Определение по дело №9/2023 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 27
Дата: 12 януари 2023 г.
Съдия: Елисавета Георгиева Деянчева
Дело: 20231500500009
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
гр. Кюстендил, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20231500500009 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435, ал. 2, т. 7. от Граждански процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по жалба на длъжника О. Г. М., с ЕГН **********, с адрес
****************, по изпълнително дело № 20227430401040 по описа на ЧСИ Елица
Христова, вписана в КЧСИ с рег. № 743, с район на действие района на Окръжен съд –
Кюстендил, срещу действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в отказа й да уважи
молбата на длъжника „да бъдат премахнати“ задълженията му „от 2017 г. назад“, като
погасени по давност, като се иска съдът да разпореди на съдебния изпълнител да
„премахне“ задълженията на длъжника, натрупани до 2017 г. поради погасяването им по
давност, след което да коригира и дължимите разноски и „разблокира“ запорираната
банкова сметка на длъжника, т.к. по нея идвал минималният му доход.
В жалбата са наведени доводи, че т.к. се натрупала немалка сума за задължения към
Община – Кюстендил, длъжникът поискал съдебният изпълнител да направи разчет за всяка
година поотделно, след което да „премахне“ задълженията от 2017 г. назад като погасени по
давност. Искането било базирано на закона, а неуважаването му било незаконосъобразно.
Отправено е искане съдът да разпореди на съдебния изпълнител да „премахне“
задълженията на длъжника, натрупани до 2017 г. поради погасяване на вземането по
давност, след което да коригира и дължимите разноски и „разблокира“ запорираната
банкова сметка на длъжника, т.к. по нея идвал минималният му доход.
Към жалбата не са приложени доказателства.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото е постъпило становище от другата страна
по изпълнителното производство – взискателя. В него е застъпено становище, че не са
налице материалноправните предпоставки, за да се приеме, че задълженията са погасени по
давност. Излагат се съображения в тази насока.
По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по
обжалваните действия. Счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че е извън правомощията
му да се произнася досежно това дали вземането е погасено по давност. Иска се жалбата да
бъде оставена без уважение.
Приложено е и копие на цялото изпълнително дело.
След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени доказателства,
1
съдът констатира следното:
От фактическа страна е установено, че по силата на възлагателно писмо изх. №11.03-
1482 от 02.09.2022 г. и въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от
ДОПК, пред ЧСИ Елица Христова, вписана в КЧСИ с рег. № 743, с район на действие
района на Окръжен съд – Кюстендил е било образувано изпълнително дело №
20227430401040.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е била връчена
лично на 21.11.2022 г.
За събиране на вземането са реализирани действия по принудително изпълнение чрез
събиране на информация за банкови сметки на длъжника, установяване на негово
имущество, срещу което да бъде насочено изпълнението.
Наложен е запор върху банковата сметка на длъжника, открита в **************.
С молба вх. №18471/2022 г. длъжникът отправил искане ЧСИ да направи разчет за
всяка година поотделно, след което да премахне задълженията от 2017 г. назад като
погасени по давност, да определи новия размер на задължението, като намали и дължимите
разноски по делото.
Върху постъпилата молба на 24.11.2022 г. съдебният изпълнител е поставил
резолюция: „Без уважение! Не е от компетентността на съд. изпълнител да се произнася
досежно погасителната давност. Молителят да се обърне към компетентния съд“.
По изпълнителното дело не са налични данни как длъжникът е уведомен за
произнасянето на съдебния изпълнител, но против него е депозирана частна жалба с вх. №
18899/07.12.2022 г.
При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна
страна:
Жалбата е депозирана от надлежна страна - длъжника в изпълнителното
производство, в законоустановения двуседмичен срок. Действително липсват данни за
връчване на атакувания акт, но същият е постановен на 24.11.2022 г., а жалбата е депозирана
на 07.12.2022 г., респ. може да се приеме, че към този момент жалбоподателят е известен за
постановяването му. Жалбата обаче, е насочена против действия на съдебния изпълнител,
които не са посочени в нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Не съществува съмнение, че защитата срещу процесуалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес се осъществява чрез жалба против действията на съдебния
изпълнител в хода на принудителното изпълнение. В производството по обжалване се
реализира потестативното право на обжалващия да получи отмяна на определен несъдебен
акт. Уредбата на действащия ГПК обаче, е подчинена на принципа за ограничаване
процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват
процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за
обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица са изрично посочени в
закона.
От това следва, че е недопустимо обжалване и осъществяване на съдебен контрол
върху действията на съдебния изпълнител по принцип, общо, без посочване на конкретно
изпълнително действие или акт, които следва да бъдат измежду подлежащите на съдебен
контрол по жалба на длъжника, посочени в закона.
Според нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК обаче, длъжникът може да обжалва
единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2.
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3.
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
2
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7.
разноските по изпълнението.
