.143, ал.2 СК и по аргумент от противното от чл.144 от СК, родителите са
длъжни да издържат децата си, дори това да съставлява затруднение за тях.
Не съществуват обективни пречки и за двете страни да положат усилия за
осигуряване на доходи, достатъчни за покриването на нуждите на лицата, на
които дължат издръжка.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на присъдените издръжки.
13
Ищеца има право на присъждане на разноски, съразмерно на уважените
искове. Той е сторил разноски за заплащане на държавна такса в размер на 25
лева, както и депозит за призоваване на свидетели в размер на 40 лева, които
следва да се присъдят в тежест на ответницата. Ищецът претендира и за
присъждане на разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева. Представя договор за права защита и съдействие (л.53 по делото),
в който е уговорена заплащане на 700 лева адвокатски хонорар, но в договора
не е отбелязано възнаграждението да е платено, не са представени и
доказателства за по-късното му заплащане. Тъй като се присъждат само
разноските, чиято направа е доказана, съдът не присъжда претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид факта, че на основание чл.83, ал.1, т.2 от ГПК ищеца по иск за
издръжка е освободен от заплащане на такси и разноски по делото по
отношение на исковете за издръжка, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
държавната такса по тези иск, която определена на основание чл. 69, ал.1, 6от
ГПК е в размер на 280.80 лева, следва да се присъди в тежест на ответника,
ведно с държавна такса в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното и доказателствата по делото, съдът
РЕШИ:
Предоставя упражняването на родителските права върху детето Л. Л.ова
М.а, ЕГН ********** на бащата Л. С. М., ЕГН ********** от с.К., общ.С.,
обл.Бл., при който да бъде местоживеенето на детето.
Определя режим на лични отношения и контакти на майката М. А. З.,
ЕГН ********** с детето Л. Л.ова М.а, ЕГН **********, както следва:
майката М. А. З. ще има право да вижда и взема детето при себе си всяка
първа и трета седмица от месеца в 9.00 часа в събота и да го връща обратно в
неделя до 17.00 часа, както да взема детето при себе си 20 (двадесет) дни през
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. При
осъществяване на режима на лични отношения, майката следва да взема и
връща детето от местоживеенето му при бащата.
Осъжда майката М. А. З., ЕГН ********** да заплаща на детето си Л.
Л.ова М.а, ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 195 (сто деветдесет
14
и пет) лева, считано от датата на предявяване на иска - 24.02.2023 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като издръжката се
заплаща чрез бащата и законен представител на детето Л. С. М., ЕГН
**********, до 30-то число на месеца, за който се дължи.
Осъжда М. А. З., ЕГН ********** от с.К., общ.С., обл.Бл. да заплати на
Районен съд - Гоце Делчев държавна такса върху присъдената издръжка, в
размер на 280.80 (двеста и осемдесет лева и осемдесет стотинки) лева, както и
държавна такса в размер на 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на предварително изпълнение по отношение на
присъдената издръжка.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
15