Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Павликени, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА
при участието
на секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдия Катина Минева АНД № 103 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба от М.С.И., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление №
18-0311-000749/11.01.2019 година на Началник на РУ към ОДМВР- В. Т., РУ П., с
което жалбоподателят е санкциониран, както следва: на основание чл. 183, ал. 2,
т. 3, предл. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
20,00 лева /двадесет лева/ за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание
Наредба N Iз- 2539 на МВР е постановено отнемане на 8 контролни точки.
В депозирана въззивна жалба са
изложени доводи касателно неправилността и незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление, претендират се нарушения на материалния закон, с
изложение на аргументи в твърдените насоки, както и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и
приложимия по делото закон. Представя преписката от проведеното пред нея
производство, ведно с доказателства за компетентност на актосъставителя и административно-наказващия
орган.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения
и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по
реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят М.С.И., с ЕГН **********
е правоспособен водач на МПС, категория В и АМ. Не е санкциониран за нарушения
на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му.
На 11.12.2018 г. около 09.00 часа свидетелите Р. П.-***,
изпълнявали служебните си задължения по контрол за нарушения на ЗДвП и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му на територията на община П.
на път трети клас № *** на кръстовище с път III-***. Свидетелите
забелязали автомобил марка „Дачия“, модел „***“ с ДК № ***, собственост на „***“
АД, чиито водач не съобразил поведението си с пътен знак Б 2- "Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!". Спрели автомобила по
установения ред, установили самоличността на водача, а именно жалбоподателя И.
и като доказателство иззели контролен талон № ***.
С акт
за установяване на административно нарушение № ***/13.12.2018
г., бл. № *** съставен от Р.П.Р. – мл. полицейски инспектор при ОДМВР В. Т., РУ
П. и в присъствието на свидетеля П.М.П.- очевидец, полицейски инспектор при
ОДМВР В. Т., РУ П. е констатирано, че на 11.12.2018 г. около 09:00 часа в община П. на кръстовище
път III
*** с път III *** жалбоподателят
И. управлява *** автомобил марка „Дачия“, модел „***“ с ДК № ***, собственост
на „***“ АД като не съобразява поведението си с пътен знак Б-2.
В акта е отразено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП като след съставянето му препис от същия е
връчен на въззивника, които е посочил, че има възражения.
Въз
основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление №
18-0311-000749/11.01.2019 година от И. Г. И.- *** на РУ към ОДМВР- В. Т., РУ П., с което,
при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акт,
жалбоподателят И. е санкциониран, както следва: на основание чл. 183, ал. 2, т.
3 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева
/двадесет лева/ за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Препис от същото е връчен лично на
въззивника на 01.04.2019 г. видно от разписката инкорпорирана в наказателното
постановление, жалбата, инициирала производството пред настоящата инстанция е
депозирана чрез наказващия орган на 05.04.2019 г.
При
проведените непосредствени разпити на актосъставителя Р. и свидетеля-очевидец П. установените в
акта фактически положения бяха доказани по безспорен начин, като липсата на
съхранен спомен следва да се отдаде на изминалия период от време от проверката
до разпита в съдебно заседание, естеството на изпълняваните от свидетелите
служебни задължения, свързани с ежедневното констатиране на множество идентични
нарушения. В тази връзка е принципно вярно е, че АУАН не се ползва с
презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП
противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14,
ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените
задължителни указания от върховния съд в тази насока/, но при все това е
необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да се
кредитират, тъй като по делото липсват фактически данни, които да компрометират
техните разкази.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази
връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени
от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност- заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на МВР и предвидените от чл. 34 ЗАНН давностни срокове,
но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване,
респективно ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото му на защита. В тази връзка неоснователно е релевираното
оплакване в жалбата, че въззивникът не е посочил за място на извършване на
нарушението идентично такова с отбелязаното в АУАН, словесната конструкция на
описание на мястото на нарушението е различна, но по идентичен начин се
установява, че като място е посочено- на територията на община П. на път трети
клас № *** на
кръстовище с път III-***.
Както актосъставителят, така и
наказващият орган не са изпълнили акуратно задълженията си да квалифицират
вмененото на въззивника И. нарушение, свързано с неспазване на пътен знак Б 2.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1, предл. 3 ЗДвП е обща и предвижда абстрактно
задължение за
участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Като
разпоредбата съдържа обаче 4 предложения във вр. с които следва да съобразяват
поведението си водачите на МПС, а именно със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Нито актосъставителят обаче, нито АНО са посочили
правилното цифрово изражение на твърдяното нарушение, а именно чл. 6, т. 1,
предл. 3 ЗДвП. В
конкретния случай административните органи не са направили и необходимата привръзка
с чл. 49, т.2 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци /обн. в ДВ. бр. 73 от 21.08.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството/, в която разпоредба е описано значението на пътния знак и
дължимото поведение на водачите на МПС при неговото наличие- "Спри! Пропусни движещите се
с предимство!".
Демонстрираният подход е незаконосъобразен, тъй като е лишил жалбоподателя от
възможността да узнае вмененото му
деяние не само от фактическа, но и от правна страна, с което правото му на
защита е ограничено по недопустим начин, в който смисъл са и изложените от него
възражения в жалбата инициирала настоящото производство.
Съдът
констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите
фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание са
опорочени поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до липсата
на адекватно организирана защита от страна на жалбоподателя М.И., а това
обстоятелство обезпредметява обсъждането на въпроса, касателно
правилността на оспорения санкционен
акт.
Ето защо, съдът намира, че така
издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание
чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Районен
съд Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 18-0311-000749 от 11.01.2019 г. издадено от И. Г. И.- *** РУ към ОДМВР В. Т., РУ П., с
което жалбоподателят М.С.И., с ЕГН ********** е санкциониран, както следва- на основание чл. 183, ал.2, т.3, предл.
1-во ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00
лева /двадесет лева/ за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и на основание Наредба N
Iз- 2539 на МВР е постановено отнемане на 8 контролни точки, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд Велико Търново, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
И. И.