Съгласно посочената правна уредба на длъжника е призната активна легитимация за
обжалване и на отказа да бъде прекратено производството на принудително изпълнение. В
конкретния случай обаче, жалбата не е насочена срещу подобен отказ или друго конкретно
действие на съдебния изпълнител, а представлява обжалване на действията на съдебния
изпълнител, с които е отказал да уважи молба на длъжника с вх. №18471/2022 г., с която той
е отправил искане ЧСИ да направи разчет за всяка година поотделно, след което да
премахне задълженията от 2017 г. назад като погасени по давност, да определи новия размер
на задължението, като намали и дължимите разноски по делото. Посочените действия на
съдебния изпълнител не попадат в лимитативно изброените такива в нормата на чл. 435, ал.
2 от ГПК, които длъжникът може да обжалва.
Не може да се приеме също, че дори и съвсем непрецизно, се атакуват действията на
съдебния изпълнител, с които всъщност е отказал да прекрати изпълнителното производство
досежно вземанията, възникнали преди 2017 г., поради погасяването им по давност. По
силата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като по този
ред подлежи на жалба само изричен отказ на съдебния изпълнител. Тук, видно от данните по
изпълнителното дело, към момента на подаване на жалбата, съответно на произнасяне от
съда, липсва постановен изричен отказ на ЧСИ да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, респ. жалбата е лишена от предмет и като такава се явява
процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, респ. производството
прекратено.
Нещо повече в самата жалба се твърди, че е насочена против „устен“ отказ на
съдебния изпълнител да уважи „елементарни“ искания в молбата на длъжника. В този
смисъл е недопустимо да се приеме, че всъщност се атакува отказ за прекратяване на
изпълнението, макар и частично, изводим имплицитно от изпълнителните действия,
предприети от ЧСИ.
За правна прецизност обаче, следва да се поясни, че действащият процесуален ред,
регламентиран с нормите на ГПК, не предвижда възможност съдебният изпълнител да се
произнася по материално-правни възражения, каквото е и възражението за погасяване на
вземането по давност. Такава възможност не съществува и за съда в хипотеза по обжалване
действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 от ГПК. Действително според
нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗЧСИ на ЧСИ е възложено да събира публични вземания, каквито
безспорно се посочените в Акта за установяване на задължения от по чл. 107, ал. 3 от ДОПК,
но по указанията на чл. 163, ал. 4 от ДОПК събирането им се извършва по реда на ГПК, а
той не предоставя на последния правомощия да извършва действия за погасяване по давност
на задължения, както и на част от дължими суми. Ако обаче длъжникът се позовава на
изтекла погасителна давност досежно процесните вземания, пътят му за защита е чрез иск по
реда на чл. 439 ГПК - аргумент от разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. Твърдението за
наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт- погасителната
давност, не може да бъде обсъждано и проверявано от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния процес. Именно поради тази причина в разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК,
където лимитативно и изчерпателно са посочени основанията за прекратяване на
изпълнителното производство, приложението на института на погасителната давност не е
предвидено. Предвидено е обаче изрично в нормата на чл. 433, ал.1, т. 7 ГПК, че
изпълнителното производство може да бъде прекратено от съдебния изпълнител, ако бъде
представено в хода на насоченото срещу длъжника принудително изпълнение, влязло в
3
законна сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, именно защото преценката в
този контекст може да бъде извършена само от съда, в рамките на състезателен исков
процес, в който участват както кредиторът, така и длъжникът. Именно в това исково
производство следва да бъдат обсъдени и евентуалните техни доводи за спиране и
прекъсване на давността, каквато преценка съдебният изпълнител в рамките на
изпълнителното производство не би могъл да извърши.
Следва да се отбележи още, че с оглед контролните му правомощия в производството
по обжалване действията на съдебния, съдът не е овластен да извършва дължимото
действие, съотв. да задължава СИ, а преценява само законосъобразността на обжалвания
несъдебен акт (вж. ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС), ето в
случая не съществува процесуално възможност съдът да разпореди на съдебния изпълнител
да „премахне“ задълженията на длъжника, натрупани до 2017 г. поради погасяване на
вземането по давност, след което да коригира и дължимите разноски и „разблокира“
запорираната банкова сметка на длъжника, т.к. по нея идвал минималният му доход
(последното не е било предмет на искане в молбата на длъжника с вх. №18471/2022 г.).
Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че е сезирана с недопустима
жалба, която следва да се остави без разглеждане и производството по настоящото въззивно
дело – да се прекрати.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на длъжника О. Г. М., с ЕГН **********, с
адрес ****************, по изпълнително дело № 20227430401040 по описа на ЧСИ Елица
Христова, вписана в КЧСИ с рег. № 743, с район на действие района на Окръжен съд –
Кюстендил, срещу действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в отказа й да уважи
молбата на длъжника „да бъдат премахнати“ задълженията му „от 2017 г. назад“, като
погасени по давност, като се иска съдът да разпореди на съдебния изпълнител да
„премахне“ задълженията на длъжника, натрупани до 2017 г. поради погасяване на
вземането по давност, след което да коригира и дължимите разноски и „разблокира“
запорираната банкова сметка на длъжника, т.к. по нея идвал минималният му доход.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4